Трябва да приветстваме всяко действие, което води до единение и развитие

 

 

 Борислав Сарандев – Велик майстор на ВЛССПЗБ (2000–2004 г.),

Стар Велик майстор на ОВЛБ

 

Интервю на У брат Любчо Иванов, главен редактор на Бюлетин на ОВЛБ,

април 2017 г.

 

 

НУ братко Бориславе, нека да започнем нашия разговор с това какви бяха условията за възобновяването на българското масонство преди 25 години?

Както е известно, политико-икономическите промени в края на миналия век направиха възможно възстановяването на масонска дейност в България и другите страни от бившия Източен блок. И двете линии, по които се извърши това, бяха от англо-саксонската традиция, т.е. признати от Обединената велика ложа на Англия. и други ложи от тази традиция.

 

Какво изисква принадлежността към тази традиция?

Принадлежността към тази традиция предполага ритуална работа съгласно „древните репери” и стриктно съобразяване с „правилата за регулярност”, одобрени от Обединената велика ложа на Англия през 1929 год.

Това направи възможно, след обединението на двете български Велики ложи, през 2001 година да поискаме и през 2004 година да получим признанието на Обединената велика ложа на Англия.

В този период в страната бяха създадени и ложи от „континенталната” традиция – Ориента на Франция, и комасонски структури. От наша гледна точка – нерегулярни.

 

Имаше ли грешки, които бяха допуснати според теб тогава?

По причини, обясними с периода и младостта на масонската дейност по нашите земи/нашия ориент, според мен бяха допуснати наистина някои грешки.

Все още неукрепнали структурно, ритуално и теоретично в „занаята”, през 2000 година във Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България се взе решение за въвеждане в ориента на пристроечния орден, познат като „Шотландски ритуал/обред” с помощта на Южната юрисдикция на Шотландския обред, Бази НАТО. Нещо повече, оказа се, че намерението е в най-кратък срок да се създаде национална самостоятелна структура на обреда.

Всичко това се извършваше с категоричното несъгласие на Обединените велики ложи на Германия. По онова време ние още нямахме признанието на Обединената велика ложа на Англия, но от кореспонденция, с която се запознах впоследствие, разбрах, че и Обединената велика ложа на Англия са изразявали нееднократно своето несъгласие пред „Шотландски обред”, бази НАТО.

 

А какво беше твоето лично масонско мнение по този въпрос?

Моето мнение беше, че е твърде рано за създаване на национална самостоятелна структура, тъй като нивото ни на развитие категорично не отговаряше на зрелостта и познанието, което се предполагаше да имаме. Заради това считах, че един значителен период би следвало да работим под чужда юрисдикция с цел да се научим, усъвършенстваме и тогава по естествен начин да създадем структура, която да спечели уважението на братството и международната общност със своите достойнства.

Аз все още считам, че в нашия ориент е твърде рано да се създава национална структура, на който и да е пристроечен орден.

 

Мнението на братството за това в този момент накъде клонеше?

Една значителна част от братството поддържаше моето мнение, а други настояваха на всяка цена да се създаде т.н. Върховен съвет. Това противоречие доведе до издигането на моята кандидатура за Велик майстор през есента на 2000 година.

Непосредствено след като бях избран за Велик майстор и встъпих в длъжност, ми се наложи да взема някои непопулярни мерки. Това беше необходимо, за да се позиционираме категорично като Велика ложа, която неизменно защитава регулярността и стриктно спазва всички нейни канони.

 

А кои са ценностите на масонството, които са те ръководили при вземането на твоите решения?

Една от големите ценности на масонството е, че този „занаят” няма нито начало, нито край, а е едно постоянно съзряване и израстване, преосмисляне на текстове и постулати, преоткриване на мъдростите в Светия закон и ритуалните книги – постоянен стремеж към усъвършенстване. Ежедневно занятие.

 

И с какво се отличава структурирането на масонското пространство в нашия ориент от другите?

Структурирането на масонското пространство в нашия ориент не се отличава от това в другите. Навсякъде има една регулярна велика ложа и различен брой нерегулярни велики ложи.

Много важно е да приемем, че всички работещи в нерегулярни структури, са ценни хора, които обаче имат своите несъгласия/различия с някои постулати от „Правилата за регулярност”, основополагащи за нас.

Пъстротата на масонското пространство е отражение на интелектуалните търсения и многообразие като във всяко общество. Това дава единствено пъстрота, а не противоречия и антагонизъм.

 

И какво трябва да бъде нашето отношение към това многообразие?

Стремежът към разбиране и приемане на различията, без да ни отклонява от нашия път, е основна част от нашето масонско битие. Всеки, който има интерес към този „занаят”, е добре да познава съществуващите различия и да направи своя избор в кое пространство иска да бъде и по коя традиция. Така всеки ще може пълноценно и всеотдайно да работи в своята общност за доброто на нашето общество.

В този смисъл считам, че трябва да приветстваме всяко действие, което води до единение и развитие. ◊

 

Визитка:

НУ брат Борислав Сарандев е роден на 14 юли 1957 г. в гр. София. Има висше образование – Външна търговия от Академията за икономически науки в Букурещ.

Посветен е в масонството и е приет за член на ложа „Заря” – Ориент София, в състава на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари на Германия през м. май 1996 г.