За тайната
Един авторски ритуал на
Венцеслав Николов, ложа „Светлина“
О.: Скъпи братя, Всички ние често се питаме: Какво е масонството?
В нашия ритуал се казва: „Аз съм свободен зидар, защото моите братя, майстори и калфи ме наричат така. И нас ни свързва една тайна“. Каква е наистина тя, нашата тайна?
Ние сме затворено общество със своите обичаи. За света извън храма те може да изглеждат странни и даже смешни: събрали се възрастни мъже, хванали се за ръце и пеят нещо; ходят в кръг, минават непременно през Севера, за да стигнат до Юг; палят свещи…
За непосветените всичко това няма никакъв смисъл, те са потънали в материалните си успехи и профанските им стремежи заслоняват от тях нашия свят. За някои от търсещите, дошли само от любопитство, приемането в ложата си остава до края една игра, случайно приключение, те минават и заминават, презрително свили устни. Като Папагено от „Вълшебната флейта“ се плашат от изпитанията и остават в познатия им, твърде материален свят. Наистина, пътят до храма на Мъдростта, Силата и Красотата не е достъпен за всеки, той е изпълнен с препятствия. И повечето от трудностите са вътре във нас. За да ги преодолеем, за да надмогнем естествените човешки заблуди ни е необходима много сила и стремеж към истината. И любов, и толерантност, и братско чувство – така с времето, може би ще успеем да проникнем в някои от тайните на масонството.
На север съм, гостувам на немска ложа. Празнуваме деня на Йоан Кръстител. Майсторът на ложата разказва: предния ден са ходили на гробищата – да се погрижат за гробовете на преселили се във Вечния Изток братя. И да ги украсят с трите рози – както се прави това преди всеки празник, вече 120 години. На другия ден ме водят до малката църквичка наблизо: извън оградата, почти до пътя, е поставен голям камък опасан с верига. Дискретно, трябва да го знаеш, за да го видиш. И да се досетиш за братската верига…
Мой познат в Германия разказваше: „Баща ни нищо не споделяше с нас за братството, знаехме само, че е бил един от първите приети във възстановеното масонство след войната. В един труден момент от живота му, при него дойде непознат за нас човек. Затвориха се в кабинета за няколко часа, след това баща ми излезе видимо облекчен. Повече не видяхме този човек. Единственото, което научихме тогава беше, че е пратен от ложата – „да помогне“.
М.: Братко първи надзирател, трябва ли да се страхуваме от това, че в профанския свят ще разкрият нашите тайни?
I Н.: Не, Уважаеми майсторе, тайните се откриват на търсещите. Ако човекът не е търсещ, той минава край тях без да ги забележи.
М.: Братко втори надзирател, как научават тайните братята от ложата?
II Н.: Само постоянната работа на градежа открива постепенно пред братята уменията и тайните на масонството
М.: Братко първи надзирател, получава ли чиракът при повишаването си в калфа нови знания?
I Н.: Не, Уважаеми майсторе, пред него се разкриват нови хоризонти, но какво ще види там и какво ще разбере, зависи от самия него.
М.: Братко втори надзирател, прави ли повдигането в степен братята автоматично притежатели на тайните на масонството?
II Н.: Не, Уважаеми майсторе, когато калфата е извървял необходимия път и е достигнал до дверите на майсторството, той тепърва започва да се учи.
М.: Братко първи надзирател, по-лесен ли е животът на майстора?
I Н.: Не, Уважаеми майсторе, като чирак и като калфа той е получавал от всички братя и отвсякъде помощ, сега вече сам носи отговорността за собственото си развитие. Ако повдигането му в майсторска степен е било преждевременно, ще е много трудно за братята да му помогнат.
О.: Чиракът, горд, че е станал масон, е изпълнен с идеи, той бърза да се изкаже, да даде мнение как да подобри работата; калфата придружава майстора в неговите странствания, с времето започва да се досеща за по-дълбокия смисъл на нещата. Повдигането в степен още не ни дава знанието на майстора, но ни дава смелост да продължим по пътя. С времето се научаваме да задаваме въпроси и да не търсим лесните отговори. Започваме като Сократ да разбираме: „зная, че нищо не зная“.
М.: Братко първи надзирател, Защо се стараем всеки път да изпълняваме не само правилно, но и със сърце и душа ритуалите?
I Н.: Защото всеки от нас има нужда да се потопи в атмосферата му.
М.: Братко втори надзирател, Трябва ли всеки път да си напомняме за либелата, отвеса и правия ъгъл?
II Н.: Да, Уважаеми майсторе, в това е и една от нашите тайни, в постоянния стремеж на свободния зидар към усъвършенстване. Затова и се стараем да спазваме правия ъгъл, както в изпълняването на ритуала, така и в целия ни живот извън храма. в профанския свят.
О.: Колко е мъдра латинската поговорка: Repetitio est mater studiorum – повторението е майка на знанието. Един от големите диригенти на XX век казваше: „Когато се готвиш най-старателно за всяко и най-незначително твое участие, тогава ще си готов и за най-важния концерт в живота ти“.
М.: Братко първи надзирател, прави ли са братята, които смятат, че и без ритуалната работа ложата би могла да функционира,
I Н.: Който не е достигнал и разбрал тайната на ритуала, разбира се, не може да изпита благотворното му въздействие, за него той е
излишно губене на време.
М.: Братко втори надзирател, а как трябва да се отнасяме с братята, които престават да посещават ложата?
II Н.: Разбира се с търпение, Уважаеми майсторе, първо да се опитаме да помогнем, ако имат проблем. Но „насила хубост не става“, в ложата идват търсещи. Ако някой брат намери това, което е търсил, някъде другаде, ако масонството продължава да е тайна за него, трябва спокойно и без драматизъм да се разделим с него.
О.: Във всички религии има мъдри хора, при християните ги наричат „старци“:
– Отче, казва една жена дошла за съвет, моят брат не ме обича… а сме израсли заедно, какво да правя?
– Не те обича, казваш? Ами… навсякъде пише, че ти трябва да обичаш брат си, не той тебе.
Думата армония на гръцки идва от глагола армозо, означава хващам два камъка – както е в строителството: слагам два камъка един до друг и между тях поставям съставка, която ги съединява. Това е братството. Приятелството е нещо друго, него може да го има, но може и да не се случи. Но в усмивката ти и сърдечността към твоя брат-масон е една от най-важните тайни на свободните зидари. Да се учим да слушаме другия, нашия брат, също е част от нашето ежедневие на масони, част от тайното знание на майстора.
М.: Братко първи надзирател, тогава масонството е нещо различно?
I Н.: Да, Уважаеми майсторе, ние знаем, че масонството не е нито приятелски кръг, нито бизнес клуб. Ние сме обединени от желанието ни да се променяме, оставаме търсещи през целия си живот.
О.: Каква е целта на нашата работа? Често казваме: случайно стана, извинявай. Наистина, никой от нас не е застрахован от грешки. Но нали сме приели, че светът, който ни заобикаля, а и ние самите в това число, сме се появили в резултат на плана на ВАНВ? Може би едно предварително по-точно планиране би ни предпазило от голяма част от неудачите ни по пътя, по който вървим. Случайността, не е ли тя неосъзнатата от нас, често даже предизвикана от нашата неразумност действителност?
Казват: Пътят към ада е постлан с добри намерения. Това се е случвало вероятно на всички: Искаме да зарадваме някого и обещаваме, обещаваме… а после забравяме; Заричаме се да се променим, да се откажем от порочен навик… И винаги от някакво следващо време – от понеделник, от първо число на месеца, от началото на календарната година:
– Отче – моли един вярващ, дошъл за съвет и помощ, – трябва непременно да спра да пуша, а не мога, направи чудо!
– Чудо, казваш… хм, чудо, значи… Ами ето – прекръства го, – ти вече не пушиш!… И сега ако запалиш, вече сам си си виновен.
Тайната е и в постоянното напомняне за скрития смисъл на нещата. Свободният зидар съзира тайната навсякъде: в този лист хартия; или в салфетката на масата… за повечето тя е кърпичка за избърсване. А ние се сещаме за правия ъгъл и се стараем да бъдем коректни и честни, да бъдем точни. И добри.
М.: Братко втори надзирател, трябва ли свободните зидари да се упражняват в доброта?
II Н.: Да, Уважаеми майсторе, Трябва да се упражняваме в доброта. Да помогнем на нуждаещ се, да се зарадваме на успеха на наш брат, даже да се усмихнем на случайно срещнат минувач – това са нашите упражнения, ако наистина искаме да опознаем себе си. И да сме готови за големите дела, когато съдбата ги поиска от нас.
О.: „Човек е роден не да тъгува в бездействие, а да върши големи, мащабни неща, така почитайки Бог”, ни напомня Алберти.
М.: Братко първи надзирател, значи ли това, че не трябва да се занимаваме с ежедневните си задачи
I Н.: Не, Уважаеми майсторе, Затова, за да се подготвим за тези мащабни неща са ни необходими нашите инструменти – либелата, отвеса и правият ъгъл. Те са част от живота, от всекидневието на свободния зидар, те са една от големите ни тайни.
М.: Братко втори надзирател, защо трябва да сме точни и изпълнителни?
II Н.: За да се научим, трябва да сме изпълнителни. А точността е характерна черта на майстора.
О.: Казват: точността е учтивостта на кралете. За нея, за уважението към времето – нашето, и на другите – ни напомня 24 цоловата линия. От епохата на Ренесанса е останал споменът за Козимо Медичи, една от забележителните фигури на Флоренция. Фичино пише за него, че е „скъперник към времето си, както Мидас към парите си; прекарва дните си пестеливо, внимателно броейки всеки час и пестейки всяка секунда; той често скърби за загубата на часове“
М.: Братко оратор, има ли и други тайни масонството?
О.: Да, Уважаеми майсторе, масонството е неизчерпаемо като живота. То е игра, разбира се, но с нея, с играта ние се учим да откриваме истините на живота. Докато работи на великия строеж, сам, или като част от братската верига, всеки от нас, търсещите, намира тайните, които му помагат по-добре да оглажда ръбовете на необработения камък. Те са навсякъде около нас. Виждаме ги в постъпките на наши братя, напомня ни ги майсторът по време на ритуала, срещаме се с тях в любимите книги… Ето чудесната приказка за Малкия принц, тя ни разказва за тайната на отварянето на личното ти пространство към другия. От забележителната притча за чайката Джонатан научаваме, че стремежът към съвършенство е безкраен, над всяко небе има следващо. Чували сме да се говори за пословичната почтеност на старите майстори. Сигурно не е излишно и за нас по-често да си напомняме за една от големите тайни на майсторството, за загубената в нашето време дума на майстора: „Дал съм дума“, „Казана дума – хвърлен камък“ в миналото са имали значението на клетва, която по никакъв начин не може да бъде престъпена… Тайната… тя е и в усмивката и сърдечността, с която се прегръщаме, когато случайно срещнем брат. Тайната е и в нашия тост за 9 часа, в мисълта за другите, тогава, когато на теб ти е добре. „Никого не загърбвайте в неволя и беда“ – ни напомня постоянно майсторът… Наистина светът на тайното знание е безкраен като вселената, но какво ще видим и научим зависи само и единствено от нас.
Да бъде!
Виж още за проф. Венцеслав Николов
Тук също:
______
Проф. Венцеслав Николов е световно известен концертиращ артист, виолончелист и диригент, професор в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, София. Той е и писател.
Първите си концерти изнася 14-годишен. През декември 1966 г. е дебютът му със Софийската филхармония в премиерното за България изпълнение на Концерт № 1 от Дмитрий Шостакович под палката на Добрин Петков. През 1970-90 развива интензивна концертна дейност – солист е на симфонични оркестри, изнася камерни концерти, концертни турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка. Гастролира в световните музикални центрове – от Мексико и Куба до страните от бившия Съветски съюз и Монголия, където до 2010 година изнася над 1500 концерта. Творческата му биография включва над 200 студийни записа в Радио София и БНТ, а също в Кьолн, Франкфурт, Баден-Баден, Бремен, Карлсруе, Лайпциг – за „Балкантон“, „Мега“, „Гега“ и МДФ-Лайпциг.
Изтъкнатият български музикант свири на виолончело, изработено от известния италиански лютиер Матео Гофрилер през 1726 г.
Повече за него може да се прочете тук: