Всеки масон е добре дошъл в ОВЛБ, ако е с добро име в обществото и с чисто сърце се закълне да спазва Конституцията на ОВЛБ и принципите за регулярност

 

НУ брат Петър Балабанов,  Стар Велик майстор на ОВЛБ (2008 г.)

 

Интервю на У брат Любчо Иванов, главен редактор на Бюлетин на ОВЛБ

Бюлетин на ОВЛБ, юни 2017 г.

 

НУ братко Петре, да ни припомниш кога, при какви обстоятелства и в какво организационно състояние на ОВЛБ пое задълженията на неин Велик майстор?

Поех задълженията на Велик майстор на ОВЛБ на 16 май 2008 г. след като НУ брат Петьо Пенков подаде оставка от длъжността Велик майстор, на свикано от него извънредно Общо събрание в Парк хотел „Москва”. Организационното състояние на ОВЛБ по това време беше стабилно и за много от братята остана необяснен акта на оставката на НУ брат Петьо Пенков. Аз смятам, че подаването на оставката бе в резултат на това, че НУ брат Петьо Пенков, счете че е изгубил подкрепата на някои майстори на ложи по определени административни въпроси.

 

Всъщност, по време на твоя сравнително кратък мандат начело на ОВЛБ, какви процеси течаха в нея и в българското масонско пространство като цяло?

По онова време ОВЛБ бе единствената масонска структура в България призната от регулярното световно масонство в това число и от Комисията по признанията на Северно-американските велики ложи. В същото време другата не малка организация ВЛССПЗБ, също имаше претенции за основен наследник на ордена, получил светлина от Обединените велики ложи на Германия през 1997 г., както и за масонска структура, практикуваща регулярно масонство в България. Така че, ако разбирам въпроса правилно, ОВЛБ се стремеше все повече да се утвърждава като регулярната велика ложа, работеща в трите степени на синьото масонство в Ориент България, а ВЛССПЗБ опитваше да получи своето световно признание.

 

Ти поемаш ръководството на ОВЛБ само 6-7 месеца, след като е приета още действащата и днес Конституция на ОВЛБ. Какво беше нейното първоначално въздействие върху живота на ложите?

Конституцията на ОБЛВ, действаща и до днес, с някои промени и допълнения, бе приета единодушно от Майсторите на ложи по онова време. Техните подписи в края на този основен документ свидетелстват за това. За въздействието на конституцията върху живота в ложите, нямам конкретни впечатления. Мисля, че след приемането ѝ от Общото събрание, тя започна да се прилага в ложите съвсем нормално.

 

Оттогава до днес бяха направени много промени и допълнения в тази конституция, ти за какво си привърженик – за продължаващото ѝ усъвършенстване по този начин или за изработването, приемането и прилагането на съвършено нова Конституция на ОВЛБ?

Все ми се струва, че с продължаването на усъвършенстването на конституцията, заприличваме на един друг вид организации – профански. Като че ли при това доизкусуряване на Основния си закон, губим част от масонската си същност, започваме да обръщаме повече внимание на точките и алинеите и забравяме основното, че сме братя, които чрез самоусъвършенстването си, се стремим да направим света по-добър.

Така че, аз съм за създаването на съвършено нова конституция, наподобяваща Андерсеновата и отделен правилник за администрирането в ложите.

 

И защо?

Според мен, по този начин ще спомогнем за възвръщането на масонския дух в ложите, както и на романтичния период в българското масонство.

 

Ти предаде майсторския чук на НУ брат Григорий Вазов, в какво състояние беше ОВЛБ в този момент?

Основната задача на Съвета на великите сановници за периода, в който аз бях Велик майстор, беше да подготви Редовното общо събрание през м. ноември 2008 г. Смятам, че предадох майсторския чук на НУ брат Григорий Вазов в момент на стабилност и единомислие в ОВЛБ. Редовното общо събрание бе проведено в спокойна атмосфера и новия Велик майстор и Съвет на великите сановници започнаха своя мандат в нормална обстановка.

 

В последно време говорим твърде често за единението на българското масонско пространство, един процес, който се проточи по протежение на цялата досегашна 25-годишна история на възобновеното ни масонство, какво е мнението ти за постигнатите резултати в него през последните години?

Първата крачка за единение на българското масонство, направена на 20 юни 2015 г., бе огромен успех, който показа на масоните от цял свят посоката на развитие на масонството в България. Това развитие, според мен трябва да продължи – всеки масон е добре дошъл в ОВЛБ, ако е с добро име в обществото и с чисто сърце се закълне да спазва Конституцията на ОВЛБ и принципите за регулярност.

 

А какво е твоето мнение за работата на пристроечните масонски структури у нас и в частност за развитието на свой български Върховен съвет на 33° на Шотландския ритуал?

Винаги съм смятал, че масонското самоусъвършенстване не бива да се ограничава в никаква посока. Ако желанието на един брат да участва в една или друга масонска пристроечна структура е продиктувано с цел самоусъвършенстване, то това не трябва да се спира, а напротив трябва да се поощрява. Въпросът на членуването на братя в пристроечни структури в резултат на профански, а не на масонски интереси, не искам да коментирам. Разбира се, когато става въпрос за членуване в пристроечни структури, то това е възможно само когато тези структури са регулярни и признати от ОВЛБ.

От друга страна ми се струва, че в България, която е съвсем млада масонска територия, е добре да се развива и утвърждава масонството в трите степени чирак, калфа, майстор. Ще дойде времето и на Върховния съвет на Шотландския ритуал – за никъде не бързаме.

 

Ти радетел ли си за едно по-дейно в общественото пространство българско масонство, по-близко до обществените процеси и нуждите на държавата и народа?

Много ми се ще, българското масонство да има едно по-дейно присъствие в обществото с идеята за създаване на един по-добър свят. В същото време ми се струва, че поради една или друга причина, българското общество не е готово да ни приеме с отворени обятия. Разнопосочното мнение на обществото за българското масонство се вижда и в анкетата, публикувана в последния брой на списание „Зидарски преглед”. Така че моето лично мнение е, че трябва още време да работим на Великия градеж, щото обществото в България да започне да ни приема положително и еднозначно.

 

И накрая, какво би пожелал на българските масони по повод на трите големи масонски юбилея през тази година?

На първо място бих пожелал най-вече здраве и спокойствие в личен план. На второ място ми се иска да пожелая на всички да погледнат образа си в масонското огледало, за да видят съществуват ли там: истинската братска обич, масонската скромност, отдадеността към масонската идея, масонските добродетели, за да успеем всички заедно да върнем МАСОНСТВОТО в българското масонство. ◊

 

Визитка:

НУ брат Петър Балабанов е роден на 13 юни 1951 г. в Пловдив. Посветен е в масонството и е приет за член на ложа „Зора” – Ориент София, в състава на ВЛССПЗБ през м. септември 1998 г. Майстор на  ложа „Дъгата на Пловдив” от 2001 г. до 2004 г., Заместник-велик майстор на ОВЛБ от 2004 г. до 2008 г. и Велик майстор на ОВЛБ от 16 май 2008 г. до 29 ноември 2008 г.