За смисъла на работата ни в храма!

 

 

Брат  Венцеслав Николов, ложа „Светлина 92“

 

 

Скъпи братя,

Няма как да не забележим бързите промени в света, от който и ние сме част. „Краят на историята“, който предричаше Фукуяма, явно се отлага за неопределено време. А с новите „интересни времена“, както казват в Китай, идват и множество различни идеи, за които със сигурност ще се спори още дълго. Отказът от традиционните морални ценности, връщането към политиката на силата, разбирането за живота като натрупване на материални блага са само някои от опасностите на съвременния свят, които трябва да се научим да преодоляваме, преди всичко в себе си.

Ние всички, почукалите на вратите на  храма, сме хора с вече изградени представи. В своето досегашно развитие сме повлияни от мислите на нашите родители, учители, прочетените книги… И постепенно всеки от нас си е изработил собствен оценъчен апарат. С него се движим – често почти опипом, в джунглата от идеи, която ни заобикаля. И сме готови с всички достъпни ни средства да защитаваме мнението, станало част от нас. Настояваме на правотата си – без да чуваме другата страна. И вече само победата или загубата имат значение, от сферата на фактите, спорът се е преместил на боксовия ринг и нашето Его е взело връх над стремежа ни да разберем.

Казваме: истината се ражда в спора. Звучи логично. Всеки си излага аргументите, замисляме се…  Но макар всички да говорим за едно и също нещо, оценката за него често е диаметрално противоположна. Как да гледаме на  заобикалящата ни действителност с необременени очи, без да използваме розовите или черни очила, които всеки от нас, по-малко или повече, държи при себе си? Още повече, че както през цялата история на човечеството, така и в нашето високотехнологично време не са редки случаите на неволно или даже  съзнателно, умишлено изопачаване на фактите. Изобилието на гледни точки, които достигат до нас чрез съвременните средства  за комуникация, често влизат в противоречие със здравия смисъл и по-скоро ни отдалечават от  действителността, отколкото да ни  помагат да се ориентираме сред непрекъснатия поток от информация. А от вярната  оценка на събитията и явленията, особено в кризисни времена като нашето, пряко зависи съществуването и оцеляването ни. Нали затова сме се нарекли sapiens, т.е. разумни, нима можем да търсим нещо друго извън Истината, ясната представа за света? Със съжаление виждаме, че официалната наука, на която сме свикнали да вярваме и която би трябвало да е изградена на факти, невинаги може да ни помогне в това. Ето само няколко примера за заблуди от по-далечната и близка история: многовековното и напълно  искрено и логично убеждение, че плоската  земя е център на вселената;  господстващата доскоро теория за непълноценните и пълноценни раси, на която се базира расизмът; откровено манипулативните текстове, с които ни пълнеха главите в часовете по така наречения „научен комунизъм“… Списъкът може да е много дълъг. Със сигурност и по-голямата част от общоприетите в момента идеи в бъдеще ще отпаднат. От нас, от нашата будност зависи да останем критични към понякога доста причудливите идеи, които всекидневно ни заливат.

Братя, като посветени в Царственото изкуство не можем да сме  равнодушни към сегашните проблеми в света,  естествено не бива и да останем затворени в рамките на тесния ни личен и професионален живот. Постоянно трябва да се учим как да различаваме истината от откровената демагогия и лъжата. Като никой не е застрахован от погрешни оценки на събитията, от пренебрегване на фактите, от попадането под влияние на слухове, на недоброжелатели – и в крайна сметка от вземане на неправилни решения. Невинаги е лесно да намерим пътя  към Правия ъгъл, към тези деветдесет градуса, които са нашият идеал. Изкушенията са много, опасностите – също. Но когато се почувстваме несигурни, винаги можем (трябва даже!) да потърсим ръката на по-опитния брат. И именно в неформална среща, извън храма, да усетим силата на братската верига. Споделянето, търсенето на съвет от Майстора, е нещо напълно нормално в масонството. Но за да  запазим хармонията между братята трябва да избягваме  по всякакъв начин противопоставянето, да се пазим от разгорещените спорове в ложата по актуални обществени събития. И да помним винаги: Храмът е място за ритуална работа, а не дискусионен клуб.

 

Мили братя,

Нашите предшественици, основателите на съвременното масонство, настоятелно препоръчваха да не се водят разговори на верски и политически теми. Нека не забравяме: в Конституцията на Андерсен, която и ние приемаме за основополагаща, има специален параграф за това.  Към темите, които през годините най-често са довеждали до конфронтация, ние можем да добавим още много, повлияни от момента, случайни. Или просто борба на амбиции и характери. Всички те могат да доведат до крамоли и отчуждаване на братята, загубили вербалната битка. От изкуството на Майстора на ложата, но и от всички нас, зависи да предотвратяваме в самото им начало даже неволните признаци на  конфликти. За да ни е добре заедно и да успеем да запазим хармонията на братската верига. Нали в това е и смисълът на работата ни в храма!

 

Да бъде!

Юни 2025