.

Ложа „Ведър” – 15 години от внасяне на светлина

Градеж на майстора на ложата брат В.П.

 

Бюлетин на ОВЛБ, март 2015

 

Днес заставам пред всички вас развълнуван и изпълнен с различни чувства. Днес не ми е лесно и ако трябва да бъда съвсем откровен – въобще не ми е лесно! Днес не е обикновен ден, в който сме се събрали, за да проведем нашия ритуал, а в по-късните часове на бяла маса да си кажем „наздраве”. Не е само това. Днес сме се събрали тук да отбележим 15 години от внасянето на Светлина в Съюзна ложа „Ведър”. Много ли са или малко тези години за една ложа? Разбира се малко са в контекста на масонството въобще и според мен не са толкова малко в изграждането на българското масонство. А какво са тези години за всеки един от нас – членовете на ложата и нашите приятели? Известна библейска мъдрост гласи: „По делата ще ги познаете!”. Какви са нашите дела и познават ли ни братята? Ако сега започнем да изброяваме членове на ложата, инициативи и участия, няма ли да прозвучи всичко това профански самохвално и къде е границата между профанското вълнение и масонското смирение? Затова започнах изказването си със забележката, че хич не ми е лесно. Не е лесно да скрия вълнението си когато разказвам за нашата ложа, защото ложа „Ведър” не е случайност в нашето братство. Ложа „Ведър” е една от първите масонски ложи в България, а да говориш за първите и то първите в масонското пространство е много отговорна задача.

Преди повече от 15 години братя, членуващи в ложа „Светлина”, под ръководството на НУ Брат Я.Б. и ВУ Брат Т. М., започват своя градеж и създават нова ложа, като наричат „Ведър”. Както всички разбирате името не е случайно, в ложата членуват и братя, които носят фамилията Ведър и към всичко това като се прибави и вълнението, че се създава една нова братска работилница, отговорността става изключително голяма! За Първомайстор на ложата е инсталиран ВУ брат И. Т. Такa създадената нова ложа „Ведър”, в състава на ВЛБ, се превръща и в една от първите ложи в състава на ВЛССПЗБ, а по-късно и в ОВЛБ. Не малко братя майстори от нашата ложа са активни участници в обединителните процеси на българското масонство от началото и участват и до днес.

Петнадесет години ние градим ложата. Основният камък бе поставен през 2000 година от братята учредители, а в периода след това всеки от нас допринесе със своя камък за общия градеж. Някои бяха все още необработени, други се научихме да изглаждаме в процеса на градежа. Но по-важното е, че успяхме да съединим всички камъни с хоросана на нашата братска любов. Но освен градеж, ложата е и традиция. С гордост мога да кажа, че на добре поставената здрава основа всички ние успяваме да съхраним традицията и надявам се да я предадем на всички по-млади братя – традиция, корените на която идват от най-добрите прояви на масонско поведение и практика, традиция, която сме длъжни и ще продължим да пазим.

Гордеем се, че наши братя винаги са участвали в органите на управление. В този петнадесет годишен период 8 братя майстори от ложа „Ведър” са избирани и са изпълнявали различни длъжности като велики сановници. И днес ложата е представена с представител в СВС, Председател на ВРК, а други братя майстори подпомагат активно различни комисии към ОВЛБ.

Градежите написани от нашите братя и днес предизвикват интерес и полемика в най-добрия смисъл на тази дума. Доказателство за будния дух на братята от нашата ложа са не само блестящите и запомнящи се градежи, но и активността им за привличането на нови братя. Така ложа „Ведър” се разраства и обновява постоянно. Нормална последица от тези процеси е роенето на ложата: вече имаме две дъщерни ложи – „Св.Йоан” и „Анкх”, като и наскоро беше обявеното желание на група братя да създадат нова ложа „Св. Георги”. Наши братя са участвали и подпомагали създаването на ложите „Яйла” и „Фарът на Аполония”. Винаги сме се старали да бъдем съюзна ложа с подреден организационен и финансов процес. Българското масонство се разраства и ние се гордеем, че имаме съществен принос в този процес!

От нашата ложа започват запомнящи се инициативи, които имат значение за целия съюзен живот на нашето движение: закупуването на вещи, които са принадлежали на брат Иван Ведър, издаването на „История славнобългарска”, масонски събор „МАСтАр”. Братята от ложата преживяха и радостното събитие – церемонията „Масонска сватба”. Сред нас има братя, които традиционно проявяват братско милосърдие и активно участват в масонската благотворителност. И тук винаги си спомням думите на Брат Иван Войнов: „ Човек става масон не, за да го обичат, а за да обича”!

Ние с интерес следим процесите в световното братско пространство и наши братя участваха и участват активно в международната дейност на българското масонство. По волята на Великия архитект на Всемира се побратимихме с две ложи от Великия ориент „Италия” – Ложа „Анкус” и Ложа „Чентрале”.

Разбира се по пътя претърпяхме и загуби. За наше дълбоко съжаление през изминалият период проведохме няколко пъти траурен ритуал. Нашите обични братя К. Д., М. В., В. В. и М. П. поеха пътя към Вечния изток, но докато споменът за тях живее в сърцата ни братската любов ще продължава да ни свързва.

Разбира се животът на нашата ложа не е само в нашия храм. Вече имаме традиции в дейности извън ритуалната. Знам, че е достатъчно да спомена посещенията в с. Огняново, хижа „Ком”, Лозенски манастир, срещите в спортната зала, пътуванията в България и чужбина, коледните тържества и други събития, в които са участвали и нашите сестри, и наши приятели, и със сигурност всеки един от братята и сестрите задъхано и развълнувано би могъл да разказва интересни моменти. Все по силно се забелязва една промяна в отношенията между братята, промяна, която се превръща в значима тенденция: все повече братя споделят своите истински житейски проблеми и преживявания, все повече братя включват в своите градежи своето лично отношение към темата, която са избрали, като понякога вмъкват и свои лични оценки. Този процес е много интересен и според мен показва само едно: доверието между нас става нормален спътник в отношенията ни вътре и вън от ложата. Моята оценка е, че това е изключително важно и трябва с всички сили да го пазим и развиваме!

Братя, всичко това разказано по този начин би могло да насочи вашата мисъл в грешна посока – бихте могли да си помислите, че в ложата всичко е прекрасно, но истината не е такава. Ние не сме еднакви хора, не мислим по един и същ начин, не винаги постъпваме по един и същ начин, изразяваме чувствата си по различен начин и в това няма нищо страшно. Много често се е случвало да имаме различно мнение по един и същ въпрос, много често се е случвало да спорим къде с равен, къде с повишен глас. По нашия път някои отпаднаха, не издържаха на темпото и „гледането на Слънцето право в очите”, няколко братя от състава на ложата бяха заличени и ако трябва да бъдем откровени – просто не успяхме да ги ободрим и подкрепим по пътя към Светлината и да задържим тези братя сред нас. Срещнахме нови братя и братски ложи, с които Братската верига става все по-силна и здрава. Силата ни се множи и нараства.

Нашата ложа е емоционална смес от единомишленици и инакомислещи, които вървят в една посока и какво по-хубаво от това. Та нали вярната формула в човешките чувства е: не е важно да се гледаме един друг, по-важно е да гледаме в една посока! Всичко това показва, че ние не сме безчувствени към идеята, която ни обединява, влагаме много желание и емоции, които понякога ни „ даряват” с моменти пълни със страст и острота. Пътят, който сме избрали не е равен и гладък и всички разбираме това, но и всички се радваме и признаваме, че ни е хубаво да бъдем заедно в нашия общ духовен дом – ложа „Ведър”.

Обични братя, желая ви винаги да продължаваме да бъдем като един, но всеки различен със своята индивидуалност. Нека да се стремим да усещаме силата и дълбочината на призива „Опознай себе си!”, въпреки че това е едно от най-трудните неща. Да вникнем в себе си, къде сме и с какво можем да бъдем полезни, защото сме озарени от Светлината и не сме сами, а подкрепени от Братската верига. Времето е малко, но когато го разпределим мъдро, ще успеем да предадем достойно щафетата на тези след нас.

към начало