.

Изследователските направления на ложа Quatuor Coronati

Обучение и възпитание в масонска приемственост

XIII конференция „Масонство и общество“

 

 

Брат К. С., майстор на ложа Quatuor Coronati

 

Класическите дисциплини педагогика и педагогическа психология имат специална диалектическа философска аксиома. Тя произтича от твърдението, че не може да се реализира обучение без възпитание и обратно – възпитание без обучение.

В края на XIX век френски изследователи откриват изоставено чернокожо момиченце в опожарено село. Детето е на около година, оцелява и французите го осиновяват. Независимо че семейството живее в родовообщинно общество и ползва дървени и каменни сечива, детето е изпратено да живее и учи в Париж. Получава най-високо образование и свири виртуозно на пиано.

Извод: независимо че твоето собствено семейство се намира в по-ранна форма на организация и развитие, всеки човек притежава пълния набор от генетични дадености да усвои всяко по-високо човешко знание посредством правилното обучение и възпитание. Примерът е класически в педагогическата психология за ролята и функцията на средата и нейните възпитателни и обучителни способности. На нея се крепи общовъзпитателната хипотеза, че всеки индивид, поставен в подходяща среда, ще изгради всички желани възпитателни и поведенчески модели.

Жан Пиаже доказва, че абстрактното и критическото мислене у хората започва да се развива на около 11–12-годишна възраст. Това е умението да разбираш абстрактни концепции, хипотетични ситуации и да разсъждават логически и критически върху идеи, които не са свързани с конкретни обекти или ситуации. Поставя се под въпрос информацията, която се получава, оценяват се различни гледни точки и се правят логически заключения.

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 44, декември 2024 г.

През 1995 г. Едуард Люис, Кристиан Нууслайн-Фолхард и Ерик Вишаус получиха Нобелова награда за изследванията си върху генетичните механизми на развитието, използвайки Drosophila melanogaster. Те откриват т.нар. homeotic genes (хомеотични гени), които определят какъв тип структура ще се формира в определена част на тялото. Когато тези гени мутират, дадена част на тялото може да започне да формира друга структура, която би се формирала на друго място. Пример за това е мутацията „антенапедия“ (Antennapedia), при която на мястото на антените на главата на мухата израстват крака. Мутацията била специално подбрана така, че мухите да продължат да могат да летят. Авторите поставили нормални мухи и мутанти в една обща колба с хоризонтален дълъг изход, той от своя страна бил свързан с тръба, водеща нагоре и надолу. Всеки път събирали мутанти и нормални мухи в голямата колба. Те тръгвали по тръбата, водеща към изхода. Нормалните мухи отлитали към изхода нагоре, мутантите надолу. Когато повторили този опит няколко пъти, повторяемостта на резултата доказала, че мутантите имат поведение, различно от немутантите. Според Франсис Фукуяма1 това е първото експериментално доказателство за пряка връзка между гени и поведение.

Извод: поведението зависи от гените ни и независимо коя е средата, в която сме поставени, преди всичко ще проявим онези поведенчески черти, които са ни генетично определени.

Коя е границата, която задейства проявлението на благоприятната възпитателна среда и поведението, основано на гените? Не е напълно изяснен този въпрос. За някои това е състоянието на краен стрес, при което обучението и възпитанието отстъпват място на гените, за други това е рационалният избор на личността, където тя определя дали да приложи наученото, или вътрешните си поведенчески пориви, основани на генетична унаследеност.

Фалсификация, критически рационализъм, отворено общество, история на науката и еволюция на знанията са четирите основни идеи на Карл Попър през целия ХХ век. По същество те засягат фундаменталните въпроси за начина, по който се провеждат изследвания, и са извън наратива на разказването на истории и споделянето на базов опит. Изследвания, които подлежат на фалсификация (опровержение чрез тестване), подчиняват се на метода проба–грешка, свободно изразяват идеите си и еволюират до нови състояния.

***

Възстановяването на дейността на ложата Quatuor Coronati поставя необходимостта от провеждането на изследвания, които съставят прочит и анализ на малко известни произведения, съдържат свободно изразени идеи, разкриват живота и делото на бележити български масони и водят до ново колективно знание за масонството, преоткриват връзката на братството с обществото.

Петте направления, по които ще положим усилия, се стремят за поставят определена тематична „рамка“. Не защото такава обективно съществува, а защото при провеждането на изследвания поставянето на рамка почти винаги е полезно и необходимо от методична гледна точка. С дълбокото убеждение, че за да има еволюционно натрупване на ново знание, авторите, които работят по темите, трябва да прекарат достатъчно дълго време, за да трупат данни, опит, знание и мъдрост, която да доведе до просветление за тях и другите братя. Петте направления (катедри) са:

  1. История и историография на масонството;
  2. Философия и символика на масонството;
  3. Масонство и съвременност;
  4. Бележити български масони – биографични очерци;
  5. Превод на масонски изследвания от други световни регулярни ложи.

Освен класическите текстове, очертаващи обективната настояща историческа хипотеза, която много често бъркаме с истината, братството винаги е имало нужда от нов прочит, който да ни обогати не само с малко известни факти, но да запълни усещането ни за сегашното време. Историята е хронологична наука, това й дава огром­но предимство пред хорологичните науки. Защо? Защото всеки човек на база личния си опит и колко години е живял може да си даде сметка какво са 10, 20, 50 години и дори повече. Налице е реална съпоставка със самия теб и твоя живот, но много малко хора могат да си представят колко са 10, 20, 500 кв.км. Поради тази причина две от направленията за историята и биографичните очерци засягат пряко исторически събития и личности. Целта е да се доближим до братята, до мащаба на отделния човек, до отрязъка в „реката на времето“, наречен човешки живот. Втората причина е, че хората и в братството, и извън него имат нуждата от добрия, личния пример. Изпитват потребността да научат, че фигури, на които са възпитани да се възхищават, са преминали през същите изпитания, през които преминават и те днес, и техният личен и обществен прогрес е възможен и към днешна дата.

Натрупването на исторически знания по двете изследователски направления ни осигурява обучението към приетата историческа „истина“. Поставяме кавичките поради една единствена причина – историците имат склонност да преувеличават или подценяват. В по-редки случаи да героизират или низвергват и дори да забравят. Те са хора, подчинени на своето обучение, възпитание и гени. Затова анализът на историческите събития и очерците е винаги актуален, за да може всяко поколение да открехва по-малко вратата към прочита на миналото в услуга на своето съвремие.

За да запълним картината на възпитанието в масонството, трябва да продължим да разширяваме знанията си за древната му философия и символика. Тук съществува реална интелектуална преграда или още прагово ниво на разбиране. Многобройни са изворите на философски текстове, описание на символите и знаците и тяхното значение, но малцина разбират как това знание може да премине към тях като носител на мъдрост в начина им на живот. Тоест да осмислят и приемат абстракциите. Считам, че изследванията в това направление развиват масонската хармония в мисленето. Те изграждат баланса между недостижимото, мисловното, духовното и живия живот.

Затова има и още едно конкретно изследователско направление, онова, което търси и поставя мост между масонството и съвременността. То е връзката ни с днешния ден, настоящето, делата ни днес, които ще определят най-прякото ни бъдеще – утре. Най-новите квантовофизични изследвания показват, че времето „произлиза от бъдещето“, неслучайно когато започваме своята работа, ние четем молитва, в която призоваваме …велики строителю на Вселената, простри ръка над нас…, действие, което да се извърши от тук натам в бъдещето.

Братя, бих си позволил да заключа, че провеждаме изследвания, за да програмираме по-благотворно бъдеще за всички нас. Изучаването символизира приемствеността. Обучението и възпитанието в масонски доб­родетели са функция на днешния ден, за да има утре.

 

***

„Не забравяй, Санчо, възрази Дон Кихот, че има два вида красота: духовна и телесна. Духовната красота се открива и се проявява в ума, благоприличието и примерното поведение в щедростта и доброто възпитание, а всички тези качества, могат да красят и грозния човек.“

 „Дон Кихот“,

Мигел де Сервантес Сааведра

 

1 Фукуяма, Франсис. Нашето постчовешко бъдеще. С., Обсидиан, 2002.

към начало