За културата на масона

 

Градеж на брат Божан Христов,

Почетен майстор на ложа „Сговор 92“

 

Сп. „Зидарски преглед“, май 2015

 

 

Възпитанието, получено в семейството, училищното образование, опитът, отношенията и връзките в обществото са елементите, които допринасят за формирането на „индивидуална” култура, представляваща нашия начин на живот, който от своя страна позволява на всеки индивид да осъществява своя духовен и действен избор през живота си. Всеки има своя култура, бил той учен или човек от улицата.

Културата на всеки индивид се ползва със същото признание, като тази на ближния ни, защото не съществува критерий за обективност на индивидуалната култура. Ако се запитаме какво човек трябва да притежава, за да го определим като образован и културен, не бихме могли да отговорим, но нито за миг не бихме се подвоумили да признаем или отречем това му качество. Явно белези на човека на културата са яснотата на мисълта, способността да вижда това, което е невидимо за другите, дарбата да определя справедливото преди останалите, дори често противно на мнението на болшинството, умението да извлича много от малкото за разлика от тесногръдия ерудит, който успява да извлича малко от многото.

Културата не е синоним на онази култура, взета като съвкупност от знания, които човек притежава: артистични, научни, философски. Трябва да различаваме между култура на човека и човек на културата. Първата е същността на индивида, другата се отнася до познавателните му способности.

Нека сега анализираме масонския метод при определяне, на тези понятия.

Масонството е посвещенско общество, което си поставя за цел да даде на човек един инструмент, един метод, а не една обективна истина, един възвестен идеал, който той да изповядва. Методът представлява определен начин за провеждане на нашата дейност, един сложен процес, в който се включват начините на мислене и действие с оглед на една предварително определена цел. Посредством познанието на принципите на масонския метод, масонството дава на човек самочувствието да излезе, от екзистенциалното си „малолетие“, или както е казал Кант още през 1700 г. „илюминизмът позволява на човек да излезе от гузното си малолетие и да се въоръжи със способността сам да си служи с интелекта, без посредничеството на други“. Тази способност на човека най-вече се съдържа в масонския метод на поведение.

Но нека веднага да поясним, че масонската институция:

– Не е школа, т.е. място където да се ходи, за да научим ех catedra това, което не знаем. Ние, масоните, нямаме нужда от учител – масонството не познава личността на магистъра, който се поставя като посредник между истината и онзи, който търси истината. Така,че всеки масон е учител сам на себе си при постоянното търсене на собственото си усъвършенстване. Това не ни пречи да почитаме братята от по-висша степен, тъй като нашето движение е посвещенски и йерархически Орден. Братята от по-нисша степен получават посвещенско поучение, сиреч посочват им се инструментите, възприети от зидарската традиция, с които да изкачат пирамидата на познанието и овладеят масонската символика – израз на един универсален език, и така всеки брат, въз основа на своите склонности и познания, да възприеме и осъзнае посвещенската мъдрост. Масонството помага, насърчава човек да се усъвършенства посредством залегналите морални ценности в неговата Конституция, статути и правила.

– Масонството не е религия, защото религията поставя човек единствено във функция с Бога-създател, а човек има стойност само като еманация на божеството, което напътства постъпките и житейския му избор;

– Не е наука, защото счита човек, обладател на познание, служещо за усъвършенстване на индивида и благосъстоянието му, а не удовлетворява потребността му от духовно развитие;

– Не е политическа партия, която се интересува от човек само като съставка от една група. Масонът, ръководен от определена политическа идеология, трябва да допринася за нейната реализация в социалната сфера, нито тази идеология да му пречи да общува искрено и добронамерено с лица и братя, които стоят на противоположни идеологически позиции;

– Не е лоби, т.е. група, която защищавайки определен общ интерес е в състояние да упражнява натиск над човек, над парламента, дори над правителството;

– Не е организация с хуманна цел, подобно на Лайън или Ротари клуб. Масонството е посвещенска институция. Всеки неин член, благодарение на предложените му инструменти (или метод) ще реши да изкачи ли пирамидата на познанието (т.н. посвещенска култура) в търсене на собственото си усъвършенстване. Това е едно лично, самотно преживяване, което може да бъде споделено само от съмишленици. Само индивидът може да прецени завоеванията на своята съвест и постигнатата степен на морална реализация. Посвещенският път поставя оногова, който го изминава в състояние на самота и колкото повече усъвършенства своето познание, толкова повече нараства самотата му. Колкото повече човек прониква в потайните криволици на посвещенския път, толкова повече намалява желанието му да споделя с другите резултати от личния си опит. Този културен патримониум, трупан ден след ден, представлява посвещенската тайна, която поради естеството си е обвързана с масонската клетва и не може да бъде предадена, не може да се съобщи другиму, освен на ония, които преживяват аналогично състояние. Как да се предаде другиму вкуса на една храна, която той никога не е вкусил? Наблюдавано отстрани масонството е неопределимо и не се подава на типологични класификации от сферата на профанския свят.

Затова може да кажем, че масонството представлява метод, който всеки индивид възприема при търсене на своята идентичност или на своята истина. Този метод в никакъв случай не ограничава целта на търсенето и оставя човек свободен да търси самия себе си, било в посока на своя вътрешен живот (посвещенски път), било в посока на социалната си битност. И ако този метод е позволил на масона да натрупа своя „масонска култура“, с какво тя му помага при разрешаване на ежедневните проблеми?

Както всички хора, така и ние, масоните, изпитваме същите чувства на несигурност и страх и трябва ежедневно да се съобразяваме, с проблемите, които животът поставя пред нас (семейство, деца, работа, кариера и пр.). Така, час по час, ден след ден, трябва да търсим начини за решаването на тези проблеми. Всички тези случаи масонската култура може да ни бъде от голяма полза. Инстинктивността и импулсивността могат да ни доведат до големи грешки, които масонският метод може да ни помогне да избегнем. Този метод или ако разширим действието му, тази масонска култура представлява за масона едно“мисловно изкуство“, което да ни помогне да живеем и да умрем. „Целият живот е разрешаване на проблеми“, както е озаглавил една своя статия австрийският философ К. Р. Попер. Той пише, че историята не се ръководи от строги закони: бъдещето не е предопределено, то е отворено и не съществува никакъв исторически закон за развитието му. Какво ще се случи утре, не знаем. Бъдещето зависи само от нас и онова, което ще извършим утре зависи само от нашите мисли, желания, надежди и страхове. Зависи от това как гледаме на света, как преценяваме бъдещето. За да станем господари на съдбата си трябва първо да се поучим от грешките си, а това означава, че трябва да променим самите себе си. Да се надяваме, че липсата на проблеми води до щастие е погрешно, защото животът ражда постоянно проблеми и тяхното нарастване е съществена компонентна от познавателния процес. Според Попер не съществува никакво абсолютно познание, нито в областта на човешкото познание, нито в тази на социалните явления. Нищо не е съвършено, но всичко може да бъде усъвършенствано. Трябва също така да кажем, че не винаги нашата истина е истината на другите. Никой няма монопол върху истината. Съзнанието за човешката погрешимост е основната теоретична база на отвореното общество, което има много избори, повече философски виждания за света и различните религии. Това общество е затворено само за нетолерантността. Няма такъв човек, който да е по-важен от друг човек. Защитата на отвореното общество е защита на свободата, на съзиданието и отговорността: на човешката личност. Индивидуализмът в отвореното общество е изражение на либералната традиция, възприета като свобода на мисълта. Днешното общество се стреми да ограничи мислите и действията на отделния индивид. Днес се мисли с мащабите на колективните термини, като „държава“, „църква“, „класа“, „раса“, „партия“ и пр. които имат тенденция да се наложат като автономни реалности, на които са присъщи собствени правила, които до голяма степен обезличават индивида, който участва в тях. От колективните понятия до мита разстоянието е малко: така се раждат различните диктатури. Индивидуалистът добре знае, че последиците от човешките действия са непредвидими и често обратни на намеренията. Свидетели сме на едно хомогенизирано общество, където индивидите сякаш не проявяват никакъв личен, независим, оригинален свой избор. Дори самата телевизия представлява инструмент за притъпяване на индивидуализма, за притъпяване чувството за критика и дискусия. Масонската култура, която способства за укрепване силите на индивида, на идеите му, на свободолюбивия му дух, може да играе важна роля в това общество, характеризиращо се все повече като струпване на култури, сиреч от оформянето на една „масова монокултура“.

Всичко казано до тук ни позволява да дефинираме масонската култура като способ за правилното разрешаване на проблемите от всекидневния ни живот. Тя ни учи постоянно да се владеем, да обуздаваме емоциите, страстите си, спокойно е безпристрастно да отсъждаме, да търсим вътрешна хармония и не се подаваме на чувството за лъжливо щастие. Много тоталитарни култури в миналото и сега са обещавали щастлив живот, какъвто не може да се обещае на хора, които следват една свободна и открита култура, каквато е масонската. Човешкото щастие е утопия, затова пък надеждата за щастие никога не трябва да напуска масона, който благодарение на своята култура знае как да запълни моментите на душевна празнота или да потисне вълненията от стреса. Масонската култура трябва да ни помогне да видим най-добрите страни от живота, които да съзерцаваме така, както художникът съзерцава своя пейзаж: нито по-малко красив, нито повече тъжен, ако небето е покрито с тъмни облаци. Масонската култура трябва да помогне на индивида да остане емоционално встрани от всякакво вълнение, най-вече отрицателното. Само когато стане господар на чувствата си, образованият и свободолюбив масон може да стане и господар на собствената си съдба. Разбира се, това е постижимо след дълга еволюция към по-съвършен живот и чрез възприемане на основните етически норми на поведение. Масонството чрез своята Конституция, правила, статут, ритуали и работата в ложата посочва пътя към изграждането на етичния човек. Кое обаче, затруднява развитието на този еволюционен процес? Това са предразсъдъците, нетолерантността, суеверието, страстите, егоизма. Как да превъзмогнем тези пречки? Фундаментална в масонската концепция е идеята, че човек не може да еволюира, ако преди това не се е освободил от собствените си недостатъци и грешки. За това, обаче, е нужно да придобие съзнанието на свободния човек. Нека за миг се спрем на тази свобода.

Различаваме два вида свобода: свобода на човека и свобода в човека. Свободата на човека (външна свобода) се интерпретира като възможността на човек да върши всичко, което не е противно на закона и на чуждата свобода. Тази свобода в масонската идея се счита за необходима, но недостатъчна, защото се абстрахира от моралната оценка на идеите и избора, които човек като разумно същество трябва да направи. Свободата в човека (вътрешна свобода) се определя като способността за определяне на моралните ценности и тяхната йерархия, да формулира обективни съждения, да оценява рационално всеки начин на мислене и действие, да има чувство на отговорност и дълг, да се подчинява на моралните закони, приети за необходими от самия разум. Поради тези причини масонството счита за първостепенно придобиването именно на тази форма на свобода.

„Старите задължения“ (Андерсън, 1723 г.) налагат на масона послушание спрямо моралния закон (I глава), спрямо гражданската власт (II глава) и спрямо правилата на Великата ложа и ложата по принадлежност (III глава). Член 9 от Конституцията уточнява, че свободните зидари трябва да спазват „Старите задължения”. Неспазването им се счита за масонска вина. Наистина, човек може да не познава законите на химията и физиката, но не може да живее без да познава моралните закони, които определят всяко общество като демократично, всеки индивид като член на това общество. Но само свободния и освободен човек може да планува своя живот и сам да създава моралните принципи, които да спазва, защото ги е приел за истинни и необходими. Тази е тезата, която масонът трябва да поддържа и разпространява в профанския свят. Всеизвестно е, че масонството винаги се е борило против всяка форма на деспотизъм, абсолютизъм и фанатизъм. Именно въз основа на фундаменталните масонски принципи за свобода и толерантност масоните Франклин, Вашингтон, Джеферсън и др. написаха Американската конституция. Сред английското масонство пък покълнаха и процъфтяха просветителските идеи, насочени против средновековния оскурантизъм, идеи подхванати и пръснати из Европа от френското масонство – онова масонство, с което свързаха съдбите си и волята си за реформации гиганти на мисълта като Волтер, д’Алембер, Дидро, Лавоазие, Лаплас, Карно.

Член 9 от Конституцията на Андерсън гласи, че свободният зидар трябва да работи за проектиране на масонските ценности в профанския свят, да ратува за обединението на всички хора около един универсален морал, който не разделя хората по произход, раса, религия и социално положение. Такъв универсален морал трябва да е съвкупността от правила за всеобщо благо, солидарност и защита на човешкото достойнство, толерантност и взаимопомощ сред всички хора. На тези ценности и на този морал свободното зидарство залага от векове, затова непреходността на неговите идеи вечно ще пръска светлина в душите на хората.

 

Бележка на редакцията.

Градежът на брат Божан Христов е публикуван в списание „Зидарски преглед“ през май 2015 г. По това време, достигнал 90-годишна възраст, той е най-възрастният масон – доайен на съвременното масонство в България.

Божан Христов е почетен майстор на ложа „Сговор 92”, в която членува от 1993 г.

Роден е на 12.5.1926 г. Завършил е средното си образование в италианско училище в София, а висшето, право, в Софийския университет. Работил е като отговорен редактор в предавания за чужбина на Българското национално радио и като отговорен секретар на сп. „Панорама”. Преводач е на над 40 тома литература от италиански и френски език. За заслугите си в популяризирането на италианската литература е награден от Президента на Италия със званието „Кавалер на почетната роза”.

Съхранил своя творчески плам, с дълбока масонска мъдрост и ентусиазъм, той е високо тачен, уважаван и обичан от своите братя.

На 1 септември 2015 г. брат Божан се пресели във Вечният Изток. Той ни завеща 11 градежа с непреходна стойност, част от които са поместени на сайта на ОВЛБ.