Масонството и световният мир¹

 

Ако някой беше написал история за съвременната цивилизация миналата пролет, тя щеше да се чете като романтика. Каква картина щеше да нарисува на триумфите на изкуството и индустрията, на болестите, отстъпващи пред уменията на науката, на интелектуалното свързване на нациите, на бързия марш на идеите, на унищожаването на времето и разстоянията от гениалността на изобретенията.

 

 

Брят  Джоузеф Форт Нютон²

Превод:  Брат.  Д.

 

Светлите градове на земята, с техните дворци на изкуството и молитвата, лежаха окъпани в слънчева светлина. Летателни апарати изследваха небето и безжични съобщения летяха навсякъде, разказвайки за славата на човека. И тогава един гимназист в далечна Босна стреля с пистолет и покривалото на древна варварска нощ падна върху земята, затъмнявайки небесата. Милостиви Боже! Трагедията от това – несравнимо най-голямата война във всички дълги летописи на времето през новия век!

В един миг всички следи от цивилизация сякаш изчезнаха и една нация скочи към гърлото на друга, изпълвайки света с безмерно страдание и неволя. Търговията изнемогва, изкуството е парализирано, религията е осмивана, а цивилизацията изглежда върви към крах. Четири дни от разходите за този конфликт ще изкопаят Панамския канал и ще го платят. Един месец от него ще оборудва всяка болница на земята за борба с голямата бяла чума³. За загубата на живот, най-ценното от всички богатства, кой може да мисли без ридание, спомняйки си студения закон на биологията, според който, ако най-силният падне, само слабият остава да бъде баща на хората на бъдещите времена.

Кой човек може някога да се надява да намери думи, с които да разкаже срама, престъплението и съжалението на всичко това. Бърборейки си за еволюцията, ние бяхме пометени на гребена на един лесен оптимизъм, без да осъзнаваме, че носим със себе си низшите форми на живот, „настроения на тигър и на маймуна, с кървави зъби и нокти“⁴. Можем ли да опресним спомените си, като прочетем този пасаж в „Държавата“ на Платон^5., в който езически философ определя правилата на цивилизованата война, както следва – невоюващите да бъдат пощадени, къщите да не бъдат изгаряни, фермите да не бъдат опустошавани, мъртвите да бъдат погребвани с чест, никакви военни трофеи да не бъдат поставяни в храмовете на боговете. Какъв укор към християнската цивилизация в ден, когато светилища на изкуството, учението и благочестието са безмилостно унищожавани, а хората се държат като обладани от демони! Наистина страница от историята на тази война се чете като откъс от хрониките на Ада, както свидетелстват тези думи на военачалник към неговите хора:

„Причинете възможно най-голямото страдание, не оставяйте на невоюващите нищо друго освен очите им, за да плачат. Законът за християнското милосърдие не се отнася за отношенията на една нация към друга“.

С непосредствените причини за тази разтърсваща света война няма какво да направим, освен да кажем, че каквито и обобщения да правим за нея, ще има толкова много факти от едната страна, колкото и от другата. Историята ще спори за тях векове напред. Всяко разследване на въпроса кой е стрелял пръв с пистолет незабавно се връща към въпроса кой е направил пистолета и защо? Кой отклони красивата, градивна енергия на човечеството в такова безсмислено прахосничество и безумие? След като прочетем многоцветните книги, представени от нациите, всяка в своя собствена защита, можем да признаем, че всички са прави в доводите си, ако приемем основната им заблуда, че нацията е нещо отделно от човечеството и трябва да бъде оградена с железни стени.

По-близо до истината са онези, които търсят корените на тази трагедия в идеите, преподавани от нефилософски философи през последните десетилетия или две. Идеите управляват човечеството. Те се носят като слухове, крият се в кривите редове на печатните страници, но накрая ни принуждават да излезем на арената, за да се бием за тях. Материализмът във философията доведе естествено и неизбежно до преклонение пред грубата сила, привеждайки научната ефективност в служба на всички ужасни богове на спорта, скоростта и разкоша. Предлагайки тамян на дяволското триединство на Мамон⁶, Марс⁷ и Минотавъра⁸, ние сме станали толкова суетни по отношение на нашия материален напредък и научна техника, че сме забравили, че човешкото благополучие се крие в стремежа към справедливост и братска любов. С Ницше, проповядващ атеизъм в примамливия стил на поет, докато Трайчке⁹ и Бернхарди¹⁰ излагаха обосновка, ако не и религия, на войната, не е чудно, че сме доведени до тук, където сме, до невероятен катаклизъм, който въпреки това съществува.

Това не цели да омаловажава съвременната изобретателност и нейните удивителни постижения. Далеч е от това. Не един от нас усеща тръпката от това невероятно усилие, макар и често безполезно и погрешно насочено, да осъзнаем живота. Не може да има съмнение, че това е прекрасна епоха, романтична в напредъка си. Също така не може да има съмнение, че предстоят още по-прекрасни неща. Но какво струва всичко това – тази „воля за власт“¹¹, това завладяване на природата – ако то доведе до широкообхватен хаос на световна война? Разбира се, ние пътуваме по-скоростно и получаваме новини по-бързо, но, Боже на сънищата, какви новини за диващина и клане! Не; нашите идеали са погрешни и с цялото страдание и разрушения, които вече са причинени, може би ще влезе в мозъците ни и най-накрая в сърцата ни, че нашият истински прогрес всъщност зависи от истинската любов към Бог и нашите ближни. Само в трагедията, изглежда, човекът ще научи най-вис­шата истина.

И все пак, ако искаме да открием истинските причини за тази ужасна война, трябва да се върнем далеч назад и дълбоко в природата на човека. Човешката история е пропита с кръв и изприщена от сълзи. Изчислено е, че в аналите на човечеството има само тринадесет години, когато на земята не е имало война.

„Мъжете са само момчета, пораснали на ръст, сърцата не се променят много в края на краищата. Нациите са тези момчета, това е очевидно, това е, което прави бойния заряд.“

Така гласи летописът на вековете и не можем да се надяваме да обърнем този ред на нещата за един ден. Завист, невежество, ревност, алчност, ненавист, отмъщение, суета, расова омраза, любов към раздори, те водят война срещу мира. Въпреки това трябва да откажем да приемем войната като постоянно състояние на човешкото общество. Някога робството е било почти толкова универсално, колкото войната, ако не и толкова старо, но е прогонено от земята. Не можем да гледаме много далеч напред, но въпреки днешния ужас – може би наистина поради него – има причина да се надяваме за време, когато войната и опасността от война ще бъдат премахнати от ужасите на човешкия живот.

 

Какъв ще бъде изходът на този гигантски конфликт, никой смъртен не може да каже. Преди сто години Европа беше опустошена до голо от войни на мощта срещу правото, но въпреки това от тази проточила се трагедия дойде голям напредък на цивилизацията. Така може да бъде, трябва да бъде, ще бъде и сега. Не правете грешка; правото ще триумфира и докато една след друга нациите се освобождават от бремето на милитаризма, изкуството на мира ще надделее, демократичният дух ще се разпростре и цивилизацията в крайна сметка ще бъде подкрепена. Историята, винаги сигурното лекарство за песимизма, дава тази надежда дори на онези, ако има такива, които не виждат над нейната заплетена и бурна сцена никаква по-велика, по-мъдра сила, която да поправя гафовете на човека и „от привидното зло все пак да възпитава добро в безкрайна прогресия“.

На фона на всички съмнения едно нещо е сигурно: кралете могат да си отидат, династиите могат да изчезнат, но народите на Европа ще останат по същество такива, каквито са в своите исторически граници. Но тези очукани и обеднели народи ще бъдат запазени не за друга цел, а само за нови войни и нови бедствия, ако не усвоят по-благороден, по-истински начин на мислене. По-важен от всичко друго е въпросът не за картата на Европа, а за това каква ще бъде картата на човешкия ум след войната. Колко добре хората са научили войната, свеждайки я до изящно изкуство на унищожението, е показано от онези страховити оръдия, които говорят с гръмотевични гърла, и тези „въздушни флотилии, борещи се в средата на безкрайното синьо“, както предсказа Тенисън¹². Сега те трябва да се научат на мир, което означава, че трябва да започнат с младите и да се придържат винаги към него, докато човечеството овладее по-милия, по-истински и божествен език на братството.

Всъщност ние се опитваме да направим невъзможно нещо – опитвайки се да създадем хуманен ред на базата на груба сила. Това не може да се направи. Много отдавна Гърция изгради структурата си на изкуство и живот върху основата на робството и падна. Точно така нашата цивилизация ще се провали и ще падне, ако е изградена върху основата на Силата. В крайна сметка може да се окаже, че тази война е неизбежен резултат от прехода от управлението на Силата към управлението на Числата и в крайна сметка към управлението на Разума и Любовта. Човек се изкушава да се надява, че тъй като трябваше да дойде, тя няма да спре, докато всички деспотизми не бъдат пометени, а с тях и цялото поддържане на привилегията на малцина срещу правата на мнозина; докато хората навсякъде се надигнат и кажат, че няма да отидат на война, освен ако не са гласували за война. Джон, Ханс и мистикът Иван ще се противопоставят, рано или късно, и тогава ще дойде краят на Кралете и Кайзерите – и ако тази война ускори този ден, тя си заслужава цената!

Както големите разделяния в геоложката история водят началото си от невероятни коренни промени, така е и с големите нови епохи в човешкия свят. Такова време е и сега при нас. Явно стоим в края на една ера и хората, които идват след нас, ще се чудят, че гледайки, не сме видели и сме сбъркали червената зора на новия ден с горяща къща. Както би казал Наполеон, ние сме осъдени на нещо велико. Каквото и да стане, старият ред е рухнал. Времената са безкрайно пластични. Няма причина да изоставяме вярата в Бог или в човешкия род. Вместо това тези, които имат очи, ще видят в тази буря порив на вятъра, която ще изчисти въздуха от заразни изпарения и ще ускори настъпването на по-благороден световен ред чрез коригираните чувства на нациите – последното припламване на пламък от изгарящи главни, които ще бъдат покрити завинаги с покайна пепел и ще бъдат угасени с горчиви сълзи.

Междувременно какво има да каже масонството, какво може да направи в този час на световна криза, когато човечеството се бори чрез кръв и огън за нещо ново, отърсвайки се от измамите и заставайки лице в лице с вечните нужди? Докато се създава едно голямо общество по цялото земно кълбо, обединяващо хората без оглед на раса или религия, е невероятно този древен орден да бъде бездействащ, още по-малко безразличен, в ден на върховно търсене. От самото начало масонството е било международно, непознавайки нито славянска раса, нито тевтонска раса, а само човешка раса, в доказателство за което чуйте тези думи от неговата Книга на Конституциите¹³ – думи, които изпъкват като звезди в нощта на световна вражда:

„За да запазим мира и хармонията, никакви засегнати лични честолюбия или кавги не трябва да се внасят през вратата на ложата, още по-малко каквато и да била кавга за религии или национална или държавна политика, ние, като масони, бидейки от религията, за която всички хора са съгласни; и ние също сме от всякакви нации, начини на говорене, родове и езици и сме решени да се противопоставим на всяка политика, която никога не е допринесла за благополучието на ложата, нито някога ще го направи.“

Такъв е принципът, на който почива масонството, и духът, в който то се е трудило през вековете, разрушавайки бариерите на каста и вяра, раса и ранг, създавайки благоговение не само към Божественото, но и към Човешкото – за човека като човек, независимо от земята или езика, за правото на всеки човек да бъде свободен телесно и духовно и да има място под слънцето – и привличайки хората заедно чрез взаимно уважение в едно дълбоко и широкообхватно другарство. Никога неговият благ дух не е бил по-необходим от днес, живеейки, както сме сега, в свят на братоубийствени раздори, когато цялата енергия на човечеството изглежда посветена на унищожение. Жалко, че истината за братството на човека трябва да се разкрива само в трагедия и терор, но ако мечът на Марс прободе целия свят, пробуждайки го за този факт, поради самата величина на ужаса на войната, цената ще си струва страданието. Наистина е дошло времето, когато масонството трябва да вземе арфата си и да изсвири своя световен акорд с цялата си мощ – да го изсвири великолепно и с пророчески размах.

Човешкото единство не е фантастична мечта на поет, нито далечно обещание на пророк; това е факт. Географските граници не представляват и никога не са представлявали нито раса, нито национално могъщество. Моралът, интелигентността, ефективността, братството отказват расови или политически етикети. Няма немска химия, няма британска астрономия, няма руска математика. Това, което е най-превъзходно в Русия – нейните толстоевци, нейните кропоткиновци¹⁴, нейните музиканти, нейните художници и нейните милиони труженици с груби ръце – не са руски, а човешки. Същото важи и за Германия, Франция и Англия. Гьоте и Шилер, Кох и Кант са сънародници на Шекс­пир и Дарвин, на Юго и Пастьор. Републиката на буквите и на науката е универсална; само нашият патриотизъм е изостанал и се е превърнал в „добродетел на ограничените умове“ – когато всъщност не е това, което Джонсън¹⁵ нарече „последния пристан на мошениците“^16[7].

Как тогава можем да оправдаем любовта си към собствената си земя пред онези, които смятат, че всеки патриотизъм е провинциален, ако не и пагубен? Само по този начин: всяка нация, всяка раса има свой собствен гений и поради този факт дава принос и е в служба на цялото човечество. Юдея не беше по-голяма от Айова и въпреки това даде на човечеството неговата най-възвишена и най-истинска религия и най-силната и най-мила душа, която земята е познавала. Гърция беше малка земя, опасана от виолетови морета, но тя добави към света неизмеримо богатство от изкуство, драма и философия. Както и Рим. И така бихме могли да изброим расите и нациите, питайки всяка от тях какво е имала или има да даде от красотата и истината на човечеството. Въпреки това нашата страна има гений, уникален, специфичен и особен, и по тази логика трябва да служи на универсалния живот на човечеството. Какво е това служене, ако не е да се покаже не само че „управлението на народа, от народа, за народа няма да изчезне от земята“^17[8], но и че това е най-висшият идеал на управление и че допринася за най-голямото щастие на човека както в личното благородство, така и в общественото благосъстояние? На този гений и служба е символ и пророчество нашето знаме, а лоялността към този символ предполага и преданост към тази служба. Нашият терен е светът, но грижата ни е собствената ни страна – за да може тя по-добре да даде своя уникален и безценен принос за всеобщото благо. Така, с дължимото уважение към другите нации, чрез лоялност към собствения си флаг ние най-добре служим на нашата човешка раса.

Над всички нации, по-велики от всички раси, по-важни от всички кралски особи е човечеството и никоя нация не може да живее сама за себе си, още по-малко да бъде наистина велика, без да зачита полезността и щастието на другите нации. Това, от което се нуждаем, е преоценяване на патриотизма от племенна лоялност към универсална вярност – световен патриотизъм, израстващ от задълбочаването на чувството за човешка солидарност, с широка перспектива, всеобхватен и благосклонен по дух. Сега патриотизмът се състои твърде много в това да обичаме собствената си земя и да мразим всяка друга – чувство, недостойно за република, в която тевтонци, саксонци, славяни, гали, келти живеят приятелски заедно, стоят рамо до рамо в индустриалната армия, хранят се навън от едни и същи кутии за храна и, до изненадваща степен, се прекланят пред един и същи олтар.

Точно; и това е самият гений на свободното зидарство, неговата мисия към човечеството и духът, който то се стреми да установи. По самата си природа космополитно, то мисли от гледна точка на човечеството, отколкото на раса, вяра или партия, и както го дефинира старият немски Наръчник¹⁸, дейност на тясно обединени хора, които, използвайки символични форми, заимствани от архитектурата, работят за благополучието на човечеството, стремейки се морално да облагородят себе си и другите и по този начин да доведат до „универсална лига на човечеството, която те се стремят да покажат, дори сега, в малък мащаб“. Както каза Гьоте, в поемата си „Ложата“,

Пътищата на масона са

Вид съществуване,

А неговата упоритост е като дните

На хората в този свят.

Всяка ложа е символ и пророчество за света и няма да има траен мир на земята, докато това, което масонството показва в малък мащаб, не бъде разпространено по целия свят и неговият дух на доброжелателност сред хората от всички рангове, раси и религии не се превърне в управляващ гений на човечеството. Друг изход от войната няма. Ако вместо да се срещат зад затворени врати за интриги, хората, които са планирали тази война, се бяха събрали в масонска ложа, никой от тях нямаше да извади меч! Уви, лилипутските милитаристи са запалили огън, който дори Гъливер не може да загаси, разпространявайки смърт и опустошение навсякъде – разпалвайки стари вражди, организирайки орди от омраза, докато самото съществуване на цивилизацията е застрашено.

Ами бъдещето? Едно нещо е очевидно: ако тази трагедия продължи по кървавия си път до горчивия край, както сега изглежда вероятно, всяка връзка, чрез която човек е свързан с човек по целия свят, ще бъде необходима, за да задържи човечеството заедно; и масонството е една от тези връзки. За тази цел самото масонство трябва да възвърне своя стар акцент и наблягане върху универсалните принципи и да вземе участие в набирането и мобилизирането на голяма армия от хора с добра воля, ако така може да отреже рогата на нациите, които сега се пробождат една друга до смърт, и да донесе светлината на разума в тази помрачена от страсти земя. Войната е загуба. Тя е безумие. Нищо не решава. Това е деволюция, а не еволюция. Това не е оцеляването на най-силните, а жертване на най-добрите. Тлен и гнилоч, породена от дългия мир¹⁹, както я нарича Шекспир, не тлен и гнилоч на мира, а на материализма. Не:

Върхът и короната на всичко добро,

Последната звезда на живота е братството; Защото то ще върне отново на Земята

Нейната отдавна изгубена поезия и веселие;

Ще изпрати нова светлина на всяко лице,

Царствена мощ сред човечеството.

И докато то не дойде, ние, хората, сме роби,

И пътуваме надолу към прахта на гробовете²⁰.

Това, от което този тъжен свят се нуждае, е Лига на своите „големи вечни приятели“, с достатъчно висока душевност, за да надникнат през бариерите на човечеството, стените на вярата и планините от неразбиране и да разпознаят своите родственици във всяка земя и език. Това са хората, които виждат, че от големите трудещи се маси от наши събратя в други земи, сме в по-голяма опасност, отколкото някога сме били, някога ще бъдем или можем да бъдем от сграбчващата алчност и сляпата амбиция на малцината, които управляват. Те виждат, че великото военно изкуство, проявено във войната, и доб­рите му другари – прозорливостта на нейните лидери и пеещата, шеговита смелост, с която младежта на Европа марширува към гроба – са същите качества, които, ако бъдат посветени на организацията на света върху основата на мира, ще завъртят земята в нова орбита! Следователно:

Елате, разчистете пътя, тогава

разчистете пътя:

Слепите вярвания и кралете имаха своя ден.

Счупете мъртвите клони от пътя:

Нашата надежда е в това, което

ще поникне след тях –

Нашата надежда е в героичните мъже,

Водени от звездите да изградят света отново, Към това събитие се стичаха вековете:

Направете път на братството – направете път на Човека!²¹

 

¹ Статия, публикувана в списание „Строителите“ (The Builders Magazine) през м. февруари 1915 г., Година 1, брой 2. Достъпна на: http://www.phoenixmasonry.org/the_builder_1915_february.htm

 

Бележките в публикувания материал са на преводача.

² Джоузеф Форт Нютон (1880–1950) е високообразован американски протестантски пастор и виден масонски автор.

³ Туберкулоза на белите дробове.

⁴ Изразът е компилация от два цитата от произведения на английския поет Алфред Тенисън (1809–1892) – първата част е от поемата „Създаването на човека“, а втората – от елегията „In Memoriam LVI“.

⁵ „Държавата“ (380 г. пр.н.е.) на древногръцкия учен, математик и философ Платон (427 г. пр.н.е. – 347 г. пр.н.е.) е сократически диалог за природата на реда и справедливостта, характера на праведния град държава и на праведния човек.

⁶ Мамон е название, олицетворение от Новия завет на Библията на материалното богатство и алчността. Най-често се персонифицира като божество, а понякога се включва и като един от седемте демона на Баал.

⁷ Римски бог на войната.

⁸ Чудовище – получовек-полубик в древногръцката митология. Наричан е още Астерий или Астерион („звезден“) и е живял на остров Крит. Обитавал е подземен лабиринт, построен от Дедал. Принасяли са му в жертва на всеки девет години седем младежи и девойки.

⁹ Хайнрих Готард Фрайхер фон Трайчке (1834–1896) е германски историк, политически писател и националлиберал, член на Райхстага по времето на Германската империя. Краен националист, който подкрепя германския колониализъм и се противопоставя на Британската империя и на католиците, поляците, евреите и социалистите в Германия.

¹⁰ Фридрих Адам Юлий фон Бернхарди (1849–1930) е пруски генерал и военен историк и автор на бестселъри преди Първата световна война. Милитарист, може би най-известен с войнствената си книга „Германия и следващата война“ („Deutschland und der Nächste Krieg“), отпечатана през 1911 г. Описвайки войната като „божествена работа“, той предлага Германия да заеме агресивна позиция и да игнорира договорите.

¹¹ „Волята за власт“ е централно понятие във философията на класическия немски филолог, философ и писател Фридрих Ницше (1844–1900). Разбира се като ирационална сила, намираща се във всички индивиди, която може да бъде насочена към различни цели.

¹² Алфред Тенисън. Цитатът е от поемата му „Локсли Хол“, написана през 1935 г.

¹³ Книга с правилата на Обединената Велика ложа на Англия.

¹⁴ Княз Пьотр Алексеевич Кропоткин (1842–1921), руски учен географ, писател, революционер и теоретик на анархизма.

¹⁵ Д-р Самюел Джонсън (1709–1784), английски творец – поет, есеист, моралист, литературен критик, биограф, редактор и лексикограф.

¹⁶ Това изявление на Джонсън за патриотизма е направено вечерта на 7 април 1775 г. В различни източници се цитира в различен контекст и с различни думи. Тук е цитирано във варианта „the last resort of knaves“. Най-разпространената му употреба в българската преса и литература е във варианта „последното убежище на негодника“ („the last refuge of the scoundrel“). Изявлението на Джонсън не се отнася, както се смята най-често, за патриотизма като цяло, а по-скоро за това, което той е смятал за фалшива употреба на термина „патриотизъм“ от Уилям Пит, 1-ви граф на Чатъм (министъра патриот) и неговите поддръжници. Джонсън се е противопоставял на повечето „самозвани патриоти“ като цяло, но е оценявал това, което е смятал за „истински“ патриотизъм.

¹⁷ Цитатът е от една от най-известните речи на президента на САЩ Ейбрахам Линкълн (1809–1865) – Обръщението в Гетисбърг, 19 ноември 1863 г.

¹⁸ Предполагам, че авторът има предвид немските масонски Наръчници, издавани в периода 1863–1879 г.

¹⁹ Изразът е превод от английски език на Валери Петров (1980) на реплика на Фалстаф във втората сцена, четвъртата част от пиесата на Уилям Шекспир „Хенри ІV“ (1597) и в цялост гласи: „тлен и гнилоч, породена от дългия мир и спокойния живот“.

²⁰ Цитатът е от поемата „Братство“ на американския поет Едуин Маркам (1852–1940), публикувана в „Човекът с мотиката и други поеми“ (Markham, Pyle, 1900).

²¹ Едуин Маркам, Op. cit.