Нека наречем семейството „малката работилница”

Седма сбирка „Бащи и синове“ на Ложа „Св. Йоан” под надслова „Масонството и семейството“.

Бюлетин на ОВЛБ

 

Катя Гумнерова

 

Уважаеми братя , скъпи сестри , младежи, деца,

Изправям се пред вас , като една от вас. Гледам на нашата общност с очите на жена, на която и е дадена пълна свобода да сподели  самочувствието си сред масоните. Благодаря на Уважаемите братя Борис Китанов и В. Б., които ме поканиха за тази толкова интересна среща в ложа „Св. Йоан”.

Както е казал Лев Толстой : „Всяко семейство е по своему щастливо”. Да и обратното – по своему нещастно, тук се изправя една сравнителна скала , която няма оразмерени стълбички – кой и как изживява своите проблеми, ние няма да обсъждаме. Само ще се попитаме: с какво се отличава масонското семейство от християнското , мюсюлманското и от други вероизповедания, както и от тези, които съблюдават традициите в различните етноси на европейското или азиатското семейства , например?

Тук отговорът не е труден. Знаем го. Масоните са отдавна общество, вписано във всяка религия и националност, защото широко ги възприема и зачита. Разликата , според мен е в това, че масонската  мисъл и битност са в непрекъснато развитие. Така обясняваме инструментариума за постигане на качество в духовното израстване  – за това са тухличките , зидариите, градежите. Нищо не се спира до познаването на старозаветните книги и не се ограничава с изнамереното от различните цивилизации. Върви се напред , взимайки за база науката , за да се развива мисълта и характера . И на най-висше място да се възвиси духа!

Как става това? Разбира се , с първите уроци  по морал, които индивидът получава у дома, в семейството. И сега идваме до големият въпрос – какви са тези уроци и кой ги преподава? Може ли само със знания и  учебници да станеш например добър човек ? Кой ще ти каже първите истини в живота , кой ще те научи да отличаваш добро от зло? Нека наречем семейството „малката работилница”. Там се изработват фините материи от раждането до пълнолетие …А до това време има много мъки, конфликти, противостоене и шлифоване.

Дали сме се замисли върху това , че Адам и Ева нямат детство?! Изначалните наши модели на поведение са възрастни хора , които действат по указание и още  нямат съвест. Те са създадени, така да се каже „наготово”. Нашите деца имат едно продължително и мъчително детство на израстване, в което те изпитват:  възторг, радост, влюбване,  но и разочарование, дори върху себе си насилие, за да бъдат „моделирани” …Тежък и продължителен процес и за двете страни – за родителите  и за подрастващите. Едва в зряла възраст съвестта се пробужда и то след изживян катарзис.

Моралът на масона е първата бащина закваска, с която той внимателно, тактично и без натиск може да подготви една  личност  в развитие, която да стане достоен член на обществото. Навсякъде и във всичко трябва да присъства обичта. Тази обич , която приобщава, която сплотява и допуска да прощава. Широтата на възгледите , които по-късно се трансформират в толерантност и демократичност, започват именно с признаването на Другостта на другите. Благородството не е приоритет на висшите класи. То спи във всеки един от нас и е достатъчно да го събудим, като зачетем желанието другият да изяви доброто в себе си. „Нека всички цветя да разцъфнат” , казва една конфуцианска мъдрост , нека всеки изяви таланта, мисълта, възможностите си и добрите си намерения.

Съвременното семейство залага на любовта и сплотеността, които единствено са гаранция за свободата на личността  и в съпружеския живот. „Достойнството на човека е неприкосновено”, това е записано като първа точка в конституция на Германия. Брачно-семейният морал има за цел да възвиси чувството за достойнство, дълг, чест отговорност към труда и обществото, уважение към възрастните. А масоните държат и подкрепят именно тези ценности.

Не е трудно да анализираме заедно с децата си някои библейски притчи , по-трудното е да ги „преведем” на съвременния „език” на поведение. Но как ще научиш детето си да прощава  ако не му разтълкуваш всеизвестната до баналност , но справедлива притча за блудния син. Там ролите на синовете са разменени. Лошият намира опрощение, а добрият е пренебрегнат.  Трудно е в наше време да се наведеш и да целунеш ръка на родител, както правехме ние, когато търсим прошка за вините си. Това е демоде. Но можеш на Сирни Заговезни да признаеш и да се извиниш за детските си, па макар и невинни прегрешения, нали? Това ще те предпази по-късно като възрастен от големите грешки.

Малко по-деликатна е притчата за татко Ной и безсрамието на един от тримата му сина Хам , който разголил заспалия си баща, след като отецът се бил напил и той го обвинил в неуважение. Да, бащите трябва да се почитат, дори и с техните пороци. Това ли е изводът? Не, само на пръв поглед е това. Поколенческият проблем тук е изведен до кулминация. Хам не е циник, както битува в литературата, а бунтар. Трябва да признаем , че всяко поколение идва със своето основно желание да сгромоляса старите постулати. Това ни кара много внимателно да се вглеждаме в новите реалности и да проповядваме с нов морален инструментариум. Но до тук с библейските притчи …макар и много поучителни.

Във века на Интернет и неговите медиатори – фейсбук, туитър и т.н. отчуждението завладява душите ни. Всъщност всичките тези играчки като мобифони и смартфони ги купуваме ние родителите. Е добре , не трябва да ги отричаме неистово, а да се приспособяваме към тях , като се учим да боравим с новата техника. Тогава ще сме уважавани и няма да ни се присмиват децата, а не на последно място и да упражняваме контрол.

Трябва да си признаем, че нашите деца растат глобалисти, има на какво да се научим от тях в отношението към опазване на природата, отвращението им към химизацията , замърсяването на въздуха и изчезването на животинските видове, заменянето на вредните возила с екологични. Те се ограмотяват в това от световните медии , за които им остава повече от нас време да следят. Не трябва обаче да пропускаме, да обясним на най-малките, защо е вредно да се гледат реклами по телевизията. Защото един ден няма да смогваме да задоволяваме материалните прищевки на подрастващите, те непрекъснато ще повишават своите претенции за повече и по-скъпо от на съученика . Така сами ще си отгледаме в къщи алчни завистници ,  претенциозни потребители, за които звънът на среброто ще има единствено значение. Да прибавим към това, че с употребата на деца „актьори” в рекламите, се опустошава в тях детското и отнема от правата им да бъдат себе си. Особено , когато детето рекламира химически препарати, предмети за възрастни, възхищава се от кървавото месо или от печалби в хазартни игри. Не можем да забраним , но можем да иронизираме , да покажем отношение.

И още нещо. Учителят е казал: „Не си създавай идоли!” Нека оставим на църквата да прецени, какво уподобява и защо понякога идолопоклонничеството, измества вярата. Думата ще ми е за Левски. В тези времена на духовна криза вече се злоупотребява с неговия образ. Не само , че зад бюрото на всеки манипулатор виси портрета на Апостола, но всички негови символи се фетишизират. Много по-продуктивно ще е, ако обясним на детето си онези модерни за своето време мисли на Левски , (за който не напразно се тълкува , че е бил запознат с масонството), които наистина прилягат на днешната действителност. И на едно от важните места ще изведа , че Левски е акцентирал върху равноправието на религиите и народите.

И сега да погледнем другата страна на медала. Любовта към Родината престана да е тема в нашите семейства! Това е на път да изличи етноса ни от лицето на континента. Световно известният учен Лев Гумильов, прави в средата на миналия век откритието , че причините едни народи да изчезват , а други да се появяват е в неделимото взаимодействие между етногенезисът и биосферата на земята. Неговата интелектуална люлка е семейството му от двама гениални поети – майка Анна Ахматова и баща Николай Гумильов.  Ако ние не ратуваме за хармонията между тези два глобални елемента – народ и екосистема, то ние наистина сме обречени да изчезнем.

Другата ни национална икона Ботев е поставил любовта към Родината на първо място, следвана от любовта към съпруга и дъщеря. Не напразно. Такова е било времето , ще възразят някои. Сега е същото време, Време разделно! Ако нашите деца не милеят за България, тя няма бъдеще. Ние сме тези , които трябва да им разкажем , как е била отбранявана нашата земя. Когато в последната фаза на Балканските войни техните прадеди за една нощ е трябвало да прекосят страната от турската до сръбската граница, то те са ходели спейки ! В този неистов марш, газейки боси калта, те са ходели по трима, като двама подпират и влачат средния, докато той спи и после се сменят! За да отбранят нашата земя, която днес някои искат да нарекат само територия! Но това е Родина ! И то свещена! Това не е литературен образ. Това е история. Без националистически заигравания, нашето поколение е длъжно да възстанови реномето на Родината в очите на нашите собствени деца.  Да получиш образование в чужбина е също надграждане, но не с цената на една пренебрегната и забравена Родина. Ето една тема за обмен на становища, на която както е известно масонското семейство отдава приоритет.

Творецът е вдъхнал на всеки от нас божествената искрица. Тя трябва да бъде разпалена не в храма, а още в майчиното лоно, и да засвети с ярка светлина в семейството. Когато се осъзнаем и изградим като личности, нека ни посвещават в различни вярвания, нека ни кръщават, да ни подготвят за безмилостното битие, но до тогава ние сме невинни създания и никой не може да решава заради нас ……С това , скъпи братя и сестри, аз се застъпвам за издигане ролята на Собствената воля и екзистенциалния избор на личността. Застъпвам се за ненасилието в процеса на възпитание, за деликатността в отношенията между партньорите в семейството, за личния пример без натрапчивост. Някои внушения идват  по пътя на генетичната информация, без наша намеса, дори в духовен план те се пренасят по трансцедентален път, през  векове и прегради.

Когато моят съпруг Валентин ми сподели преди 20 години, че възнамерява да бъде посветен в лоното на масонството, аз изпаднах в  потрес. Не бях подготвена, моите познания бяха само откъслечни и теоретични. Въпреки, че професията ни на журналисти даваше възможност да изявим позициите си и да ги публикуваме, аз не осъзнавах , че ще намерим ново поприще за изява, където именно в масонството ще може да обменяме съкровени мисли и мнения, които иначе навън, в „профанския” живот, не бихме могли да споделим. Именно за такова общуване всеки би копнял. Мина време докато осъзная това. И когато по-внимателно проучих материята, какво се оказа ?! Че до мен чрез новите идеи, които ми донесе Валентин, са дошли едни други сигнали от далеч.

Какви бяха те ? Според достоверни изследователски източници – чичото на моя баща е бил посветен масон още в началото на миналия 20 век! Той е бил уважаван адвокат и председател на Съюза на юристите. Вуйчото на моята майка е бил посветен в Прага като студент по музика още в края на 18 век! Той е бил композитор, първият български органист и създател на певческо дружество на негово име в Пловдив, което още съществува! Ето такива сигнали са били преработени през три века, за да отключат в мен съзнание за многообразието на проявите на човешкия дух.

В този смисъл и аз се явявам следовник. Поела съм по пътя, по който вървим заедно, по който, надявам се ще тръгне някой и след нас …

И какво излезе? Моите родители не са могли да ми говорят в прав текст за тези неща, защото през изминалите обществени режими, свободното слово и свободните сдружения не са били достатъчно свободни. Но те са намерили начин да ме подготвят с  простичките, достъпни до ухото на подрастващия думи :

„Дъще моя, своенравна и непокорна, залягай, за да добиеш знания, необходими на свободния човек. Не тичай след имането, към което много хора имат влечение. Нека мислите ти са свободни от жажда за богатство, то е преходно – и това , което е добито с лъжа и другото, което е добито по честен път. Не казвай на парите “мамо”. Всички привлекателни неща, които срещаме – ги виждаме временно. Те са преходни като съня. Съдбата е тази, която подема и развенчава човека. Гонитбата за празна слава изпълва целия живот на хората. Но, попитай най-умният от тези, които уважаваш да ти каже, на какво може да се надява човек, в какво може да е сигурен, кое на този свят е постоянно?

Богатството ли ? – Отнемат го.

Великолепието ли?- То изчезва.

Славата ли ? – Следва я завистта.

Красотата ли ? – Тя увяхва.

Законите ли ? – Те се променят.

Бедността ли? – Презират я.

Децата ли? – Напускат ни.

Приятелите ли? – Мнозина ни изневеряват.

Родината ли ? – Подлагат я на унижения. Но ти помни думите на Ботев и Петьофи и я обичай.

Надменността винаги върви ръка за ръка със страданието. Нищо не пречи толкова в живота, колкото имуществото. Този, който притежава богатство, се отдалечава от справедливостта. Защо хората така лесно оставят своето и се стремят към чуждото. Към уловки и клопки прибягват не мъдрите, а действащите беззаконно. Те са преминали всички граници на истината, те са прекрачили законите, защото се намират в пълна зависимост от страстите на своята душа. Тираните властват над мъдреците, а разумът е потиснат от клевети. Те не виждат истинското богатство на света, което се състои в това, че всички хора са равни!

Освен разумът и знанията, няма нищо, което би могло да спаси човечеството от бедите, да преодолее злото и да понесе ударите, които ни нанася времето. Ти, дъще моя, която сега си млада, един ден, когато нас няма да ни има, ще достигнеш възрастта, в която неистово ще търсиш да прозреш, къде се крие истината. Помни, че още от сега ще трябва да обуздаеш страстите си и да очертаеш границите на своите възможности. Тогава няма да търпиш разочарования. Не те съветвам да се терзаеш от грижи и огорчения, надвий тъгата. Бъди весела, давай на хората повече, отколкото очакваш от тях. До когато и да съществува светът, ние винаги ще бъдем само малка частица от него.”

Април 2017 г., София