Към себе си

По Марк Аврелий

Проф. Венцеслав Николов*, ложа „Светлина“

 

Откъс от книгата му „За изкуството да си служим с правия ъгъл“

Упражнявай се в доброта – всеки ден. Иначе може да ръждяса…

Изпълнявай съвестно и с желание задълженията си, правата сами ще дойдат.

„Точността е учтивостта на кралете“. Може да си републиканец, и пак да не закъсняваш, бъди коректен към всички, независимо от тяхното възпитание.

„Не кради!“ Чувството, че всичко ти принадлежи… ако не са те видяли, е погрешно. Опитвай винаги да спазваш осмата божа заповед. Колкото и да ти е трудно.

Защо се боим от смъртта? Навярно при раждането боли повече – от първата глътка въздух, навлязла в дробовете. Нали затова бебето с плач обявява идването си на този свят. Трябва ли и с плач да си тръгваме?

Мисли за себе си, като за част от цялото – като вълната, която се плиска в брега. Тя неизменно се връща в морето, за да започне да се изгражда наново.

Животът… Kамъкът, който пада, оставя няколко концентрични кръга на повърхността на водата. След това и те изчезват.

Поставяй си всеки ден нови задачи, безделието е причината за множество пороци и глупости.

Не забравяй, че се нуждаеш от енергия, за да работиш добре. Нека почивката предхожда напрежението.

Мисли за себе си като за един от тези, от които зависят нещата. Ако искаш промяна, не я чакай от другите.

Определяй сам правилата, по които искаш да живееш. Само тогава ще живееш своя живот, а не чужд.

Започвай всеки ден с чувството за неизживяно приключение. Не планирай всичко, понякога светът ни поднася много приятни изненади.

Следвай целеустремено посоката на живота си, но бъди винаги нащрек… За да не катастрофираш, ако се наложи внезапно да завиеш.

Ако си забравил, какво е да се стоплиш в студен зимен ден на бумтящата печка, опитай…

Разхождай се всеки ден… Разбира се, колелото е гениално изобретение, (също комбинацията от 4 по 4!) Но да не забравяме и за двата си крака, от тях се нуждаем през целия си живот!

Не се лишавай от удоволствия, опитвай в останалото време да ги заслужиш.

Не вярвай сляпо на авторитетите. Проверявай съжденията им, по възможност по оригинала.

Избягвай да се правиш на всезнайко. Повече питай – от всекиго можеш да научиш нещо.

Опитвай във всеки човек да откриеш какъв е бил като дете.

Винаги смятай, че добротата е повече и е непобедима. Даже и ако обкръжението ти непрекъснато доказва обратното. В това е единственият ни шанс.

Не се срамувай, ако ти се доплаче – значи все още не всичко е загубено за теб.

Не се старай да си винаги прав – „да се греши е човешко.“

Обидата от живота и емоцията не могат да бъдат доводи. Но няма смисъл да им противопоставяме логиката, съчувствието е по-добрата терапия.

Философията не ни дава отговори, а ни учи да мислим, спокойно да приемаме пораженията… И успехите!

Не доказвай правотата си, опитай да я формулираш с малко думи. Ако не си успял, по-добре помисли, вместо да се наддумвате.

Има ли абсолютна истина?.. Съмнявай се! И вярвай в интелигентността си, тя ще ти подскаже максималното приближение за твоето време.

Избягвай споровете . След като си изказал своето мнение, изслушай човека отсреща. За да разбереш има ли становище – или само комплекси и емоции.

Вечните въпроси нямат отговор. Но да ги задаваме, отново и отново – е необходимо.

Не се влияй от грешките на другите, остани такъв, какъвто искаш да бъдеш.

Не бива да се държим с всички сили за живота, а да сме му благодарни… Ти си временно на земята – помни това!

На децата: Родителите учат птиченцата да летят. И котката обучава малките – как да ловят мишки… Животът е (като) занаят – не можеш да го изучиш само по книгите или в Интернет, трябва да ти го покажат… Не забравяй – ти също имаш мама и татко.

Когато си млад, мислиш, че животът започва с теб. Пораснал си, когато започнеш да разбираш, че всичко вече го е имало.

Не се бори с по-глупавия, опитай да му помогнеш.

Не пилей силите си за маловажни неща. Рядко това, за което всички говорят, заслужава да бъде прочетено или видяно. Но остани любопитен, за да не пропуснеш събитието, което наистина ще те заинтересува.

Креслото пред телевизора е уютно. Но докато наблюдаваш живота на другите, може твоят безсмислено да изтече … Или да проспиш и двата – виртуалния и реалния, удобно задрямал в него.

Колкото и да си зает, ослушай се вечер за птичките, които се готвят за сън… Спокойствието на нощта!

Живей с доверие, като дете на земята. Тревата и вятърът; водата и гората… те са твои братя и сестри.

Когато вървиш по улицата, опитвай да срещаш погледа на минувачите. Даже може да им се усмихнеш!

Не се страхувай! Ти си част от една дълга верига на нарастваща интелигентност – ще се справиш!

––

* Проф. Венцеслав Николов е изтъкнат български виолончелист и преподавател в Националната музикална академия проф. Панчо Владигеров.

Освен на виолончелото той е властелин и на перото – автор е на 11 книги. Тук представяме откъс от една от тях. Макар и съвсем кратък, той говори красноречиво за таланта и дълбочината на мисълта на брат Венцеслав Николов.

Виж още от и за проф. Венцеслав Николов на сайта.