.

Проф. Венцеслав Николов. Благотворителен концерт.

  

Коледен благотворителен концерт и премиера на книгата „За миналото и отдавна свършено време“ на брата професор Венцеслав Николов от СЛ „Светлина” и камерен ансамбъл „Силуети“ се състоя на 19 декември 2016 г. в Централния дом на архитекта. Това, което той и музиковеда Ангелина Божидарова споделиха за концерта пред Бюлетин на ОВЛБ поместваме по-надолу.

Професор Венцеслав Николов:

Коледа е и в празничните дни се събираме около елхата. За да излезем поне за момент от профанския живот, от ежедневните ни грижи, да се вслушаме – всеки в себе си, да усетим топлината на братското присъствие. За да приведем наистина сърцата си в хармония… Както всяка година, ще свиря за братята, нашият благотворителен концерт стана традиция за ложа „Светлина“. Заедно с мен на сцената са моите студенти Калина Митева, Лилия Жекова, Габриела и Кристиян Калоянови от камерен ансамбъл „Силуети”, доскоро ученици, вече по-млади колеги. Не само в изкуството.

На афиша за концерта е написано: „Силуети помагат”. И ето, с въодушевление младите музиканти споделят желанието си да помогнат на дете от дом за сираци, което иска да се научи да свири на музикален инструмент… „За щедрия търсенето на някого, комуто да даде е радост по-голяма от самото благодеяние“ ни напомня „Пророкът“ на Джубран. – Какви са тези млади интелигентни мъже на концерта, не съм ги виждала друг път в залата? – пита моя позната. Разбира се, премълчавам, но докато репетирам, си мисля за наистина „благотворното влияние на масонството”. С радост наблюдавам братята чираци, калфи и майстори, домакини на концерта, които като сплотена група подреждат залата и предверието, подготвят виното, дарено от брат Никола Зикатанов, грижат се за гостите… „Нашият живот всъщност е само трупане на спомени“ ни казва писателят Константин Константинов. И още: „И клетото човешко сърце никога не ще се почуства самотно, докато човек може и има какво да си спомня.“ С радост представям пред многобройната публика „За миналото и отдавна свършено време“ – спомени на три поколения: на моя дядо, майка ми и мои. Отново се сещам за думи от нашия ритуал: „И е точното време…“ Наистина, нали тъкмо сега, в празничните коледни дни си мислим за нашите близки, с топлота се връщаме в детските години, спомняме си за мама и татко, искаме да сме добри…

Преди много години, почти обвинително попитах майка си: – Защо трябва да бъдем почтени и добри, след като в света, който ни заобикаля, печелят обикновено мошениците?! Прочитам от книжката нейния отговор, думите, останали завинаги в мен: – А ти на какво ще учиш децата си – погледна ме мама, – да лъжат и крадат ли?

И нямаше какво да й възразя.

Микрофоните вече са поставени, приятелите ни от Streamer.bg ще предават директно в Интернет. Публиката притихнала чака, концертът може да започне. С музиката на Хендел, Купрен, Валентини и Бах тръгваме на нашата коледна разходка в света на сериозната музика…

„За миналото и отдавна свършено време“, автор проф. Венцеслав Николов

 

 

Музиковедът Ангелина Божидарова:

Благотворителен Коледен концерт на Венцеслав Николов и Ансамбъл „Силуети”. Необикновен, съвсем различен от поредицата „празнични” концерти с помпозна претенциозност, със случайно събрани смесени или шоу програми и изкуствена приповдигнатост. Още прозвучаването на първото вглъбено Хенделово Ларго, последвано от изящно елегантните Пасторал на Купрен и Менует на Валентини създаде необикновена атмосфера – на светла, ведра, но някак интимно съкровена празничност, която веднага напълно погълна публиката. А тази публика бе също така необикновена. Редом с постоянните почитатели на Венцеслав Николов, следващи го през годините познавачи на голямото изкуство, в залата бяха и много млади мъже с интелигентни одухотворени лица, както и студенти и гимназисти. Публика разнолика, но отбрана, някак вътрешно сродна, единна, съпреживяваща, съучастваща сякаш в някакво тайнство – на високо стойностната, истинска музика, която в потребителското ни съвремие като че ли се превръща вече в субкултура. Проф. Венцеслав Николов и „Силуети”. Учителят и неговите доскорошни студенти, вече израснали музиканти – четири силуета със собствена индивидуалност, споени в единен ансамбъл. В мъдро и с вкус подредената програма се редуваха различни камерни опуси, обединени от водещия благороден тембър на виолончелото – в проникновената Бахова музика за соло чело (Алеманда и Буре), заедно с кларинет (с Кристиян Калоянов – в част из „База и надстройка” по Бах на Р. Бальозов) или с цигулка и пиано (Адажио). В разнообразни ансамблови съчетания с Венцеслав Николов се изявяваше последователно всеки един от младите инструменталисти – Калина Митева (цигулка) в Дуета на Хайдн, Габриела Калоянова (виолончело) в части от Моцартова Соната за две виолончели, Лилия Жекова (пиано) в пиесите за чело и пиано на Парадиз, Равел и Мошковски. И всеки привнасяше своя индивидуална частица в диалога с виолончелото. Накрая отново, както в началото, всички заедно – Венцеслав Николов и „Силуети”, в единно емоционално дихание, със споен балансиран звук и изящна фраза поднесоха прочути творби на Чайковски, Прокофиев, Владигеров, Барток, Ибер, Вивалди… Една вечер на изискано, стилно музициране, донесло истинското усещане за Musica da сamera в най-същностния смисъл на това понятие. Поредното събитие от подобни камерни духовни празници, които Венцеслав Николов създава – със свои студенти, с приятели, с ярки интелектуалци, в камерни зали, в частни домове – за онзи кръг от личности, които се стремят към съхраняване и препредаване на високата духовност. Подобно на героите от финалните страници на Бредбъри… Това беше Истински Коледен Концерт, донесъл топлина и радост, благо–творителен за всички нас, събрани в една от вечерите преди Рождество.

 

В Бюлетин на ОВЛБ, м. март 2016 г., на страница „Творци” публикувахме три публични филмови епизоди за наши братя в поредицата „Съвременни български будители”, излъчени в социалната мрежа чрез уебсайта „Ютуб” („Ютюб”).

 

Специално за братята от ОВЛБ, У Брат Р. Г. – Стар майстор на ложа „Светлината на Мъдростта” и създател на филмовата поредица „Съвременни български будители”, тогава сподели: Аврелий Августин Блажени казал: Аз вярвам, за да разбера!“. А Вярата идва като светлина при тези, които правят своя избор свободни, с добро сърце и чиста съвест. Тези, които полагат всички възможни усилия за изграждането на един по-добър свят: по – състрадателен, по-мъдър, по-красив и по-силен. Филмите ще бъдат посветени на онези, които се стремят към устойчиво самоусъвършенстване, морално и добродетелно израстване – собственото и на хората около тях, за да се въздигат до положението на безспорни примери за обществото. Хора, които вграждат във всяко свое действие ориентирите на изконните си принципи: на Любовта, на постоянното дирене на Истината и на готовността за Благотворителност. Личности, които отдават безусловно предимство на философията на еволюцията пред стихията на революциите, благодарение на талантите и познанията, които притежават. Става въпрос за познанията на Поимандрес и Хермес, Озирис и Асклепий, Буда и Брама, Питагор и Сократ, Христос и Мохамед…, а това са само някои от имената на изгубеното в нас знание, защото всички те са скрити вътре в нас и само трябва да им дадем възможност да светят. Това е знанието, което с делата си разпространяват съвременните български будители. Епизодите са посветени на свободни личности, които възраждат вярата в българския дух, с думите на Сенека: HOMO RESSACRA HOMINI („Човек за човека е свещен“).

Вторият от филмовите епизоди бе посветен на професора преподавател в Националната музикална академия и писател брат Венцеслав Николов от ложа „Светлина” – „Човекът, който е усвоил изкуството да живее на игра”. Предлагаме го за втори път на вашето братско внимание, като наш новогодишен поздрав към него за масонските, творческите и обществените му дела през изминалата 2016 година:

https://www.youtube.com/watch?v=6efsghcIdrc

 

Бюлетин на ОВЛБ, декември 2016

***

Виж още: Концерт на проф. Венцеслав Николов в Берлин, изнесен на 28.11.2017 г. по случай честване на 10 годишнината от присъединяването на България към Европейския съюз.

 

към начало