Ложа „Свети Йоан”

Брат А. А.,

Стар майстор на ложа „Свети Йоан”

 

Годишник на ОВЛБ, 2009-2010

 

 

Името Йоан

Вълненията около създаването на нова ложа и дискусиите, които породи избраното нас име, ме накараха да се замисля и да проуча по-подробно, в краткото време, което имах, името Йоан. То е доста разпространено, много често срещано в легендите, религиозната литература и, разбира се, в историческите книги – защото става дума за историческа личност или по скоро личности, реално съществували и оставили своето име в аналите.

Йоан идва от староеврейското Johanan – буквално, „богопомазан”. В староеврейския и арамейския език има сложни, непреводими еднозначно думи. Някои автори, отчитайки тези специфики и навлизайки по-дълбоко в етимологията на името, говорят за различни варианти като Йоханан, Йехоханан и Йоанан. Всички тези варианти, произхождат от Йехова (Същинския, Истинския – което обозначава вечност, неизменност на винаги съществуващия Бог, онзи когото го е имало, има го и ще го има винаги). Това име носят двама от най значимите персонажи на Новия завет: предтечата – Йоан Кръстител и апостол Йоан Евангелист, любимия ученик на Иисус, брат на Яков, а според Франклин, Бейджънт, Хенкок, Ломас и Лий – и на Христос. Той е автор на „Откровение на св. Йоан Богослов”, по-известна като „Книга на апокалипсиса”.

Това име е може би най разпространеното в християнския свят в различни варианти, носено е от 23-ма папи и от кралете на Франция, Русия, Португалия, Унгария, Полша и България. Много от носителите му са канонизирани за светци – Йоан Богослов, Йоан Дамаскин, Йоан Касиан, Йоан Рилски, Йоан Кръстни и много други.

Но първата асоциация, която поражда името, е за библейския Йоан – Йоан Кръстител, предтечата, духовния баща на Иисус, човека, покръстил го в името Божие, т.е. човека, посветил Иисус. Това е представянето му в една от светите книги – Библията.

Говорейки конкретно за Библията, искам да акцентирам върху факта, че тя е променяна над 20 пъти, евангелията са модифицирани, за да съвпаднат с църковната догма – защото светската или профанска религия е преди всичко политика и финанси, а оттам и влияние. Именно по това се различава нашата вяра в единния Велик Архитект на Вселената от профанската вяра.

Не е важно как се именува Бог, който според древните вярвания е толкова голям и всеобхватен, че не може дори да се осъзнае от несъвършения и ограничен човешки ум – и като така, не може да бъде назован с име. Впрочем, именно в това се съдържа и идеята за приемането на свещените за различните религии книги и забраната за питане на търсещите за изповядваната от тях религия. Именно поради това следва да приемаме всички тези книги върху олтара не като някаква неоспорима истина, а единствено като символ на единението на всички вярващи около силата на мъдростта и красотата, около идеята за премахване на основните противоречия между хората, почиващи на верска, политическа и расова основа.

Амоний учи, че религията на масите е вървяла ръка за ръка с философията и е споделяла нейната съдба, подлагайки се на постепенно изопачаване и объркване в резултат на човешкото тщеславие, предразсъдъци и лъжа. Ето защо тя следва да бъде върната към първоначалната чистота. Това, според него, е стремежът на Христос – мъдростта на древните да бъде върната към своята първична цялост, религията да се изчисти от всичко привнесено и да се отслаби или изкорени влиянието на предразсъдъците, проникнали във всички религиозни учения.

Свети Йоан Кръстител учи, че по нашия духовен път ние не трябва да търсим виденията или да вярваме на твърденията, които чуваме от другите, следващи същия път. Ние трябва да се опираме на своята собствена вяра, понеже тя е чиста, прозрачна и се е родила в самите нас. Тя не може да ни заблуди. Както в „Мактуб” на Куельо писателят пита свещеника: Какво значи да познаеш Бог, а свещеникът отговаря: Не знам.

Единственото познание, което аз имам засега, е познанието на моята вяра в Бог. И това е най-важното. Същия стремеж намираме в началото на евангелието от св. Йоан. Той потвърждава намерението на Иисус не толкова да заклейми езическите богове, колкото, бидейки близо до Бог, да възроди великото учение на мъдростта. „Гласът в пустиня” не е гласът на Йоан, а гласът на Бога. Алегорията с гласа в пустиня визира пустите човешки души, в които Йоан следва да подготви пътя на Божието слово, носено от Месията, за да бъде то разбрано. Иисус представя това слово, поставящо вярата върху основата на философските принципи, но във вид на алегории и притчи, отразяващи истинното тълкуване на религията за непосветените, във вид на достъпни за неговите ученици сведения. Това е характерна за теософите секретност, целяща да предпази от профанизиране свещеното божествено познание. Именно последното по-късно води до извращение на най-висшите идеи и символи, до спиране развитието на божествените идеи и до идолопоклонничество.

Исторически описаното в Библията на базата на новите данни и изследвания изглежда по-различно и земно. Една древна нация, каквато е юдейската, се опитва да събере потенциала си и да се освободи от римското господство. Според древните вярвания, всяка държава както и всеки градеж, се крепи на два стълба боаз и якин (мишпат и цедек на юдейски), символизиращи духовното и светското. Тоест, за да съществува, всяка държава има нужда от духовен и светски водач. Именно духовният водач на нацията в случая е Йоан. Иисус следва да е царят – светският водач. Той е представител на един от двата древни царски рода, наследник на Давид. Мария от Магдала е представител на втория по влияние еврейски царски род. Затова те сключват брак, обединявайки двата враждуващи рода, както Соломон и Македа, и също като тях определят своя наследник за обединител и управник на всички евреи. Разкривайки този заговор, римският наместник в Юдея премахва единият стълб като обезглавява Йоан и по този начин отлага въстанието на юдеите с три години.

Започват и вътрешни борби в самата организация. Йешуа – Иисус се опитва да поеме и ролята на духовен водач (той е наследник на царя Давид, но и на жреца Аарон), на което се противопоставя голяма част от елита на общността, включително и брат му Яков, който е следвало да бъде наследникът на Йоан. След преодоляването на тези вътрешни противоречия в организацията, въстанието може да избухне и отново римският наместник с помощта на търговските гилдии и част от духовенството, решава проблема като разпъва единия водач – Иисус.

Тук са и противоречията между Библията и Корана. Коранът признава Иисус като светец, но не като Син Божи. Според тази свещена книга той не е умирал на кръста и не е възкръсвал. Според изследванията на Франклин, Бейджънт, Лий и Хенкок цялата история е плод на политическа договорка и добре режисиран театър.

В единия вариант Йешуа е свален от кръста и заточен в източна Африка, а Мария Магдалена с децата му е изпратена в провинция Галия, като по-късно именно наследниците на Иисус заедно е Вестготите, основават първата европейска кралска династия – на Меровингите. Пазители на тази свещена кръв (санг роаял) според същите автори са монасите от Ордена на Сион и Тамплиерите. С цел опазване на тайната, според някои автори, и с личната благословия на папата са изпратени 9-те рицари в Соломоновия храм. Там те извършват разкопки и след успешния им завършек носят намерените документи за превод в Сион. (Първите рицари и следващите велики магистри на ордена, включително и последният, Жак дьо Моле, са били – нека бъде забелязано – неграмотни.)

Разкритата тайна, почиваща на мита за разпятието, е смъртно опасна за църквата. (По този повод – исторически е документирано, че последният известен наследник на Меровингите, Дагоберт II, е убит от двама монаси.)

Логично, пазителите на тази тайна разполагат с огромно влияние и преференции, което те успяват да превърнат във власт и пари. И така – до познатия петък 13-ти, когато избиването им трябва да ги премахне като вече неудобни на папата и преди всичко на краля на Франция.

За наследници на тези рицари някои считат масоните. В това твърдение сигурно има известна истина, тъй като – бидейки пазители на древни документи и познание – част от тамплиерите стават посветени и не могат сляпо да вярват в религиозната догма. Имайки предвид структурата на Ордена, в който е имало духовно, военно и светско крило, е логично да предположим, че част от неговите грамотни, посветени в тайните, членове, не са могли да приемат повече официалните религиозни твърдения и тесногръди тълкувания на вярата и, следвайки езотеричните знания, достигнали до тях, са изградили свои разбирания за целите на съществуването, запазвайки древните ритуали и мистерии и следвайки достигналите до тях традиции.

Във всички случаи масонството следва познавателната част на това наследство, стремежа към интелектуално извисяване, усъвършенстване и единение на човечеството, без да уеднаквява хората и да се стреми към изличаване на тяхната индивидуалност.

Именно липсата на сляпа вяра и подчинение, които изчезват у тамплиерите, е една от причините папа Климент V да закрие Ордена през 1312 г. и да заложи на фанатично верния на Ватикана и до днес Орден на св. Йоан.

Орденът на Хоспиталиерите е основан през 1118 г., т.е. той е по стар от тамплиерския Орден. Първоначално негов патрон е св. Йоан Милостивия, а името му е „Подслонът на св. Йоан Ерусалимски”. След превземането на Ерусалим монасите получават като дар земи и скъпоценности и решават да създадат военно крило и да приемат за патрон св. Йоан Кръстител, като стават „Хоспиталиерите на св. Йоан”. Като го определя за носител на тамплиерското наследство, папата логично превръща този Орден във враг на оцелелите тамплиери и техните истински наследници. Военното крило на Ордена изпълнява ролята на папска вътрешна полиция и след издаването на Humanum Genus от Лъв XIII и обявяването на масоните за враг на църквата е логично Хоспиталиерите да са от другата страна на бариерата.

Наистина името, което носят Хоспиталиерите, е свързано с онзи св. Йоан, за когото говорим ние и на чието евангелие слагаме ръка при клетвата си. На този светец са посвещавани великолепни катедрали – като например грандиозната и пищна катедрала в Ла Валета. И все пак, смисълът и значението, което носи за Хоспиталиерите името на св. Йоан, е друго. С приемането му те претендират за древност, т.е. за това, да бъдат предтечи на всички църковни ордени, за проправящи пътя на правата вяра и за фанатична вярност към папата и църквата. Именно поради тази причина при разгрома на тамплиерите папата определя Йоанитите за наследници.

За нас значението на св. Йоан – името, учението, мястото и символиката, носена от светеца, както вече казах – е нещо съвсем друго. В българските народни вярвания, светецът е закрилник на кумството и побратимството, а Иванов ден е свързан с очистителната сила, когато мръсните дни са отминали и всеки гледа напред към предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

Много мислих, откъде да започна проучването на това древно име и символиката, която то носи. От светите книги, от легендите или от историята? И тъй като в нашите ритуали ние ползваме и говорим за цар Соломон, за храма (постройката), за знаците, за древното знание и мъдрост, останали от онова време, реших да започна от там – още от преди Христа, по време на съграждането на храма.

Търсейки следите на граала и кивота, Греам Хенкок достига в “Знакът и печатът” до интересно заключение: че именно силата, красотата и мъдростта са елементите, символизирани от кивота и граала. В древната книга „Кебра нагаст” (или „Книга за славата на царете на Етиопия“) е описано изграждането на Соломоновия храм – и в частност, Олтара (Светая светих), където се съхранява кивотът. Там е описано и финансирането на храма с помощта на Савската царица, Македа, бракът между Соломон и нея и раждането на сина им Менелик, по време на чието царуване кивотът е преместен в Етиопия.

На основата на това древно писание или на части от него Кретиен дьо Троа в своя Парсифал за пръв път употребява не думата „кивот”, а „граал”, като символ на нещо свято, достъпно само за чисти души, което се съхранява в царство, чиито царе се именуват Йоан. Тези сведения се потвърждават от писмо на папа Александър III до “Предстоятеля Йоан, цар и духовник, християнин в Етиопия, владетел на Индиите” – човек с голяма власт и богатство, чието царство просъществувало до 1187 г.

През 1145 г. на същия Йоан е предоставен олтар в черквата „Свети гроб” в Йерусалим, а е известно, че тамплиерите – наред с Мария Магдалена – са почитали най-много св. Йоан.

 

Но кой Йоан?

Не е ли Йоан Кръстител прародител на Йоан Предстоятеля, когото тамплиерите посещават и с когото подържат контакт по настояване на папата от 1127 до 1187г. Представител на древен духовен род, прародител на Мария и пазител на мистериите. Това е само пример как древното знание достига до средновековна Европа и се трансформира в легенди и предания, на базата на които се раждат много от днешните – често погрешни – схващания за същността на мистериите.

Всъщност, достигайки до люлката на древните цивилизации и докосвайки се до тях, средновековните рицари разбират (или по-скоро трансформират в разбираемо за тях) древното знание, като едновременно с това са принудени да го адаптират до известна степен към църковната догма, на която реално би следвало да служат. В редица случаи, както става с тамплиерите, това е трудно постижимо и – съчетано с политическия и финансов интерес на Ватикана – води до заличаването на Ордена и засекретяване на достигнатите от него знания и прозрения. Много от тези знания са зашифровани от древните посветени, познавачи на свещената геометрия и истината за строежа на света, за силата и красотата в най-големите и устойчиви на времето сгради – катедралите, каквато е, например, катедралата в Шартр, където е показан наследникът на Менелик и предтеча на Христос Мелхиседек.

Катедралата е посветена на Мария от Магдала, а не на дева Мария тъй като именно Мария Магдалена е носител на триединството, наследено от Изида, тя е девица (чистота), майка (плодородие) и старица (смърт). Неин символ е гълъбът, както и на Йоан Кръстител. Йоан също е носител на доктрина за Троицата чрез формулата на кръщението:

„и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия дух”.

Ние странстваме три пъти от запад на изток. И това е началото. За древните вавилонци тройката символизира трите съставни елемента на света – живота на земята, живота в подземната Шамбала и живота в света на мъртвите. Светът ни е триизмерен. Според Мулдашев, мислите ни – също.

Докосваме се до четирите елемента огън, вода, земя, и въздух, за да намерим и опознаем в себе си и другите петия елемент – човека, но не като физическо и материално тяло, а по-скоро като астрално и духовно начало, като развитие и същност. За да се задейства енергията на петте елемента, е необходимо единение с Бога, кристална чистота на душата и мислите.

Ето защо и ние носейки името на Светеца, подготвял пътя за Божието слово, следва да се борим за прокарване пътя на Бога в собствените си души (чрез самопознанието) и в душите на хората (чрез слово и действия), съзнавайки, че много често гласът ни ще бъде глас в пустиня, и именно за това –подготвени за упорита работа на този градеж.

 

Библиография:

1. Греъм Хенкок, „Знакът и печатът”, „Бард”, София, 2002.
2. Греъм Хенкок, „Господари на бедността”, „Бард”, София, 2001.
3. Елена Блаватска, „Теософията и теософското общество”, „Палитра”, бр.19, 2005.
4. Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Хенри Линкълн „Светата кръв и свещеният граал”, „Абагар”, София, 1996.
5. Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, „Орденът на тамплиерите и масонската ложа”, „Абагар”, София, 1997.
6. Р. Франклин, „Ръкописите от Кумран”, „Астрала”, 1999.
7. Кристофър Найт, Робърт Ломас, „Ключът на Хирам”, „Мириам”, София, 1998.
8. Дейвид Рол, „Проверката на времето”, „Мириам”, София, 1999.
9. Джон Робинсън, „Родени в кръв”, „Анимар”, София, 2003.
10. Долорес Кенън, „Исус и есеите” „Аратрон”, София, 1998.
11. Николай Рйорих, „Седемте велики тайни на космоса”, „Гуторанов & син”, 1997.
12. Ернст Мулдашев, „Трагичното послание на древните”, „НСМ-Медиа” 2004.
13. Якуб Адол Мар, “Савската царица”, „Абагар”, София, 1999.
14. Светата библия и светите евангелия на Йоан, Лука, Матей, Марко.
15. www.palitrabg.net; http://cristiananswers.net/; htpp://blagovest.al.lg.ua; http://blagovest.al.lg.ua/titul9904.html („Познавательные сведения об Иоанне Крестителе”)