.

Какво означава да си масон?

 

 

Брат Валери Стефанов, Велик оратор на ОВЛБ

 

Основните въпроси

Има няколко основни въпроса, които следва да бъдат задавани и напрегнато мислени.

Каква представа за света стои в основите на масонската философия?

Какъв е понятийният, концептуалният дом, в който то от векове се е приютило?

Какъв е езикът, на който масонството описва себе си?

Как се позиционира масонството спрямо самата идея за „поход към светлината по всички възможни линии – нравствени, интелектуални и духовни“ (Албърт Пайк)?

Трябва да питаме, защото ако сме заобиколени от труизми, от претенциозни баналности, от архаични вкаменелости, мисълта ще залинее, мотивацията ще отпадне.

 

Светът

Светът е двойствен.

Той е траен, интегрален – описван в понятия като цялост, кохерентност, структура, ред, видимост, божествен замисъл.

Но светът е и ентропия – хаос, тъмнина, разпад, гниене, смърт, зло, дявол.

Масонството се разполага спрямо тази двойственост на света, разпозната единствено от човека.

То въвежда един разломен свят в символен ред, създава утешителен светогледен хоризонт – вечната работа при Великия архитект на Вселената.

Така масонството е призовано да се справя с онтологичната несигурност на човека, с неговата крайност на смъртно същество.

 

Масонството

Масонството е генерализиращо понятие, мощна персонификация, която селектира и обобщава различни представи и практики.

Масонството е посветителска общност. Това означава да получиш одобрение, да прекрачиш праг, да станеш друг на вчерашното си Аз. Да поемеш по пътя на познанието и себеразвитието.

Масонството е събитие – на ниво самосъзнание.

Масонството е конструирано от разкази/истории и действа/ритуали.

Масонството е прекрачване отвъд угрижения и затънал в залисии свят.

Масонството създава екзистенциални опции – възможни хоризонти за себеосъществяване отвъд биографичната предначертаност.

Масонството е протегната ръка – то е апелация към действена добродетел.

Масонството е въздействие върху съзнанието посредством общност/група; ритуал/храм; тайна/обещание.

Масонството е познавателна система, която индуктира зоните на съзнаваното и несъзнаваното. То работи със символи – инструменти за духовно развитие и душевно позициониране.

 

Храмът/Ритуалът

Храмът е формат за комуникация с други светове.

Той е място на трансгресия. Надмогване на даденото и протягане към далечното.

Храмът и ритуалът са емоционални и интелектуални платформи за самосъзнание, самоосмисляне, за вписване. Тук трябва да се случи това, което се определя като потресеност на душата.

Важна задача на ритуала е развитието на определен тип отношения с други довчера непознати хора, наречени оттук нататък „братя“.

Различен си, защото си вписан в посветителска общност, в режим на ограничен достъп.

Превъртането на човека като друг на самия себе си е самата работа на ритуала.

Ритуалът осигурява преводимост на рационалното битие в сугестивното битие на символите. Той е опит в отдалечаване на профанната реалност.

 

Масонското знание

Масонското знание е действие на ума – то е ефект от умо-зрението.

Масонското знание е подсказване за незнанието. На себе си, на света.

Масонското знание е отклик на сърцето – то е ефект от способността да се вижда със сърцето.

Масонското знание е преживяване на крайността в термини за завършеност, на смисленост.

Масонското братство знае, че ритуалите, изкуството, религията, сънищата… са доставчици на ценен отвъдрационален опит.

 

Масонският език

Масонството дарява специален език на желаещия.

Масонският език произвежда различия спрямо всекидневието и неговите езици и идентичности.

Масонството разработва език за позициониране спрямо определени препоръчителни ценности.

Масонският език е настояване да станеш различен на това, което си бил досега – от мрака на незнанието към светлината на себе-знанието.

Масонският език е символичен. Неговата цел не е да замъглява, а да умножава нивата на самоосмисляне и себепреживяване.

 

Неизразимото

За да разбереш наистина какво е масонството, трябва да бъдеш масон.

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 40, декември 2023 г.

Масонското битие не може да бъде обяснено в рационални категории и според логиките на вечно подозрителното всекидневие.

Отвъд стените на храма неговите думи и ритуали са сетивно немощни, лишени от магически компонент. Те са разомагьосани.

Ще приведем няколко примера, заети от работи на писателя Робърт Пърсиг, антрополога Грегъри Бейтсън и философа Джорджо Агамбен. Става дума за анклави от света и категории на опита, които трудно намират алтернативен езиков израз.

Физикът Нилс Бор е прозрял неизбежното – „Ние сме окачени за езика“. В контекста на квантовата теория той се сблъскал с недоимъка на адекватен език, който да опише новата картина на света. Тя била математически изразима, но нямала достъп до съзнанието, възпитано в традициите и понятията на класическата картина на света. Затова квантовата физика била принудена да си изобретява език.

Танцьорката Айседора Дънкан описала невъзможността да замени с наративи и рационални понятия пластичния език на танца – „Ако можех да кажа какво значи това, не би имало смисъл да танцувам това“. Танцът е силно сугестивен език, въвличане във визуално пленяваща несъзнавана комуникация.

Художникът Рьоне Магрит рисувал тайната на битието чрез странно усамотени и уязвими човешки фигури. Предизвикателното майсторство на художника е точно в това – да създаде послания от отделите на несъзнаваното.

Писателят Робърт Пърсиг говори за „концептуално неведомото“. Мислено е като аналог на „неизмерения феноменален обект“ на квантовата физика. Концептуално неведомото не е нито в обектите, нито в зоната на субективните възприятия. Той е динамиката в отношенията между обекта и субекта, мигновено създаденото и условно устойчивото. То е самата откритост – възможността за много и различни истини.

Философът Джорджо Агамбен разсъждава за апорията на съня и спомена за него – „…все така напразно вярваме, че тайната на съня се намира в някакво друго място или в друго време: в своята цялост сънят съществува за нас в мига, в който при събуждане проблясва в ума ни. Същият спомен, който ни е донесъл съня, ни дава и липсата, която го мъчи – един-единствен жест съдържа и двете“. Именно тези изчезвания, тези мигновености правят всяко наше щастие „просмукано от носталгия“.

Тук някъде, сред тези проблясъци и недоизказаности, сред наличностите и липсите, можем да разположим и масонството. То е подобно на танца на Айседора Дънкан, на мистичните фигури на Магрит, на съня, който изчезва и не е вече същият…

За да бъде разбрано и прието, масонството трябва да бъде играно, живяно, сънувано, носталгирано…

Масонството е едно от названията на „концептуално неведомото“ – качество, което е зримо само в единението на ума и сърцето. То е среща на света „тук и сега“ и на битието „там някъде“.

 

Светлина и слепота

Егото работи в зоната на профанната реалност.

Егото е кламер – образ на нашата неспособност да преживеем истински един предизвикателен опит.

Когато не съумеем да сторим това, ще трябва да го признаем – видях Светлината, но си останах сляп.

 

 

към начало