Принципът на синхроничността

 

Първи масонски духовен събор „Да бъде светлина!” – Ориент Бургас ’2017

 

Брат К. Ш.

Ложа „Понтика”, Ориент Бургас

 

Бюлетин на ОВЛБ, май 2017 г.

 

Отдавна ми се иска да ви представя принципа на синхроничността, както и да погледнем с по-различен поглед към тази действителност, която ни заобикаля.

За да се постигне вътрешно развитие и да изградиш себе си като личност, трябва да вникнеш в душевните си дълбини. Да изследваш психологическите си измерения и да проследяваш взаимовръзките и възлите, които оформят характера ти. Психологическата интеграция е важен процес по пътя на осъзнаването и самоусъвършенстването, но има и още. Вътрешният потенциал на ума, който отива отвъд индивидуалното и прелива в самата действителност. Потенциалът на ума влиза в пряко взаимодействие със самата действителност, пораждайки интригуващи ефекти.

Синхроничността се изразява във всички тези странни съвпадения, които съпътстват будния ум в неговия житейски път. Когато срещаш повтарящи се мотиви, които сякаш те насочват и допълват вътрешните ти търсения. Когато събитията протичат така, сякаш ти проправят път към това, към което се стремиш.

Забелязали ли сте в ежедневието си как настроението Ви някак се отразява върху атмосферата на социалната среда, в която се намирате? Когато сте настроени положително към себе си и света, изобщо когато се чувстваш добре заобикалящата те среда сякаш ти отвръща със същата положителност, сякаш се синхронизирате в една честота. Хората са по-отзивчиви, сякаш долавят това твое излъчване, дори ако изобщо не го показваш на лицето си.

Точно така, както когато имаш негативна нагласа, когато си разсеян и вътрешно хаотичен, сякаш всичко около теб започва да отразява тази твоя нагласа – сякаш всичко тръгва против теб.

Сякаш действителността е чувствителен организъм, с който се синхронизираш и отразява вътрешната ти нагласа, такава каквато е. Независимо дали е положителна или негативна, действителността не прави разлика, тази разлика я усещаш само ти.

Телепатия, проникновения, тези неща не са в сферата на фантастичния окултизъм, те са качества на ума във взаимодействието му със самата действителност.

Причината всичко това да не се случват на всеки, а на тези, на които им се случва да нямат съзнателен контрол, е в това, че този потенциал е скрит и непроявен. Именно, потенциал, а не умение. И въпреки, че всяко умение изисква практика и упражнения за да се овладее и развива градивно, тази сфера от човешкия потенциал сякаш упорито остава отвъд достижимите ни възможности, макар и да има хора, на които подобни преживявания съвсем да не са чужди.

По правило, колкото по-будно е съзнанието на личността, която върви по пътя на самопознанието, толкова повече синхронични преживявания има. И обратното, хората, които са затворили очите си за себе си и невидимите дълбини на душата си, изобщо не са се сблъсквали с тази страна на Битието. Всъщност, всички хора са имали и имат такива преживявания, но принадлежащите към втората категория просто никога не са ги осъзнавали, което е равнозначно на като да не са ги преживявали, съзнателно. Тъй като, когато не осъзнаваш нещо, то за теб просто не съществува.

Съвременната наука отрича това явление. Квантовата физика, обаче твърди, че на субатомно ниво частиците са буквално едно цяло – всичко е свързано с всичко и всяка една влияе на всяка друга, и промяната в една от тях води до промяна във всички частици. В квантовата физика се достига до идеите, че съществуването на пространството и времето е силно относително до степен, че в света на кварките просто отсъстват.

Но какво точно представлява тази действителност, която долавяме със сетивата си, материална ли е в крайна сметка, материята, къде са границите между молекулните структури и „това”, което ги заобикаля. Съществуват ли времето и пространството или са просто мерни единици, които служат на човешкия интелект, какво има отвъд самата Вселена и още много други въпроси, граничещи между „науката“ и „духовното“, поставящи под въпрос всички парадигми, с които сме си обяснявали света досега.

Битието и цялата действителност, която виждаме с очите си и която ни заобикаля посредствено и непосредствено е една енергийна структура. Разбирайки природата на самата действителност и осъзнавайки нейната изключителна същност ни помага да оценим себе си, като живи същества, по-цялостно.

Оказва се, че действителността съвсем не е такава, каквато ни изглежда и че ние, хората, чрез сетивата си, я възприемаме в един съвсем тесен спектър т.е. виждаме само една малка част от всичкото.

Материята, в своята фундаментална основа, е изградена от енергия. Хората смятаме, че материално е онова, което е твърдо и веществено. Тази представа, разбира се, е породена от ограничените ни сетива, които възприемат материята само в рамките на тесен спектър от измеренията ѝ. За нашите възприятия, материята е твърда и статична. Но, ако се взрем по-дълбоко в микроскопичните нива на тази привидна статичност, виждаме, че наглед солидното парче метал е една бълбукаща от активност молекулярна структура, с доста големи „празни“ пространства между отделните молекули. Атомите и молекулите, които изграждат солидните обекти в нашето измерение, са в непрестанно движение, те вибрират непрестанно и непознават състоянието на покой. И това е така за всичко в цялата Вселена.

От човешка гледна точка, можем с относителна сигурност да заявим, че Вселената притежава някаква пространствено-времева структура, което е очевидно от астрономичните наблюдения и космологичното знание, с което разполагаме. Вселената, изглежда, има битийно начало и миналото се намира някъде там далеч от нас – значи има разстояние.

Но, как може да има разстояние, когато единствената действителност е тази точно тук и точно сега? И всичко останало просто вече не е там! А може би миналото все още съществува точно тук, където се намираме в момента, ако там има наблюдател, който да го преживява.

Разрешение на този парадокс предлагат именно теориите за „паралелни вселени”. Които казват, че всеки непроявен потенциал в настоящето се проявява като действителност в друга версия на вселената и така, всички пропуснати възможности или различните варианти на изборите, които правим, се случват в „паралелния ни живот” в някоя алтернативна вселена. Доколкото въпроса какво се случва с непроявения потенциал е отворен и подлежи на всякакви интерпретации, истината, навярно е далеч по-странна, отколкото си представяме. ◊