Масонски митове

 

 

Брат Тревър У. Маккеоун ¹

Превод:  Брат  Д.

 

Има два вида митове за масонството: тези, разказвани за нас от другите, и тези, които разказваме за себе си. И не се заблуждавайте, ние си измисляме истории за себе си от първия ден.

 

Митове за нашия произход

Първият ни летописец е бил д-р Джеймс Андерсън, който е съставил, или най-малкото е компилирал, първата ни Книга на конституциите през 1723 г. Като предговор е включена история на масонството – лустро от всички ръкописи на Задълженията, налични тогава. Доста фантастична интерпретация от Андерсън, в която той твърди като факт прякото потекло на съвременното масонство от крал Ателстан, цар Соломон и Адам. Така се е родил първият ни мит. В различна степен през следващите почти двеста години много свободни зидари са приели тази история и много немасони са приели, че това всъщност са ученията на масонството.

Днес повечето масони не са сигурни кой е бил Ателстан и признават, че връзката със Соломон е легендарна. Но ние създадохме друг мит: нашето тамплиерско наследство. Колебая се да засегна темата, тъй като тя е противоречива за много масони, убедени, че тамплиерите са намерили убежище в Шотландия и или са създали, или са влезли в масонството, за да скрият собствените си практики и вярвания. Книгата „Родени в кръв“ на Джон Робинсън е една от първите, които популяризират тази идея сред съвременната публика.

Кристофър Найт и Робърт Ломас, които ни дадоха „Ключът на Хирам“ и други книги, се показаха като отлични саморекламиращи се, но ужасно малоумни като историци и няма да ги споменавам отново, а Майкъл Бейджънт, който е съавтор на „Светата кръв и Свещеният Граал“, наред с други, е забележителен с това, че се отдръпна от по-ранното си популяризиране на мита за тамплиерите.

Ще кажа само, че Робърт Купър, настоящ уредник на музея на Великата ложа на Шотландия, който е прекарал много години в изследване на темата – изучавайки документи от първоизточници, бродейки из забравени гробища и други подобни, – написа това, което смятам за окончателно развенчаване на този мит в изданието от 2002 г. на Ars Quatuor Coronatorum. Издал е и книга по темата. Не е толкова вълнуваща като „Светата кръв и Свещеният Граал“, но е много по-добра история.

През по-съвременен период приемането на синята незабравка от масоните от нацистката ера е друг мит. Великата ложа „Към слънцето“ (Байройт) е имала игла, която делегатите да носят на годишните си срещи. Една конкретна игла през 1926 г. изобразява незабравка. По-късно, през 1934 г., нацистите създават „Организация за зимна помощ“, която включва младежи, събиращи пари по улиците за превъоръжаване. За да се насърчат даренията, на сътрудниците са били дадени различни игли и значки, които те да носят и да продават при такова събиране. Значката, използвана от нацистите за събирането на дарения, направена през март 1938 г., по съвпадение е била същата игла незабравка, избрана от масоните през 1926 г. Няма абсолютно никакви данни, че иглата или цветето някога са били носени по време на войната някъде в Германия, още по-малко пък в концентрационните лагери, както разказва легендата.

Великият майстор на Обединената велика ложа на Германия, д-р Теодор Фогел, раздаваше същата игла в знак на приятелство, когато правеше официални посещения в чужбина след 1948 г.; най-вече на Конференция на Великите майстори във Вашингтон през февруари 1953 г., където той разказа историята от 1938 г.

Това обяснява как синята незабравка е станала немска масонска емблема след войната и защо когато по-късно американските масони основават военни ложи в Германия, поне една ложа е избрала това цвете за свое име. Много ложи в Германия, поне доскоро, подаряваха незабравка на новоповдигнати братя или майстори масони.

 

Митове за нашите ритуали

Някои от вас може да не знаят, че сегашната ни система от три степени не е била практика от това, което назоваваме „от незапомнени времена“. Преди 1737 г., с публикуването на „Дисекция на масонството“ от Самуел Причард, имаме сведения само за две степени. За няколко години по-рано легендата за Хирам изглежда не е била толкова популярна, колкото подобна история, включваща Ной и неговите синове. Както братята в тази юрисдикция са много наясно, се е работело по повече от един ритуал. Никой от тях не е достигнал до нас от незапомнени времена. Да се каже, че забраните по отношение на иновациите в работата са ландмарка, е мит.

Също така е мит да се твърди, че A.L. е съкращение от Anno Lucis. Най-ранното споменаване на „Anno Lucis“ в Англия е през 1777 г.

Инициалите могат да бъдат намерени още през 1725 г., а често и в годините след това. Но от това не следва, че тези букви означават „Anno Lucis“. Както в първото, така и във второто издание на нашите Конституции (отпечатани съответно през 1723 и 1738 г.) авторът използва английската фраза „Година на масонството“.

Има запазени бижута с надпис „Anno Lat. 5732“. Съкращението „Lat“ почти със сигурност означава „Latomorum“, родителен падеж множествено число на латинската дума „Latomus“ (или в по-обичайната ѝ форма „Lautomus“), която сама по себе си произлиза от гръцки и означава „на каменоделци“. Видян за първи път върху ролки от плат от ХІV в.,­

той започва да означава „на масоните“. Така „Anno Latomorum“ може да се чете като „в годината на масоните“ и не без основание „на масонството“.

Съкращението „AL.“ може да се приложи и към „Anno Lithotomorum“, което е намерено през 1735 г. в протокол от ложа в Солсбъри. Префиксът „litho“ произлиза от гръцки и пълната дума отново означава „годината на масонството“.

През 1752 г. имаме първия списък на ложите, публикуван от Великата ложа на Древните и гравиран от Елис. Той използва „Anno Lap“. Това със сигурност може да се приеме, че означава „Anno Lapidariorum“, „в годината на каменоделците“ и по дефиниция „на масонството“.

Митовете не се ограничават до масонството. Датирането на сътворението се основава на работа от 1650 г. на Джеймс Ъшър, архиепископ на Арма, който дава датата на Рождество Христово като „Anno Mundi“ 4004, т.е. 4004 години след Сътворението на света. До ден днешен има текстове по география, които – за да се подиграят на креационизма – съобщават, че Ашър „заявил, че Сътворението се е случило на 26 октомври 4004 г. пр.н.е., в 9:00 сутринта“. Това е мит.

Всъщност ирландският архиепископ Джеймс Ъшър твърди, че светът е създаден в неделя, 23 октомври 4004 г., започвайки със залез слънце на 22-ри. Осем години по-рано, през 1642 г., д-р Джон Лайтфут пише, че човекът е създаден в 9:00 сутринта. Но нито един от тях не е посочвал точен час за създаването на земята. Дреболия, но все пак грешка, която няма място в учебниците по схоластика.

 

Митове, популяризирани от немасони

Ние можем да бъдем най-големите си врагове. Ние създаваме тези огромни списъци с известни масони, понякога въз основа на най-несигурните доказателства, и след това очакваме от немасоните да не стигат прибързано до заключението, че масонството е имало роля в създаването на Съединените щати или в подбуждането на Френската революция, или в опитите да контролира света. Няма да стане и по двата начина.

 

Петнадесет президенти на Съединените щати са били масони; не повечето, не всички. Осем от 56 подписали Декларацията за независимост на САЩ (1776 г.) са били масони; не повечето, не всички. Девет от 40 подписали Конституцията на САЩ (1789 г.) са били масони; не повечето, не всички.

По-близо до дома съм чувал да се казва, че повечето, ако не и всички наши премиери на провинции до У.А.С. Бенет, са били масони. Всъщност от тридесет и четиримата премиери откакто Британска Колумбия се присъединява към Конфедерацията през 1871 г. – тринадесет от тях са били масони.

За протокола, Луис Армстронг, лорд Баден-Пауъл, капитан Джеймс Кук, Карол О’Конър, Джеймс Смитсън, сър Ричард Стийл, Брам Стокър, Емануел Сведенборг, Ричард Вагнер и Х. Г. Уелс не са били масони. Може би сте чували, че Шон Конъри или Робърт Плант са били масони. Те не са.

Интересно е как започват тези истории. Антимасон, който също изпитвал силна неприязън към преподобния Били Греъм, твърдял, че Греъм е масон, в преждевременна публикация в дискусионна група. Един доб­ронамерен, но наивен брат прочел тази публикация, имал положително впечатление от Греъм и включил името му в списък с известни масони. Отне години да се изправи грешката и все още ще намерите препратки онлайн, че Греъм е масон. Той не е.

Седем години след смъртта на сър Ричард Стийл, който не е масон, снимката му се появява в списък на английските масонски ложи, публикуван в Париж. Четиринадесет години след смърт­та му за Албърт Пайк невярно се твърди, че е бил основател на Ку Клукс Клан. Списъкът продължава.

Като цяло онези, които „обвиняват“ масонството за Френската революция, са по-заинтересовани да обвинят масонството за кървавия терор, отколкото да припишат заслугата на масонството за създаването на система на представителна демокрация. Френската революция е сложен процес, в който масоните играят роля, но приписването на масонството, като организация, на контролираща роля в революцията показва опростен и нереалистичен поглед върху историята на периода.

Бил ли е Джак Изкормвача масон или част от масонско прикритие? Теорията за кралската конспирация изплува за първи път през 1960 г. и ѝ беше дадена гласност чрез измислица, скалъпена през 1973 г. от Джоузеф Сикерт, син на известния художник Уолтър Сикерт. Въпреки че сър Чарлз Уорън беше масон, маркизът на Солсбъри, сър Уилям Гъл и сър Робърт Андерсън не бяха.

Окото и пирамидата масонски символ ли са? Не. От четиримата мъже, участващи в проектирането на печата на САЩ през 1776 г., само Бенджамин Франклин е бил масон и той не е допринесъл с нищо от масонско естество за предложения от комитета дизайн за печат. Членовете на комисията са били Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън и Джон Адамс, с Пиер дьо Симитиер като художник и консултант.

Дьо Симитиер, консултантът на комисията и немасон, е допринесъл за окото на провидението в триъгълник.

Конгресът е отхвърлил предложенията на първата комисия, както и тези на неговата комисия от 1780 г. Франсис Хопкинсън, консултант на втората (1782 г.) комисия, е използвал незавършена пирамида в своя дизайн. Чарлз Томсън, секретар на Конгреса, и Уилям Бартън, художник и консултант, са заимствали от по-ранни проекти и са скицирали това, което в крайна сметка е станало печат на Съединените щати. Нито един от крайните дизайнери на печата – Уилям Барон, Чарлз Томсън, сър Джон Престуик – не е бил масон.

Погрешното тълкуване на печата като масонска емблема може би е представено за първи път един век по-късно през 1884 г. Професорът от Харвард, Елиът Чарлз Нортън (1827–1908), пише, че обратната страна е „практически неподлежаща на ефективна обработка; едва ли може (колкото и артистично да е обработена от дизайнера) да изглежда по друг начин освен като скучна емблема на масонско братство“.

 

Първата „официална“ употреба и дефиниция на всевиждащото око като масонски символ изглежда идва през 1797 г. с „Масонски наставления“ на Томас Смит Уеб – 14 години след като Конгресът приема дизайна на печата: окото вътре в равностранен триъгълник, насочено нагоре или надолу, често се появява в християнското изкуство. Комбинацията от окото на провидението, гледащо над недовършена пирамида, е уникално американска, а не масонска икона. Няма налични записи, показващи всевиждащото око, със или без пирамида, свързано с масонството преди миналия век.

Много масонски митове са започнати от антимасони. За много от тях може би никога не сте чували, тъй като циркулират само в антимасонските среди. Джордж Вашингтон не се е отрекъл от масонството. Тази измислица започва през 1837 г. – 38 години след смъртта на Вашингтон – с публикуването на трактат от Джоузеф Ритнър, губернатор на Пенсилвания. Лесно развенчан, той е препечатан от E. A. Cook & Co., Чикаго, през 1877 г.

и преиздаден през ХХ в. от Националната християнска асоциация.

Джон Ф. Кенеди не е критикувал масонството. Той е казал: „Самата дума „потайност“ е отвратителна в едно свободно и отворено общество; и ние като народ по своята същност и исторически сме се противопоставяли на тайните общества, на тайните клетви и на тайните процедури“. Предаден на събиране на издатели на вестници на 27 април 1961 г., пълният текст, достъпен в библиотеката „Кенеди“ в Масачузетс, показва, че в контекст Кенеди критикува американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ).

Масоните не са основали нацистката партия, въпреки че един от основателите на дружеството „Туле“² през 1918 г., Рудолф Зеботен­дорф, е бил масон в Турция. Може би.

Така че имаме различни митове. Някои не ни вредят и когато бъдат разпознати като митове, могат да ни помогнат да се само­определим. Други могат да ни навредят много. Това, което се изисква във всички случаи, е интелектуална честност и открит дебат. И знание. За мен това е масонството.

 

1. Публикувано на интернет сайта на Великата ложа на Британска Колумбия и Юкон на 03.07.2011 г. Достъпно на https://freemasonry.bcy.ca/texts/masonic_myths.html

2. Дружеството „Туле“ (на немски Thule-Gesellschaft – Дружество „Тул“), наричано също Общество „Туле“,

е политическа организация с теософска насоченост, създадена в Мюнхен, Германия. Окултното общество финансира учредяването на Германската работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei, DAP), в която Адолф Хитлер взема партиен билет № 7 и която е преобразувана в НСГРП, където той получава партиен билет № 1. – Б. пр.