190 години от рождението на Иван Ведър
(20.7./1.8.1827 – 8.8/20.8.1898 г. ) (1,2)
Д-р Иво Жейнов, ложа „Дунавска звезда”
Списание „Зидарски преглед“, май 2017 г.
Повод за припомнянето на личността на основоположника на българското масонство след Освобождението през 1878 г. Иван Ведър е, че колкото и да е невероятно, но днес той очевидно преминава в галерията на забравените в нашето Братство. До края на януари т. г. преминаха редица писма за календара на ОВЛБ, честване на разни важни дати, но между тях не забелязах да присъства отбелязване, честване на 190 годишнината от рождението на Иван Ведър. Допълнително желая да обърна внимание на някои неизвестни, малко известни и недооценени факти за неговата личност, да не се съглася с някои Братя, които подлагат на съмнение достоверността на спомените на Димитър Ведър, свързани в голяма степен с дейността на баща му Иван Ведър. На следващо място е желанието ми да бъде публикуван за пръв път смъртния акт на Иван Ведър – един паметен документ, с който се слага край на неговата свободнозидарска дейност и живот.
Аз нямам намерение да разказвам подробно биографията на Иван Ведър, защото тя е публикувана сравнително подробно от Никола Шиваров (3) в списание „Българска сбирка”, год. ХХІ, кн. 5, 21 май 1915 г. (4) Допълнителни интересни сведения има в биографичната статия на сина му инж. Димитър Ведър (5). Редица автори са преповтаряли публикуваното, което обезсмисля припомнянето. Любопитно и малко известно е да се обясни, че биографичната справка, подготвена и публикувана от Никола Шиваров е компилирана на основата на саморъчни бележки на Иван Ведър, написани върху изрязани нестандартни правоъгълни картонени листчета. Те са предадени от Димитър Ведър на Никола Шиваров, които Шиваров задържа. Досега този мемориален ръкопис на Иван Ведър не е открит.
Няма и втори екземпляр или друг вариант. Следва да се приеме, че автобиографията на Иван Ведър е унищожена. Липсва всякаква възможност да се провери дали първият биограф е предал достоверно първообраза, дали го е променил, съкратил или е направил собствени допълнения. Или е сбъркал рождената дата. Днес сме лишени от възможността да отговорим на каквито и да е било въпроси, възникнали при прочита на публикуваната биография.

Иван Ведър
Сведения за вида на автобиографичния ръкопис на Иван Ведър ни дава едно запазено картонено листче, което Димитър Ведър, без да влага умисъл, не е предал на Никола Шиваров. То е запазено от Милко Ведър и преди години ми бе предоставено от него. Отпечатаната биография на Иван Ведър в списание „Българска сбирка” завършва точно до тази страница. Информацията, записана в нея липсва в публикацията на Шиваров и затова всички останали автори, които ползват Шиваровото произведения заместват липсващия текст с различни техни умозаключения. Така оригиналната страница се запазва в архива на Димитър Ведър до днес. Останалата част от автобиографичния ръкопис е даден на Никола Шиваров, остава в него и изчезва.

Лист от изчезналите спомени на Иван Ведър, архив на Милко Д. Ведър
Липсващата част от биографията гласи:
„построение Русе-Варненската железница, при която останах Началник Станция в[ъв] Ветово, а после в Червена вода.
През 1868 г. аз постъпих телеграфист при турската телеграфна Администрация, служих като такъв в Русе и Видин, но понеже искаха да ме местят в Азия, аз напуснах тая служба и заминах за Свищов като директор на паспортното бюро, гдето улесних избягванието на няколко комити и след дълги изпитания, като не можа да се установи, че това е извършено от мене, аз подадох оставка и заминах за с. Махалата, Плев.[енско] Окр[ъжие] като учител, отгдето нагонен от Властите след една година се завърнах в Русе.”

Иван и Стоянка Ведър, архив на Милко Ведър
Важен момент от биографията на Иван Ведър, описана от Никола Шиваров и неизползвана от изследователите, е обяснението, че Иван Ведър е приет в масонството с помощта на английските инженери, трасирали ж.п. линията Русе-Варна. Той се запознава с тях в Цариград с препоръката на английския посланик през 1863 г. Информацията не противоречи на спомените на Димитър Ведър, че баща му е приет за масон 12 декември 1863 г. (6) в „Оriental Lodge” № 687, съществуваща под покровителството на „United grand Lodge of Ancient, free and accepted Masons of England”, притежаващ степен майстор от английската ложа в Цариград. В книгата Свободното зидарство (франкмасонството) Димитър Ведър не посочва точната дата на приема на баща си в масонството, но отбелязва, че има степените 18, 30, 31, 32 и 33 от Grand Orient de France. (7)
В откъслечни сведения се твърди, че в Русе преди 1878 г. има чужденци, които са масони. Известни са имената на Енрико де Губернатис – италиански консул и Робърт Далиел – английски консул, свързани със спасяването на християнското население в Русе по време на освободителната война 1877-1878 г. от физическо унищожение, а градът от изгаряне. От биографията, написана от Шиваров се разбира, че към тези личности трябва да добавим и английските инженери, работещи на строежа на ж. п. линията Русе – Варна.
Концесията за строителството на линията получава английската фирма “Уйлям Гладстон и братя Бъркли” от Лондон, която под името “Rustshuk – Varna Railways Company” на 1 октомври 1863 подписва договор и концесия за 99 години. През същата година Иван Ведър се запознава с братята Хенри и Тревър Баркли в Цариград с препоръката на английския посланик.
Все още няма сериозно научно изследване за историята на строителството на ж. п. линията Русе – Варна и фирмата на братята Хенри и Тревор Баркли. (8) Затова не знаем имената на определените общо от Никола Шиваров като „английски инженери, трасирали ж. п. линията”. Това са имената на част от масоните, живели в Русе преди 1878 г. и чрез Иван Ведър, а вероятно и чрез други свободни зидари са оставили следа в българската история. От различни източници е известно името на главния инженер Кандлис. По време на дейността на английското дружество (9), централното управление е в Лондон, а дирекцията по експлоатацията е в Русе. Директор е Фелтън, секретар-началник на контрола и счетоводството – Дильон, касиер – Саукет, един ж. п. лекар и един помощник във Варна, началник на поддръжката тракция – Харовер и по един помощник по поддръжката във Варна, началник на магазия за материалите, един счетоводител за тракцията и поддържането, един контрольор по движението и един телеграфен механик. От седем пикьори – четирима са англичани. (10) Към тях трябва да добавим търговецът Хансън, който на 28 януари 1863 г. внесъл във финансовия отдел на държавното съкровище гаранцията за строящата се ж. п. л. Русе- Варна. (11) Освен англичани има и полски инженери. В нашата литература като ръководители по строежа се експлоатират имената на полските инженери Воз(ж)ницки и Гавронски. Според задълбочено полско изследване относно следосвобожденско участие на поляци в историята ни, инж. Вожницки по време на строежа на линията е заточен в Сибир и най-вероятно пристига в България след 1878 г. По време на строежа на линията има полски инженери Людомир-Роля Гавронски и Людвик Гавронски, но вероятно става дума за втория. (12) Бъдещи изследвания ще покажат кои от тях са масони.

Иван Ведър (трети от ляво) с група инженери. 1864 ( 13)
Макар и косвено, биографията на Иван Ведър, предадена от Никола Шиваров ни дава насока за състоянието на масонството не само в Русе, но и във Варна преди 1878 г. Открива се възможност и насока да се изясни кои са били тези масони, как са се казвали, от каква народност са, какво е тяхното професионално и социално положение. Документите сочат, че част от английския екип инженери (14) е ангажирани в Русе – Варна от 1863 до 1866 г. (15) Консулската статистика сочи, че на строежа на линията са работели повече от 34 британци. Вероятно последният от тези английски инженери, Чани Милц – инженер в ЖП тракцията, умира в Русе през 1903 г. (16) Онези от тях, които са масони и с години живеят извън Англия, очевидно трябва да практикуват царственото изкуство, а едва ли е подходящо за целта да пътуват до „Ориентал ложа” № 687 в Цариград.

Сградата на дирекцията на ж. п. л. Русе – Варна по времето на Иван Ведър. Възможно е в нея да е имало масонски храм на английските инженери-масони

Заглавна страница от спомените на Димитър Ведър
Важен детайл е какво е близкото общество на английските инженери – свободни зидари в Русе от други народности и най-вече от българи. От по-късни източници се разбира, че около англичаните от ж. п. линията Русе – Варна има тесен приятелски кръг – предимно млади хора. Душата на компанията е Никола Стойчев – представителен, интелигентен и остроумен, учил в американско училище на о-в Малта. Говорил английски, френски, турски, гръцки и пр. Никола Стойчев дълги години служи в английската ж.п. компания и през 1875 г. е помощник – началник гара Русе. (17) Друг участник е Иларион Ив. Драгостинов – много интелигентен, говорил френски, немски, английски, гръцки, турски, български, румънски. (18) Близък приятел с Филип Симидов. (19) Пристига в Русе през 1868 г. и по-късно работи на различни длъжности при железопътната станция в Русе. Двамата сина на капитан Лука Кличан (9), първият агент на ДДСГ в Русе – Мариян (20) и Антон Кличиян. (21) Заедно с четирите деца на пруския консул Калиш, оформят приятелския кръг, в която попада Иван Ведър, също възпитаник на американското училище на о. Малта и знаещ няколко езика. Когато през нощта на 22 април 1875 г. българските младежи скрояват шега за сметка на някои от консулите и са арестувани, преводачът на английското консулство Грегуар, заедно с друг англичанин Гранд, отиват при валията и казват, че те са извършили подигравателната постъпка.
Униформите на ж.п. служители и дружелюбното отношение на т. нар. английски инженери са удобно прикритие за членовете на Русенския революционен комитет. Около 90% от всички българи, привлечени като членове или помощници на комитета работят по жп линиите. (22)
Биографичните бележки са повод да се замислим също къде е бил масонския храм на т. нар. английски инженери в Русе. Възможно е по време на строителството да е имало походен храм по подобие на военните ложи, както и да са се извършвали ритуали на открито. Но някои от т. нар. английски инженери остават и след завършването на строителството, като крайната хронологична граница е поне 1873 г., т.е. походните условия са заменени с временна уседналост в Русе. Затова моите предположения са, че масонският храм, освен в дома на английския консул Робърт Далиел (23), е възможно да е бил в сградата на дирекцията на ж. п. л. Русе – Варна, която е и главно представителство на английската компания извън Лондон. Изразът в написаната от Шиваров биография „притежаващ степен майстор от английската ложа в Цариград” вероятно трябва да ни подскаже допълнително, че предполагаемата английска ложа в Русе е работила под покровителството на „Ориентал ложа” № 687.
Къде се е намирала къщата на Иван Ведър е важен въпрос за българското масонство. Отговорът му е свързан не само с една важна биографична подробност от историята на основоположника на българското зидарство, но най-вече е свързана с мястото на първия масонски храм в България. В дома на Ведър се разиграват драматичните събития при преодоляване започналия погром над българските жилищни квартали през 1877 г.,(24) предшестващ подготвяното клане; пак там се случва опасен момент с опита за покушение срещу княз Александър Батенберг, които са описани от неговия син. За този масонски храм е запазена информация, че е единственият, посещаван от български владетел.
Домът на Иван Ведър се намира в някогашната махала Голям Варош. В непосредствена близост, са къщите на Петър А. Попов и Лука Кличан (25) – други две личности, оставили ярка следа не само в българското масонство.
Допълнителни и категорични сведения за адреса на Иван Ведър намирам на саморъчно написаната от него визитна картичка – единствената известна до днес. Тя е направена на гърба на визитната картичка на Христо Теохаров – румънски консул и масон. Съвпадението е датиращ момент, който ми дава повод да приема, че визитната картичка е създадена около 1882 г.

Визитна картичка на Иван Ведър – ръкопис
Следователно първият масонски храм в Русе и България след Освобождението е на ул. „Бара” № 1721, което е днешната улица „Духовно възраждане” (преименувана през 1927 г.). Днес сградата не съществува, защото е съборена през 1910 г. за прокарване на улица (26), но мястото може да бъде локализирано.

Последната фотография на Иван Ведър – архив на Милко Ведър
Последният документ, свързан с Иван Ведър е неговия смъртен акт. В него няма венцехваления, а само сух биографичен материал. Поне за мен от него се излъчва едно настроение на разочарование от отношението към заслужилия за България Брат, променил ценностната система на българина и направил сериозни стъпки за формирането на човека – гражданин. Истината е, че Иван Ведър умира в бедност и без признание за усилията му в отварянето на една голяма врата по дългия път за модернизация на балканския ни манталитет.

Смъртен акт на Иван Ведър
501. ИВАН Н. ВЕДР
На хиляда осемстотин деветдесет и осма година месец август ден на осмий часа четири подир пладне се състави настоящия акт за умирането на Иван Н. Ведр, православен, пенсионер, на седемдесет две години, жител Русенский, оженен за Стоянка х. Станчева, православна домакиня, на шестдесет години, жителка Русенска, в който брак е проживял тридесет години.
Починалият е син на Никола Ведр и на Мария Николова и е умрял на часа дванадесет по пладне на ден осмий от месец август година хиляда осемстотин деветдесет и осма в дома си на махала Джами-Джадит.
Свидетели са били: Тодор х. Станчев, православен, чиновник, на четиридесет [и] пет години, шурея и Марин Спасов, православен, прошенописец, на тридесет [и] осем години, приятел, жители Русенски.
Настоящият акт се подписа както от свидетелите, тъй също от мене кметът, след като се прочете и като се удостоверих за смъртта на починалия.
Свидетели: М. Спасов
Т. х. Станчев
И. Кмет: Б. Газурков (27)
******
(1) Никола Шиваров. За Иван Николов Ведър. (Първи български франк-масонин. 20 юли 1827 – 8 авг. 1898 г.). Българска сбирка, год. ХХІ, кн. 5, 21 май 1915 г., с. 268; Димитър Ведър. Свободното зидарство (франкмасонството). С., 1936 – като рождена дата е посочена 2 юли. В това издание има много технически грешки, свързани с дати и затова приемам, че посочената от Шиваров дата е правилната. Не ми е известен достоверен източник за сравнение за точния ден на раждането на Ив. Ведър. И двете дати не са оспорвани. В ръкопис на Димитър Ведър е посочена 2.7. 1827 г. – ДА-Русе, ф. 953, оп. 1, а.е. 88, л. 34. Очевидна грешка има в Смъртния акт, където е посочено, че е на 72 години, т.е. роден в 1826 г. В биографична статия на неговия син Димитър Ведър, публикувана в сп. Зидарски преглед, ІІ, 7-8, септември-октомври 1925, с. 222-225, авторът сочи датите 20 юли 1827- 8 август 1898 г.
(2) Прието е при честването на исторически дати да се ползва новия стил.
(3) Никола Шиваров (Бачо Кольо) е заличен от списъците на българските масони през 1924 г., защото без предупреждение напуска канцеларската работа на Великото секретарство. Свободен зидар, 1924, кн. 1-4, с. 32-33, 64. Той е съученик на Стефан Ив. Ведър в Русенската гимназия.
(4) Тук е място да благодаря на Димитър Милков Ведър, правнук на Иван Ведър, който ме улесни като ми изпрати статията на Никола Шиваров.
(5) Димитър Ведър. Иван Н. Ведър. Разград, 20 юли 1827-Русе, 8 август 1898. Зидарски преглед, ІІ, 7-8, септември-октомври 1925, с. 222-225.
(6) Димитър Ведър. Иван Н. Ведър. Разград, 20 юли 1827-Русе, 8 август 1898. Зидарски преглед …, с. 222; Тази дата е потвърдена в Р. Стояшки. Свободното зидарство. Ч. І. История. С., 1936, с. 66.
(7) Димитър Ведър. Свободното зидарство (франкмасонството). С., 1938, с. 17.
(8) Най-новото мемориално издание е: Хенри С. Баркли. Между Дунав и Черно море или пет години в България (1876). С., 2012.
(9) В 1874 г. ж. п. линията е предадена за експлоатация на барон Морис Хирш –
(10) Г. Бръчков. История на ж. п. линия Русе – Варна – Малка железопътна библиотека, кн. 3, С., 1932, с. 15.
(11) НБКМ Ориент. Отд., Варна, Каза, арх. № 384 – а
(12) Непубликувано изследване на д-р Иван Алексиев.
(13) Иван Ведър с група инженери – Институт за исторически изследвания.
(14) Според английските консулски документи в Русе през 1866 са регистрирани 47 британски глави на семейства; 1867 – 13; 1868 – 26; 1869 – 31; 1870 – 42; 1871 – 32; 1872 – 44; 1873 – 40; 1874 – 23.
(15) На 26 октомври (7 ноември) 1866 г. линията Русе – Варна е открита. Братя Баркли строят преди това жп линията Кюстенджа – Черна вода и Гюргево – Букурещ.
(16) След завършването на образованието си в чужбина, инж. Димитър Ведър е назначен за началник на ЖП тракцията в Русе. Той е приет за масон в Манчестър.
(17) Добри Ганчев. Спомени. С., 1939, с. 30-31. Член на революционния комитет в Русе, а след освобождението министър на просвещението.
(18) ДА-Рс, ф. 58, оп. 1, а.е. 16, л. 5. Член на Русенския революционен комитет. Убит в Априлското въстание.
(19) Масон от 1883 г. в ложа „Братство за защита на короната”; в 1915 г. прибратен в Ложа „Заря”; първи Майстор на стол на ложа „Дунавска звезда”.
(20) Мариян Кличиян става масон в ложа „Балканска звезда”. Той е баща на висшия сановник на ВЛБ Александър Кличиян.
(21) Иво Жейнов. Ложа „Хуманитас” в Свищов 1872-1874 г. Зидарски преглед, май, 2016 г. В тази статия посочих значението на ДДСГ за създаване на ложите в Свищов и Сисак.
През 1854 в Османската империя се изготвя програма, съгласно която на дневен ред е жп връзката Цариград – Одрин – Пловдив – София – Ниш – Крагуевац – Белград, откъдето трябва да бъде продължена до Будапеща и Виена. Ненапразно Австрия строи железни пътища, насочени към Балканите, като един от тях достига до Сисак в Хърватия.
(22) Веселина Антонова. Една “тайна” от архива на Никола Обретенов. В: История и историография. Сборник в чест на проф. Мария Велева. С. 2008, с. 90 – 96. Освен и Никола Стойчев и Иларион Драгостинов, Ганчо Карамаждраков е секретар на турския комисар по линията Русе – Варна и кондуктор; Петър Аргиров е телеграфист; Захари Стоянов, Никола Табаков, Ради Иванов и Георги Икономов работят на Източната линия Одрин – Харманли – Търново Сеймен.
(23) Английското консулство в Русе е открито през 1866 г. През 1868 г. са поставени надгробни паметници на гробовете на убитите английски офицери по време на Кримската война
(24) Димитър Ведър. Иван Н. Ведър. Разград, 20 юли 1827-Русе, 8 август 1898. Зидарски преглед …, с. 225; Димитър Ведър. Свободното зидарство (франкмасонството)…, с. 48; ДА-Русе, ф. 953, оп. 1, а.е. 88, л. 17-21; Спас Ганев. Страници от миналото на Русе. В: Русе в зората на Освобождението. Рс, 1928, с. 14; Симеон Симеонов. Русе в миналото и днес. Рс, 1929, с. 51. Михаил х. Костов. Из миналото на Русе. Спомени. Рс, 1931, с. 12,16; Никола Обретенов. Спасяването на Русе. Летописи, 9, с. 2, декември 1933 г. ; Симеон Пармаков. Русе – вчера и днес, с. 23. Рс, 1936; Иво Жейнов. Неизвестни страници за българското масонство. Пл, 2008, с. 44-53.
(25) НБКМ-БИА, ф. 550, оп. 1, а.е. 5, л. 8.
(26) ДА-Русе, ф. 953, оп. 1, а.е. 88, л. 44.
(27) Архив на Община-Русе за гражданското състояние. Актове за раждане и смърт, с. 262.
Боби Ганчев Газурков, роден през 1858 г. в Дряново, 10 дружина на Българското опълчение. След Освобождението живее в Русе, където е член на Поборник-опълченското дружество. Починал на 1.V.1926 год.