Историята  на българското масонство като точна наука

 

 

Брат Иво Жейнов

 

Пред нас е нова книга, посветена на българското масонство между двете световни войни. Избрал да работи върху вече осветената, и в общи линии позната, обща история, авторът й, Георги Балански, си е поставил за задача да издирва и проучва редица по-малко познати факти от дейността и постиженията на българското масонство – такива, които открояват неговата същност и характерни особености. За целта обръща специално внимание на кадровата политика и подбора при приема в свободното зидарство, на образователната, просветната и възпитателната дейност на Великата ложа на България – както сред братството, така и в нейната насоченост към широката общественост.

Книгата „Малко познати страници от историята на българското масонство до 1940 г.“ е плод на близо 15-годишен изследователски труд. Години наред Георги Балански издирва и създава значителен личен дигитализиран архив на всички печатни издания на В∴Л∴Б∴, както и на други документи на българското масонство от изследвания период. Същото прави и за началните години на днешното българско масонство. Въз основа на тяхното проучване публикува периодично редица градежи (статии) в специализираните периодични издания на Обединената велика ложа на България (ОВЛБ) – предимно в най-престижното – сп. „Зидарски преглед“.

Тематично подбрана част от тези градежи, преработени и значително допълнени, са поместени в книгата.

При анализа и интерпретацията на издирените информационни източници несъмнено е помогнало обстоятелството, че самият автор познава добре свободното зидарство и отвътре. Той е Велик втори надзирател на ОВЛБ, бил е майстор на ложа „Сговор 92“, една от първите три ложи, съоснователки на ВЛБ (1992 г.), а с това – и на съвременното българско масонство.

Вътрешните сили, които неизменно мотивират и трайно подтикват Георги Балански към събиране и свързване на запазилите се късове от свободнозидарската история, прозират още в първата глава, „Гордостта да бъдем масони“. Тук, бих казал, става въпрос за особена, родово заложена потребност, чувство на отговорност и синовен дълг. Георги Балански е второ поколение свободен зидар в рода Теодоров-Балан/Балански. Той има кръвна връзка с двама изтъкнати масони, оставили трайна диря в историята на младата българска държава – Великия майстор, акад. Александър Теодоров-Балан, съосновател и първи ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и неговия брат, генерала от пехотата Георги Тодоров.

В книгата са представени специализираните периодични масонски издания, списанията „Свободен зидар“ и „Зидарски преглед“. Вярвам, че голям интерес за днешния читател ще представлява и главата, посветена на сп. „Полет“. Съюзният съвет на ВЛБ го определя като „най-доброто и най-сериозно българско списание“ по онова време. Авторитетни съвременни историци подчертават неговото добро оформление, богато съдържание и добре подготвен авторски екип. Принос в историята на българското масонство е задълбоченото представяне на съвсем малко познатото днес сп. „Заря“, което е образец с непреходна стойност, своеобразна „масонска читанка по родолюбие“. По-подробно представените статии от тези две списания не само очертават техния съдържателен облик, но разкриват и множество слабо известни или дори напълно непознати за читателя страници от българската история. Почистени от праха на времето и извадени от забвение, те попълват редица бели петна в автентичната, неидеологизирана българска летопис – както на родното масонство, така и на нацията ни.

Нещо повече, разглеждайки отделни статии, предимно в „Полет“ и „Заря“, третиращи исторически събития и факти, авторът е потърсил и немалко допълнителни сериозни и неоспорими днес източници на информация, което придава още висока познавателна и образователна стойност на неговия труд.

Книгата запознава подробно читателя с житейския път, със заслугите към Родината и масонството на трима Велики майстори на ВЛБ – ген. Александър Протогеров, акад. Александър Теодоров-Балан и Петър Мидилев. Потърсен е и е предложен, подкрепен с факти, отговор на въпроси от рода на:

Защо масоните са били сочени като „най-отбраната и най-престижната общност на образованата класа и висшата интелигенция“ (проф. Недю Недев)?

Какъв е бил техният принос в съграждането на новата българска държава?

Намесвали ли са се в политиката или не?

Къде са корените на родолюбивия и патриотичен характер на българското масонство?

Какво е било отношението на католичес­ката и православната църква към масонството и обратно?

В какво се е изразявала приемствеността в масонството – преди и сега? И т.н.

Последната тема присъства в подробно представената история на основаната през 1919 г. ложа „Сговор“ и на днешната „Сговор 92“, основана през 1992 г.

Главата „За духовното начало в масонството“ разглежда най-важните устои на свободното зидарство, неговото съграждане с любов, умереност и мъдрост. Към днешния ден е насочена главата „Масонството и подкрепата на младите таланти на България“.

 

• • •

Има и една друга характерна страна в проучванията на Георги Балански, на която е важ­но да се обърне внимание – историческата достоверност и високата изследователска отговорност.

Съществуват поне три типа отношения към историята – пропагандно, сензационно и… просто обективно.

Пропагандното използване на историята е масово в тоталитарните държави, но не само при тях. При него историческата действителност се изопачава в интерес на предварително определена цел, най-често политическа. Пропагандни са изпълнените с излишен патос патриотични или поучително-морализаторски изложения. Пропагандната история обикновено  се създава при цензурни ограничения, по време на войни или политически сътресения и в интерес на една класа. Върху историята на свободното зидарство в България са нанесени многобройни щети именно с инструментите на партийната пропагандност.

Сензационният подход е най-често подчинен на лични мотиви – търсене на популярност, печалбарство и пр. При него общественият интерес е анулиран. С практикуването му може да се стигне до парадоксални изводи, доколкото се използват подобия на научни методи с широко приложение на фалшификации. По-невинните продукти на този тип история имат развлекателен характер.

Обективната история е традиционно свързана с позитивизма като изследователска философия. С неговия инструментариум се търси утвърждаването на историята като точна наука. Имената на  този тип историци са добре известни: Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Петър Ников, Иван Шишманов… Между тях стои и името на Александър Теодоров-Балан. Могат да бъдат добавени и имена на чужденци: Константин Иречек, Карл Крумбахер и пр. Този тип историци се отличават с високото си съзнание за история, за честност, за дълг и морална извисеност.

При заливащите ни бомбастични твърдения, в резултат на които почти не останаха известни български възрожденци, които да не са обявени за франкмасони, читателят трябва да си изгради сериозни критерии за ориентация и оценка. Това, разбира се, е трудно.

В условията на социална разкрепостеност за някои историята се оказва само удобно поле за самоизява. При това за белетристична самоизява. Определени хора остават доволни от подобна активност. Но други – не. Вероятно едно такова „не“, достатъчно плътно почувствано, е дало основание на американския масон Джон Едуин да заяви (1872 г.): „Факти, а не белетристика!“.

Свободното зидарство се развива в епоха, в която документите могат да бъдат проверявани по-лесно. Това различава обекта на изследване от Античността и Средновековието, където често оригиналите са загубени, а знанието се предава чрез по-късни преписи. В много случаи в тях има привнесени текстове и подобни обстоятелства налагат обстоятелствени проучвания, за да бъде отделен първоначалният източник.

Участието на българите в свободното зидарство обаче започва от 30-те години на ХІХ в., което улеснява утвърждаването на култа към документираните факти и осигурява възможността претенцията и авторитетът на историята като точна наука да бъдат отстоявани.

И все пак…

И тук има една трудност. Тя е особено неприятна за любителите на бързия ефект. Това е дългото търсене с цел намирането на правилните документи. Търсещите ефектна самоизява нямат търпение да се отдадат с години на научно дирене. При това то може и да не бъде успешно. А за историческите спекуланти това е много лоша перспектива, след като те са готови да превърнат истината в безсмислица.

 

• • •

В книгата си Георги Балански издирва и използва документирани факти. С тяхна помощ той чертае основата на историческото познание и отговаря на задачите, които си е поставил. Високата достоверност на историческия разказ е главното достойнство, което намира израз в полезността на тези страници за читателя. Липсата на някои извори за българското масонство не е заменена със субективни представи и възгледи, с подреждане на предварително определен модел. Информацията е предадена в нейния възможен вид – без спекулации. С обективността на честен изследовател Георги Балански предлага на интересуващите се читатели една изключително полезна книга.

---

Първите 200 екземпляра от книгата, подписани от автора ú, бяха дарени от Великата ложа на майсторите на ложи, както и закупени от братя