Чрез покаяние и катарзис към познание и личностно извисяване, духовно прераждане и възраждане на нацията. Стремеж и мечта на свободния зидар

 

Първи масонски духовен събор „Да бъде светлина!” – Ориент Бургас ’2017

 

Брат В. П.

  

Ложа „Понтика”, Ориент Бургас

 

Бюлетин на ОВЛБ, май 2017 г.

 

Първа част

Във все по-бездуховното време, в което живеем, тоталната безпътица и упадък на нравствени ценности и морални примери и все по-завладяващата ни „чалгализация” на обществения ни живот и все по-осезаемата демагогия и популизъм, които ни превземат като световни тенденции, съм убеден в едно: Пътеводната ни светлина и спасение ще бъдат единствено верния поглед назад към историческите и духовни добродетели в българската история, както днешния и утрешния ни стремеж към национално възраждане.

Българското възраждане започва в средата на 17-ти век, когато дълбоко във високите и непристъпни планини, превърнали се в естествена крепост и символ, българските майстори изучават и овладяват силата на огъня и водата. Заедно със своите калфи и чираци те слизат от високите места и започват активна деятелност край големите пътища. Един век по-късно тези български територии вече са едни от най-големите доставчици на суровини и материали за имперската армия. Заедно с това, забогатяването и повишеното икономическо влияние вече не са достатъчни. Появява се необходимостта от най – висшата потребност – духовното възраждане на българите. Без истинското тържество на свободния дух и икономическата мощ, това е немислимо. Българите откриват силата на подкрепата и радостта на дарителството. Стават спомоществователи и финансират своите учители, будители, духовни средища, своята църква. И до днес имената на тези народни будители се помнят и тачат, могат да бъдат намерени като изсечени върху камък на стените на тези градежи. Те са зидали и строили нещо много важно – ярко послание за бъдещето на България. Това е посланието им върху обработения камък, които е свят за всеки един от нас.

Сега в днешни дни духовната криза върви към своя връх. Медиите са пълни с „героите на деня” – престъпници, измамници, корумпирани представители на властта (политици), изкривени чалга модели за подражание на младите. Лошите новини са на първа страница на печатните издания и са водещи в телевизионните емисии. Добрите примери, добрите новини са сврени някъде далеч в ъгъла. В това блато на бездуховността царуват лъжата, наглостта, злобата, корупцията и липсата на справедливост. Това душевно отчаяние води до непредвидими промени в съзнанието, в морала и мисленето. Голяма част от цвета на нацията е зад граница. Първата цел на всеки здравомислещ родител е да изпрати детето си да учи навън, колкото се може по-далече оттук.

Големият въпрос, който стои пред нас е: Ще оставим ли всичко на течението, ще се примирим ли с духовната нищета? Това, което учим и градим в нашите работилници ярко контрастира със ситуацията в обикновения живот.

Какво да се прави? Има ли изход? Къде е нашето място? Необходимо ли е ново национално възраждане? Липсва ли ни самочувствие и гордост да кажем, че сме българи?

Нашият голям строеж предстои. Той е на полето на българската вяра. Защото световно признание и просперитет не се печелят от хора без дух. Каква е ползата от нашия път към съвършенство, ако ние не го приложим в живота и не го направим по-истински и по-добър? Добри граждани на света можем да бъдем само като добри българи – със собствена физиономия, идентичност, дух и морал. Няма по-близко поле за градеж от полето на духовното извисяване на България. Нека се обърнем към днешните народни будители – учители, просветители, към богатото ни културно-историческо наследство, към музеите, към читалищата, към силата и непреходността на българската култура. Там е силата на светлината, там е силата на спасението. Там живее нашият дъх, нашата неповторимост, нашата мощ. За да запеят малки и големи, сега и вовеки веков:

Напред!

Науката е слънце, което в душите грей!

Напред!

Народността не пада там, гдето знанието живей!

Чрез покаяние и катарзис към познание и личностно извисяване, духовно прераждане и възраждане на нацията.

Стремеж и мечта на свободния зидар.

 

Втора част

Свободният зидар живее незабелязано между хората. Той не се поддава на принудите и изкушенията на обществото. Той не приема нито неговото осъждане, нито неговата възхита. Не позволява лъжи, глупости и заблуди в обществото да проникват дълбоко в душата му. Само едно нещо различава свободния от роба. Това е правото на избор, във всеки един момент от живота му. Свободният зидар сам избира как да живее. Зидарството притежава стройна система от образи и символи. Тя изгражда начин на мислене, който почива, развива се и се усъвършенства върху хилядолетния човешки опит. За щастливото съществуване на човека са важни три неща: любовта към живота, стремежът към съвършенство и постигането на благополучие. Ако този ред се обърка, ако постигането на благополучие изпревари любовта към живота и стремежа към съвършенство, започва тежко боледуване и драматични промени.

Лесно можеш да избереш „лъжливия, илюзорния лукс”. Живееш объркано и кратко, отиваш си без спомени, без да си оставил на тези след теб поне това, което си наследил. Свободният зидар избира как да постъпи, без да се лишава от онова, което му харесва. Защото усещането за мяра е древна традиция на майстора и увенчава всеки градеж. Там, на върха му, живее свободата. Свободата е най-опасната дума в живота. В нейно име и заради нея се вършат най-много престъпления и се проливат реки от кръв. Затова свободата е страшна, когато е смъртоносна лъжа. И е прекрасна, когато е искрен порив към щастието на всички.

Според древногръцкия философ Епикур, има две блага, които са в основата на върховното блаженство: „Тялото, свободно от болки и душата, свободна от тревоги.” Всеки рицар на духа постепенно открива това чувство, докато гради самия себе си. „Тялото – да е свободно от болки и душата – да е свободна от тревоги.”

Мечтата на свободния зидар. Да се опитаме да я постигнем! ◊