Ложа „Балканска звезда” – 135 години масонство в град Русе

Р. Й.

ложа „Балканска звезда“, Русе

Изнесен на празничен ритуал по повод годишнина на ложата

Бюлетин на ОВЛБ, март 2015 г.

Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (на латински Sexaginta Prista – пристанище на 60 кораба). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г. сл. Хр., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години сл. Хр. Крепостта, разположена на главния път от Сингидиум, е унищожена от нападенията на авари и славяни.

През периода на Първото българско царство (9-11 век) и Второто българско царство (12-14 век ) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Руси. То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъд дунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г. През 1855 г. градът е преименуван на Русчук. През 18 век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русчук – Шумен – Варна – Силистра.

През 1864 г., когато е построена първата българска ж. п. линия – Русчук-Варна, крайдунавският град, като най-голям и значим в тази част от Османската империя административен, военен, икономически и просветен център, става столица на Дунавския вилает, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш.

През периода на Българското възраждане Русе е и център на Българското национално освободително движение, като на два пъти Русенският революционен комитет играе ролята на централен.

И след Освобождението Русе остава един от водещите културни и стопански центрове и е населен от няколко етнически общности – българи, турци, арменци, евреи, гърци, румънци и др. Разгърнато е мащабно строителство, което го доближава по архитектура до европейските градове. През 1881 година е открита първата частна банка „Гирдап”; през 1883 г. е изградена първата българска метеорологична станция; през 1891 г. е създадено първото българско застрахователно дружество „България”; през 1894 г.- първата българска търговско–индустриална камара. Списъкът на русенските „премиери” е доста дълъг.

Напълно естествено в този космополитен град, развил културата си под влиянието на Европа, са се създали и условия за възникване на свободното зидарство. Следва да се отбележи, че още през първата половина на 19 в. в българските земи, в т. ч. и в Русе, са съществували масонски ложи, но в тях са членували турци и пребиваващи в града ни чужденци, посветени в свободното зидарство.

През 1861 г. в Русе се установява Иван Ведър – телеграфист, началник гари по линията Русе – Варна, кореспондент на редица европейски вестници, преводач на валията, деен участник в местния революционен комитет и в дейността на читалище „Зора”. Будният му дух го отвежда в Цариград, където на 12 декември 1863 г., на 37 години, получава първата си масонска степен в английската „Ориент ложа” № 687, а по-късно става първият българин – масон, който за много кратко време достига последователно 18-а, 30-а, 31-ва и най-високата 33-та степени по Стария и приет Шотландски ритуал.

Не е изминала още и една пълна година от Освобождението, когато на 21 февруари 1879 г. Иван Ведър завежда в Букурещ прокурора при окръжния съд в Русе Тома Кърджиев, поручика Върбан Винаров и чиновника Иван Джумалиев. Същата вечер те са приети за ученици в тамошната ложа „Хелиополис”, която е била на подчинение на Великия изток на Франция. Малко по-късно до Букурещ отиват, за да бъдат приети в ложата, полицейският майстер Александър Цанов, поручик Марин Маринов и секретарят на Русенския апелативен съд Захари Стоянов. Така вече в Русе е достигнат изискуемият минимум от седем масона, на които доста бързо е присъдена майсторска степен, за да бъде възможно основаването на самостоятелна ложа.

Въпреки че са приети в ложа на Великия изток на Франция, Иван Ведър започва и провежда до успешен край преговорите с Великия изток на Португалия за даването на съгласие за основаване на масонска ложа в Русе. Контактите му с Великия секретар Антонио Коларес (33-та степен) от Великия ориент на Лузитания – Лисабон, Португалия, довеждат до получаване на патент № 1831 от 31. 03. 5879 г. за учредяване на Масонска ложа под № 134 в Ориент Русе с името „Балканска звезда”.

На 1 февруари 1880 г. с прякото участие на Пълномощника на Великия изток на Португалия и първомайстор на букурещката ложа „Дунавска звезда” – капитан Константин Моройо, е установен съставът на русенската ложа със следните сановници: Иван Ведър – почетен майстор, Върбан Винаров и Тома Кърджиев – надзиратели, Захари Стоянов – попечител и Марин Маринов – касиер. Точно месец и половина по-късно, на 15 февруари, в дома на Иван Ведър, делегация от попечителската румънска ложа внася светлина в русенската ложа „Балканска звезда”, която е записана под № 134 в каталога на Великия изток на Португалия.След създаването си на 18. 02. 1880 г. тя заживява пълноценен организационен живот – до 1882 г. членовете й достигат 27 души. От тях заслужава да се припомнят още и имената на видните дейци на нашето Национално освободително движение, посветени в Масонското тайнство – Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Драган Цанков, Ради Иванов, Христо Кръстев. По-късно се включват и други русенци като Добри Немиров, Никола Мушанов, Михаил Арнаудов, Венелин Ганев и др.- част от плеядата Строители на съвременна България.

Интересен момент от живота на масонската ложа „Балканска звезда” е политическият метеж срещу нея на 24. 06. 1880 г., когато въоръжена шайка напада дома на Иван Ведър по време на ритуал, на който присъства държавния глава княз Александър фон Батенберг. Във връзка с този инцидент от ложата са изключени завинаги шестима свободни зидари, заподозрени, че са се поддали на политическите си убеждения и страсти, и са споменали пред партийните си другари за пристигането на княза в града и в ложата.

Друг интересен момент от историята на основаването на първата българска масонска ложа „Балканска звезда” е, че това основаване се дължи на тясното сътрудничество на двама братя, всеки от които е признат за основоположник на масонството в своята страна – Иван Ведър и Константин Моройо – основател и първи Велик майстор на Великата ложа на Румъния- основана на 20. 09. 1880 г.

На 10 септември 1880 г. русенската ложа заработва отново активно, вследствие на което са образувани временни ложи (огнища ) в градовете Свищов, Варна, Търново, Плевен и София. Това разрастване приключва с детронацията на княз Батенберг и с настъпилата политическа криза, която противопоставя много от братята един срещу друг като непримирими политически противници. Стига се до проливане на кръв между тях по време на бунтовете на офицерите русофили в Русе и Силистра.

Самата ложа „Балканска звезда” просъществува до 2 март 1883 г., като в условията на настъпилата дълбока конституционна криза в Княжеството провежда последното си занятие, загася Светлината и се приспива.

Традициите на масонството в Русе, започнало своя път преди 135 г., се възраждат едва на 14. 12. 1996 г., когато е внесена светлина и отново заработва ложата „Балканска звезда”.