Поведението на един масон като лек за страховете на хората

 

Брат Ф.И. , ложа „Боянският майстор, София

 

 

Сп. „Зидарски преглед“, май 2017 г.

 

 

Мислите, които ме подтикнаха да напиша този свой текст, бяха провокирани от един такъв въпрос:

 

Дали всичко не е в наши ръце?

 

Естествено, една дума като „всичко“ е опасна дума. Може да ни главозамае. Нейният антипод – „нищо“, може да ни отчае. В случая аз насочвам думата всичко към нашето мислене, към необходимостта от неговата промяна.

Мнозина биха изпитали уплаха и от идеята за промяна в мисленето. Но… ако ние не сме готови за това, какъв е смисълът от съществуването на нашето Братство? Да заставаме един срещу друг, с барикадирано в черните ни костюми непроменливо мислене? Напротив, трябва да сме готови и да се променяме, и да променяме. Без натрапчивост, с постоянство – както водата прониква между пукнатините в камъните и си проправя път.

Братя,

 

Трябва да помагаме за духовното израстване на сънародниците ни

 

– за да бъдем всички по-добри, по-усмихнати и по-щастливи. Само тогава, Братя, ще има смисъл от нашите сбирки. Ако днес всяка наша среща със себеподобен промени всекиго по малко – към по-извисена духовност и правота, утре всички ние ще заживеем в по-благоустроен свят, свят, който сами ще сме изградили. Естествено, първо трябва да се вгледаме в себе си.

При това, в тази си мисия трябва да сме като едно цяло – единни и сплотени. Само така ще изградим по-добро бъдеще за децата си, ще бъдем по-силни. Трябва винаги да се зареждаме духовно от нашата вътрешна „слънчева система“. За съжаление обаче, не всички са стигнали до това откровение, не всички са на такъв етап от своята еволюция.

Трябва да сме далновидни, да търсим пътя към истината – с мисъл за единствената необходимост: успеха на цяла България. Всеки човек има нужда от добри примери. Нека се опитаме да ги даваме – с поведение, ако щете – със скрит маркетинг. Но трябва да се опитваме да променяме света около себе си. Ето защо, смисълът на моя градеж е:

„Поведението на един Масон за духовното извисяване на всеки, до когото той се докосне.“

Разбира се, това означава отговорност. Но всеки от нас, ден след ден, месец след месец, година след година може да дарява добро на всяко човешко същество, до което се докосне. Най-важното в тези нови времена – времена на изместена от материалното духовност, ние, Братята, да сме много по-активни от всякога досега. Нека всяка сутрин, ставайки от леглото, да си зададем въпроса:

Какви сме?

И веднага да добавим:

Какви искаме да бъдем днес?

Готови ли сме да дадем най-доброто от себе си,

 

за да служим на други, които не могат да намерят Светлината

 

– в безпътицата си, в живота си, който е живот в „тунел“. Нека се опитаме да бъдем техни пътепоказатели, тяхна светлина… Човек, променяйки пътя на други към по-добро, става по-добър човек.

Нобеловият лауреат, д-р Алберт Швайцер, бил попитан:

„Докторе, какво не е наред с хората днес?“

Той замълчал. След което казал:

„Хората просто не мислят.“

Времената, в които живеем са златни. Ние, хората, сме ги чакали дълги години. Дните ни минават в най-богатата съществувала някога епоха на Земята, във времена на изобилни възможности. Знам, че ще бъда апострофиран, ще ми бъде възразено, че изобилните възможности са възможности само за малцина. Но ние можем да се опитаме – поне малко, поне в живота около нас – да поправим тази несправедливост. Ако приемем с разума и сърцето си подобна предварително промислена цел – тогава тя ще се увенчае с успех. Вместо да се съревноваваме в желанието си да изпреварим някого по богатство или обществено положение,

 

можем просто да правим добро, добро, добро – добри неща.

Всичко, до което се докоснем, трябва да се превръща в добро дело. Така ние ще се превръщаме в онова, което мислим.

Великият Марк Аврелий е казал:

„Животът на човека е това, което той сам си мисли за него.“

И Ралф Уолдо Емерсън е написал почти същото:

„Човекът е това, за което мисли през целия ден.“

Най-голямото откритие на човечеството е, че човек може да промени живота си като промени умствената си нагласа. Само трябва наистина да искаме тези неща и единствено тях, а не в същото време да желаем още 100 други неща, които не са осъществими!

Уилям Шекспир го е казал по следния начин:

„Съмненията ни са предатели и ни карат да губим доброто, което често можем да спечелим, като не се страхуваме да опитаме.“

Не мога да не си давам сметка, че през вековете съмнението е било въздигано на пиедестал от мнозина световни мислители, било е сочено като най-важния инструмент на човешкия прогрес. Но в същото време не мога да се отърся от представата за непрестанно съмняващия се човек, който – изтъкан само от скептицизъм – не прави нищо, не предприема нито една крачка, в която и да било посока.

Всъщност, не трябва да виним хората и обстоятелствата, а просто да се опитаме да променим всеки към по-добро, (ако сме получили достатъчно сигурни знаци, че самите ние сме по-добри).

 

Нещата, които са ни дадени безплатно, не ги ценим. Нещата, за които даваме пари, ценим високо.

 

А всичко, което е най-стойностно в живота: умовете ни, душите ни, надеждите ни, мечтите ни, амбициите ни, интелигентността ни, любовта ни към ближния, към приятелите, към Родината и т.н., са все безплатни. От друга страна, онези неща, които струват пари, можем да ги заменим винаги, когато поискаме.

Човешкият ум е в сила да реши много от задачите, които му поставим, но, като цяло, ние го ползваме за дреболии, а не за подвизи. Ето защо, нека да посеем големи неща, които ще променят човечеството към по-добро в неговия ум. И резултатът ще дойде с времето. Трябва обаче усилено да се стремим към тази цел. Законът за „усилния стремеж“ е закон като закона за гравитацията. И той, както и останалите закони на природата, работи непрестанно, неуморим е, както са неуморими и те.

Ако живеем в хармония с всички природни закони, всичко, което сме планирали, ще ни се случва.

 

Всеки един от нас е сума, равна на всичките му мисли,

 

събрани на едно място. Ние сме на онова място, което ни е отредено от мислите ни – независимо дали признаваме това, или не. Всеки се храни с плодовете на мислите си, а те трябва да направят от живота вълнуващо приключение.

Английският математик и философ, сър Исак Нютон, ни е дал законите на физиката, които са еднакво приложими и за хората, и за движението на телата във Вселената. Един от тези закони гласи:

„Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.“

Не можем да постигнем нищо, без да платим цената. Трябва да свикнем с това, за да надживеем тесногръдието и егото си! Причината да ставаме всеки ден от леглото си може да бъде една висша цел в помощ на обществото – тогава ще променим себе си и хората около нас.

Новите навици не се оформят лесно, но – веднъж изградени – те ни служат до края на живота ни. Да помогнем на хората, това означава, че помагаме и на самите нас, защото даването е право пропорционално на вземането.

Мнозина приемат буквално максимата:

„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“,

и имат готов апостроф:

„Исках, много исках, но не ми бе дадено; търсих, много търсих, но не намерих; хлопах, много хлопах, но не ми бе отворено.“

На никоя подобна горчива констатация не може да бъде отказана правота. Независимо от това, ние трябва да продължаваме и да искаме, и да търсим, и да хлопаме, и – което е най-важно – винаги да бъдем спокойни и с весела сигурност да се раздаваме. Нека да вършим работата си така, както никой друг път, по най-добрия възможен начин… и ще намерим живота, за който мечтаем, Братя.

Писателката Доротея Бранд в книгата си „Събуди се и живей“ е написала:

„Действай така, сякаш е невъзможно да се провалиш.“

Тя е направила собствен тест – с искреност и вяра; и целият ѝ живот се е превърнал в едно неописуемо богатство и разкош.

Нека вярваме и нека сме упорити по пътя към общия успех. Нищо велико не е постигнато без вдъхновение. Не можем да имаме нещо в замяна на нищо, Братя. Единственият начин е:

 

да сме готови да платим цената и да вярваме в законите на природата.

 

Всяко действие има последствие. Великолепно би било, ако станем богати, докато обогатяваме другите. Ако искаме повече, трябва и да даваме повече, да служи повече. Човешкият ум може и да наподобява съд, който трябва да бъде запълнен, но той по-напред трябва да бъде огън, който да бъде запален.

Скъпи Братя,

Нека засадим семето на доброто, на вярата, на надеждата и духовността. Нашата обща задача трябва да е: да заразяваме хората с доброта и с безспирен стремеж в търсенето на истината – за един по-добър и по-достоен живот на хората по света. Качеството на нашето битие зависи от качеството на нашите взаимоотношения, идеи, мисли. Само ние, с общи усилия, с усилията на нашите Братя от различни краища на земното кълбо можем да помогнем, човечеството да се отърси от своето ксенофобство, от разделенията, от нечии игри със страховете на хората.

Всичко, което мислим, казваме, правим, всички решения, които вземаме, всичките ни реакции,

 

всичко, което преживяваме идва от два основни източника:

 

или от любовта, или от страха. Мнозина от нас не искат да признаят това, но тези са реалностите. Ето защо, ние, като такива, които претендират да са по-просветлени, трябва да изследваме страховете си, да разберем от какво се страхуваме и какво влияние оказват те върху нашите решения, върху цялостния наш живот.

Първият страх е страхът от поемане на отговорност за онова, което вършим. Ще ми бъде възразено, ще ми бъде посочен страхът от смъртта, страхът от болестта, от болката, от страданието. Но поемането на отговорност се отнася и до вземането на решение – по адрес на смъртта, на болестта, на болката, на страданието. Ето защо, ако успеем да поставим юзди на страховете си и така ограничим тяхното въздействие върху нас, ако успеем да убедим и други хора да сторят същото, то ние ще сме част от промяната на света към по-добро.

От друга страна, колко по-добре би било, ако – вместо да правим нещата от страх – ги вършим, мотивирани от любов. Страхът сковава, поражда катаклизми, а любовта – доброта и разбирателство. Трябва да спрем да се страхуваме от живота, защото той ни е даден от Всевишния.

Духовният учител Нийл Уолш казва:

„Назови страховете си приключение“,

след което пояснява, че така може да бъде привлечена енергия, която ще излекува страха.

И добавя:

„Това е енергията на възбудата и въодушевлението от самия живот“,

откъдето черпи основание за своята куриозна дефиниционна рекапитулация:

„Животът е процес, който информира живота за живота чрез самия процес на живота.“

 

Бихме могли да се отдадем на работа в името на човечеството.

 

Та нали всеки ден откриваме, че живеем сред хора, че всяко човешко същество има нужда да види себе си постигнало някакъв свой връх. Защо да не помагаме повече хора да намират своя път към него. Нима не забелязваме, че днешният свят има нужда от много повече и по-истински лидери, които да показват правилния път към себереализация?

Добрите човешки взаимоотношения добавят много позитивни стойности и изместват страховете, свързани с властта, здравето, парите. Трябва да споделяме този род отношения с всеки около нас. Нима е лесно да демонстрира безучастие, когато наблюдаваме общата си деградация.

Ние искаме да построим втори, трети етаж над онова, което са съградили нашите деди, да продължим техните дела, да възпитаме децата си да сторят същото над онова, което ще построим ние. И точно тук е много важно да се замислим над въпроса:

 

какво ще получат в наследство от нас?

От него ще зависи бъдещето на страната ни.

Духовността стои в основата на разбирането, че нещата, които ни се случват всеки ден, са свързани посредством много нишки със собствените ни мисли и действия. Но знанието за това не е достатъчно. То е като семето, което – докато стои в хамбара – не ще даде плод, който да пожънем. А ние трябва да сеем човещина, можем и трябва да бъдем човеци в днешната не най-човешка реалност. ◆