.

Свободното зидарство и политиката

 

Брат Р. К.,

ложа „Одесос“, Варна

 

 

Според брат Александър Гизе, отношенията между масонството и политиката, към чиито виждания по въпроса напълно се присъединявам, трябва да се разглеждат двустранно. От една страна, свободното зидарство, според собствените си изявления, желае да работи, оставайки извън политиката. След основаването на първата велика ложа в Лондон през 1717 г., и особено след публикуването на нейната Конституция, задължителна за всички свободни зидари, в рамките на ложите се забраняват не само религиозните спорове, но в разговорите между братята не би следвало да се засягат и политически въпроси. Това са недвусмислени предписания, към които по-голямата част от свободните зидари по света се придържат повече от 300 години.

От друга страна, една декларирала своята аполитичност организация, каквато изграждат свободните зидари във всяка цивилизована страна, все пак се разглежда в много отношения като политическа, при това от самите масони. Свободните зидари приемат своите ложи и техния съюз – великата ложа, както и всички останали ложи по света

 

като едно световно Братство,

независимо от факта, че тяхна обща, всемирна организация формално никога не е съществувала. Понеже това самосъзнание може да се третира като елитарно и понеже масонското движение обединява около 7 000 000 души, живеещи по всички континенти на земята, то явлението може спокойно да се причисли към тези с политическа окраска.

При положение, че основната цел на политическата дейност е завладяването на политическата власт в една държава, към което партиите са се стремили във всички исторически епохи и при всякакви обществени условия, нормално ли е да разглеждаме ложите като политически групировки в обичайния смисъл на думата? Ложите използват ли политическата власт? Упражняват ли политически натиск? Разполагат ли с нужния инструменариум и влияние за това? Отговорът на Братството в наши дни не е нито сложен, нито изненадващ. В наше време – категорично НЕ. Ложите от нашето съвремие не са фактор във всекидневната политика на държавата.

В исторически план обаче, в хода на последните три столетия, някои от европейските и американски свободни зидари са играли решаваща роля в определящи политически събития и исторически процеси, превръщайки се в

 

непреодолими фактори на политическата история.

Лесно е да се убедим, че във всички времена, още от самото възникване на свободното зидарство, блестящи политици и велики исторически личности са принадлежали, и принадлежат, към колоните на братството (например, Наполеон, Джордж Вашингтон, княз Александър І фон Батенберг). Същото можем да потвърдим и за дългия списък от политически постижения, в които за масоните винаги е била отредена главната действаща роля.

Отговорът на съвременните свободни зидари по всички повдигнати въпроси от нашето настояще и бъдеще гласи: не ложите като такива и не великите ложи, като техни организационни обединения встъпват в едни или други историко-политически събития, а само отделни техни членове, в качеството им на свободни личности и силни индивидуалности. В рамките на своя личен и обществен живот масонът не среща забрана за упражняване на политическа дейност.

Днешните свободни зидари намират своята дейност за коренно различна от тази на партийните функционери, които провеждат на практика волята на своята политическа групировка и популяризират сред обществото нейните възгледи.

Подобна политическа активност, основана върху един фактически консенсус, върху сходство на идеи и интереси в съвременното масонство не се наблюдава. Общностите на свободните зидари се държат

 

диаметрално противоположно на всяко друго политическо обединение,

тъй като масоните вярват до голяма степен в „единението на различно мислещите“, а не в сближаването поради еднаквост на интересите. Масонството е способно да събере в една ложа мъже с различно потекло, образование, културно равнище, вяра, политически и други убеждения, при което те нямат нужда от единство по отношение на интереси, религия или политика. Спазването на определен кръг нравствени норми, на определена съвкупност от нравствени принципи е достатъчно условие за установяване на братство и приятелство между мъжете, обединени чрез посвещаване в един съюз. Самият акт на посвещаване поражда у тях усещането за братско чувство и единение.

Ето защо на ложите винаги се е гледало като на

 

зони на свободната мисъл и свободната обмяна на идеи.

Противно на това, във всички исторически периоди не-масонските обединения, каквито са политическите партии и други подобни, са конструирани на базата на общи интереси. Със своята практика да сближава мъже, които иначе биха останали непознати до края на живота си, свободното зидарство се откроява ярко сред всички останали организации. На практика, като движение, то остава подчертано аполитично във всички страни по света, доколкото не участва пряко в политическия живот. В същото време обаче може да получи

 

известна политическа оценка

въз основа на присъщата си линия на поведение, която далеч надхвърля пределите на всекидневната политика, тъй като масонството неминуемо анализира и оценява като незадоволително съществуващото положение, в което и да било общество, и набелязва принципите на едно братско съжителство, което в бъдеще трябва да бъде превърнато в реалност.

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 32, 2021 г.

Според принципите си на действие масонството поставя ясна разграничителна линия между себе си и политиката. Политиката се домогва до оформяне облика на обществото като се опитва да го промени посредством пропаганда, възпитание, законодателство, реклама, поощрения, наказания и др. Чрез стремежа си за лично усъвършенстване масонът се стреми на първо място към промяна на собствената си личност.

Две неща трябва да се заявят ясно и недвусмислено. Първо, който сериозно е решил да става масон, влиза още с това си желание в противоречие с възможността за изява (именно като масон) на реалната политическа сцена. Второ, всеки свободен зидар като самостоятелна личност, но не от името на ложата или великата ложа, в която членува, би могъл да прокарва усвоените в масонството основни нравствени принципи в профанската среда, в семейството, в обществото, както и в политиката.

Едничкият интерес, наистина общ за свободните зидари, е свързан с

 

моралните задължения,

от което следва, че масоните като ложа и велика ложа не могат да провеждат в рамките на политическата обществена активност други дейности, освен дарителски или свързани с други хуманитарни цели. Основата на свободното зидарство, каквото е то като нравствено братство, води съвсем естествено със себе си проблема за възпитанието – на отделния човек, но и на обществото като цяло. Така поставя на преден план като насоки за дейностите на ордена благотворителността и социалната подкрепа.

Несъмнено, това е

 

една допирна точка между масонството и политиката.

С уточнението, че политикът-демократ, всеки съобразно темперамента и възгледите си, трябва да разглежда свободното зидарство като повече или по-малко полезен обществен феномен. Когато действа в условията на демократична държава, политикът-демократ спазва масонските принципи, независимо дали осъзнава или не това. Ако пък един държавник е склонен към авторитаризъм, той не би съзрял в свободното зидарство нещо повече от безполезен нравствен съюз, надживяло времето си традиционно общество, но най-вече и на първо място – недостъпен за него елитарен клуб.

Ложата може да събуди подозрения във всякакъв вид привърженици на догматизма. За демократите няма никакви проблеми. Неизменно и исторически наложило се правило сочи, че принципите на демокрацията се изковават първо в ложите и след това оттам се привнасят в политиката и в обществените отношения на дадена държава. В крайна сметка, от политическа гледна точка, ложите и великите ложи представляват най-добрите школи по демокрация и хуманизъм. ◆

 

към начало