…И още за Свети Йоан

Или защо синьото масонство носи неговото име

 

Брат А. Б.,

ложа „Свети Йоан”

 

Годишник на ОВЛБ, 2009-2010

 

 

В добре известната книга на Самюел Причард, „Masonry dissected” [1], излязла в Лондон през 1730 г., можем да прочетем следните въпроси и отговори:

В – Откъде идвате?

О – От светата ложа на свети Йоан.

В – Какви препоръки носите оттам?

О – Препоръките, които нося от Истинските и почитаеми братя и компаньони на Истинската и света ложа на свети Йоан, откъдето ида, и ви поздравявам три пъти от все сърце .

Дванайсет години по-късно откриваме в „Орденът на франкмасоните – предаден, и тяхната тайна – разкрита” [2] по-сбита версия от предходната на въпросите, които се добавят към някои от предните, когато странстващ франкмасон поиска да бъде приет в ложата:

В – Откъде идвате?

О – От ложата на свети Йоан.

В една неотдавнашна книга за ложите на св. Йоан Пол Нодон се заема да покаже съществуващите връзки между франкмасонството и двамата св. Йоан.  Кой св. Йоан иска да почита франкмасонството, когато дава името му на своите сини ложи – както в миналото, на ложата на калфите строители, така и в модерното масонство, на ателиетата от първите три степени? Брат Етиен Франсоа Базо пише по този повод:

„Колкото до св. Йоан, който франкмасоните възприемат за покровител, той не може да бъде нито Йоан Кръстител, нито Йоан Богослов, които нямат нищо общо с филантропската институция на франкмасонството. Трябва да приемем заедно с най-философските и най-просветените братя, че истинският покровител на ложите е св. Йоан Милостинник, син на царя на Кипър, който по време на кръстоносните походи напуска родината си и надеждата за трона и отива в Йерусалим, за да оказва най-великодушна помощ на поклонници и рицари. Йоан основава приют и избира братя, които да се грижат за болните и да раздават парични помощи на пътуващите, които отиват да посетят Божи гроб. Йоан, който със своите добродетели е достоен да бъде покровител на общество, чиято единствена цел е благотворителността, рискува хиляди пъти живота си, за да прави добро. Чумата, войната, яростта на неверниците, нищо не може да го спре. Смъртта го настига посред делата му; но за братята му остава примерът на неговите добродетели, и те постъпват като него. Рим го канонизира под името св. Йоан Милостинник или св. Йоан Йерусалимски; а Масоните, чиито паметници са съборени от варварството, той издига наново, го избират с пълно съгласие за свой защитник” [3].

Пол Нодон [4] отхвърля това мнение на Базо, който като приписва за единствена цел на ордена благотворителността, очевидно съвсем забравя, че масонството е преди всичко техника за духовна реализация. Нодон казва:

„Тази легенда е може би трогателна. Историческата й стойност е нулева, в езотерично отношение не е по-добра.”

Възможно е произходът на твърдението на Базо – както казва Нодон – да е в речта на Рамзи, в която се казва:

“…нашият орден (масонството) е тясно свързан с рицарите на св. Йоан Йерусалимски. Оттогава нашите ложи носят името ложи на св. Йоан.”

Тук става дума за масонство, различно от това на трите първи степени, и ако Базо допуска грешка, то тя е в това, че приписва покровителството на св. Йоан Йерусалимски на сините ложи, докато Рамзи е имал предвид едно друго масонство – ирландските и шотландските чинове.

 

В действителност светите покровители на масонския орден са св. Йоан, наречен Предтеча, и св. Йоан Богослов, и двамата тясно свързани с Янус, бог на римляните, бог на занаятчийските сдружения или Collegia fabrorum, които в негова чест тачат два празника в дните на лятното и зимното слънцестоене.

В първата глава на Евангелието на Лука, Захарий набляга много при обясняването на името на неговия син, бъдещия предтеча. Казва, че ще се нарича Йоан, което известява благочестието и милосърдието, които ще бъдат характерни черти на Кръстителя. Трябва да отбележим, че на староеврейски името Йоан се произнася „ханан”, което означава едновременно доброжелателство и милосърдие, възхвала, прошка и милост. Йоханан означава едновременно „милосърдие от Бога” и „възхвала на Бога”, като първият смисъл се прилага към Кръстителя, а вторият – към Богослова. По този повод Рьоне Генон [5] справедливо отбелязва,

„че очевидно милосърдието е низходящо, а възхвалата – възходяща, което отново ни връща към връзката им с годишния цикъл”,

т.е. с празниците на св. Йоан в дните на слънцестоенето през лятото и през зимата (27 декември и 24 юни). Генон отбелязва, че популярните фигури на плачещия и на смеещия се Йоан отговарят (както и двете фигури на Янус), първата на

„този, който измолва милост от Господ, т.е. св. Йоан Кръстител”,

а втората – на

„този, който отправя възхвала, т.е. св. Йоан Богослов”.

Св. Йоан Кръстител е представен облечен винаги в червена роба, което е символ на мъченика. (В Шотландския ритуал престилката на майстора е обшита в червено, цвета на мъченика св. Йоан? Или на Хирам? Или на някой друг?) А в баптистерията на Константин, в църквата „Св. Йоан от Латран” в Рим, около статуята му от сребро могат да се видят седем елена от същия метал –

„образ на седемте дара на Светия дух, получавани с кръщаването”.

По този повод трябва да се подчертае, че никой не може да бъде приет в ложа на св.Йоан без присъствието на седем майстори – масони.

Св. Йоан Богослов, „възхвалата на Господа”, е представен на стъклописите от средновековието и в молитвениците в зелена дреха. В Бурж той носи зелена роба и червено наметало със златен ореол. Зад него стои Христос, обграден от седем златни свещника. Спасителят държи в едната ръка книга, затворена със седем печата, а в другата – земния глобус [6]; зелената роба е символ на милосърдието, а зеленият цвят е също и символ на някои шотландски чинове, по-специално на степента Принц на милостта. Смарагдът – скъпоценен камък, който също е зелен, е бижуто на Богослова. Числото седем е присъщо на двамата светци (например в някои картини можем да видим Богослова, обграден от седем форми на църкви, като това число символизира загадката, в която са обгърнати истините, съдържащи се в Божествената книга).

Съществува една още по-тясна връзка между Евангелието и франкмасонството, когато в Откровението Йоан получава от ангела тръстика, подобна на жезъл, със заповед да измери храма, с изключение на външния двор, оставен от Господ за езичниците, които във външната тъма трябва да тъпчат светия град в продължение на три години и половина. С това трябва да свържем Йоан, господаря на посвещението, председателстващ управлението на езотеричния храм, който е ложата, носеща неговото име, в нея профаните са допускани само след три години чиракуване, при приемането за калфи – единствена степен в старото масонство.

Нека поразсъждаваме върху връзките съществуващи между двамата св. Йоан и Янус.

Янус е Clusius (ключар) и едновременно с това: Patuleius (отварящ) и Clusius или Cluvisius, т.е. затварящ. Наричат го още „Отец”, а салическите свещеници (т.е. принадлежалите към древното латинско племе „салии”) се обръщат към него като към „Бог на боговете”. Янус е най-вече господарят на посвещението и никой не влиза на небето, ако той не отвори вратата; той отключва хода на сезоните и небесните движения, откъдето идва името му Янитор – вратар на небето. По-късно при римляните Янус става водач на душите на умрелите (Janus Bifrons).

Празниците на Янус при слънцестоене са се превърнали в летния и зимен празник на св. Йоан. Бог на занаятчиите строители, т.е. на хората на занаята, чието посвещение завършва с малките тайнства, Янус е християнизиран и под името на двамата светци Йоан става покровител на Ложите на строителите от Средните векове, които честват празниците си на 27 декември и 24 юни. Това е до такава степен вярно, че в църквата „Сен-Реми” в Реймс може да се види стъклопис на прозорец, който изобразява

„един св. Йоан, когото можем да наречем ‘синтетичен’, тъй като в една и съща фигура съдържа и Предтечата, и Богослова – сливане, което се подчертава от изобразените над главата два слънчогледа, обърнати в противоположни посоки (на двете слънцестояния), всъщност един вид християнски Янус” [7].

Масонска оперативна символика, която е преминала в англосаксонското масонство, откриваме изобразяването на двамата светци Йоан чрез кръг, в средата с точка и две паралелни тангенти.

„Този кръг се разглежда като образ на годишния цикъл като точките на допиране на двете противостоящи тангенти отговарят на двете точки на слънцестоене” [8].

Янус често е с две лица (Bi-Frons), а по-рядко с четири. Във връзка с това може да се приведе един много любопитен пример, който показва връзката на двете лица на Янус с оперативните масони. В катедралата на Нант можем да се насладим на гробницата на бретанския херцог Франсоа II, скулптурно оформена от Мишел Коломб. В единия от ъглите на гробницата има статуя, изобразяваща Предпазливостта. Тя е жена с две лица: на младо момиче и на старец (янусова алегория). Тази фигура държи в едната си ръка вдлъбнато огледало, символизиращо микрокосмоса (огледалото е въведено доста късно в пречистения ритуал при степента другар, след въвеждането му в Стриктното съблюдение през 1782), а в другата – пергел. Следователно скулпторът от ХV-XVI век е съумял да събере на едно място всички посветителски символи: Янус, покровителя на строителите, и пергела – инструмент на майсторите зидари.

Още по-удивителна е дърворезбата в трактата за азота от алхимика Базил Валентин, където се виждат

„в краката на подпиращия космическата сфера Атлас: бюст на Янус – Prudentia, и малко дете, сричащо азбуката – Simplicitas”.

Това е Янус, господарят на посвещението пред Космоса, т.е. ложата, а сричащото дете е чиракът, който чрез усилието на посвещаването трябва да събере разпръснатото – буквите, които ще образуват свещените думи, ключовите думи. Защото не можем да забравим също, че Янус, богът на небесните порти, на който е посветен месец януари, има сред атрибутите си ключ, символизиращ инструмента, който отваря вратите, премахва преградите, за да се отиде към едно по-съвършено, по-дълбоко познаване на езотеризма.

При някои изображения на Янус този ключ се е превърнал в скиптър като тези два атрибута са свързани с атрибутите на Христос:

„O Clavis David, et sceptrum domus Israel…”

„Ти си, о, очаквани Исусе, ключът на Давид и скиптърът на дома на Израил. Ти отваряш и никой не може да затвори; и когато затваряш, никой повече не може да отвори…” [9].

Този химн от римската литургия на 20 декември, едновременно известява празника на Богослова – зимното слънцестоене, чиято врата се отваря от ключа на Янус – и възпява идването на Спасителя, който ще бъде кръстен от Предтечата и който ще даде на Петър силата на ключовете: на златния и на сребърния. И единият, и другият са ключовете на малките тайнства; те отварят вратите към светския и духовния свят. Петър притежава ключа на спасението. След Янус, Йоан носи ключа на Избавлението. Като такъв, той може само да бъде свят покровител на масонските ложи, в които, успоредно с изграждането на идеалния храм, посветеният се стреми чрез второ раждане (майсторството) към пълна реализация…

 

1. Samuel Prichard, „Masonry dissected” („Масонството критически изследвано”), London, 1730.
2. „L’Ordre des Francs-Maçons trahi, et leur secret revele” („Орденът на Франкмасоните – предаден, и тяхната тайна – разкрита”), Al’Orient chez G. De l’Etoile, entre l’Equerre et le Compas, vis-à-vis du Soleil couchant, 1 ed., 1742.
3. Etienne-Francois Bazot, „Manuel du Franc-Maçon” („Ръководство на Франкмасона”), Paris, 1812.
4. Paul Naudon, „Les Loges de Saint-Jean et la philosophie esoterique de la connaissance” („Ложите на св. Йоан и езотеричната философия на познанието”), „Dervy livres”, Paris, 1957.
5. Rene Guenon, “A propos des deux saint Jean” („Относно двамата светци Йоан”), в: „Etudes Traditionnalles”, 1949.
6. R.P.Cahier, „Monographie des vitraux de Bourges” („Монография за стъклописа в Бурж”).
7. Jean Hani, „Le symbolisme du temple chretien” („Символизмът на християнския храм”), „La Colombe”, Paris, 1962.
8. Rene Guenon, “Le symbolisme solsticial de Janus”, в: „Symboles fondamentaux de la science sacree”, Paris, 1982.
9. „Breviaire romain”, office du 20 decembre („Католически требник”, литургия на 20 декември).