Моето аз в масонството

 

Любомир Пармаков

Стар зам. Велик майстор на ОВЛБ

Защо избрах тази тема? Защото съм раздвоен. Не бих могъл да кажа категорично дали, егото т.е. личното аз, е изцяло полезно или вредно за масонството. Не бих могъл да кажа и доколко егото е полезно и доколко то вреди, нито в единици, проценти или пропорции.

Ако съм добронамерен ще кажа, че егото е самоуважение и уважение към ближния или самочувствие и зачитане на братските добродетели, качества без които масонството не би могло да прогресира или да се усъвършенства. Ако тези качества липсват, трудно би могло да се вярва в доброто, в приятелството и толерантността т.е. самата вяра би била постна което означава, че я няма. А няма ли Вяра не може да има масонство, не може да има братско доверие, така ценно за Хармонията, която споява каменните блокове на Соломоновия храм, особено тези на неговия купол. Ако аз не уважавам себе си, как бих могъл да уважавам теб, а лишен от самочувствие мога ли да съм полезен на себе си и на братята. Липсата на самочувствие гради безличност, а безличните хора не могат да правят масонство или ако са в него и се опитват да го правят то в никакъв случай не оставят следа и биват бързо забравени. Егото на добронамерения и доброжелателен масон ръководен от любовта към братството може да го заведе до Изтока на Храма, там където много се работи и много се получава, там където извира Светлината, където всичко се вижда и нищо не може да остане скрито. Колкото по–нагоре толкова по–трудно и егото определя до къде и кога трябва да се отдъхне и осмисли извървяния път, за да може трезво да се продължи.

Ако съм егоист и жаден за ласкателства и признание и не устоявам на съблазните на щестлавието, такова его ме тласка невъзвратимо към пропасти и гибел. Вярно е че амбицията на егоизма дава много сили, човек става страшно работоспособен, някои бързи успехи го опияняват и той изпада в себелюбие, което себелюбие неволно започва да презира братската любов. А без братската любов, аз масонът се изолирам оставам сам със своето аз, което не създава Хармония и прави смисъла на масонското ми присъствие натрапчиво и досадно за всички братя. Много лесно моето Аз може да ме тласне по пътя на забвението, може да затъмни знанията ми, да ме накара да забравя значимостта на Трите малки светлини или да ползувам само едната, като игнорирам другите две. Къде би ме завела само Силата, когато съм обладан изцяло от нея без да усещам насладата от Красотата и безсмъртието на Мъдростта.

Нивелирът е символът на равнопоставеността между братята в братството. Всички работим в една работилница при едни условия и участвуваме и градим Хармонията на ложата. Но едни искат да носят повече отговорности, а други не. Егото дърпа масона напред, принуждава го да се усъвършенствува, да чете и знае, за да може да бъде достойния сановник или майстор на ложа, да изпита удоволствието да бъде лидер и твори и създава Хармония. Но има друго его това на завистта което е присъщо на по-дребнавия човек който е осъзнал че не може да носи отговорност и не може да постигне това което е достигнал този който успява да се усъвършенствува. Как да помогнем на такъв брат, възможно ли е това ?- аз добронамерено казвам ДА-с много търпение, много любов и приобщаване към истината, признание и маркиране на всичко положително с което този брат участвува в работата на ложата и със зачитане на масонското му достойнство. За да се случи всичко това са нужни великодушие и компромиси между братята, независимо от длъжността ранга и старшинството.

Ако правейки компромис и проявявайки великодушие изпитваш радост и топлина в душата си, то това означава че си започнал да изкачваш стъпалата по стълбата на Яков към Изтока, а ако великодушието и компромиса гнетят душата ти и те принуждават да съжаляваш то надеждата за теб е само във времето, за да имаш шанс да осъзнаеш, че единствено твоето аз е твоят лечител, който може да те избави от душевната нищета и те върне в Хармонията или те погуби. Изборът е твой! Опознай себе си!

Великодушието отваря пътя към много добродетели, най вече към благотворителността. Тук решението е отново на моето Аз за участие или не в този тъй възвишен акт на масонската любов към тези които имат по голяма нужда от мен и от нас. Едното его работи смирено и безмълвно, а другото преследва разгласа и похвала и ако не ги получи може да се разколебае в своите амбиции и намерения. Няма нищо лошо хората и обществото да научат, че някакви си там масони даряват щедро бедстващите по земята, но помага ли тази помпозност на бедстващите и ако ли не, защо да го правим. Помпозността наше верую ли е? Сплотява ли ни? Накъде ни води?

Аз съм убеден, че човек непрекъснато опознава себе си и се преоткрива. Животът и работата в ложата непрекъснато поставят задачи, чието решение демонстрира усъвършенстването на масона или не. Много е трудно да не се допускат грешки особено, когато имаш желание за резултати и ентусиазма напира в теб за да се докажеш. Времето за доказване е кратко защото е мандатно и според мен е груба грешка да се очакват гарантирани успехи за периода на гласувания ти избор. Мъдростта показва че стълбата към усъвършенстването, стълбата на Яков, е за цял живот и няма брат и его които могат да издържат на напрежението за непрекъснато усъвършенствуване и доказване на своя блясък без почивка и размисъл.

Осмисляйки хладнокръвно своите пориви и амбиции за мен остава единствено важно да разбера дали трите основни морални добродетели са в мен и дали те моделират и направляват моето его – вярата, надеждата и благотворителността.

Вярата, че съм полезен и служа на Великия архитект,

Надеждата, че участвувам и допринасям за всеобщото спасение на духа братството и човечеството и

Благотворителността към изпадналите в нужда и беда.

Едва когато се реализирам със своето Аз в третата добродетел благотворителността аз мога да кажа и си отдъхна, че съм изкачил третото стъпало и съм осмислил масонския си път.

Опознавайки себе си, вървейки по стълбата на Яков, опитвайки се да правя компромиси със своето его, аз търся начин да спазвам и упражнявам другите кардинални добродетели .

Въздържание -премисляйки всеки ход и действие, задържайки емоцията и амбицията в полза на хармонията.

Силата на духа – без него няма масонство, физическата мощ винаги трябва да захранва духа в противен случай и тя, физическата мощ, ще загине.

Благоразумие – то се ражда от опита и мъдростта и често потиска егото на масона. Тук въпросът е имам ли достатъчно морална и физическа мощ, като масон да преодолея себе си в полза на благоразумието и братството.

Справедливостта – това е изкуство, първо като оценка, второ като решение и трето като приложение- идеалната справедливост винаги поражда антагонизъм, важното е да мога да прощавам, да искам и давам любов и поставям хармонията над всичко.

Ето защо отличителните черти на масона са добродетелта, честта и милосърдието и когато те са в моето аз, душа и сърце аз бих могъл да преодолея моето раздвоено его и моя негативен порив, които се опитват да ме водят и изхвърлят извън храма, там където те имат перфектни условия и среда за развитие.

Пътят по стълбата на Яков е дълъг и труден, но аз горещо го препоръчвам защото удоволствието е безмерно. Аз вече не съм раздвоен.