.

Брат Иво Жейнов. Изследовател на българската история и зараждането на масонството у нас.

 

 

In memoriam.

 

 

На 4 август 2024 г., твърде преждевременно, завърши земния си път нашият изтъкнат брат Иво Жейнов, член на русенската ложа „Дунавска звезда“ и на изследователската ложа Quatuor Coronati.

Родолюбив българин, краевед, историк, доктор по книгознание и библиография, брат Иво посвети живота си на задълбочена изследователска работа, довела до разкриване и осветляване на множество непознати дотогава страници от историята на България. И по-конкретно, на историята на Русе и близкото родно крайбрежие по поречието на Дунав. Тази му неуморна и задълбочена дейност обхваща основно периода от последните десетилетия преди и първите след Освобождението на България през 1878 г. В някои трудове достига и до близките години след края на Втората световна война.

Брат Иво Жейнов успява да издири и закупи с лични средства множество неизвестни и непроучени до момента документи и с годините да създаде личен исторически архив.

Плод на неговата издирвателска и проучвателна дейност са 12 книги, над 60 брошури, студии, научни и в периодичния печат статии, предговори, документални филми и др.

Сред книгите му се откроява и „Русе като столица на книгопечатането 1864 – 1948“. Дори само обемът на книгата, голям формат, 397 страници, респектира и поражда представа за прецизно извършената от него огромна по обем изследователската и анализаторска работа. Книгата е написана въз основа на проучването на 999 източника и литература, сред които и непубликувани документи, съхранявани в 14 домашни архива. За научната стойност на тази книга говори и фактът, че нейни рецензенти са: проф. д-р Кристина Върбанова-Денчева, проф. д.и.н. Вера Бонева и проф. д-р Алберт Бенбасат. Изданието е от 2014 г.

В предговора към книгата проф. д.и.н. Вера Бонева подчертава. „Нагазил смело в културната история на три епохи (Възраждане, Нова история и Съвременност), историкът Иво Жейнов смело очертава водещите политически и културни парадигми, предопределили развоя на книгоиздателските практики и моделите на управление на печатарския бизнес. Към добре обрисувания облик на град Русе като административен, културен и книжовен център са добавени съществени детайли, отнасящи се до влиятелни личности, местни институции, средищни стопански субекти. Така общата рамка на изследването добива историописна плътност и житейско пълноцветие. Монографията е конструирана върху респектиращ обем писмени източници“… „Към този корпус се добавят около 600 статии, студии, монографии и документални книги, които авторът е проучил задълбочено и цитирал прецизно. Позовавайки се с еднакъв респект и на краеведа, и на международно признатия учен, Иво Жейнов показва не само как се пише за книги, но и как се пишат книги – с уважение към другите автори и с мотивирана собствена позиция по всички дискусионни въпроси“. Уводът завършва така: „Академична дистанцираност, даваща свобода на читателя да осмисл

я разнородния фактически материал от позициите на своя опит и знание, да опонира на част от тезите на вещия автор и да дири нови хоризонти за мисловно преподреждане на неизброимите ситуации, личности, локални и национални сюжети, в които със страст и вещина го е въвлякла новата книга на Иво Жейнов.

Брат Иво Жейнов заделя специално внимание за издирване, проучване и съхраняване на неизвестни документи с историческа стойност, хвърлящи светлина върху най-ранните прояви на зараждане на масонството у нас отпреди 1878 г. Става дума преди всичко за съществувалата от есента на 1872 г. до юли 1874 г. в Свищов българска Свободно-зидарска ложа „Хуманитас”, както и за редица българи от това време, членували в тази, както и в чуждестранни масонски ложи.

В изследователската и популяризаторска дейност Иво Жейнов винаги е бил верен на своя девиз: „Факти, а не белетристика“. С него започва и книгата му „Неизвестни страници от българското масонство“, която излиза от печат (с негови средства) през 2008 г. Тя е уникална с това, че е написана „Изцяло и само по непубликувани документи! Работата с първични исторически извори изиска  целенасочена предварителна подготовка, внимателно взиране в текстовете, дълбоко познаване на историческата епоха. От фрагментарно запазените автентични документи Иво създаде истински исторически разказ за историята на масонството в България.“ Цитатът принадлежи на неговата спътничка в живота и изследователската дейност д-р Веселина Антонова, която е и съавтор на част от книгите.

 

Брат Иво Жейнов е автор и на редица открояващи се, високостойностни градежи върху ранната история на българското масонство, публикувани в сп. „Зидарски преглед“. Чрез официалния сайт на ОВЛБ  те са достъпни и за световната читателска аудитория.

Други негови книги са: „Книга за загиналите във войните русенци”, (2005 г.), „Печатарството в Русе“ (2004 г.) , „Документи от архива на външната политика на Руската империя (1865-1877 г.) (2009 г.) ”. В съавторство с д-р Веселина Антонова, издава „Епоха на строителство” (2005 г.) , „Възрожденското гробище, църквата „Всях Светих“ и Пантеонът на възрожденците в Русе” (2006 г.) , „В Русе с Елиас Канети“. Повечето от тях и в момента се предлагат на книжния пазар.

През последните си години той бе директор на Историческия музей в Бяла, където успява да възстанови за музея и съхрани много ценни експонати,  „да го върне към нов живот“.

 

Брат Георги Балански,

Стар велик втори надзирател на ОВЛБ,

Почетен майстор с особени заслуги на ложа „Сговор 92“

 

към начало