Ложа „Мизия“

 

Брат И. П., ложа „Мизия”

Бюлетин на ОВЛБ, февруари 2017

 

Преди шестнадесет години беше внесена светлина в ложа „Мизия”. Сега от дистанцията на времето, мнозина биха си задали въпроса – Защо беше избрано това име на ложата, какво ни свързва с това име?

Всички знаем, че географски гр. Плевен се намира в центъра на античната област Мизия. Това е основната причина нашите братя при внасянето на Светлината през далечната 6000 год. да приемат, че това историческо име ще подхожда по достойнство на ложата ни.

Горното е повод да предложа на вниманието Ви, едно малко по-различно мнение за траките, Мизия и древния произход на българите.

Мизия (на латински: Moesia) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксинскипонт). Столица е Виминациум, днешния гр. Костолац в източна Сърбия. Първите писмени сведения от римски летописци за тези земи са свързани с живота на траките. Те касаят, както многобройните тракийски племена, така и първите им ранни обединения.

Многократните нашествия на хуни, готи, келти и сармати и славяни в периода IV-VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до VI век и намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. След заселването на прабългарите на Балканския полуостров и създаването на българската държава, траките заедно със славяните, стават част от българския етнос.

В различни исторически изследвания бяха положени много усилия да ни накарат да повярваме, че в края на Късната Античност, народът на Орфей е едно незначително малцинство, което е забравило своят стар език и култура. Някои автори признаваха участието на траките в оформянето на българския етнос, но категорично отричаха възможността старите българи да са част от тракийския народ. Днес, благодарение на антропологически и генетични проучвания става ясно, че не само не притежаваме гени типични за азиатците, но и, че българският народ е смайващо хомогенен. Това показва, че в никакъв случай не може да се говори за смесване на три различни народа след 681 година. Смесването на етнически групи на наша територия не е от този период, а от поне 6000 – 8000 години по-рано.

Съществува мнение свързано с по-нови исторически изследвания, че през VII век в Тракия не е имало поява на нов етнос – българи, свързано с идването на Аспарух. Поддръжниците на тезата за българската миграция от Азия коментират предимно автори като Теофан, който твърди, че дедите ни са нов народ, а всъщност се касае само за ново име на едни и същи хора. Сведението на гръцкият автор не може да е достоверно понеже почти половин хилядолетие преди той да опише „нахлуването” на българите в Тракия, предците ни са описани като стари поселници на земите на юг от река Дунав, познати са прекрасно на римските летописци, а също високо ценени от римските императори. В продължение на хиляда години, различни летописци отъждествяват дедите ни с тракийското племе мизи. Като се започне от Св. Йероним през IV век, та стигнем до Йоан Кантакузин през XIV век. Споменавайки старите българи Лъв Дякон, Д. Хоматиян, М. Аталиат и Й. Геометър употребяват изрази като: мизите, езикът на мизите, Борис – царят на мизите, пратениците на мизите, мизийският народ, данък, който мизите изискват от ромеите и т.н. Самата територия на България е наречена Мизия, Отечеството им – Мизия.

Гърците имат колонии по Черноморието още от VII-VI век преди Христа, включително в мизийски територии. Наивно е да се мисли, че южните ни съседи не са били в състояние да съберат данни за хората, в чиито земи са построили търговски центрове. Не може да има обмен на стоки без контакт, а всеки контакт води до опознаване. Елинските колонисти са познавали изключително добре тракийското племе мизи. Щом потомците на Данай отъждествяват дедите ни чак до 1362 година с едно от най-известните тракийски племена, те явно са знаели прекрасно, че става дума за един и същи народ.

Един от начините да разберем дали траките населявали долното течение на река Дунав са същите хора както и мизите-българи от Късната Античност и Средновековието е като направим сравнение на език, обичаи, изкуство, носия, въоръжение и погребални ритуали на тракийските мизи с езика, обичаите, ритуалите и изкуството на старите българи. Да видим какво показват фактите. Нека сравним мизийски думи със съответстващи им по смисъл български.

ак-як  дур-двор

бeла – бела, бяла  зелиа-зелие (зеленина)

брег-брег, бряг  кайка-чайка

берза-бреза  кист-чист

бист – быти (бъда)  пад-пад –(падина)

брит-брити (бръсна) перг-праг

бура-буря  скор-скоръ (бърз)

вис – вьсъ (село)  тама-тъма

вода –вода  хром-хром – (недъгав)

граник-граница  Хупан (купан) – къпане

Очевидно е, че става дума за стар и по-нов вариант на един и същ език, наричан днес български. В продължение на хиляда години на дедите ни се е гледало като на траки. Старите автори Св. Йероним, Лъв Дякон, Д. Хоматиян са осъзнавали, че българите са потомци на древен народ, който е населявал значителни територии в Европа, Мала Азия и други места.

Историците споменават, че българите вземали кобили по време на военните си походи с цел да ползват млякото им за храна. Това е типично и за траките, известно е, че са били славни коневъдци и са пиели кобилешко мляко. Цар Харпалик учил невръстната си дъщеря да язди кон и да пие мляко направо от вимето на кобилата.

Изследователите описват изкуствена черепна деформация при старите българи. Но този обичай, се е зародил още в дълбока древност в Източна Европа и изкуствената черепна деформация е практикувана от трако-пеласгийски племена.

Част от въоръжението на старите българи са кривите им лъкове. Съществуват изображения от първото хилядолетие преди Христа, от които може да се види, че тракийският лък е от същият тип като старобългарския. Изображенията навърховете на старобългарски стрели от Плиска също са идентични с върховете настрелите, които се срещат в Тракия през първото хилядолетие преди Христа.

Интересен факт е съществуването на стотици, ако не и хиляди тракийски оброчни плочки, на които може да се види прототип на Мадарския конник.

Друга показателна връзка между двете култури са така наречените „каменни баби”, представляващи надгробни камъни при прабългарите. Такива антропоморфни стели съществуват в Източна Европа от най-дълбока древност, няколко хилядолетия преди тюрко-алтайските народи да започнат да правят ”каменни баби” . Антропоморфен надгробен камък от Бронзовата епоха може да се види във Варненския музей .

Ритуално при старобългарските погребения са жертвани кон и куче, което също е древен тракийски обичай, практикуван дълги векове преди да се появи в Централна Азия сред други етноси.

Най-популярният тип старобългарско жилище описано от историците е землянка и полуземлянка. Съвременните археологически проучвания показват, че в Мизия (Шуменско и Варненско) типичното селско тракийско жилище е също землянка и полуземлянка.

Важно сведение за културата на старите българи са и старобългарските руни, които имат прототип сред древната тракийска писменост.

Всички изложени по-горе факти са изключително важни, когато се касае за определяне на етническият облик на дадена група хора. Щом езикът, обичаите, оръжията, монументалното изкуство, жилищата, руните, погребалните ритуали, а също и облеклото на старите българи имат корени в Тракия, логически може да заключим, че дедите ни са древен тракийски народ, наричан с различни имена през различни периоди. Пристигналият през IV век по нашите земи Йероним (бъдещият св. Йероним) прави карта, на която изписва „MoesiahecetVulgaria” – „Мизия също и България”.

В заключение можем да си зададем въпроса: Името на ложа „Мизия” не е ли всъщност по-старото име на България?

Днес шестнадесет години по-късно, когато братята от ложа „Мизия” с постоянството в работата и усърдието си на Великия строеж са заслужили уважението на повечето братя от другите ложи, мисля, че можем да се гордеем с избора на това име. ◊