24 май е!

 

Иван Гунчев,

Стар майстор на изследователската ложа Quatuor Coronati

 

Hай-българският празник, празник, наистина национален, защото само обединява, а не разделя българите по някакъв признак.

Празник, наш, масонски – и като дух и като преживяване. И като принос!

Представете си какъв щеше да е 24 май, ако масонът Стоян Михайловски не беше написал химна и ако масонът Панайот Пипков не беше получил озарението за по-малко от час да композира музиката. Аз не мога да си представя какво би бил 24 май без тази вдъхновяващо изпята повеля, без тази отческа благословия: „…народе възродени, към светли бъднини върви!”

А какво щяхме да честваме днес, ако я нямаше Българската академия на науките, ако не беше създаден Университетът, ако не беше създадено висшето Рисувално училище, ако не беше създадена Музикалната академия, ако не беше създадена Софийската опера, ако не беше създадено Българското радио, ако не беше създаден Народният театър, ако не бяха създадени българските творчески съюзи… Днес имаме право ясно и отчетливо, на всеослушание да кажем:

Българските масони са или първооснователи на тези национални институции, или са най-активни техни дейци.

Мислим ли е въобще общокултурният и духовен градеж на България без хора като Захари Стоянов, Константин Величков, акад. Александър Тедоров – Балан, Алеко Константинов, Симеон Радев, Екзарх Стефан, акад. Михаил Арнаудов, проф. Александър Балабанов, проф. Асен Златаров, проф. Александър Станишев, проф. Параскев Стоянов, проф. Богдан Филов, проф. Ангел Букурещлиев, проф.Петко Стайнов ….и още много други първостроители на съвременна България.

Списъкът е дълъг и внушителен, толкова внушителен, че един новоприет масонски чирак, пък и всеки днешен български масон, има всички основания стъписан да се запита – къде съм тръгнал аз, ще мога ли да понеса отговорността на такова наследство? Отговорът е труден и нееднозначен…

Но при всички случаи трябва да почнем да се вглеждаме внимателно в този списък на достойни мъже, на ярко изразени масонски характери, да вникваме във времето им, да усещаме поривите им, понякога даже да се опитваме да се… съизмерваме с някого от тях.

Защото – да не забравяме – всеки от нас  има насърчението от  нашите двама братя, които са изпели в своя химн: „… в световната борба върви, от длъжност неизменна воден и Бог ще те благослови!