.

Приемствеността в масонството – искрата за възраждането на националния дух и просветеност

XIII конференция „Масонство и общество“

 

Брат Г. К.

 

 

В своята история всеки народ достига до безспорни върхове в развитието си. За всички нас като българи това е Възраждането – величава епоха в хилядолетна ни историческа летопис.

 

В основата на нашето Възраждане като дялани камъни¹ остават неуморните градежи на стотици радетели за българско самосъзнание, просветители, книжовници, революционери и свети будители, възродили „потъналия в сън“ национален дух, запалили искрата на знанието, родолюбието и обичта към буквите.

В тяхна чест и като израз на всенародната признателност през 1922 г. 1 ноември – Денят на св. Иван Рилски, е обявен със закон за празник на всички „заслужили българи“, както са се изразявали тогава². Далеч преди официалното обявяване на този празник българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път той е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Народните будители са светъл пример за нас за смелост, честност и дълбока любов към отечеството.

Денят на народните будители възниква в трудното време на духовна разруха след Първата световна война. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат в най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение и приемственост с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите³.

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 44, декември 2024 г.

Резултатите от дейността на тези велики мъже днес са видими, но не са видими връзките им с авторитетите по онова време в Руската и Османската империя, в западноевропейските държави. Тези невидими контакти ни изглеждат невъзможни, но въпреки това са доказани факти. Българските възрожденски апостоли не са действали сами. Те са преплетени с известни исторически имена. Последните се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия, са резонирали силно и у нас. Забележителни са неочакваните връзки и помощ, които идват от генерали от руската армия и французи – всички те членове на свободното зидарство. Те са вградени в пъзела на европейските освободителни движения, в основата на които е мощната „невидима“ организация – масонството. Едно е сигурно – Възраждането и освобождението ни нямаше да се случат без изключителната роля на Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Драган Цанков – всички те са отделни брънки от световната братска верига на свободата. Възраждането ни нямаше да бъде същото и без помощта на масони от ранга на Осман Пазвантоглу, ген. Кутузов, ген. Инзов, Решит паша, Адам Чарториски, Митхат паша, Марко Антонио Канини, Джузепе Мацини, Джузепе Гарибалди4. В една или друга степен тези дейци също са помогнали на своите български масонски братя, отдавайки братската си помощ. В своето историческо разследване, озаглавено „Невидимата искра на Възраждането“, Румен Василев – известен с книгите си „Масонската ложа и братството на Левски“ и „Свещеният триъгълник“, проследява нишки, които свързват нашите възрожденски дейци с масонството. Описват се автопортретите на Захари Зограф с пергел и прав ъгъл, портретът на неговия брат Димитър Зограф от племенника му Станислав Доспевски, както и на дюлгерина, оперативен масон – Андрея Дамянов, който има напълно масонски личен герб, изписан в храма във Велес. Която и нишка да бъде дръпната, се стига все до масонството.

Българското Възраждане бива формулирано като „диво масонство“ – термин, който е приет в Западна Европа за нерегулярните ложи, които излизат от коловоза и по-късно се прибират отново в него 5.

Своят изследователски градеж за списание „Заря“, част първа, ВУ брат Георги Балански, Стар Велик Втори надзирател на О∴В∴Л∴Б∴, Почетен майстор с особени заслуги на ложа „Сговор 92“, Ориент София, и член на изследователска ложа Quatuor Coronati, започва със следните думи 6:

Бъдните събития се обуславят от събитията, които стават днес, а техните корени са в миналото. Затова изучаването на човешките общества е немислимо без историята им – този извор на вековна мъдрост, на градивен и често горчив опит. Сервантес е казал, че „народ, който не помни своето минало, няма бъдеще“. За да го помни обаче, трябва по-напред да го познава – такова, каквото e, за да може и правилно да го осмисля. Това е непрестанен процес, защото всяко ново познание поражда ново преосмисляне – включително на факти, събития и процеси, които често са възприемани като даденост, която дори не подлежи на съмнение, а обсъждането ѝ е заплашено от анатема“. Изключително бях впечатлен от целите, които са си били поставили братята, захванали се с издаването на това списание, а именно родолюбивото възпитание, формиране на национално самосъзнание, пропагандиране на свободното зидарство и популяризиране на неговите нравствени норми както сред своите членове, така и сред българското гражданство. Обичта към отечеството, т.е. патриотиз­мът като първа обществена добродетел, присъща черта на българското свободно зидар­ство по онова време, е била в основата на градежа. Десетилетие след двете национални катастрофи, последвали балканските и Първата световна война, Съборът на В∴Л∴Б∴ (21–22 септември 1929 г.) приема нов Устав, Декларация и Основни начала. В Декларацията българското масонство е представено като „автентично, оригинално, но и родолюбиво, съобразено с конкретните дадености“, и по-нататък: „Българският свободен зидар е предан син на своето отечество и в делата си се ръководи само и единствено от националните интереси“. През есента на 1937 г. Съюзният съвет на В∴Л∴Б∴ приема нова декларация, в която изрично се подчертава: „За българския свободен зидар свещен дълг е защитата на свободата и независимостта на отечеството“. И като говорим за приемствеността в масонството, която да бъде искрата за възраждането на националния дух и просветеност, трябва да се отбележи, че издавано и списвано предимно от масони, сп. „Заря“ е съхранило завещана от нашите предци ценна информация за живота и участта на българите. Затова и бр∴ Г. Балански си позволява да сподели мнението си, че на сп. „Заря“ точно приляга определението „масонска читанка по родолюбие“!

Днес отново сме изправени пред голямо изпитание. Тъмнината ни обгръща и възможността да бъде зърната светлината полека изчезва безвъзвратно. Светът около нас е обхванат от неистовия стремеж за богатство и власт. Хората са се отдалечили от важните и стойностните неща в живота и напълно са подчинени на егото и матрицата. Семейство, род, родина, памет нищо не значат за тях. Ценностите са обезличени и претопени. Моралът липсва. Злобата, арогантността и грубостта са норма на поведение. Законът е потъпкан. Свободата е заменена от свободия. Невежеството и глупостта са всеобщи. Лъжата, заблудата и виртуалната реалност изместват истината и духовността. Българите забравят, че техните предци са оцелели и са се запазили, преминавайки през тежки и превратни времена, благодарение на своята осъзнатост, родова принадлежност, непоколебим дух, свети идеали, вяра в собствените сили и стремеж към Свободата! Точно в тези тежки дни масонството е призвано да изведе изгубените души на правия път, като се основава на своите непреходни принципи за свобода, равенство и братство. Точно те стоят в основата на правдата и напредъка, на солидарността и взаимопомощта. Масонството зове към действия всеки справедлив ум и всяка искрена воля, които чувстват нуждата да се сдружат, за да работят за духовното и нравственото усъвършенстване на човечеството. Вследствие на това масонството не прави разлика между своите последователи по отношение на народност, раса, вероизповедание, мнение, благосъстояние, чин и обществено положение. То иска от тях само да бъдат искрени в търсенето на истината и дълбоко предани на благото на себеподобните. И затова то представлява нещо като училище, където се създават избраници, мъдреци и мислители, способни да просветят своите братя. То не ограничава никого при търсенето на истината и за да запази пълната свобода на мисълта във всички направления на духа, се въздържа да налага догми или изисква от своите съмишленици определено вярване. То учи да се проявява най-голяма търпимост по отношение на мненията както в областта на философията и религията, така и по политически и обществени въпроси7. Именно това за мен е пътят към пробуждането, осъзнаването, познанието и личностното развитие. Това е нужната приемственост, която българското масонство да даде и да запали и поддържа искрата за възраждането на националния дух, родолюбие, нравственост и просветеност!

 

 

¹ Василев, Румен. Невидимата искра на Възраждането. С., Ludite, 2019.

² https://www.nationalgeographic.bg/a/prvi-noemvri-den-na-narodnite-buditeli

3 Пак там.

4 Василев, Румен. Невидимата искра на Възраждането. С., Ludite, 2019.

5  Пак там.

6   https://www.uglb.bg/?p=7747

7 Д-р К.Н. Щарке, „Масонството като изкуство на живота“.

към начало