Днешната нравствена криза

 

 

Из архива на ложа „Сговор 92“.

 

Д-р Асен Златаров

 

Списание „Свободен зидар“, кн. III/1922 г.

 

Ние сме в период на нравствен упадък: всичко, което даваше духовна смисъл и красота на човешките деяния е в залез. Една вълна на корист, егоизъм, жестокост и нравствена тъпота залива човечеството и то се извива в спазмите на някакъв сатанински танец, дето се чува кикота на гения на злото.

Под измамните блясъци на разкоша и разточителството, в шемета на един живот, пиян от спекула и сласт, душата гине; тя няма устои, от които да задържи стойностите, които й даваха вяра и красота и правеха човека наистина да стои по-горе от звяра! Без морал, без нравствено верую, човека губи светостта на своето име и става фермент на разложение. И ние го виждаме това разложение: то обхвана не само семейството, професионала, но покруси партията, зарази администрацията, пропълзя в масата – в народа: едно общо тлеене, което само гибел предвещава.

Защото, само съзнанието за дълг, само волята към добротворство, само куража да понесеш страдание, но да останеш верен на своето нравствено веление, което се бунтува срещу всяка подлост и простъпак, само това има стойност: и лична и социална. Без морал, няма цимент в обществото и човешкото в него рухва! Защото всичките украси на материалната култура, всичкото богатство на умствената придобивка, всичко това няма стойност без нравствената красота. Паскал бе прав, като бе казал, че по-горе от целия съвокуп на материалната природа, по-горе от цялото царство на човешката мисъл стои и най-малкия потик към милост: света на добротворството, на пробуденото нравствено съзнание е от друга, по-висша степен и там е отликата от останалия свят и същинската цена на човека. И ние виждаме, как несметна пищност на материална култура, недосегаема глъбина на философски размисъл, са бивали срутвани и оставени в праха на забвението, щом е нямало нравствен усет, който да им даде вътрешна сила и ги направи нетленни. Не затова ли загинаха Ниневия, Египет, Елада и Рим? Не вървим ли и ние към същия край, щом няма вече морални стойности, о които да се уловим и закрепим делото на нашите усилия, творчество и жертви? Ще трябва ли да нахлуе вълна на варварство сред нашата завършена епоха, за да помете всичко, което беше гордост на човека от новите векове? Защото ние изгубихме човешките си добродетели и станахме плячка на злото. Нравствената криза, която живеем, към какъв край ни води: към гибел или към опомване? Ето страшния и голям въпрос, който се изпречва и чака своя отговор.

Единственото спасение е в едно обществено преустройство, извършено от хора на дълга и високото нравствено съзнание. Тряба нови социални порядки, одухотворени от хора със свяс и чувство за дълг.

Къде да намерим тия творци облъхани от воля за добро, съгряни от чувство за справедливост, вдъхновени за жертва и подвиг? Такива има. Те са малко и са безпомощни сред мнозинството от хора без компас, без светлина в душата им. Тяхното единично усилие би останало безплодно и загубено, защото стихията на злото около тях иска дружен отпор, за да бъде отслабена и победена. Нуждно е сплотяване на добрите воли и честните усилия, за да спре тоя ход на морално разтление и дойде обновата.

Но къде е тая организация, дето отделната непохабена морална личност ще намери годна атмосфера, за да окрили волята си и направи дело своята помисъл? Къде е тая среда, дето всяко отделно усилие среща родни по аспирация и вяра усилия на хора, които една идея свързва и прави братя помежду им: идеята за лично и обществено морално усъвършенствуване?

Ние никъде другаде не виждаме тоя братски съюз, освен в зидарското братство. По дух, по традиция, по организация, по цел, това е наистина оная морална атмосфера, която би дала живот и стойност на волята за добро на отделната непохабена личност. При това зидарското посвещение задължава към работа, към оделотворение на всяки благороден порив, на всяка здрава помисъл. Дълг върховен е за зидаря, да противодействува с всички сили на злото, където и у когото и да го срещне и да даде всичкото си съдействие за разцвета и успеха на всяко добро начинание. И ако той изгуби своята увереност, духа му падне в униние, или съмнението зачерни неговата вяра, той ще намери укрепа и поддръжка, ще намери братско съчувствие и права дума в своята Работилница, дето Изтока носи всякога Светлина и кара към Любов, Истина, Труд.

Всемирното зидарство е моралния капитал, който трябва да спаси гниещото човечество и го изведе към надеждни брегове из сегашното блато на моралното разтление!

 

* * *

Проф. Д-р Асен Христов Златаров е роден на 4.02.1885 г. в Хасково. Следва химия в Женевския университет (1904-1907). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909-1910). Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“. Автор е на книги, учебници, статии и литературни съчинения. Активен общественик, хуманист и масон. Един от основателите през 1929-1930 г. на първата българска любителска радиостанция „Родно радио”.

Повишен е в майсторска степен на 23.03.1926 г. в ложа „Зора”. В сътрудничество със Стилян Кутинчев, д-р Димо Тодоров, проф. Александър Балабанов създава издателство „Акация”, което се ползва с подкрепата на Великата ложа. До 1930 г. излизат над 50 книжки с натурфилософска тематика, разпространяващи хуманни и демократични идеи.

Умира в Женева на 22.12.1936 г.