.

Какво е  масонството

 

 

 

Брат Даниел Капсъзов, Велик благотворител на ОВЛБ

 

Както знаете всички, масонството е царствено изкуство.

Защо го наричаме царствено? Защото в древни времена мислели, че царете са избрани от Бог. Той ги напътствал в решенията им, които били винаги правилни и неоспорими в полза на народа. Иначе казано, хората вярвали, че царят е избран от Бог, той бил неговият представител на земята и изпълнявал волята му. Затова се е смятало, че поведението и решенията му са безгрешни.

Най-краткият път към Светлината и постигане на съвършенството, както и възможността за работа при Великия архитект на Вселената е изучаването, практикуването и усъвършенстването на царственото изкуство по начина, който масонството ни учи!

 

Защо царственото изкуство не се нарича учение, а изкуство? Защото изкуството е за творци. Не е важно да знаеш ритуала наизуст, за да се наречеш масон.

Изкуство е, когато зададат тема на твореца, той внимателно да избере обекта и със собствени прийоми, творческо въображение и усет чрез научените ландмарки да сътвори едно уникално произведение.

 

В масонството

обектът на творение

сме самите ние

и затова трябва да вложим цялото си творчес­ко мислене и усилие чрез научените похвати, но пречупени през призмата на индивидуа­лизма на твореца, да създадем най-доброто, на което сме способни, а именно собствената си личност. Тя е произведението, плодът на царственото изкуство. Това е най-голямата задача пред нас, масоните, да не спираме да се усъвършенстваме, като творим храма на човечността вътре в нас. Както знаете, в масонството всичко е представено алегорично. Алегорията ни учи да вникваме между редовете и да разсъждаваме по непонятен за профаните начин.

Как масонството ни учи да бъдем съвършени? По нашите правила, търсейки светлината, прага на храма трябва да прекрачват само достойни мъже с добро име, доказали го в живота с делата си, потвърдени от гарантите. Когато се съберат на едно място такива мъже с различни професии, възпитание, възраст, благосъстояние, образование, от различни раси, политическа принадлежност и различни религии, те образуват съвкупност от знания, като една жива енциклопедия. Но тези знания са разпръснати хаотично и това е основната цел на масонството – да ги подреди и разпредели, и всеки, ако успее да отвори съзнанието си, да вземе необходимото му. Уникалното в масонството е, че трябва да даваш време, усилия, знания, да търсиш и да представяш пред братята своя труд и неусетно подсъзнателно започваш да приемаш и получаваш това, което другите заедно ти дават.

Как става това? В храма тези хора започват своето израстване чрез ритуала и с изучаване на основните масонски символи и порядки. Научават се постепенно на определен ред, мислене, поведение.

Майсторът на стол има една основна задача. Като една от трите малки светлини на масонството той трябва да огрява и да показва пътя към Светлината и самоусъвършенстването или изграждането на съвършена личност на търсещите светлина. Да им показва и да ги насочва по стъпалата нагоре към трудния път към духовното и морално израстване като творци и личности. Не да ги обучава, а да ръководи ритуала и градежа, както е указано в требника. В масонството интерпретациите не са разрешени, защото всяка част от ритуала има свое значение и смисъл.

Майсторът на стол и братята сановници имат огромната отговорност и цел, а именно така да провеждат ритуала, за да могат чрез него да изчистят съзнанието на братята от профанските мисли и страсти в храма и да ги подготвят за другата по-важна част – градежа.

Какво представлява градежът: задълбочен творчески труд на избрана тема, в която се преплитат знание, информация, собствени разсъждения и преживявания като доказателство и достоверност на изложената теза. Така изнасящият градежа показва пред братята субективната истина, до която е достигнал със своя градеж, но за да се стигне до обективната истина, трябва

този градеж да провокира размисли и разсъждения

у братята, които го слушат, и да породят дебати, което представлява основният градеж, или основната работа, на масоните в храма. В дебатите, когато ритуалът ти е изчистил предварително съзнанието от профанските мисли и проблеми и съзнанието ти е насочено само към темата на градежа, ти чуваш и вник­ваш дълбоко в него и тогава наистина си готов да разсъждаваш и дебатираш по темата. Достигнеш ли до тази степен на съсредоточаване, ще можеш да чуеш и другите мнения на братята и дори да ги анализираш. Това е индикация, че работата в храма върви нормално. Ако след приключване на ложата вечерта си задаваш въпроси от градежа, които да успеят да променят твоето мнение и мислене, тогава е имало смисъл от работата ни в храма.

Масонската йерархия

Не си загубил времето си напразно. Точно това е моментът на самоизграждане и промяна, моментът на творението на собствената личност. Преосмислянето и промяната на съзнанието ни – това е целта на работата ни в храма.

Затова темата на градежа трябва да е само една, за да възбуди интерес и да прив­лече цялото внимание. Само така всички братя могат да мислят и да разсъждават концент­рирано. Като се добавят други теми по време на ритуала, съзнанието на братята се натоварва и ефектът е почти нулев. Концентрацията върху една тема, особено ако е подбрана добре от брата оратор, специално за брат, който има предварителна подготовка и опит, а е и интересна за останалите братя, със сигурност ще предизвика добра дискусия. Затова ролята на оратора е основна. Чрез подбора на тема и правилни напътствия той трябва да извади най-доброто от изнасящия градежа брат и по този начин останалите братя да научат нещо наистина интересно и допълвайки го със своите познания по темата, да помогнат на всички, както и на изнасящия брат, да чуят различно мнение и да си направят собствени изводи.

Ритуалът не е място, където някой да изпъква или да се доказва.

Ритуалът е място,

където всички трябва

да градим себе си,

водени от майстора на стол, подпомаган от братята сановници. Всеки сам прави себе си такъв, какъвто иска да бъде. Нали в масонството започваме от необработения камък. Всеки надгражда не това, което му липсва според другите, а това, което той иска. Затова ритуалът е толкова важен преди и след градежа, защото неговата роля е да изчиства съзнанието и да отваря всички сетива, като потиска досегашните разбирания, правила и навици, като по този начин отваря място за нови познания и допринася за промяна на възгледите, разбиранията и чувствата ни много по-лесно. Случи ли се това, тогава се променя и мисленето, естествено, и животът. Тогава всичко това води и до много по-високи резултати и постижения в профанския живот – както в личен, така и в професионален аспект.

Това се получава, защото, променяйки мисленето, променяме начина, способите и методите за постигането на целите си. Знаете какво е казал Айнщайн – с еднакви методи и средства не можеш да постигнеш различен резултат.

Потискането на егото, научаването на търпение, овладяването на мъдростта от натрупаните познания и опит, споделени с братята – всичко това води от само себе си до така желаното надграждане, това е градежът да промениш себе си към по-добро. Да се образоваш чрез царственото изкуство, като използваш опита, знанията и възможностите на твоите братя, изпитани и доказани с много труд в техния живот, това е масонството. Или знания, умения, морал и поведение, взети от така наречената братска енциклопедия.

Човек колкото повече знае, толкова по-добър става. Затова основните принципи на масонството са благотворителността и милосърдието. Всеки брат трябва да научи истината за себе си по трудния начин, като опитва да бъде такъв, какъвто мисли, че е, и ако не успее, ще разбере истината за себе си. Това трябва да му даде сили да опита друго и друго, докато намери своето място под слънцето.

За съжаление, много братя си въобразяват, че са идеални и че като изкачат третото стъпало или вземат майсторския чук, могат да учат другите или да бъдат за пример. Това е голяма заблуда, която възрастта, егото, позицията, която заемат, и времето, прекарано в масонството, могат да породят.

Всеки е дошъл в храма,

за да се усъвършенства, вървейки по пътя към Светлината.

Колкото повече научаваш, колкото повече усвояваш и се вслушваш в разсъжденията на братята и в ритуала, толкова по-напред и по-подготвен ще бъдеш както за живота, така и за пътя, по който си тръгнал, а именно пътя към Светлината.

Затова, за да изкачвате лесно стъпалата, четете, разсъждавайте и дебатирайте за всичко, което ви интересува. Отворете сърцето и душата си, слушайте, за да чуете, за да може наистина да има смисъл от това, което правите. Ние всички сме равни на либелата. Ние всички трябва да работим и да спазваме закона, да живеем според отвеса и да правим всичко под строгостта на правия ъгъл. Запомнете, че само законът ни дава свобода. А наш закон са моралът, балансът и братската обич. Обединени и подкрепени от мъдростта, силата и красотата във всичките им форми.

Работейки по този начин с инструментите на работния килим, ще започнете и да живеете по този начин. Тогава ще усетите благотворното влияние на масонството. Разширяването на мирогледа и познанията от градежите, дебатите, разговорите и разсъжденията в храма, заключени в братската верига, ще ви върнат доверието към вас самите и вашите възможности и към хората около вас, ще ви направят предпазливи и прозорливи и много по-лесно ще различавате доброто от лошото. Дори ще останете учудени, че и доброто, и лошото ще се променят в зависимост от ситуацията и погледа, който имате, защото ще сте подготвени от масонството да четете между редовете. Ще се учудите от новите решения, които ще взимате, и от това колко по-лесно ще постигате целите си. А те ще стават все по-високи и по-високи.

Целта на масонството е да възпита достойни морални мъже, които да бъдат за пример в обществото и семейството си, като по този начин, без да се издават към каква организация принадлежат, ще разпръскват светлината чрез добри и милосърдни дела, без да се самоизтъкват и да събират дивиденти. Защото масонът се различава от другите по умереността в поведението.

Масонството е изкуство, в което всеки учи това, което не знае, и усъвършенства това, което знае, благодарение на братската верига. И това се постига несъзнателно.

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 39, септември 2023 г.

Отговорът на въпроса как си се справил ще получиш само от живота, той ще ти покаже.

Гаранция за успеха е и вярата в себе си. Всеки трябва да се възхищава на творението, което сам е създал и постигнал с желание и много труд, а не да се опитва да подражава или да имитира другите. Ние сме уникални такива, каквито сме се създали, и за всичко сме си виновни ние – и за провалите, и за успехите. Само ако повярваме в себе си и продължаваме да надграждаме непрекъснато нашите знания и умения, никога няма дори за миг да си помис­лим да приличаме или да подражаваме на когото и да било. Ние сме устремени нагоре към нашето израстване, за да бъдем пример за подражание за другите, докато всеки от тях намери правилния път за своето собствено усъвършенстване.

Нашата мисия е такава – да разпалим огъня на почтеността и доброто. Затова вярвайте в себе си и в масонството и продължавайте смело по пътя към Светлината, посещавайки редовно ложите, участвайте активно, за да доп­ринесете за общото ни дело.

Защото е казано – по делата им ще ги познаете.

към начало