Неизвестни моменти за създаването на ложа „Дунавска звезда” от 1917 г.
Кръгла маса на тема: “История на съвременното масонство в Ориент Русе“, 19.04.2024 год. , хотел „Теодора палас“
Брат Иво Жейнов, ложа „Дунавска звезда“, ор. Русе,
ложа „Quatuor Coronati“
Историята на ложа „Дунавска звезда” до 1940 г. е все още не е напълно изяснена. Задачата на настоящето съобщение е да разкрие неизвестни моменти от създаването на ложата с помощта на новооткрит документ и да осветли приноса на някои личности, които имат заслуги това да се случи, на т. нар. „софийски приятели”. Общата история на ложата е вече публикувана по повод 90 години от създаването й и смятам, че преповтарянето на известни вече публикувани факти не е необходимо. (https://www.uglb.bg/?p=9059) Значението на т. нар. „софийски приятели” е основополагащо, защото от известната ни история на ложа „Дунавска звезда” движещата сила за нейното създаване са те. Всъщност кои са тези „софийски приятели”, така определени от Илия Пенев, русенски адвокат и първият Блюстител на ВЛБ?
Изразът „нашите софийски приятели” е употребен от Илия Пенев в писмо от 22.6.1917 г. до набелязания за първомайстор на бъдещата ложа „Дунавска звезда” Денчо Лучников. „Софийските приятели” са русенци или свързани тясно с Русе, които са се преместили в София. Русе е град, който може да служи за типичен пример за разцвета на предвоенна България. Но след Балканските и Първата световна войни, със загубата на добруджанския хинтерланд и засилването на софиоцентризма, 2000 фирми и хиляди русенци са принудени да го напуснат. Русе преди и Русе след войните са два различни града. Които искат да преуспеят в обществения и стопанския живот се преместват в София, но остават свързани с дунавския град и се ангажирани с решаването на проблемите му. В София е създадена русенска колония, като част от нея е посветена в свободното зидарство.
„Софийските приятели” правят два опита за създаването на ложа „Дунавска звезда” – през 1917 г. и през 1920 г. Точно те дават препоръки кой да бъде определен за първомайстор на ложата, от което трябва да се заключи, че те са наясно с целия списък на членовете на бъдещата ложа, които те са препоръчали на основата на личните си отношения и гаранции за тях.
„Софийските приятели” са влиятелна група в българското масонство. Русенски масони са в основата на възстановяването на организираното свободно зидарско движение – т. нар. Трето българско масонство. Двама от тримата възстановители през октомври 1913 г. са Димитър Ведър и д-р Христо Стойчев – тясно свързани с Русе. Димитър Ведър е не само роден в Русе, в семейството на многозаслужилия за българското свободно зидарство Иван Ведър, но и в Русе той става свидетел и получава своето първоначално масонско възпитание; основател на ложа „Заря” и Велик Първи надзирател на ВЛБ. Д-р Христо Стойчев е настанител през 1921 г. на ложа „Дунавска звезда” и от този момент, по негово желание, остава да се числи само в тази ложа. Той е първият първомайстор на първата ложа „Заря”, настанена на 15 април 1914 г от Великата ложа на Франция, с която се възстановява третото българско масонство..
Освен Димитър Ведър и д-р Христо Стойчев, за създаване на ложа в Русе е особено активен радетел капитан Илия Пенев, русенски адвокат – Блюстител на ложа „Заря”, първият Блюстител на ВЛБ и пръв Заместник-майстор на Петър Мидилев в ложа „Зора” . Той има големи заслуги за възстановяването на българското масонство и силно влияние във Великата ложа на Швейцария „Алпина” – една от най-старите регулярни ложи в Европа, която асистира при създаването на ВЛБ. Тук е мястото да посоча новоиздирено негово писмо от 22 юни 1917 г., което хвърля единствената светлина точно върху предисторията на създаването на ложа „Дунавска звезда”, като част от мащабен национален план за създаването на т.нар. „трето българско зидарство” . От документа се разбира, че най-късно през май 1917 г. ложа „Заря”, която в този момент движи целия масонски процес в България, е обявила намерението си да създаде ложа в Русе.
Друг важен фактор за създаването на ложа в Русе е първият Велики майстор на ВЛБ Александър Протогеров, избран през 1917 г., който има лично участие в обществения живот в Русе, както по военна линия, така и чрез конспиративните „Български освободителни братства”, често наричани „Тайни офицерски братства”, свързани с Македоно-одринската революционна организация. От лятото на 1894 г. капитан Протогеров е адютант в Пета пехотна Дунавска дивизия и взема участие в русенските структури на македоно-одринското освободително движение. Той установява ползотворна връзка с Картие ла Тант – Велкик майстор на Великата ложа на Швейцария „Алпина”.
Илия Пенев, със съгласието на Александър Протогеров и другите „софийски приятели”, е активната личност при осъществяването на плана за създаване на ложа в Русе през 1917 г. Те избират за кандидат за първомайстор на ложата Денчо Лучников като подходящо лице от военновременния им професионален кръг, провеждат срещи с него и поддържат настойчива писмовна връзка без тайни. На Лучников е разказано за поредността на действията по създаването на ложи и във Варна, Плевен, Пловдив и Бургас, както изискванията, правилата и документите за прием. Този първи проект за учредяване на ложа „Дунавска звезда” обаче не се осъществява не само заради кадровата слабост на българското масонство по време на Първата световна война, когато повечето от членовете му са по фронтовете, д-р Стойчев попада в плен на Южния фронт и е освободен през 1919 г., Александър Протогеров командва войските, които разбиват при София, т. нар. войнишко въстание, както и защото Илия Пенев умира на 3 март 1918 г. в Швейцария, където е изпратен от ВЛБ за да получи и уеднакви масонските правилници и други документи с ложа „Алпина”.
На 14 ноември 1920 г. за втори път е поставено оперативното начало на създаването на ложа № 5 с отличително име „Дунавска звезда”. До сега няма намерени протоколи, от които да става ясно как протича целия процес от създаването на огнище и превръщането му във временна ложа. Не се знаят имената на всички братя от изток София, които са членували във временната ложа, освен д-р Христо Стойчев и Стилиян Кутинчев. От длъжностите на сановниците може да се предположи, че задачата по нейното сформиране е възложена от Съюзния Съвет на Филип Симидов, д-р Христо Стойчев и Христо Карачоров. Те вече са имали връзка с въведения в масонството преди 1918 г. Иван Божков и вероятно също по-рано посветения Александър Павурджиев.
За втория опит за учредяване на ложа „Дунавска звезда”, който е успешен, трябва да се отбележи заслугата на друг член на групата на „софийските приятели” – Александър Кличиян – второ поколение масон, един от малцината българи, притежаващи 33-а степен. Той е посветен в ложа „Заря” на 21 октомври 1914 г. Повишенията си е получил на 14 март и на 15 октомври 1916 г. в същата ложа; един от основателите на ложа „Сговор” (1919 г.), в която е заемал длъжностите ІІ и І надзирател и на която 3 години е бил първомайстор; основател и първомайстор на италианската ложа в София „Деметър” (1919 г.). От прогласяването на Великата ложа на България до края на живота си е почти непрекъснато съюзен съветник и дълго време Велик секретар, І и ІІ заместник на Великия майстор. Биографията му е слабо известна и затова интересуващите не знаят за изключително близката му приятелска връзка със Симеон Хитов – в русенската гимназия те учат от общи учебници, които са на Симеон Хитов, тъй като Кличиян е издържан само от майка си Юстина, тъй като баща му е починал.
Димитър Ведър, д-р Христо Стойчев, Александър Протогеров, Илия Пенев и Александър Кличиян са част от групата на „Софийските приятели”. Към тях се приобщава и Стилиян Кутинчев, който при създаването на ложа „Дунавска звезда” е чирак и в Русе на 6.5.1921 г. той получава в един ден втора и трета степен. Кутинчев става редактор на списание „Свободен зидар” – първият орган на ВЛБ, който започва да излиза през 1921 г. по идея на ложа „Дунавска звезда”. По-късно, заедно с проф. Асен Златаров и проф. Александър Балабанов, основават издателство „Акация”.
Всъщност групата на „софийските приятели” е много по-голяма и през следващите години продължава да расте, но посочените по-горе свободни зидари са най-важните движещи сили за създаването на ложа „Дунавска звезда”. Те не могат да бъдат наречени външен фактор, защото тяхната връзка с Русе е пряка, тъй като те са първото поколение, което е напуснало града след войните. „Софийските приятели” не са отчуждени, а обратното – те продължават да живеят с проблемите на родния си град и да се чувстват повече русенци, отколкото софиянци. Създаването на ложа „Дунавска звезда” е положителен акт на съществувалото тогава гражданско общество, формирано с европейски и патриотични възгледи от Възраждането и особено от втората половина на XIX век, когато Русе изживява силен материален и духовен разцвет като столица на Дунавската област и след 1878 г. като най-голям град в Княжество България. По манталитет групата на „софийските приятели”, която е и основополагаща за създаването на т.нар. Трето масонство е различна, но се допълва във възгледите и дейността с другата голяма група на приетите в смесени ложи в Османската империя по време на Хуриета, както и на прокудените българи от Македония и Тракия, които те безусловно споделят.