„100 известни личности от българското масонство (1879 – 1940)“
Автор Божидар Савов, издателство „Поливижън“, Банско, 2017 г.
Една от най-стойностните интелектуални прояви в годината, когато отбелязваме 100 годишнината от основаването на Великата символична ложа на България (27 ноември 1917 г.) и началото на организираното българско масонство, е наскоро излязлата книга на историка Божидар Савов „100 известни личности от българското масонство (1879-1940)“. Празниците отминават бързо и лесно се забравят. Неговото дългогодишно дело, втъкано в този 500 страничен изследователски труд с неизбледняваща във времето стойност, е и ще остане за идните поколения като широкообхватен, детайлно разработен и исторически правдив богат информационен източник. Основание за законна гордост, че сме българи и масони, за пробуждане и възстановяване на националната ни памет. Защото преобладаващата част от българските масони по това време са били едни от най-изтъкнатите представители на духовният елит на нацията. Строители на възкръсналата върху картата на Европа българска държава след половин хилядолетна забрава.
Бих нарекъл тази книга, „делото на живота“ на историка Божидар Савов. Поне към момента и доколкото зная. Тя увенчава неговия упорит дългогодишния изследователски труд, усилията му в продължение на над две десетилетия да популяризира същината на масонството и най-вече — историята на българското.
Принос за нейното отпечатване и поява на книжния пазар има активното ангажиране и подкрепа на неколцина милеещи за българската история братя, както и финансовата подкрепа на десет ложи от ОВЛБ. Бих оприличил съвместните усилия за нейното издаване с Възрожденско дело, пренесено в днешно време.
Трудът на Божидар Савов заема достойно място сред все още малкото авторитетни книги, посветени на българското масонство в периода до 1940 г. Почти без изключения, всяка от тях, наред с описание и исторически анализ на дейността и развитието на българското масонство, най-вече на Великата ложа на България, съдържа и списък с повече или по-малко подробни биографични данни за най-изтъкнати представители на българското масонство от това време. При това с описание предимно на тяхната дейност и принос за развитието на масонството.
Историкът Божидар Савов е съсредоточил вниманието си изцяло върху 100 личности, подбрани от него според заслугите им за изграждането на българската държава и общество. Именно тази информация преобладава, докато масонската биография е оставена на втори план. Това е съвсем естествено, защото подборът за прием в ложите е целял преди всичко привличане в храма на най-дарените свише родолюбиви българи, доказали се достойни личности, вече или по-късно, издълбали неизличимо имената си в темелите на все още младата ни държава. Приемът им в масонството е бил преди всичко следствие, признание за техните качества и родолюбиви дела, а не обратното – трамплин за кариерно израстване. Поне за повечето от членовете на братството.
Четейки биография след биография на видни синове на Майка България, книгата на Божидар Савов неусетно изгражда правдива представа за българското масонство до края на Втората световна война. Защото макар и саморазпуснало се през 1940 г. като организация, масоните не са преследвани и са съхранили своето личностно влияние и обществени позиции до края на войната.
Преди близо 80 години Димитър Ведър, съосновател на ложа „Заря“ (1914 г.) и син на основателя на българското масонство Иван Ведър, публикува в книгата си „Свободното зидарство (франкмасонството)“, София, 1938 г., един от най-ранните списъци на по известните имена в световното и българското масонство. За тях той обобщава:
„… всички тези хора бяха известни, защото преди всичко бяха учени, скромни, добри, човеколюбиви, доблестни и примерни граждани и патриоти. Може ли да се каже същото за всичките гонители и клеветници на Свободното зидарство? Свободното зидарство е било лаборатория на всеки прогрес. Най-старата от емблемите на Свободното зидарство, триъгълника, виждаме да краси главите на много светии, тая емблема, която съдържа декларациите за правата на човека и гражданина, каква чест!“
Авторитетна, трудно заобиколима, оценка за качествения състав на българското масонство по това време дава и гаранта на Великата ложа на България пред Великата ложа на Франция — Алберт Лантоан, изтъкнат френски поет, есеист, романист и масон от края на ХІХ в. и първата половина на ХХ в. В своята статия – „Свободното зидарство на Балканите” (1928 г.), той пише:
„В ложите е представен елитът на обществото – лекари, професори, писатели, адвокати, директори на администрации, високостоящи граждани, офицери, духовни лица. Няма повече от 600 членове за цяла България”.
Тази констатация е в подкрепа на изказаната от него в същата статия убеденост, че „Всяко общество бива покварено чрез увеличаване на посредствеността”.
Различни архивни проучвания, както и годишните отчети за „Вещественото и нравствено състояние на ВЛБ“, публикувани в сп. „Зидарски преглед“, показват, че през годините числеността на Великата ложа, започнала със 100 члена през 1918 г., не е надхвърляла 490-515 братя. Средно годишно за целия период на съществуване на ВЛБ масоните са наброявали около 410 души. (виж. „Гордостта да бъдем масони“)
Един от най-авторитетните съвременни изследователи на българското масонство, проф. Недю Недев ( „Българското масонство 1807-2007 г.“) заявява: „Българското масонство има не значително, а голямо влияние в живота на страната. То представлява най-отбраната, и най-престижната общност на образованата класа и висшата интелигенция. Оставените от него традиции и опит са забележителен духовен и национален капитал“.
Един от най-подробните публикувани досега извори, доказващ правотата на цитираните оценки за качеството на българското масонство до Втората световна война, е именно книгата на Божидар Савов.
Качеството, влиянието и приносът на дадена организация за общественото развитие в най-голяма степен зависят от качеството на нейните членове. Това се отнася дори и за организации като масонството, които категорично не се занимават с политика и не се месят в ръководството на държавата. Техните членове обаче, изповядващи идеалите и споделящи ценностите на масонството, заемат немалка част от ръководните постове в държавата и обществото.
Книгата „100 известни личности от българското масонство (1879 – 1940)“ не е четиво за един ден. Към нея читателят ще посяга всеки път щом срещне едно или друго име на виден българин от онова време. Много вероятно е той да се окаже член на масонското братство. Биографиите на успелите в живота, благодарение на личностните си качества, на огромен труд и отдаденост в работата братя, носят силно възпитателно послание за младите поколения. Затова бих определил книгата и като една от малкото светлици, сочещи единствено достойния път за личностно изграждане на младите поколения българи.
Пожелавам на автора не след дълго да ни поднесе следващото разширено издание на книгата си, защото работата по проучване на архивите за българското масонство далеч не е приключила.
Георги Балански, главен редактор на сайта на ОВЛБ
• Книгата се разпространява чрез големите книжарници в страната.