.

Масонът и бъдещето

 

 

Градеж на брат Бисер Райнов.

Главен редактор на „Хрониката“,

Оратор на ложа „Сговор 92″

 

Живеем в свят, който се променя бързо. За да усетим скоростта на промяната е достатъчно да си припомним, че през:

• 2007 г. Ейпъл представи iPhone;

• 2009 г. Световната здравна организация съобщи, че градското население за първи път е станало мнозинство от жителите на планетата;

• 2011 г. Населението на земята прескочи 7 милиарда души;

• 2013 г. Броят на мобилните устройства и връзки превиши броя на хората на планетата;

• 2015 г. Великобритания даде зелена светлина за използване на автомобили без шофьор, макар и поставяйки изискване в колата да има човек, който да поеме управлението в случай на авария.

Живеем в свят с нарастващ брой хора, стремящи се към по-добър живот, очакващи го от планета с ограничени ресурси, голяма част от които бързо се изчерпват.

Накъде сме тръгнали и какво ни очаква? Този въпрос занимава умовете на учени, футуролози, философи и кой ли не.

Ако продължим в посоката, зададена от изброените по-горе факти, ще приемем за нормално, че през 2050 г. ще правим секс с роботи и това ще подобри психичното ни състояние. Не го твърдя аз. Твърдят го учени, занимаващи се с психология на взаимоотношенията между хора и роботи, цитирани от informing.com. Съвсем в реда на нещата е да приемем и, че до 200 години хората ще станат безсмъртни. Проф. Ювал Ной Харари от Еврейския институт в Йерусалим:

Човекът ще може да живее вечно, превръщайки се в един вид ‚божествена същност‛ чрез генното инженерство и различни манипулации със собствения организъм. Ние ще се превърнем в киборги, съставени в много малка част от жива плът. Хората просто няма да могат да устоят на възможността да придобият нови способности с помощта на направените от тях научни открития.”

Човешките недостатъци са това, което най-вероятно ще погуби света. Всъщност, истинският въпрос е: не дали развитието на технологиите ще ни направи безсмъртни след 200 години, а ще ни има ли след 100?

 

Да сменим ракурса

Учени от три американски университета (Станфорд, Принстън и Бъркли) твърдят, че Земята навлиза в ново масово унищожение и този път човечеството може да е сред първите жертви. Проучването е показало, че гръбначните животни изчезват 114 пъти по-бързо от нормалните темпове. Според учените Земята навлиза в шестото масово унищожение. Последното е било преди 65 милиона години, когато са изчезнали динозаврите. Авторите на изследването посочват три основни причини за случващото се в момента: промените в климата, замърсяването и обезлесяването. Коментарът на Пол Ерлих от университета Станфорд е лаконичен:

Има примери за видове по цялата планета, които практически са ходещи мъртъвци. Режем клона на който седим.”

 

Проблемът

Човешката дейност разрушава планетата, на която живеем – бързо и безвъзвратно. Хората обаче не вярват, че краят на света ще настъпи в рамките на техния живот и някак си това не ги тревожи. Институциите и организациите, които за загрижени за проблема, не намират работещ механизъм, с който да го решат.

Наскоро Ройтерс излъчи репортаж на списание „Кърънт байолъджи“ от който става ясно, че близо 30 години след ядрената авария в Чернобил районът е еволюирал от бедствена зона в природен резерват, обитаван от лосове, елени и вълци. По този повод Джим Бийзли от университета на Джорджия в САЩ, който е един от съавторите на проучването, казва:

Фактът, че голям брой животни благоденстват на мястото на ядрена авария разкрива издръжливостта на дивата природа, когато е освободена от човешко присъствие.”

Оказва се, че хората са по-вредни за природата от радиацията. Това са същите тези хора, които „някак си не се тревожат”. Опитайте се да си представите реакция на ваши приятели, на които казвате:

Топенето на големите ледници в западната част на Антрактида се засилва под въздействието на глоблното затопляне и процесът изглежда необратим. Освен това за периода 1906-2005 е установено повишаване на средната глобална температура в близост до земната повърхност средно с (0,74 ± 0,18)°C. В допълнение Международният съюз за запазване на природата изчислява, че всяка година поне 50 вида животни се приближават до изчезването. Около 41% от всички земноводни и 25% от бозайниците са заплашени от изчезване.”

Смятате ли, че това ще ги докосне? Или вече виждате отег­чение в погледа им?

Същевременно, ако кажете на тези хора, че в момента на най-сериозен риск от изчезване е изложен лемурът (94% от всички лемури са под риск, а над една пета от всички негови разновидности са „критично застрашени”) това вероятно ще предизвика любопитството им. Не, че лемурът е важен за тях. Просто любопитните факти предизвикват интерес у хората.

Реакциите на вашите приятели не са такива, защото те са лоши хора. Сигурно са добри хора. Реакциите са им такива, защото така е устроен човекът.

Човекът е разумно същество, но често постъпва глупаво и нелогично, което може да доведе до изчезване на човешкия вид.

Хората биха се трогнали, ако им покажете снимка на гладуващо дете от третия свят. Дете, чиито кости са щръкнали, коремът му е подут, а погледът угаснал, буди съжаление. Същевременно, ако кажете на някого, че посягайки към храната без да е гладен, към водата без да е жаден и към всяко материално нещо без да има нужда от него, лишава неродения си внук от бъдеще, няма да постигнете особен резултат. Хората нямат „майчински инстинкт” към неродените си внуци и не са загрижени особено за бъдещето на планетата.

 

 

„Зидарски преглед“, ноември 2015 г.

От институциите и държавите също не може да се очаква много.

Наскоро в германския град Бон се събраха представители от близо 200 държави, за да преговарят по въпросите на климатичните промени. След срещата Организацията за икономическо сътрудничество и развитие съобщи, че

„плановете, обявени от богатите държави и големите нововъзникващи икономики за намаляване на емисиите на парникови газове, не са достатъчни, за да се ограничи повишаването на глобалната температура с до 2 градуса по Целзий (3.6 по Фаренхайт)”.

През декември същите хора ще се съберат за срещата „на върха” в Париж. По време на нея лидерите на страните, подписали рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, ще се опитат да договорят ново глобално споразумение за въглеродните емисии след 2020 г. Едва ли срещата ще обърне посоката на развитие на човечеството. Нали в Париж ще се съберат хора, с присъщите за хората слабости и недостатъци.

За неефективността на мерките срещу климатичните промени има много доказателства. Ето едно от тях: ежегодно организацията „Глобал футпринт нетуърк” (Global Footprint Network) определя „ден на прекаляването” – деня от който човечеството започва да потребява ресурси, които Земята не може да възстанови. Изчислява се времето, за което човечеството изчерпва всяка година възобновяемите ресурси и времето, нужно на Земята, за да неутрализира неговите отпадъци, включително и парниковите газове. Така организацията определя всяка година деня, когато екологическата следа на човечеството надхвърля естествения биокапацитет на планетата. За 2015 г. този ден бе 13 август. През 1975 г. е бил в края на ноември, а през 2005 г. – в началото на септември. Ако тенденцията се запази, през 2030 г. на човечеството ще му трябват 2 планети.

Дейността на всички – хора, институции, организации, загрижени за бъдещето – заслужава адмирации. Тази дейност е полезна, но капацитетът явно не е достатъчен за да се решат проблемите.

 

Бъдещето и масонът

Човечеството като цяло проявява завидна упоритост по посока на собственото си унищожение и най-вероятно ще успее да го постигне. Нещо в мен отказва да се примири с това. Иска ми се на пътя към нищото, по който вървим, да има разклон, даващ ни възможност да продължим в друга посока. Иска ми се тук, в тази ложа, обграден от достойни мъже, да повярвам, че този разклон съществува.

Масонът поема по своя път, за да се самоусъвършенства и да стане по-добър човек. Да търсим истината и пътя към съвършенството, само за да станем по-добри хора обаче, е егоистична самоцел, ако резултатът не е такъв, че светът около нас да става по-добър. Няма ли да остане „работата ни наполовина свършена”, ако останем „бездушни” към изпадналата в нужда планета? Ще загърби ли масонът изпадналият в беда свят, в който живеем?

Някъде, вече не помня къде, бях прочел, че бъдеще има само този свят, в който мъжете садят дърво, под чиято сянка никога няма да седнат. Времето, в което живеем, иска от нас да бъдем такива мъже. Да изпитваме същата болка за неродените си внуци, каквато изпитваме за собствените си деца.

Често, търсейки духовна опора, се обръщаме към миналото, към онези наши братя, които наистина са били „на Земята солта”. Утре ние ще сме миналото. Живеем ли така, че градежът на брат Георги Балански, „Гордостта да бъдем масони”, да бъде продължен? Или ще останем в историята като тези, които са наследили занаята, датиращ от началото на света, само за да го запазят „до неговия край”?

Всичко зависи от това дали ще осъзнаем, че спасяването на планетата е реален, а не абстрактен проблем, при това проблем, чието решаване вече е закъсняло. Дори тези от нас, на които този въпрос не е по сърце, могат да дадат своя принос, ако не посягат към неща, от които нямат нужда. Защото първопричината за сегашното състояние на планетата е потреблението.

Възможности за спасяването на света има. Показва го Рей Андерсън, успял да превърне един „мръсен” бизнес в зелен, при това – печелейки от начинанието си. Показва го и Алън Сейвори, който превръща пустините в тучни поля . Има още много масони, без престилки, които нямат опората на веригата, но се стремят да направят света по-добро място за живеене.

Напоследък често се чуват призиви за това, че братството трябва да заеме активна обществена позиция. Такава позиция изисква кауза, която не може да се изкористи по политически, религиозни или други причини. Струва ми се, че оцеляването на човешкия вид е добра кауза. Кауза, която дава възможност всеки да съзре благотворното влияние на масонството. ◊

към начало