Масонът/масонството и семейството

Седма сбирка „Бащи и синове“ на Ложа „Св. Йоан” под надслова „Масонството и семейството“.

Бюлетин на ОВЛБ

Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ

Ще започна малко по-отдалеч – какво е това масонство и какво защитава/проповядва то?

И така масонството, такова каквото го знаем днес е еманация, проекция на редица социално-исторически събития и факти. То се ситуира не случайно на определен етап от развитието на западната цивилизация и е свързано с няколко ключови етапа от нейното формиране и по-специално в Англия в края на 17-ти и началото на 18-ти век след Христа. Най-пряка връзка има с ерата на Просвещението и нейните морално-етични, философски и социално – икономически постановки, както и с осъществилата се като резултат и продължение на тази ера – буржоазна революция. Факт е, че английската буржоазна революция предхожда френската такава с повече от 60 години и има няколко много решаващи последствия:

Трансформирането на абсолютната монархия в парламентарна

Възникването на една нова класа – дребната, средна и по-едра градска буржоазия, на първо време в Лондон като най-голям и централен град на империята.

Първата Велика ложа в човешката история е инсталирана в Лондон на 24 юни 1717 г. в една от типичните лондонски кръчми или „Pub”(от английското „public place” или място където са се събирали представители на гражданството и преди всичко на тази нова класа „буржоазията” (във всичките ѝ разновидности) с типичното за тoзи тип места име „Гъската и скарата” (”The Goose and Gridiron”). Изобщо, първите „свободни мъже”, както се определят масоните са точно представители на тази нова класа („Свободен мъж” не е нищо друго освен евфемизъм на буржоа – първите свободни граждани на империята, като изключим традиционната аристокрация и представители на някои професионални задруги каквито са били оперативните „Майстори зидари каменоделци”, но не и техните чираци и калфи).

Това, че на малко по-късен етап за глава на Великата ложа е поставен представител на кралската фамилия, което продължава и до днес, не е нищо друго, освен отражение на господстващата форма на държавно управление, където кралят/кралицата е „главата” на нацията, но суверенът е народът, представляван от парламента и правителството. Впрочем и в масонството е така – има Велик майстор, но има Общо събрание – представител на „суверена” и правителство в лицето на т.нар. Съвет на великите сановници, както е в повечето велики ложи по света и у нас.

Интерес представлява и официалната дефиниция, която се споделя от всички велики ложи, които са част от т.нар. „регулярно” масонство, а именно, че масонството е „Най-старото светско, братско, благотворително общество на свободни мъже”. То от своя страна се подчинява на три Велики принципа за:

Братската любов – всеки истински масон проявява уважение и търпимост към мнението на другия и се отнася с добронамереност и разбиране към себеподобните си;
Спомоществователността – масоните се приучават да проявяват милосърдие и благотворителност за нуждите не само на своите, но и обществото като цяло, чрез лично участие и дарения;
Истината – масоните се стремят към истината, изискваща прилагането на високи морални норми с оглед постигането им в земния им път, които са основополагащи на нещо много по-общо, а именночесто споменаваното и не до-там осмисленото у нас „Гражданско общество” и неговите порядки и практики.

Един по-обстоен и добронамерен анализ на масонската морално-етична и философска основа би потвърдил подобна констатация.

Но да се върнем на темата, а тя е заложена в първите два Велики принципа:

за „братската любов”, или иначе казано за добронамереността и човеколюбието

за „спомоществователността” и нейните съставни части: „милосърдие” или „усърдие в милостта” и „благотворене”.

На масона се вменяват от момента на „посвещаването” му в това „общество” на свободни мъже следните отговорности – към себе си и семейството и подопечните си, към брата и братството и най-накрая, но не по значение – към обществото като цяло.

Ще се спра на отношението, грижата и отговорността на масона към неговото семейство и подопечни – деца, внуци, родители.

В Англия или в английското масонство грижата за семейството и подопечните е структурирано по две основни линии:

чрез приобщаването им – на съпруги, деца и внуци към делата на братството – това най-пряко се изразява в създаването на поводи за „съучастие” в мероприятия и събития, свързани с живота на ложата, в която членува братът родител или съпруг, или на ниво велика ложа – това са различни масови прояви – чествания на годишнини, традиционни празници, спортни и културни мероприятия, на които се канят задължително съпруги и деца на братята;
по линия на милосърдието и благотворенето когато възникне нужда за помощ – това става на ниво ложа, чрез съответните институции – милосърдник или благотворител на ложата или на ниво велика ложа – чрез специално създадени структури с благотворителна цел каквито са:

„Великата благотворителност” (The Grand Charity) – приемник на „Съвета за благотворителност” (Committee of Charity), основан през 1725 г.. Неговото основно предназначение е да:

Подпомага („облекчава”) братя масони и техните близки и подопечни;
Субсидира други масонски благотворителни институции;
Предоставя средства на не масонски благотворителни и/или други институции, каузи и лица.

(Последното е израз на т.нар. „гражданска солидарност” – важен елемент на гражданското общество!)

„Кралският масонски тръст (попечителство) за момичета и момчета” – учреден през 1982 г. и обединяващ „Кралският масонски институт за момичета” (основан 1788 г.) и „Кралският масонски институт за момчета” (основан 1798 г.), с което е продължена една 200 годишна практика и традиция на подпомагане на деца на бедни родители. Целта на попечителството е да „облекчава” следствията от бедността, както и да подпомага материално обучението и образованието на деца в нужда. Това става чрез:

Подпомагане и издръжка на деца на починали братя или братя в затруднено положение, като целта е да им се даде старт в живота какъвто биха получили ако бедата не беше споходила техните семейства
Подпомагане на деца на не масони, както и други благотворителни не масонски организации, насочени към подпомагане на деца.

„Кралският масонски благотворителен институт” – основан в 1842 г. с основно предназначение да подпомага братя масони в напреднала възраст и техни подопечни по линия на:

домашно обгрижване или настаняване в старчески домове;
финансово подпомагане в случаите когато същите не желаят да напуснат домовете си;
консултантски услуги, които предоставя специализирано звено към института;
заеми за жилищни подобрения и възстановителни процедури и почивки.

„Масонски самарянски фонд” – основан в 1990 г. с активната помощ на Обединената велика ложа на Англия и е независима благотворителна институция, която подпомага болни или немощни братя масони, техните семейства и подопечни в нужда и беда. Фондът предоставя финансиране включително на не-масони, които са затруднени да покриват стойността за частна здравна помощ или не могат да получат полагащата им се медицинска помощ по линия на националната (държавната) Здравна служба на Великобритания в изискуемият срок или обхват.

Така е в Англия!

Малко по-различно стоят нещата в Северна Америка и по-специално в САЩ!

В САЩ и Северна Америка масонството е добило внушителни размери и обхваща както масони, членове на регулярни масонски ложи, „присъдружни” и/или „присъюзни” структури (ордени и обреди), така и повечето техни близки и роднини в съответните производни организации и общества. Като се има предвид, че масоните в САЩ са приблизително два милиона, то заедно с останалите свързани лица се получава една внушителна цифра от хора, изповядващи масонски или близки до масонството идеи и ценности. Това в голяма степен обяснява изключителната роля на масонството не само на етапа на създаването на държавността на САЩ, но и в последващите етапи на изграждане и поддържане на гражданското общество в САЩ. Може определено да се каже, че масонството в САЩ повече от всякъде другаде е съществена част и основа на гражданското общество и заедно с други религиозни и светски институции оказва съществено влияние върху обществените порядки и норми на поведение.

Характерно за Американското масонство и особено за т.нар. „присъдружни” и/или „присъюзни” ордени, обреди и не-масонски организации е значението, което се отдава на всевъзможните форми на благотворителна и спомоществователска дейност, насочена както „навътре” така и „навън” към целокупното гражданство. Малко са щатските велики ложи или техни „присъдружни” структури, които не поддържат поне един старчески дом, както и значителен брой домове и болници за деца. Много добър пример за това е „Античният арабски орден на благородниците на мистичния храм (Светилищниците)(Ancient Arabic Order of the Nobles of the Mystic Temple (The Shriners)), който поддържа повече от 23 болници за деца в целите САЩ, където деца на масони и не-масони се лекуват напълно безплатно. Факт е, че неговите около 800 000 члена даряват средно по един милион долара на ден за благотворителни цели.

Орденът на „Светилищниците” не е изключение, а напротив правило – освен щатските велики ложи всички пристроечни структури – ордени, обреди, както и структурите, в които членуват съпруги, деца и други роднини на масони извършват една много целенасочена и активна благотворителна дейност.

И стигаме до най-характерното за американското масонство, а именно, че то е ни повече ни по-малко „семейна работа” за разлика от английската и континентална традиция. В САЩ членовете на семействата на масони са активно включени във всевъзможни т.н. присъдружни структури като например:

Орденът на Източната звезда („Order of the Eastern Star”) – освен братя масони в ордена членуват и техните съпруги. Целите на ордена са да възпитава в благотворителност, търсене на истината и човешката доброта. В ордена членуват повече от един милион души. Орденът изразходва милиони за благотворителни цели.

Орденът на Амарант („The Order of the Amaranth”) – той също е отворен за Майстори масони и техните роднини от женски пол. Целта на Ордена е да напомня на своите членове задълженият им към Бог, Родина и себеподобните. Изискването е членовете му, чрез личен пример да демонстрират пред обществото добротата, която проповядва Ордена.

Орденът Де Моле (Оrder of DeMoley) – кръстен е на името на Жак Де Моле, последният Велик майстор на Ордена на Тамплиерите. Това е най-многочисленото братство на млади мъже на възраст от 13 до 21 години. Структурите на ордена наподобяват масонските ложи. Членовете му се приучават към седемте основни добродетели – синовна обич, почитание на светите неща, любезност, другарство, вярност, чистоплътност и патриотизъм.

Дъщерите на Нил (Daughters of the Nile) – това е помощна организация за съпругите, майките, дъщерите, вдовиците и сестрите на „Светилищниците” (виж по-горе).

Международен орден на дъгата за момичета („The International Order of the Rainbow for Girls”) – младежка организация за момичета на възраст между 5 и 10 години или т. нар. „Посветили се” (Pledges) и между 11 и 20 години за „Момичетата на дъгата” (Rainbow Girls). Структурите на ордена са афилирани към съответните масонски ложи, както и към структурите на „Ордена на Източната звезда” и „Ордена на Амарант” (виж по-горе).

Международния орден на дъщерите на Йов („International Order of Job’s Daughters”) – организация, в която членуват момичета от 13 до 20 години и които са роднини на масони. Условието за членство включва вяра в Бога, Десетте Божи заповеди и Светата молитва.

Ориенталското светилище на Северна Америка за дами („Ladies Oriental Shrine of North America”) – друга помощна структура за жени, които са в роднински връзки със „светилищниците” чрез брак, по рождение или осиновяване. Годишно организацията предоставя дарения за благотворителни цели в размер на повече от 1,5 милиона долара и 350 000 часа доброволен труд на членките си.

Дъщерите на макона („Daughters of Makonna”) – помощна организация за съпругите, майките, дъщерите, вдовиците и сестрите на членовете на „Мистичния Орден на завоaлираните пророци на омагьосания свят (Mystic Order of Veiled Prophets of the Enchanted Realm „Grotto”).

Aкация („Acacia”) – колежанско братство за майстори масони, синове на масони и млади мъже препоръчани от двама масони, един от които трябва да е член на „Акация”.

Ордена на Златната верига („Order of the Golden Chain”) – орден, включващ майстори масони и техните преки роднини от женски пол. Целта на ордена, така както е записана в учредителният му документ е „ да учи хората как да живеят като братя и сестри в мир и хармония под опеката на Господ Бог, творейки добри дела за цялото човечество”. Орденът развива разностранна и широкомащабна благотворителна дейност.

Как стоят нещата в другите масонски ориенти?

Различно!

В някои е по-силна американската традиция – това особено важи за Канада и до голяма степен за останалите ориенти в Северна и Южна Америка. Елементи на американската традиция се наблюдават и в някои от континенталните ориенти, но там като че ли е по силна английската традиция. Повечето Велики ложи в Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия също се придържат към английските практики и порядки.

Как стоят нещата у нас?

По линия на спомоществователността, съответно милосърдието и благотворителността – последната година бяха въведени новите за нашият ориент длъжности: Милосърдник и Благотворител на ложата и Велик милосърдник и Велик благотворител на Великата ложа. Няма да се спирам на техните „длъжностни характеристики” само ще кажа, че това беше една важна стъпка в нашето масонско израстване.

През миналата година беше направена още една важна стъпка – беше регистрирана фондацията „Велика благотворителност” на ОВЛБ, която да поеме тази важна функция на ниво Велика ложа.

Не малко благотворителни инициативи има по линия на отделни ложи – пример са средствата, които няколко ложи предоставиха и предоставят на Каменоделското училище в с. Кунино. Средства са давани и на други училища за подпомагане на различни техни инициативи.

По линия на „приобщаването” на членове на семействата на братя масони – техните съпруги, майки, деца, внуци и други също беше направено и се прави не малко.

Чудесен пример, на който и в момента сме свидетели е инициативата на ложа „Св. Йоан” – „Бащи и синове”. Доколкото разбирам, има идея тя да се допълни с още една под много знаменателния надслов – „Масонът и семейството”. Можем само да пожелаем успех и огромно удовлетворение на всички, които ще се докоснат до нея.

Има още една инициатива, която вече доби гражданственост и се ползва с подчертан интерес и одобрение, а това е станалият вече традиция летен „събор” с много масонското наименование „Мастар”. В тези събори участват братята с техните семейства и са повод за много разнообразни преживявания – спортни, музикални, танцови и всякакви други масови прояви на здрав дух и човеколюбие.

Ще спра до тук, като бих се радвал ако всеки от вас прояви допълнителен интерес и надзърне в новия публичен електронен сайт на ОВЛБ (www.uglb.org), където ще намери отговор на всички въпроси, които биха го вълнували за световното и българско масонство. ◊

Градежи

Масонът/масонството и семейството