Масонство и толерантност

Градеж на брат В. Б., Стар майстор на ложа „Св. Йоан“

Изнесен в ложа Quatuor Coronati, 2007 година

 

Толерантността като универсална масонска ценност

Като градивно житейско поприще, посветено на възпитанието на човека и човечеството в човечност, масонството изповядва универсалните човешки ценности. Във водещата триада на свободата, братството и толерантността е налице взаимна обусловеност, която може да бъде проследена по следния начин:

• Свободата е изначална масонска ценност. Не случайно търсещия в предверието на Храма е представен като „свободен човек с добро име“. Впоследствие масонът усвоява разбирането за свободата като отвореност на разума, чувствата и вярата към явленията в живота, освободеност от предразсъдъци и всякакви ограничения на възприемането на другите, обществото и природата. Свободата е най-съкровения човешки идеал, който е и най-пълно проявление на човешката същност. Свободата е изначално присъщото на човека право на отговорен избор! Ето защо в масонството се утвърждава: „Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство!’
• Братството произтича от схващането за всички хора като синове на творческия акт на Демиурга (Бог, Разум, Творец или друга представа за Сътворението на света). Братството може да се разглежда и като споделена система от нравствени принципи, която свързва човека със себеподобните. В този смисъл братството е по-дълбока, масонска категория от гражданското понятие за равенство. В братското различие се съдържат основанията за общност на базата на произход, споделени ценности, съвместно участие в градежа.
• Толерантността произтича от тези две основополагащи категории и е тяхното необходимо допълнение за пълнотата на моралния кодекс. След като утвърждава свободата като основополагаща ценност масонството утвърждава толерантността като отговорност и готовност да зачиташ това право и на другия. Свободата на индивида в обществото свършва там, където започва свободата на другия. Братството предполага толерантност във възприемането на неизбежните различия.

 

II. Толерантността като посвещение

Отправна точка в нашите съждения може да послужи масонското разбиране за степените на посвещението, а именно: „Чиракът гледа в себе си, калфата – около себе си, а майсторът – над себе си“. Следвайки тази логика на посвещаването може да разкрием последователността и аргументацията в усвояването на толерантността.

В странстванията си при приема Чиракът получава най-важното наставление, което може да го отведе в средата на Храма: „Опознай себе си!“ Превръщайки тази повеля във вътрешен мотив за самоанализ и самоусъвършенстване, той съзнава своето несъвършенство. Това би трябвало да му внуши разбирането за необходимия толеранс към несъвършенството на другите. Това е самокритичното и толерантно отношение към своето и на другите несъвършенство.

На калфенска степен се усвоява разбирането за другите и другостта като градивност на единството в многообразието. Това би следвало да бъде позитивния аргумент за толерантността. Това означава разбиране за толерантността не само като търпимост по отношение на другите, но и като възможност за вграждане на разли­чието в общността.

Едва на майсторска степен отправил взор над себе си масонът открива основанията за толерантността в универсалните цен­ности, закодирани в образа на Великия Архитект на Всемира. Толерантността на Твореца към човешкото несъвършенство дава основанието за подобно отношение на всеки един към другия.

В заключение може да се каже, че толерантността е тази ма­сонска ценност, която превръща индивидуалната свобода в братска общност.