За „партитурите” на Орфей, за неписаните и най-важни правила на масонството
Тържественият градеж по повод 15 години от създаването на ложа „Орфей” №21, Ориент София, беше изнесен на 30 септември 2017 г. по време на празничния ритуал за годишнината от Почетния стар майстор на ложата – ВУ брат Т. Е. и Стария майстор на ложата – МУ брат К. С.
Скъпи гости на тържествения ритуал по повод 15 години от създаването на ложа „Орфей” №21, Ориент София,
Скъпи братя от ложа „Орфей”,
Събрани днес в този чудесен храм, всички ние сме обединени от масонството. От неговия дух. Днес честваме 15 години от създаването на ложа „Орфей”.
При обсъждането на темата на нашия градеж днес се опитахме да намерим допирните точки между Орфей и масонството. Зададохме си някои основни въпроси: Как е възможно Орфей да е жив в сърцата на всички без да сме запазили нито една нота от неговото изкуство?; Как е възможно най-важните масонски правила, така наречените „лендмарки” да са неписани, но в същото време най-важните правила за масонско поведение, на които никоя конституция или правилник не следва да противоречи?; Дали липсата на писани правила има нещо общо с това, че люлката на масонството е Англия, която няма писана Конституция, но едновременното с това най-ревностно я спазва?; Какво ложа като нашата, която е 20 пъти по-млада от съвременното масонство, може да добави към всичко писано и правено в областта на масонството? и много други.
Този градеж е нашият скромен опит да се опитаме да отговорим на някои от въпросите, които сами си поставихме, но вярваме, че са интересни за всички вас…
За ложа „Орфей”, „партитурите” на Орфей и неговото наследство
Орфей е вдъхновение за масонството не от вчера.
За първи път патент на ложа на име „Орфей” е даден от Обединената Велика ложа на Англия на 11 юни 1877 г., а ложата е имала първата си сбирка на 18 август 1877 г. в Домът на масоните (Freemason’s Hall) в Лондон. Ложата е под № 1706 в регистрите на ОВЛА. В Обединената велика ложа на Англия на 3 февруари 1960 е даден и друг патент на ложа с името „Орфей” с номер 7697, която понастоящем провежда ритуалите си в Масонския дом в град Дауненд (Downend) в провинция Глочестър, Англия, всеки първи понеделник от октомври до юни, с изключение на месец май, когато срещите са всяка първа сряда.
Ложа на име „Орфей” има и в щата Ню Джърси, САЩ, под номер 137, която провежда ритуалите си в град Стоктън, който се намира недалеч от Филаделфия.
Данни за ложите с името „Орфей” се съдържат в множество източници, след които: „Масонските записки на Лейн от 1717 – 1894” във Великобритания, „Сборник на ложа Ars Quatuor Coronatorum от 1923 г.” в Англия, „История на Ню Джърси и неговите известни семейства – в два тома”, и други.
В публикация в изданието „Свободен зидар” от 5 май 1894 г., намираме свидетелство за това, че ложа „Орфей” с патентен номер 1706 е „музикална ложа”, в която майстори са били едни от най-изтъкнатите масони по онова време и които през 1895 г. създават ложа „Томас Ралинг” №2508 в Есекс, основно поради причината, че ритуалите на ложа „Орфей” са се провеждали предимно през зимата в Лондон, а братята са искали да имат възможност да се срещат и по друго време. Така новата ложа продължава и до днес да има дати за ритуалите си през април, май, юли и септември. Ритуалите на ложата се провеждат в събота в масонски дом в град Лаунгтон (Loughton).
Орфей е популярен сред масоните, но какво знаем за Орфей?
Орфей е персонаж от древногръцката митология, легендарен тракийски певец и музикант, основал учението Орфизъм и смятан за най-великия певец и поет на древността. Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида около 1400 пр.н.е.
Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика”. Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.
Жена му нимфата Евридика била ухапана от змия в деня на сватбата им, като Орфей се е опитал да я спаси от подземното царство. Той слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство. Орфей загинал, разкъсан край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.Сред орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики.
За името на нашата ложа, Орфей и Орфическата философия
Всеки път, когато се ражда нещо ново, от особена важност е името, с което това ново ще заяви своето съществуване. Името не е просто произволно съчетание на звуци, а символ, синтезиращ взаимодействието между формата и съдържанието на новото. Негова иманентна характеристика и задължение да съответства на звуковото си изражение. Знаейки какво е Масонството, неговата цел (усъвършенстване на околния свят чрез самоусъвршенстване), начините, по които постигаме тази цел (посвещение и работа върху самия себе си), обстановката, в която тази работа се осъществява (специална обстановка, пресъздаваща традиции) и дългото историческо минало на тези традиции („Златното руно” и „Римския орел”), а така също и географското ни разположение, беше естествено да се потърси название, отговарящо на стремежа на нашата ложа да стане здрава брънка от световното Масонство, да бъде идентифицирана като българска, но с име, известно на целия свят. За това беше избрано името на великия тракиец Орфей.
Кой е Орфей? Мисля,че това го знаят всички: велик музикант и поет, произхожда от тракийската аристокрация.
Родопите са мястото, където е живял и творил Орфей. Но много неща все още не знаем за него и неговите школи.
Първите школи за посвещение в Европа са били неговите, създадени в нашите Родопи. Знанията се пазят в устни предания, които са засекретени. По време на изпълнение на мистериите се свири, пее, танцува. Но в тях се показват и петте принципа на управление на живота:
1. Принцип на духоматерията. Всичко е енергия в различни вибрации. Материя и дух са едно. Цялото пространство е наситено с дух и материя взаимно свързани и взаимно проникнати.
2. Принцип на съответствието. Каквото е в невидимия свят, такова е и във видимия.
3. Принцип на противоположностите. Всяко знание има две страни: положителна и отрицателна. Змията като символ на мисълта може да не те ухапе, но може и да те погуби.
4. Принцип на движението. Всичко е във движение. Всичко е във вибрации. Времето тече.
5. Принцип на еволюцията. Пътят на еволюцията е в спирала и тя се движи към все по-разширяващо се съзнание.
При мистериите е ставало издигане от едно стъпало на друго по-високо чрез обучение. Светилището не е било място за служене на боговете, а за контакт с висшите същества от духовния свят. Митологиите не са детски приказки, а са имали скрит дълбок смисъл за принципите на посвещението. Налагало се е да се ползват в този вид, за да не бъдат подложени на гонение хората с духовни интереси. Митологиите са разигравани като театрални постановки с музика, поезия и танци на мистериите. Театралните представления са били вид езотерични посвещения. Изкуството е засилвало въздействието. Мистериите са траяли по цял месец, за да могат да се запомнят и да въздействат по-пълно.
Мистериите са били на два кръга. Външният кръг е бил представление за всички, но малцина са разбирали скрития му смисъл. Те са били кандидатите за вътрешния кръг от посветени. След необходимата проверка за психическа и физическа издръжливост, както и за нравственост и вярност към учението, на следващата година кандидатът е можел да бъде посветен в мист (участник в мистериите). Най-напред са се провеждали 4 пъти в годината, на всеки сезон. После се разредили през 1, 2 и повече години. Видимата цел е била получаване на изцеление, а тайната – посвещение в законите на невидимия свят.
Соларните светилища, където са се провеждали мистериите, са били извън населената територия. Мястото се е избирало по няколко фактора:
1. Вода (река, извор или езеро)
2. Камък (скални масиви с пещери)
3. Планински връх (в близост или извън светилището)
4. Поляна (открито пространство)
5. Голямо дърво (символизира дървото на живота)
Имало е отделни светилища на по-непристъпни места в близост с извори и пещери. Това са били местата за посвещение.
Най-важното условие за присъствие на мистериите било да се спазва предварителен пост, а по време на тайнствата никой не носел местна храна и вино.
Днес мнозина се чудят, как е възможно Орфизмът, който е една от най-древните практически системи за духовно усъвършенстване на личността, да е просъществувал толкова много хилядолетия, след като най-последните открития по разчитането на древното тракийско пиктографско писмо показват, че плочите на Орфеевия завет датират от една толкова архаична епоха – от поне 5000 г. пр. н. ера! За непосветеното мнозинство си остава непонятно защо толкова много от древните Орфически практики се запазват в елементи или дори в цялост, почти във всички по-късни системи за духовно-интелектуално развитие на човека – от Древен Египет, Индия, Китай и Япония, до Палестина, Персия и целия християнски свят. Отговори на този въпрос има много и всички те отразяват различни страни на значимостта на древните тракийски орфически концепции, които стават основополагащи за почти всички по-късни научни, философски, религиозни и културни системи из древния свят.
Но всички тези отговори могат да бъдат обобщени и най-точно конкретизирани чрез следната справедлива формулировка: Орфизмът е вечен, защото той не е просто една идеалистична теория за света и човека, но той е практически начин на живот, който дава вечни резултати!
Основната парадигма в Орфическия начин на живот е Парадигмата за трансформацията. Тази парадигма е особено добре формулирана в Третата плоча на Орфическия завет – Сакраменталната (Сакралната) Плочка от Караново. Там става ясно, че съществуват способи, чрез които „обичайната“ („сурова“) човешка природа може да бъде трансформирана в „Божествена“ („благородна“) природа. Способите, по които става това, представляват система от посветителни практики, които спомагат за „премахване“ („убиване“) на „тъмните“ („вълчи“) страни в човешката природа, от които произлизат всички злини в живота и обществото и „възкресяване“ („отключване“) на онези божествени потенциали, дарени от Твореца, които са „спящи“ („блокирани“) и затова непроявени у повечето хора, но които са двигателите на духовния прогрес и „духовните маркери“ на новата генетика на предопределената от Бога цивилизация на Божествените хора!
Тази Парадигма на Трансформацията при Орфизма, за разлика от тази при някои други философски школи през вековете, не е просто едно добро пожелание, нито утопична мечта! Тя представлява един елегантно и изящно простичко представен, но великолепно задълбочен и извисен практически инструментариум за постигане на трайно усъвършенстване на личността във всичките й сложни измерения, съответстващи на Дух, Душа и Тяло, които водят до качествено ново и извисено състояние, както на интелекта и емоциите, така и на междучовешките отношения на всяко ниво – от интимното до управленческо-общественото. Тази нейна изключителна уникалност и всеобхватност е директно следствие на Орфеевия Завет между Бога и тракийския народ, който е най-древният завет между Бога и човека в световната записана история и е записан с най-древното Тракийско пиктографско писмо, в което е заключена и огромната идеограмна сила за трансформация на човешкото естество!
Вечните тайни, записани именно в този Вечен завет, са и изворът, и гаранцията за ефективността на Тракийската Орфическа трансформация, и квинтесенцията на тракийското мистериално посвещение (Новорождение) в Ново Божествено (и Вечно) естество, което е крайъгълният камък на орфическото безсмъртие или на вечния живот за Новородените (Посветени), които се „обличат“ в Естеството на Божия Син.
„Партитурите” на Орфей са вечни, макар и да не съществуват написани на хартия. По подобен начин и най-важните правила на масонската структура са вечни, макар и неписани.
Неписаните и най-важни правила на масонската структура
Конституцията на Джеймс Андерсън от 1723 г. , към която Конституцията на ОВЛБ препраща в чл. 5, съдържа едно доста бегло препращане към древните ландмарки на Свободното зидарство. Единствената разпоредба, съдържаща се в Конституцията на Джеймс Андерсън гласи: „Всяка Велика ложа има право да създава собствени правила, както и да ги изменя, за постигането на истинската полза на това древно братство, като във всички случаи Древните ландмарки следва да бъдат внимателно спазвани” .
Първият масонски изследовател, който дефинира древните ландмарки в детайли е Алберт Маккей. В книгата си „Учебник по масонска юриспруденция”, Алберт Маккей дефинира три вида източници на масонската юриспруденция: ландмарки, общи правилници (на съответната Велика ложа) и местни правилници (устави на отделните ложи). Той дефинира древните ландмарки по следния начин: „неписаните закони и обичаи на масонството са неговите ландмарки” . В допълнение на това, за да бъде считано за ландмарка, съответното масонско правило трябва да се е превърнало в обичай и да се спазва непрекъснато. Следователно следва да са налице четири критерия, за да може отделно правило да се счете за масонска ландмарка: (I) неписан масонски закон или обичай, (II) съществуващ от древността, (III) правилото е универсално, и (IV) правилото не може да бъде променяно. Алберт Маккей дефинира 25 ландмарки, някои от които са особено важни: №25 – Тези ландмарки не подлежат на промяна; № 6 – Прерогатив на Великия майстор е да предоставя диспенсации за повишаване в степен; № 8 – Прерогатив е на Великия майстор да произвежда масони на място; и други.
Внимателният преглед на Конституцията на Джеймс Андерсън от 1723 г. показва, че голяма част от ландмарките, посочени от Алберт Маккей присъстват в текстовете. Така например, посочените по-горе ландмарки №6 и № 8 са отразени в чл. 4 и чл. 5 от Конституцията на Андерсън.
За пълнота е необходимо да се посочи, че редица масонски изследователи са предлагали по-широки обобщения на древните ландмарки. Роско Паунд дефинира седем крайно обобщени лендмарки, а Терънс Сачел дефинира девет лендмарки , като опит за комбинация между подхода на Алберт Маки и Роско Паунд .
…… Основна характеристика на Старите задължения, Ритуали и Символи на Свободните зидари (ландмарки) е фундаменталното им значение за Свободното зидарство и невъзможността те да бъдат променяни. При противоречие между Конституцията на Велика ложа и Старите задължения, Ритуали и Символи на Свободните зидари (ландмарки), следва да се прилагат последните. …………
В масонството няма противоречие относно важността на съдържанието предформата
Вероятно има много други допирни точки между Орфей и масонството, не на последно място – музиката, но от горното според нас може да се направи извод, че в масонството, както в наследството на Орфей, най-важното е съдържанието, а не формата. Нямаме „партитурите” на Орфей. Нямаме писана „Конституция” на глобалното масонско движение. Но те са вечни. Те са вечни със своето съдържание, а не защото са написани.
Често казваме за нашите търсещи, че някои от тях са „неприети масони” или „масони по рождение”. Често изключваме наши „братя”, които макар и приети в нашите редици, при спазена форма, са несъответстващи на съдържанието на един масон. Те имат сертификат, трябва да се отнасяме към тях като с „уважаеми”, „много уважаеми” или каквото повелява нашата писана Конституция и писани ритуали, но те нарушават именно неписания, но вечен, фундамент на нашето общество.
За чувството да бъдеш 20 пъти по-млад от съвременното масонство
Скъпи братя,
Не знам за вас, но аз се чувствам като проходило, но не-напълно-проговорило дете, което е застанало пред укрепнал и уверен свой родител – 300-годишната Обединена Велика ложа на Англия. Днес ние от ложа „Орфей” № 21, ориент София, празнуваме 15 години, а старият Велик секретар на Обединена Велика ложа на Англия ме натовари с приятната задължение да поздравя всички вас с годишнината, на която не може да присъства, защото е на бал по повод на 300-годишната Обединена Велика ложа на Англия.
Скъпи братя,
Ние не сме масонски младежи, ние не сме масонски тийнейджъри, ние сме масонски пеленачета! Само масонският стаж на всички присъстващи братя от ложа „Орфей” е вероятно по-малък от този на тримата изтъкнати наши гости от Англия днес! Нека прочетем книгата, която брат Божидар Савов издаде с наша помощ и помним великите масони – българи!
Какво по-хубаво от това, че сме масонски пеленачета?!
Нека с присъщото за малките деца страхопочитание към родителите да учим масонството от нашия родител – Обединената Велика ложа на Англия!
Нека се научим да четем и с любопитството на новия живот да черпим и споделяме масонски познания!
Нека знаем, че не сертификата за масон прави съдържанието на масона, а именно съдържанието е това, което има значение!
Нека помним Орфей и това, че във всеки от нас има част от него – нека да търсим тази част с усилия към самоусъвършенстването! ◊
- Anderson, James, ”The Constitution of the Free Masons”, London, 1723.
2. На английски в оригинал текстът е със следното съдържание: „Every Annual GRAND LODGE has an inherent Power and Authority to make new Regulations, or to alter these, for the real Benefit of this Ancient Fraternity: Provided always that the old LANDMARKS are carefully preserved”
3. Mackey, Albert G., ”Textbook of Masonic Jurisprudence”, Kessinger Publishing, LLC (February 1, 2003)
4. На английски в оригинал текстът е със следното съдържание: ”The Unwritten laws and customs of Masonry are its Landmarks”.
5. ‘A Modern Examination of the Landmarks of Freemasons’, Pietre-Stones, ”Review of Freemasonry
6. Pound, Roscoe, ”Lectures of Masonic Jurisprudence”, National Masonic Research Society, 1920.
Бюлетин на ОВЛБ, септември 2017 г.