Брат Венцеслав Николов – творчески път и приноси в музикалното изкуство и литературата

 

 

Венцеслав Николов е роден на 20 април 1943 г. в Русе. Шестгодишен започва да взима уроци по чело от баща си – известния русенски виолончелист, диригент и педагог Мишо Николов. Учи в Музикалното училище, а през 1967 г. завършва Музикалната академия в София при Кирил Вапорджиев. След това специализира в Московската консерватория при Мстислав Ростропович и Наталия Шаховская. През 1973 и 1975 г. участва в майсторските класове на американския виолончелист виртуоз Янош Щаркер в Люцерн, Швейцария.

Първите си концерти Венци Николов изнася на 14-годишна възраст. През декември 1966 г. е дебютът му със Софийската филхармония в премиерното за България изпълнение на Концерт № 1 от Дмитрий Шостакович под палката на Добрин Петков. В периода 1970–1990 г. развива интензивна концертна дейност – солист е на симфонични оркестри, изнася камерни концерти, концертни турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка. Неколкократно участва в най-стария фестивал за класическа камерна музика в Европа – „Международен фестивал на камерната музика“, Пловдив. Гастролира в световните музикални центрове – от Мексико и Куба до страните от бившия Съветски съюз и Монголия, изнася над 1500 концерта. Творческата му биография включва над 200 студийни записа в Радио София и БНТ; в музикалните центрове в Кьолн, Франкфурт, Баден-Баден, Бремен, Карлсруе, Лайпциг. Записва за „Балкантон“, „Мега“, „Гега“ и МДФ-Лайпциг и много други.

Репертоарът му обхваща повече от 500 творби – от барока до съвременността. Редица от най-значимите български композитори са му посветили свои творби.

Проф. Венцеслав Николов свири с виолончело на Матео Гофрилер от 1726 г.

От 1983 г. той се налага и като диригент със създадения от него „Колегиум Музикум“, както и с различни симфонични и камерни оркестри в България и в чужбина. Изявява се на фестивалите във Витен, Улм, „Мартенски музикални дни“ в Русе и др. От 1989 г. работи в Западна Европа, основно в Германия.

От 1990 г. създава „Лятната академия“ (Föhrer Ferien-Akademie (FFA)) на остров Фьор (Германия) и става неин художествен ръководител. Води курсове и семинари на остров Зилт (Akademie am Meer) (Германия), в Баден-Баден, Швейцария, Италия, САЩ, както и майсторски класове в България.

Професор по камерна музика, от април т.г. Венцеслав Николов е Почетен доктор на НМА „Панчо Владигеров“, София.

През 2008 г. проф. Венцеслав Николов е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Русе“ „за неговите изключителни заслуги за развитие и издигане на престижа на град Русе като значим музикален и културен център“. Същата година той е награден и с авторитетното отличие „Кристална лира“ за върхови постижения през изминалия сезон в областта на музикалното и танцовото изкуство. То е учредено от Министерството на културата, Съюза на българските музикални и танцови дейци и радио „Класик ФМ“.

Бр∴ Венци Николов дарява и любителите на класическата музика, многократно и братята си, с множество благотворителни концерти – солови, а през последните години и със студентите си от вече известния камерен ансамбъл „Силуети“.

Проф. Венцеслав Николов е не само забележителен музикант и педагог, той е и автор на редица книги с проза и поезия: „Едно учителско семейство“ (2003), „Пътуване с Venzicello“ (2005), „Капричии“ (2006), „Острови“ (2007), „Пътека от звуци“ (2008), „Крадци на сенки“ (2009), „Да бягаме ли?“ (2011), „Заточен в Рая“ (2013), „На бис“ (поезия), „Насаме с миналото“ (поезия), „В годината на заека“ (поезия), „Виолончелист“, „За изкуството да си служим с правия ъгъл“ (2016), „За миналото и отдавна свършено време“ (2016).

Автор е и на разкази, есета, пътеписи. Негови градежи с масонска тематика са публикувани  в сп. „Зидарски преглед“, „Бюлетина на О∴В∴Л∴Б∴“,  „Хрониката“. Чрез официалния сайт на О∴В∴Л∴Б∴ те са достъпни и за световната аудитория.

 

За творчеството на Венцеслав Николов

 

Като музикант

 

Панчо Владигеров – композитор

„Превъзходен артист и преди всичко проникновен музикант. Безупречен инструменталист, човек с голяма ерудиция. Неговата способност да изпълнява музика от всички стилове и епохи, в това число съвременни класици, е достойна за истинско възхищение.“

 

Константин Илиев – композитор, диригент

„Венцеслав Николов принадлежи към онези изключителни музиканти, които съчетават виртуозността с откритата емоционалност, с богатото въображение. Неговото вдъхновено изкуство се нарежда сред постиженията на най-големите.“

 

Мстислав Ростропович – виолончелист и диригент (Русия)

„Българският виолончелист Венцеслав Николов се хареса с прецизното си изпълнение. Той живее на сцената в своя собствен музикален свят…“

 

Янош Щаркер – виолончелист и музикален педагог (САЩ)

„Считам Венцеслав Николов за великолепен челист и музикант. Неговият опит като изпълнител и педагог го поставя в първите редици на съвременниците му… Всяка музикална институция може да се гордее да има в редовете си Венцеслав Николов.“

Като писател и поет

Проф. Цочо Бояджиев – философ, историк, преводач и поет

 

За книгата „В годината на заека“ (сборник стихове)

„Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза спокоен и ведър на сцената, за да ни каже – със звуци или думи – че има смисъл.“

За книгата „Насаме с миналото“

(поезия)

„Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово? Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва – всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави закратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото.“

 

 

 

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 43/2024 г.

 

ВУ брат Георги Балански,

Стар велик втори надзирател на ОВЛБ, Почетен майстор с особени заслуги на ложа „Сговор 92“, Ложа Quatuor Coronati