Ценното време на зрелостта

 

Извори на мъдростта

 

Марио де АНДРАДЕ

♦ Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

♦ Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде….

♦  Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености.  Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.

♦ Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

♦ Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

♦ Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

♦ Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

♦ Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…

♦ Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.

♦ Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

♦ Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

♦ Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.

♦ Преди наистина да са станали такива.

♦ Които не бягат от отговорностите си.

♦ Които защитават човешкото достойнство.

♦ Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

♦ Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

♦ Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

♦ Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

♦ Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

♦ Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…

 

Превод от португалски език: Марион Колева

Бел. ред. Марио де Андраде (1893–1945 г.) е бразилски поет, писател, есеист, изследовател на културата, фотограф и музиковед. Интелектуалец от най-висока класа, творил през първата половина на 20 в., един от бащите на южноамериканския модернизъм. Книжовното му наследство има култов статус в Бразилия. Днес най-голямата библиотека в Сао Паоло, където де Андраде живял, носи неговото име.

 

Статията е препечатана от сп. „Зидарски преглед“, май 2017 г.