Новите задължения*

 

 

Принципи, цели и задачи на масонството през XXI век – проект

 

 

 

Хелмут Райналтер

Превод Брат Б. Н.

 

 

Въведение

 

Масонството се разбира и възприема не само като традиционно сдружение, но и като жива общност от ценности. Тази фундаментална нагласа предполага, че прогресът се разглежда като развиваща се традиция и че следователно целите и задачите на братската верига трябва да възприемат реформаторски подход към интелектуалните тенденции на времето. Тези усилия не трябва да се отнасят до модната нужда от иновации, а по-скоро до осъзнаването, че от време на време промените в обществото правят разумни реформи необходими, които могат да се окажат полезни за по-нататъшното развитие на братската верига. Следната насока би била решаваща: „Не става дума за подражание на модния дух на времето, а по-скоро за откриване на духа на времето, критично разглеждане и превръщането му в полезен за бъдещето“. В този контекст многократно се твърди, че братската верига не е рационална и не може да бъде разбрана научно. Авторът, от друга страна, е на мнение, че научният подход към масонството представлява незаменима основа за разбиране на братството, като това е надградено от нивото на чувствителност и емоция на брата. Критичното рационално мислене е съществена част от масонските цели и задачи, под които авторът разбира понятието „рефлексивно“ просветление.

Задълженията и законите на старото масонско братство в Англия първоначално са били толкова добре пазени, че почти не са били известни. Джеймс Андерсън пръв публикува в своята Книга на конституциите през 1723 г. това, което се е съдържало в писмените и устните традиции на древните масони. Оттогава голяма част от документите, използвани от Андерсън, са открити. Тази Книга с конституции беше и все още е основата на братската верига.

Втора версия на Старите задължения се появява през 1738 г. Тя вече показва развитие, което не отразява напълно първоначалното равенство на всички братя. Този набор със задължения и добродетели се опитва да съчетае по-стари традиции с нови такива. Разделението на главите на Старите задължения е традиционно и се състои от три части: религиозни, общи и занаятчийски разпоредби.

Формулировката на първото задължение в новата версия е просветителски ориентирана, защото преосмисля религията като вътрешен световен набор от добродетели, който вече не се основава на норми, определени от Бог. Най-важните са доброта, честност, чест, благоприличие и приятелство. Второто задължение се фокусира върху доб­родетелите като любовта към мира, лоялността към държавата и приятелството между братята. Всички следващи  споменати задължения се основават на тези добродетели и се обуславят от определените перспективи на вътрешната организация на ложата в рамките на занаятчийските задължения.

Във второто издание от 1738 г. са направени няколко редакционни промени. Причините за това са, че целта е да се приспособи благородническото  съсловие, да се рационализира организацията, да се вземе предвид въвеждането на „системата от три степени“, което се е случило оттогава, и да се направи класификацията като цяло по-ясна. Промяна в съдържанието може да се намери в преформулирането на първото задължение, а именно, че в миналото само християните са били масони. След спора с Великия Изток на Франция през втората половина на XIX век Великата ложа на Англия разработи нови доктрини за масонството, които бяха включени в Основните принципи през 1929 г. От този момент нататък според английската гледна точка само онези, които вярват в Бог, неговата открита воля и в Книгата на Свещения закон като свръхестествено откровение, могат да станат масони. С тези разпоредби просветителският характер на английското масонство, основан на естествените закони, е премахнат. На негово място дойде система от ценности, която самите английски братя нарекоха догмата на масонството. Последващи промени в конституциите са правени поради процесите на промяна на съответното общество и неговите ценности.

Общите масонски принципи, издадени през 1870 г. от Немския съюз от Велики ложи, основан през 1872 г., могат да бъдат описани като комбинация от консервативни и частично прогресивни. Това обаче е ограничително определение на масонството по отношение на желаното единство. Параграф I гласи: „Целта на масонството е да съдейства за моралното облагородяване на човека и за човешкото щастие като цяло под форма, заимствана най-вече от обичаите на работещите зидари, обединени в строителни ложи“.

В началото на XXI век поради всеобхватните промени в обществото стана спешно необходимо да се дефинират Нови задължения в по-съвременна форма. Въпреки силната историческа обусловеност, Старите задължения все още съдържат някои от основите на хуманистичната братска верига, но понастоящем непълни. Ценността се състои преди всичко в характера им на исторически документ. Въпросът, който възниква, е дали той все още може да осигури важна духовна ориентация за масонството? Братството определено трябва да се модернизира в своите принципи и задачи, използвайки съвременните познания на нашето време. Това включва преди всичко разширяване на понятието за задължения и съвременно преформулиране на Старите задължения. Понятието за дълг така или иначе се е променило през вековете.

 

Новите задължения

Като част от нарастващите усилия на масонството да разсъждава върху настоящите и бъдещите проблеми на братската верига, днес се правят все повече предложения за надграждане на Нови задължения от Старите задължения. Те осигуряват основна ориентация на ценностите, целите и задачите за всеки отделен брат и освен това етична основа, която да позволи един по-мирен, справедлив и хуманен свят. На символичния език на масонството това означава изграждане на недовършения храм на всеобщата любов към човечеството. Новите задължения на масонството включват главно уважение към живота, уважение към човешкото достойнство, правата на човека и човешките задължения, справедливо и честно поведение, правдивост в речта и действията, борба с климатичната криза, грижа за околната среда, борба с терора, насилието, нетолерантността и фундаментализма, както и уважението и любовта между хората. Това са конкретни задължения за отговорност, рационално мислене, толерантност, етика и хуманност. Основната цел е да се балансират свободата и отговорността, да се постигне промяна в мисленето в смисъла на посочените примери, както и да се помирят идеологии, вярвания и политически позиции, което изисква активна толерантност, за да се избегнат антагонизми, да се преодолеят конфликти, насилие, фундаментализми и догми.

Новите задължения са предназначени като ръководство, основа и инструмент за братята и могат да бъдат разделени в три направления:

1. Задължения към себе си;
2. Задължения към ближните;
3. Задължения към обществото.

 

По т. 1. Масонът трябва да изостря съвестта си и да се оставя да се ръководи от нея, да възприема и развива индивидуалните си способности, да работи върху личността си, да разширява знанията си, за да разбере по-добре себе си и света, да се учи от грешките си, за да не ги повтаря, да проявява по-голяма толерантност и да осъзнава достойнството си като човешко същество.

По т. 2. Масонът трябва да признава достойнството и правата на своите ближни човешки същества. Той също така трябва да бъде толерантен и уважаващ другите мнения, но също така трябва да се противопоставя на нетолерантността, да подкрепя социално слаби хора и хора с увреждания, безкористно да подкрепя ближните и да помага на нуждаещите се, да подкрепя разнообразието от мнения като израз на интелектуална свобода, да уважава и да цени чуждите и други култури и да се бори с предразсъдъците чрез надеждна информация, знания, разум и образование.

По т. 3. Масонът трябва да предава знания и опит, да работи за по-хуманно и справедливо общество, да защитава демокрацията като форма на управление с нейните държавни институции и да използва инструментите за демократично вземане на решения, да не злоупотребява с личната власт и да се противопоставя на злоупотребата с власт. Той трябва да се чувства съзнателна и отговорна част от природата, да поема отговорност към бъдещите поколения, да защитава целия живот в неговото разнообразие и да използва ограничените ресурси по природосъобразен и умерен начин, да осъзнава етичните граници на възможното, да работи за постигане на равновесие между световното население и благосъстоянието за достигане на хуманно съществуване за всички хора, да противодейства на разпознаваемите нежелани екологични промени и на климатичната катастрофа, да култивира и доразвива културните ценности, да отстоява човешкото достойнство и човешките права и да поема човешките задължения.

 

Права и задължения на човека

Правата на човека и задълженията на човека са тясно свързани. Що се отнася до връзката между тях, трябва да се отбележи, че правата на човека представляват правно закрепени изисквания към държавата, които могат да бъдат приложени в демократичните системи, докато човешките задължения включват хуманни добродетели и ценности, като човешко достойнство, справедливост, толерантност, социалност и човечност и следователно са не само задължения към държавата, природата и живота, но преди всичко задължения към себе си, ближните и обществото. Човешките задължения определят формите на регулирано социално взаимодействие. Двете понятия не са били и все още не са в конкуренция помежду си, а по-скоро взаимно се допълват. За да могат правата на човека, към които масонството е особено ангажирано, да бъдат успешно прилагани на практика, те трябва да залегнат в основополагащите социални изисквания и в добродетелите или в  основните ценности. Задълженията на човека засягат и централни въпроси относно задълженията в един глобализиран свят, като установяване на справедливост и солидарност, борба с глада, бедността и климатичната катастрофа. Етичните съображения за последиците от глобализацията и дигитализацията, както и цифровият хуманизъм също са от съществено значение. Нито демокрацията, нито отвореното общество могат да оцелеят в дългосрочен план без права и задължения – подобно на масонството.

Човешките задължения се основават на така нареченото Златно правило. Това е една от най-важните общи черти в етоса на културите и религиите и може да се намери във всички мъдри учения на човечеството. То формира, така да се каже, сърцевината на човешките задължения и следователно на задълженията на масона. Тяхната цел е да „балансират свободата и отговорността и да доведат до промяна в мисленето от свободата на безразличието към свободата на обвързване“ (Всеобща декларация за човешките задължения). Но става дума и за съгласуване на идеологии, вярвания и политически възгледи. Тази цел е много съвместима с масонската идея за толерантност и концепцията за дълг и изисква силно чувство за отговорност.

Идеята за човешкото достойнство произтича от напредналото научно разбиране за саморазвитието на света, така че тя е фундаментална ценност за едно хуманно общество. Това е и една от най-важните философски и политически основи и обосновки на човешките права задължения. Задълженията обикновено се отнасят до нормативни очак­вания, които са свързани с определени социални роли или са сред конститутивните елементи на социалните роли и често се проследяват обратно към права, принципи или задължения.

 

Цели, ценности и принципи на масонството

Новите задължения са много тясно свързани с целите и принципите на братството. Масонството вижда себе си като международно разпространена хуманитарна организация, която с уважение към човешкото достойнство се застъпва за критичен разум, просвета, свобода, толерантност, етика, свободно развитие на личността, човешки права и човешки задължения, хуманност, братство и обща любов към човечеството, себепознание, добросъвестно мислене и действие, равенство и равни права, справедливост, емпатия, мъдрост, поверителност и самодисциплина.

В Конституцията на Великата ложа на Австрия на древните, свободни и приети зидари следните масонски принципи са изложени в съвременна формулировка, която може да се прилага и към други масонски конституции:

1. Съюзът на свободните зидари е обединение на свободни хора с добра репутация в стремеж към интелектуално и морално облагородяване, без оглед на раса, националност, вероизповедание, социален статус или партийна принадлежност. Неговата цел е да възпитава членовете си в хуманност и да ги задължава към свобода на съвестта, вярата и духа помежду им и спрямо всички във и извън ложата. В съответствие с тези принципи австрийското масонство, чиито ложи са обединени във Великата ложа на Австрия, отстоява задълженията на масона, посочени в английската Конституция на масоните (Старите задължения) от 1723 г.

Масонството се ангажира с насърчаването на образованието и просвещението, особено с образованието на младежта, борбата с нетолерантността, застъпничеството за правата на човека и основаването и подкрепата на благотворителни институции. Братството, непредубедеността, активното човеколюбие, правдивостта и работата върху себе си са в основата на масонството.

1. Съюзът на свободните зидари не изисква от членовете си да изповядват някакво конкретно вероизповедание. Той уважава всяко честно убеждение и отхвърля преследването на инакомислещите. Въпреки това той не може да приеме в своите редици хора, чието отношение и поведение показват незачитане на принципите на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10 декември 1948 г.,

защото това би било равносилно на толериране на нетолерантност.

III. Масонът е длъжен да спазва законите на своята родина. Той е длъжен да допринася за запазването на вътрешния мир с думи, писания и дела, доколкото е възможно. Масонството изключва всякаква пристрастност на движението по политически и религиозни въпроси. Следователно всяко гласуване или решение, което би могло да накърни личната свобода на членовете по тези въпроси, е забранено.

1. Историята, принципите и целта на масонството не са тайна. На масоните обаче е забранено да разкриват ритуали, знаци и обичаи, използвани за взаимно разпознаване, принадлежност или кандидатура на друг брат, както и вътрешни работи на ложите или Великата ложа, на хора извън братството.

 

Масонските принципи в детайли

1. Символът на „Великия архитект на Вселената“: Той е форма на обозначение на Създателя и Поддържащия света в братската верига. Този символ е изграден върху основата на етичната отговорност на масонския брат. В братската верига стойността и достойнството на даден човек не се оценяват по придържането му към религиозна общност или догма, а по неговата интелектуална честност. „Великият архитект“ символизира рамката от ценности, от които животът черпи смисъл и човешка отговорност.
2. Разум и просвещение: масонството представлява концепция за просвещение и ра­зум, която се възприема като критична и „рефлексивна“. Това ново разбиране на Просвещението предполага, че Просвещението трябва критично да постави под въпрос собствените си твърдения, собствения си процес и своята легитимност. Тези усилия водят до това, че Просвещението се просветлява и саморегулира в по-широк посреднически контекст, за да преодолее деспотизма на разума. От масонска гледна точка „рефлексивното“ просветление като критично мислене е самопросветление, превръщане в себе си чрез свободно мислене, самовнушение, но също и фактическо просветление в смисъл на премахване на интелектуалните и реалните пречки пред само­просветлението. Просветителското мислене като критично самомислене е насочено срещу самонадеяни авторитети и предразсъдъци, както и като насочено мислене срещу грешки, ирационалност и суеверия, срещу абсолютни истини, догми и идеологии.
3. Свобода и свободно развитие на лич­ността: Концепцията за свобода е друга централна фундаментална ценност на масонството. Целта на братството е да възпитава хората да бъдат хуманни, да се държат достойно, братски и да станат свободни, отговорни хора. В масонския смисъл съзнателният, отговорен живот като изкуство да се живее е възможен само на базата на вътрешна морална свобода. Свободата е основа и предпоставка за човешкото съвършенство. За братската верига означава преди всичко вътрешна свобода, т.е. не е самоцел, а означава да можеш да искаш по всяко време това, което е поставено като етична цел. Свободата също е тясно свързана с отговорността. Това се отнася до етичното измерение на свободата, което се изразява в състрадание и човечност.

Масонството също се застъпва за свободното развитие на личността. С помощта на масонските символи и ритуали братът се възпитава в човечност, в изкуството за живот или „царственото изкуство“, в изкуство като себепознание, самообразование и хармоничен начин на живот. Свободното развитие на лич­ността също означава разгръщане на онези човешки способности, които се описват като духовно извисяване и усъвършенстване на човешката личност. По този начин масонът трябва да постигне все по-голямо самопознание и самоконтрол.

4. Етика: Универсалната етика на масонството се основава на ценности, които не са отделени от религиозно-духовните идеи. Братството има възглед за човечеството, който изисква етична цел, практическа етика. Тази етика, която се проявява в ритуала като „етика на практиката“, не се разбира като етика на успеха и убеждението, а като етика на отговорността – също и по отношение на реализацията на масонските ценности в обществото. Конкретно това означава отговорност за нашата общност, околната среда и бъдещите поколения, както и призив да мис­лим в глобален контекст и да действаме по социално-хуманитарен начин.

Етиката в масонския смисъл включва и постулата за взаимното задължение за помощ между братята. Братството обаче отхвърля така нареченото комерсиално зидарство, т.е. използването на масонския орден за икономически, социални или политически сделки. Освен това самата братска верига разполага с организационни механизми, за да изключи от редиците си нарушителите на нормите. Масонската практическа етика всъщност е добро ценностно ориентирано действие на братята.

5. Хуманност: Идеята за хуманност е тясно свързана с масонския възглед за човека. Както показват ритуалите, братята изграждат храм на всеобщата любов към човечеството. Това не е теоретична доктрина или конструкция, нито морална доктрина, а се разбира като човешко добро действие – братът изпитва човечност в ложата и в светския живот, като разбира себе си като човешко същество сред хората. Следователно за масона хуманността не е празна дума, а преди всичко конкретна практика, облагородяващо и хуманно действие. Човечността в никакъв случай не се основава на познание и предполагаемо разбиране за един по-добър свят, а по-скоро е резултат от неподправен поглед върху разкритите факти за човешкото съществуване. В масонската самооценка възпитанието в човечност и хуманност не се постига чрез изповядване на определена доктрина, а чрез личен опит в човечността. Пътят към хуманността е многостранен процес на трансформация, който се визуализира на брата в символи по време на ритуална работа. Следователно масонството развива концепцията за хуманност от абстрактно изискване до конкретна програма, възникнала в резултат на работата на човека върху човека и на човека върху природата. Изпълнението на това изискване е неизпълнима задача за масоните. Изграждането на Храма на хуманността се явява като лаборатория, в която братът иска да задейства природните сили чрез личния си труд.
6. Идеята за толерантност: Идеята за толерантност е едно от най-важните проз­рения, които Европа е придобила в своето историческо развитие. Пътищата към тази идея са били много и разнообразни и тя не може да се приема за даденост в нашия свят. Масонството е изиграло решаваща роля за разпространението на толерантността. От гледна точка на братската верига тя означава и изис­ква готовност и способност за съпричастност към възгледите на хората, които мислят различно. Това може да бъде успешно само ако братът е наясно със собствената си позиция. Тогава опознаването на други мнения и култури дава възможност за нагласа, която преодолява податливостта към предразсъдъци и враждебност. От масонска перспектива терминът толерантност също означава повече от просто толериране и търпение, а именно уважение към различно мислещите чрез по-добро разбиране на различното и чуждото. Целта тук е постигане на свобода на съвестта и мисълта. За масонството толерантността и уважението към други светогледи и религии са едни от най-важните начини на мислене и поведение, които са в основата на свободата и равенството. Толерантността в крайна сметка означава уважение и признаване на различните култури в нашия свят, както и различните форми на изразяване и начини на човешко съществуване като цяло. Тя е ключова добродетел, която прави мира възможен, и затова изглежда незаменима за братската верига.

 

Задачите на бъдещето

Тези цели и ценности на масонството водят до няколко основни задачи за братството:

1. Личният пример, чрез който масоните трябва да измерват себе си,
2. Развитието на интелектуална нагласа, интелектуален хабитус (Пиер Бурдийо), чийто израз се оформя в дискурса на братята (Юрген Хабермас, дискурс етика),
3. Развитието на масонско изкуство на живот или царствено изкуство (Мишел Фуко),
4. Нова етична ориентация към динамичния процес на промяна в обществото,
5. Обяснение на символа на „Великия архитект на Вселената“ по по-съвременен начин,
6. Активна толерантност, която надхвърля обикновената толерантност,
7. Поддържането на масонството живо като идея и общностна практика,
8. Повишаване на ангажимента към практическата хуманност,
9. Възприятие по нов начин на просветление и рационално мислене,
10. По-силен социално-политически ангажимент,
11. Разумно продължение на диалога с църквата,
12. Изясняване на членството на жените, правата на посещения и сътрудничеството,
13. Повишена ангажираност с интелектуалните и социалните тенденции на времето,
14. Повишен ангажимент към цифровия хуманизъм,
15. Просветено, идеологически критично отношение и
16. в крайна сметка надграждане на Нови задължения от Старите задължения.

От изброените тук бъдещи задачи става ясно, че масонството в настоящето и бъдещето не може да се задоволи с безкритичното повтаряне на традиционните позиции от ранната модерна епоха и историческото Просвещение, а трябва да ги доразвие с всички сили, ако не иска да бъде възприемано като закостеняла общност, неспособна на реформи. Това фундаментално обновление трябва да  вземе предвид и една съществена идея като ръководен принцип, а именно, че пълноценно изживяното съществуване (царственото изкуство) е възможно само в съревнованието със значението на времето, което се крие не само в настоящето, но преди всичко в бъдещето. Споменатите тук цели, принципи, ценности, задължения и задачи трябва да определят духовното направление, действията и живота на ложите в бъдеще. Те трябва да се разбират като ценностна рамка и действителни ръководни принципи на масонството и преди всичко съществено да задълбочават и разширяват Старите задължения от 1723 г.

 

∗ Quatuor Coronati Бюлетин. Виенски годишник за исторически свободнозидарски изследвания № 43/2023.