Нашият морален дълг
Петър Горновски,
Стар Заместник-Велик майстор
Списание „Зидарски преглед“, май 2017 г.
Скъпи братя,
Мислейки и говорейки за морал и морални норми, убеден съм, че всеки от нас ще изреди не една и две такива повеления, които са установени в съвременния свят – още от библейските божи заповеди до множеството морални принципи, залегнали в основата на различни философски, идеологически и политически концепции от древността до наши дни. Всички те се опитват да ни убедят какъв трябва да бъде Човекът във времето и пространството, за да съответства на различните им представи за развитие на нашия свят. Често пъти тези норми си противоречат, а още по-често фундаменталните нравствени принципи се потъпкват от самите им създатели или от главните им пропагандатори. Попската сентенция:
„Не ме гледай какво върша, слушай какво говоря”,
е повод за катастрофата на много идеални морални норми. Тя е довела не само до обезценяването на нравствените ценности в съвремието, но дори и до тяхното отричане, до липсата на вяра във възможността те да бъдат спазвани в живота на гражданското общество.
Къде сме ние?
В този мой градеж искам да се спра на онези морални норми, които считам за базисни в поведението на един масон. Не знам как и защо, но колкото пъти се замислях за настоящото мое послание към вас, винаги пред погледа ми изникваше кръгът с точка в центъра. Като че ли подсъзнателно бях насочен към известната за всички нас символика и връзките в нея, а именно:
ДА ОПАЗИМ СЪТВОРЕНОТО (кръга) ОТ БОГА (точката).
Братя,
Прекрачвайки прага на ррама, ние се кълнем, след това градим, обединяваме се, борим се за съвършенство, даваме светлина под призива:
„В ПРОСЛАВА НА ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ”.
Какво по-логично има от това: да се стремим да запазим сътвореното, частици от което сме и ние самите? Не е ли базисният морален дълг на братството изискването: да употребява цялата си енергия, за да защитава Вселенския проект на Великия Архитект? И тук ясно трябва да си дадем сметка, че в кръга е нашата планета – като жив организъм, с нейните морета и океани, скали и планини, ливади и гори. Тук сме и ние, и всички останали живи организми. В кръга са и другите планети, и нашето слънце. В него, кръга, са и всички останали знайни и незнайни галактики и светове, всички звезди и слънца от Вселената, които той – Творецът, е създал и пресъздава във времето, колкото и относително да е то.
Цялото това Единство е живият организъм, за който и ние с вас носим отговорност,
колкото и да сме малки, като незабелижими песъчинки. Да, част от Вселенския обединен организъм е нашата Земя, а ние заемаме скромното си място като неразделна част от ЖИВАТА ТВОРБА. Тогава не е ли първостепенен наш МОРАЛЕН ДЪЛГ да запазим ТВОРБАТА и да я предадем на тези след нас още по-жизнена и колоритна? Не сме ли призвани да бъдем първи в редиците на онези, които защитават подарената ни жива Картина. Убеден съм, че моралът ни на последователи на Твореца е:
да бъдем водачите за повече ПРИРОДА И ЧИСТОТА НА СЪТВОРЕНАТА КРАСОТА.
Учените от години ни предупреждават за опасностите, свързани с озоновата дупка, с топящите се ледени континенти, с повишените средни годишни температури, със странните и необичайно обилни наводнения и унищожителни бури и урагани, често оприличавани с Потопа. Предупрежденията на Твореца са все по-чести и по-категорични. Мисля, че никой от нас не се съмнява, че Той ще възстанови Живия Ред – но без нас, тези, които се отдаваме на печалби и алчност за сметка на Дадената ни Творба. Трябва ли да стигаме до там! Ще имаме ли морала да защитим Живота или и ние ще се окажем попове. Не, не са ни нужни само проповеди и философско съзерцание, не ни е нужно вече само пасивно осмисляне и самоусъвършенстване. Нужни са ни активни действия от нашите представители.
- В управлението на страната, Европа и света е необходимо активно участие в международните форуми за опазване на Планетата, в подготовката и подписването на международните споразумения като Парижкото от 2016 г., в създаването на адекватно законодателство за защита на красивата природа на страната ни, в безкомпромисния контрол и строги санкции на замърсителите и нарушителите.
Докога управниците ще си затварят очите
пред безмилостното изсичане на горите, пред замърсяването на реките и другите водоеми, пред унищожението на животински видове, живели на нашата земя от хилядолетия? Да, икономиката и туризмът трябва да се развиват, но нека вземем пример от други народи, нека, преди да сечем, години по-рано да сме засадили.
- Журналисти, литератори, артисти и всички останали представители на изкуството и културата, на медиите въобще, будители на обществото, ежедневно трябва да използват своята дарба и човешко влияние, за да убеждават и създават нетърпимост към нарушителите.
- Всички ние, Братя, заедно с всички други граждани, освен критично отношение, трябва да покажем, че сме способни активно да се включваме в опазването и във възстановяването на Нашия свят.
Нужна ни е ИСТИНАТА.
Скъпи братя,
Като прослава на Великия архитект, наше морално задължение е да запазим флората и фауната на Земята. Нужно е в бъдеще да започнат да намаляват страниците с изчезващи видове в така прословутите Червени книги. Трябва да спрем бракониерстващите в горите и полята на Планетата, задоволяващи алчността, суетата и самолюбието на любители на мъртви трофеи. Нужно е да се надигне световна преграда пред изкореняването на хиляди квадратни километри тропически горски масиви с цел нови и нови печалби. Нужно е да дадем живот на цялото биоразнообразие, сътворено от БОГ.
Братя,
Не на последно място, наш морален дълг пред Създателя е да защитим Човека.
Милиони наши сестри, братя и деца умират от глад, от невъзможност да се лекуват.
В същото време бюджетите за военни разходи растат с милиарди. Войнолюбците лидерстват! Натрупано е ядрено оръжие, което може да унищожи няколко пъти Земята. А задаваме ли си въпроса, ако това се случи, какво ще стане с нашата галактика, с Вселената? Замислете се и си отговорете: къде е моралът на всички тези милитаристи, които са готови да направят това. А дали и сред тях няма наши членове, които са се клели в Твореца?
И нека си отговорим: ако тези безсмислени и унищожителни милиарди се насочат за развитие на всички бедни райони на Африка, Азия и Латинска Америка, дали нямаше да има много повече щастливи хора? И дали такива хора биха напускали родните си домове, за да се вливат в масови бежански потоци, в заплашителни преселения? Дали някой от онези фанатици би се жертвал в самоубийствен терористичен акт, ако семейството му живее в нормална и щастлива среда? Вярва ли някой от нас, че Бог е създал Човека, за да се убива, а не да живее?
Ние сме тези, които се наричаме строители на храма на Човечността. Има ли разумен човек, който не иска да вижда как растат децата му щастливо или как щастливо остаряват родителите му? НЕ! Нека ние да се възправим срещу завоевателите, срещу съвременните колонизатори, срещу националния и религиозен фанатизъм, срещу расовата дискриминация, за равен шанс в човешкото развитие, за добронамерена и отворена към всички политика! Нека ние призовем световната общност за намаляване на военните разходи и за насочване на освободените средства към нуждаещите се народи, към държавите с бедно и застрашено от климатичните промени население! Нека дадем шанс на всички, които искат мир и любов! И нека да повярваме в това!
Някои ни наричат глобалисти и дори ни обвиняват, че сме съвременните експлоататори. Аз казвам:
Да, ние сме глобалисти, защото мечтаем светът да е по-добро място за всички, където мирът и любовта ще тържествуват.
Но… само трябва да изпълним едно условие, а именно:
СВОЯ МОРАЛЕН ДЪЛГ пред ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ.
Братя,
Преди 17 години, като майстор на моята ложа „Светлина”, сега „Светлина София 94”, в рамките на първото побратимяване с ложа от Великия Ориент на Италия, проведохме първата международна открита конференция: „Масонството за света и светът за масонството”. Няма да забравя разгорещената дискусия между братята от Италия по въпроса за екологията. Тогава още не бяхме с този голям масонски опит и за нас това беше екзотика.
Днес изложих тези свои мисли като продължение на онази дискусия, която явно години ме е преследвала в мислите и не ми е давала покой. Мисля, че днес и ние можем и трябва да издигнем глас пред обществото, заради морала ни като неуморни строители на Храма на живота. Нека се чуе гласът ни от Изтока през Юга, Запада и Севера! Нека вдигнем високо факела на Сътворението и разгорим искрицата на мира и любовта в сърцата на братята и сестрите.
Айнщайн е казал:
„Светът не ще бъде разрушен от онези, правещи зло, а от тези, които гледат без да правят нищо!”
Нека имаме силата и мъдростта да издигнем призив от нашият ориент в годината, в която ще честваме 300 години съвременно Масонство:
„Да защитим Вселенския проект!”
25 години след реактивирането на братството в България, ние можем и трябва да кажем:
„Последвайте ни в защита на Планетата!”
Любовта е сила, мъдростта е красота, животът е Божественият строеж.
Нека го съхраним!!
В ПРОСЛАВА НА ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ! ◆