Ложа „Атлит“

Годишник на ОВЛБ, 2009-2010

 

Символиката на Атлит се съизмерва пряко със символиката на Крепостта, Замъка и Пътя.

Замъкът и крепостта са универсални символи на вътрешното убежище на човека, на пещерата в сърцето, на предпочитаното място за общуване между душата и божественото или абсолюта. Замъкът – както в сънищата, така и в реалността, стабилно изградено и трудно достъпно обиталище – дава усещане за сигурност в много по-голяма степен, отколкото домът. Замъкът е символ на покровителството. Самото му разположение го изолира от заобикалящия го свят, откроява го, но същевременно го прави трудно достъпен. Затвореното в него е скрито от света, звучи далечно, желано и непристъпно едновременно. Ето защо замъкът е и трансцендентен символ.

В художествените произведения Небесният Йерусалим e изобразяван като укрепен замък, с кули и бойници, въздигнат на върха на планина. Погребалните храмове, издигани от фараоните върху или до гробовете им и наричани „замъци на милиони години”, смятани за вечни, както и гробовете на владетелите, са предназначени да свържат свръхчовешката съдба на великите от този свят с боговете. Замъкът е закрилян от трансцендентния характер на духовното. Смята се, че той дава приют на невидима и тайнствена сила. Замъци се появяват насред магически гори и планини, носителки на свещена сила… А след това изчезват като видения, до които рицарите се приближават като до мираж. Замъкът символизира сливането на желанията.

Черният замък е загубеният замък, желанието, осъдено да остане неосъществено, безнадеждно предопределената съдба. Този винаги пуст замък е без мост, а между мрачните му стени се лута само безкрайно самотната душа. Противно на Черния, Белият замък е символ на пълноценно осъществената, духовно съвършена съдба. Между черния и белия се нареждат отделните описани от мистиците замъци на душата, които са нейни последователни обиталища по пътя ù към светостта. Замъкът на озарението, който се намира на върха на планината и се слива с небето, е мястото, където душата се съединява със своя Бог. Угасналият замък, който не винаги се припокрива с черния, символизира несъзнаваното, обърканата памет, смътното желание. Окъпаният в светлина замък, който също не е равнозначен на белия, символизира съзнанието, събуденото желание, осъществяваната цел.

Замъкът на поклонника е призван да пази пътя на пилигримите от Акра към Йерусалим. В този смисъл символиката на пътя, пътешествието, странстването има важно място в смисъла на Атлит. Особено богатата символика на пътешествието, все пак, може да се обобщи в търсенето на истината, на мира, на безсмъртието, в издирването и откриването на духовен център. Пътуването към центъра се отъждествява от странстването на поклонниците. Пътят изразява дълбоко желание за вътрешна промяна, нужда от повече преживявания – повече, отколкото може да даде едно частично преместване. Пътят символизира търсенето на познанието. От друга страна, поклонникът е символ на човека, преминаващ през низ изпитания, за да може да бъде допуснат в изгубения Рай. Символът изразява не само преходния характер на всяко положение, но също и вътрешното откъсване от настоящето за сметка на по-далечни и по-възвишени цели. Поклонничеството включва в себе си представата за пречистване чрез понасяне на лишения и достигане на свещените места. Поклонничеството се родее с инициационните обреди – чрез него човек се слива с избраната върховна сила и разум.

Изграждането на замъка Атлит е започнато от тамплиерите през ранната пролет на 1212 г. по време на Петия кръстоносен поход и е завършено през 1218 г. Стоежът се извършва на мястото на по-ранен замък. Крепостта е построена върху издаден в морето нос, недалеч от град Хайфа. Има две главни стени – външна и вътрешна. Външната стена е приблизително 15 метра висока и 6 метра дебела, с три квадратни кули, разположени по на около 44 метра една от друга и издадени пред стената по на 12 метра. Отпред в скалата е издълбан плитък ров на нивото на морето. Вътрешната стена, която очертава пределите на Цитаделата е 30 метра висока и 12 метра дебела, като има две квадратни кули – южна и северна, всяка от които е висока приблизително 34 метра. Вътрешната стена е в достатъчна степен по-висока от външната и това позволява да се води стрелба от Цитаделата над главите на защитниците на външната стена. Този факт значително засилва отбранителната способност на крепостта. Тя има и защитено пристанище на южната страна на нос Атлит. Освен това замъкът има в пределите си и три кладенеца за прясна вода. Крепостта има капацитет да поддържа до 4 000 защитници по време на обсада. Толкова я отбраняват през 1220 г. Покрай замъка се разраства и селището Атлит, като впоследствие е изградена и трета стена за неговата защита. В самия замък има осмоъгълна тамплиерска църква, която е умалено копие на Храма „Ал Акса” (Купола на Скалата), където е бил щабът на тамплиерите в Йерусалим. Олтарът, за разлика от повечето църкви, е разположен в центъра на храма.

Местоположението на замъка Атлит е ключово по пътя на поклонниците, акостиращи в Акра и отправящи се към Йерусалим. Основна функция на тамплиерите е осигуряването на охрана за поклонниците и замъкът с неговите рицари дава във висока степен тази сигурност, като се явява и разпределителен център в това отношение. Нещо повече, много поклонници акостират направо в Атлит по пътя си към Светите места. Замъкът получава прозвището Chateau Pelerin (Замъкът на поклонника). Изглежда това прозвище е получено още по време на неговото строителство, когато множество поклонници участват с доброволен труд. Названието Атлит – на името на селището – се утвърждава малко по-късно. По принцип названието е арабско, но етимологията му най-вероятно идва от гръцката дума „атлетес” – „силен”, „здрав”, „стабилен”. Това е наследство от дългогодишното византийско владичество по тези земи.

Атлит е една от най-важните крепости на тамплиерите в Светите земи. Той никога не е превземан с обсада, благодарение на превъзходната си отбранителна система, на особеностите на релефа и на възможността да бъде снабдяван по море. Двете по-сериозни обсади на замъка са през 1220 г. от войските на Аюбидите и през 1265 г. от войските на Мамелюците. След падането на Акра в началото на 1291 г. и края на Йерусалимското кралство тамплиерите вече губят ролята си на защитници на Светите места и на пазители на пътищата на поклонниците. Атлит губи значението си и е евакуиран по море между 3 и 14 август 1291 г. Така замъкът остава последната крепост на кръстоносците по Светите земи.

Символиката на Атлит се свързва силно с масонството по две линии. От една страна това е символиката на крепостта, храма и пътя. От друга страна това е пряката връзка между масоните и тамплиерите.

 

Източници:

Марион Мелвил, „История на Ордена на Тамплиерите”, София, 2005.

Ален Геербрант и Жан Шевалие, „Речник на Символите”, София, 1995.

Hugh Kennedy, „Crusader Castles”, Cambridge, United Kingdom, 1994 (1995, 2000, 2001).

Jonathan Riley-Smith, „The Oxford History of the Crusades”, Oxford, Great Britain, 1999

 

Брат Х. П., Секретар на ложа “Атлит”