Майсторският поглед върху необработения камък, каменоделския чук, правия ъгъл и 24-цоловата линия

 

Брат Даниел Капсъзов, Велик благотворител на ОВЛБ

 

 

Необработеният камък сме ние, работата върху нас никога няма да спре, защото същността ни е такава, да се самовъзпитаваме и усъвършенстваме във всички сфери на нашия живот, затова и сме почукали на вратата на храма. Моят път към истинската промяна започна от влизането ми в храма като чирак. Тогава слушах внимателно ритуала, наблюдавах действията и започнах да се стремя да науча всичко, което виждам, усещам, и всичко, което ми предлага масонството, а именно да знам какви са инструментите, с които работят масоните, как и за какво се използват по време на ритуала и да се опитам да разбера алегорията и мистиката им. Да се опитам да вникна между редовете, зад завоалираните текстове и действия на сановниците по време на ритуалите. Положих много труд да чета, да слушам в открита ложа, на бяла маса в приятелски и братски разговори по темата самоусъвършенстване и как ще се случи това с мен. Мисля, че успях да разбера, да разгадая и премисля, както и да приема по свой начин заобикалящата ме мистика. Защото така трябва. Да приемеш инструментите и да ги пригодиш за собствената работа върху необработения камък, иначе казано, върху себе си.

Тогава дойде и моментът, в който преминах на другото ниво, изкачих второто стъпало.

Стъпвайки на него, започнах внимателно да наблюдавам себе си, поведението, реакцията си в определени ситуации, говоренето, начина ми на поведение, изказ, тембър и т.н. Вследствие на това наблюдение с погледа на външен човек масон с други очи осъзнах много грешки и недоразумения както в поведението, действията, мисленето си, така и във всичко, което вършех, основно във взаимоотношенията със семейството и околните. Да си лидер в работата и семейството, не ти дава право само да командваш, без да чуваш друго мнение. Открих грешки дори по отношение на хобитата си. Замислих се за всичко това и започнах промените – с чука, мистрията с правия ъгъл, разпределяйки внимателно времето и приоритетите. Никой не ме е карал, просто братята със своите градежи, разсъждения, коментари, поведение и постъпки ме подтикнаха да се вгледам в себе си и да променя всичко, което не ми харесваше. Започнах първо да разсъждавам, а после да взимам решения какво да кажа или как да постъпя. Много по-лесно е, когато можеш да използваш успешния опит, твоя и на братята, и да надграждаш, като използваш основните ландмарки и масонски инструменти.

Естествено, и аз като повечето от вас мислех, че съм съвършен, и не търпях друго мнение, заслепен от успехите си в профанския живот. Но оглаждайки себе си с каменоделския чук, успях да видя, да разбера и да започна да премахвам грешките, натрупани с времето в съзнанието ми. Започнах да боравя много внимателно с чука, като със скалпел, много леко и прецизно, на моменти силно. Резултатите не закъсняха, започнах да ставам по-толерантен, да обмислям всяка ситуация, да я виждам от всички посоки, които братята ми показваха. За да промениш ситуацията, почти винаги

трябва да промениш гледната точка и методите си, но за да се случи това, първо трябва да промениш себе си.

Това е разковничето и основата на промяната. Първо променяш мисленето си, а след това всичко само си идва на мястото. Като промениш гледната точка, много от приоритетите и „приятелите“ ти отпадат и на тяхно място идват други, които до този момент си считал за маловажни или за ненужни.

Успееш ли да се движиш в рамките на справедливостта и законността, благодарение на правия ъгъл ти ставаш съвсем друг човек. Тогава мирогледът и мисълта ти се променят, както и всичко в теб. Настъпва времето на приоритетите и правилното разпределение на времето и мястото на всеки един момент, ден, седмица или година. Идва моментът, когато спираш да работиш по 16–18 часа, прибираш се навреме, успяваш да си починеш и да се възстановиш, постъпваш правилно в почти всяка ситуация, защото умът и съзнанието ти не са преуморени или насочени в една точка, отделяш време за всичко, като чак тогава разбираш, че има много важни моменти в живота ти, които си пренебрегвал, забравил или пропуснал, за да задоволиш егото и желанието си да бъдеш винаги номер едно само в едно направление. Ето това е моментът, когато ти вече си станал масон и започваш да береш плодовете на вложеното време и усилия в това да станеш един човек ползотворен, успяващ, усмихнат, отпочинал и истински щастлив от всичко, което правиш. Това е

моментът, в който осъзнаваш, че си тръгнал по пътя към светлината и започваш да виждаш все по-ясно бъдещето, това те прави сигурен в плановете и лесно и ясно можеш да определиш посоката и целта си.

Животът е всичко, а не едно определено нещо. Няма такава ситуация, свързана с ангажименти и планове – от това ми зависи животът. Идва времето, когато осъзнаваш, че всички скандали вкъщи с близки и приятели са били само неизбежно губене на безценния ти живот и лишаване от любов и щастие, стоенето на работа по-дълго от нормалното е зацикляне заради преумората и загубата на възможност да бъдеш креативен и ползотворен. Мисълта ти вече е насочена към други ангажименти. Както народът е казал, утрото е по-мъдро от вечерта. Това е 24-цоловата линия, с нея да разпределиш така времето и ангажиментите, че навсякъде да си навреме и на място. Толерантността и моралът, които си започнал да изваждаш от себе си, ще ти покажат други важни и съществени неща, които ще ти отворят много нови хоризонти за реализация, бизнес, хоби, приятели, вкус и какво ли още не. За да не съм голословен, ще ви разкажа за моето хоби, като отношението ми към него се промени съществено и сега то ми доставя много по-голямо удоволствие.

Ловът за мен беше страст неукротима, животинска. Гледах винаги когато отида на лов, да заставам на най-хубавата пусия,  да съм с най-хубавата пушка, с най-хубавите дрехи, патрони и какво ли още не. И действително бях най-добрият във всяко отношение. Встъпвайки в масонството, осъзнах, че ловът е удоволствие, почивка, релаксация, здраве, емоция, а не убийство на животни. Масонството ме накара да се замисля защо убивам. Какво ми липсва, за да го правя, и какво получавам, като го направя. Отговорът е – нищо. Всичко си имам и от нищо не се нуждая, което да ме кара да отнема живота на диво животно, което се мъчи да оцелее.

Осъзнавайки, че ловът е удоволствие, а не задоволяване на животински страсти, аз изцяло промених отношението си към него. Започнах да купувам и да разселвам дивеч, фазани, зайци и риба. Изградих няколко хранилки, които целогодишно зареждам с царевица и крупи сол. Започнах да ходя като гонач на лов, като си взех да отглеждам и възпитавам ловни кучета за свински лов и за пернат дивеч. Много рядко отстрелвах дивеч, и то при така наречения подборен лов, започнах да ходя на лов в развъдници и винаги да стрелям само по мъжки екземпляри, при това отглеждани там, за да не се намесвам в баланса на дивата природа. Разбрах, че нямам право да взема нещо, което не съм дал – живота на дивеча. Вече изпитвам много по-голямо удоволствие от това да успея да разгадая откъде ще дойде животното, къде ще мине и всичко това, защото започнах да се интересувам и да чета всичко за животните. И това не го правя, за да ги убивам по-лесно, а за да променя и надградя моята гледна точка за дивата природа.

Сега ходя на лов и се възхищавам на кучетата си, на дивеча и на приятните моменти с приятелите от дружинката. Така от един убиец на всичко и на всяка цена аз станах радетел на удоволствието да се възхитиш на момента, в който виждаш дивото животно, прицелваш се и без да стреляш, броиш животното за отстреляно.

Същото се случи и с риболова. От бракониер с мрежи, ток и какви ли не хитрини вече хващам само толкова риба, колкото ми е необходима, и то ако не са трофейни екземпляри, тях ги пускам.

Знаете ли какво ме учудва? Много колеги и приятели последваха моя пример.

Това е масонството – във всяко едно занимание да те накара да направиш най-доброто за себе си, околните и природата.

Това значи да разпръскваш Светлината. Затова обаче се изисква търпение, морал и толерантност.

Ето, работейки с тези масонски инструменти, трябва да осъзнаеш, че те действат за теб по различен начин, защото твърдостта, големината, видът и формата на всеки камък са различни, а това означава, че и силата, и техниката на каменоделския чук, с който работиш, трябва да бъде различна за всеки камък. Правият ъгъл също за всеки камък е различен.

Затова масонството е Велико, защото помага на всеки от нас да усъвършенства себе си, независимо от годините, образованието, опита, като се съобразява и използва основните инструменти от работния килим и ако го направи, той не само ще си намери място във великия строеж на храма на човечността, но и ще бъде значима брънка от братската верига. Осъзнах, че да даваш е изкуство, което те учи по какъв начин да вземаш, никога да не е за сметка на някой друг.

Запомнете, масонът се различава от останалите по умереността и морала в поведението си. Работете с инструментите, скъпи братя, и запомнете, че те са пригодени само за вас и никой не може да ви научи на масонство, са

мо може да ви покаже пътя и инструментите, които да използвате. Как ще работите с тях, какво ще вложите в работата, колко желание, страст, амбиция, сила… или ще се оставите на течението, че така е по-лесно, и ще загубите времето, както вашето, така и на вашите братя, зависи само и единствено от вас.

За да станете наистина Свободни мъже с добро име, трябва да го заслужите пред себе си, да го докажете на себе си. Да не се водите от никого, а само от съзнанието и възгледите си, тези, които ще ви водят по пътя към Светлината. Започнете и никога не забравяйте – този път е само ваш, трябва да го изминете сами и да сте убедени, че това искате. Никой не може да ви заведе, но масонството ще ви покаже как, а вие ще определите кога.

Работете и не спирайте, скъпи братя, станете за пример и откъдето и да минете, където и да спрете, разпръсквайте Светлината, която сте събрали по пътя си.