Масонството и религията

 

 

Градеж на брат М.М., Велик секретар на ОВЛБ

 

Градежът е изнесен в ложа „Сговор 92″ през декември  2003 г.

 

 

Може да се спори и да се приведат различни доводи относно това дали  масонството всъщност е религия. Да се отрича това твърдение е все едно да се отрича очевидното. В действителност всяка философска система може да бъде интерпретирана като религия. Масонството по своята базисна природа се измъква от включването му под термина „религия”. Тези, които биха претендирали, че то е религия ще установят, че това би противоречало на тяхната вяра. Такова противоречие обаче не съществува при масонството.

Всяко сериозно изучаване на масонството би показало, че то е замислено и конструирано да насърчава вярата на своите членове в тяхната индивидуална религия.

Масонството е допълваща философия към всички монотеистични (едно-божествени) религии. То само по себе си не е завършена религиозна система. То изисква от неговите членове вече да имат собствена вяра, например като Християнството, преди да станат масони. Никои от ритуалите на братството или от неговите учения не се опитват да заменят или да обезсърчават религиозните вярвания на неговите членове. Напротив, съществен факт е, че то прави точно обратното. Масонството насърчава доброто морално поведение и семейните ценности и съответно изключва членовете, които не могат да живеят по тези високи стандарти.

Работата в отделни степени сама по себе си понякога е критикувана чрез обвинения, че не е библейска или че не е исторически правилна. Свободното зидарство открито казва, че степените са алегорични и не трябва да се разбират буквално. Степените са замислени, за да демонстрират конкретна гледна точка или идея, а не да убеждават някого, че те предлагат някаква дълбока, неизвестна преди това религиозна истина. Единствената истина, за която масонството напомня е братството на целия човешки род под всевиждащите очи на Бог посредством милосърдие към всички. Коя вяра би намерила това добродетелно поведение за осъдително?

Всеки, който атакува масонството за неговите фундаментални принципи разклаща основата на Християнството, Юдаизма и Исляма. Трудно е да се повярва, че всеки добър човек в търсене на истината би открил недостатък в тази организация, освен ако не намери някакъв друг начин за нейното атакуване.

Интересен е фактът, че много от антимасонските организации изискват пари за достъп до тях дори или го правят чрез задължаването да се закупуват техните книги. По-скоро като че ли подобно поведение е покварено и е в противоречие с Библейските принципи. Апостолите са посветили живота си, за да разпространяват Евангелието, без да получат каквато и да е парична награда. Така че всеки, който действително се интересува от истината би следвало да е свободен да приеме или да отхвърли всяко едно твърдение.

Има разбира се и хора, които са излезли от масонството, вярвайки, че то по някакъв начин е в противоречи с техните религиозни убеждения. Това е напълно допустимо поведение. Всеки масон е свободен да избере кое той счита за правилно, но е осъдително да се атакува братството чрез публикации на изопачени факти с цел да се извлече полза за някого. Това по всички стандарти за морал и етика действие се определя като алчно и самообслужващо. Разбира се подобни действия не са истина за повечето братя, които напускат братството. Някои напускат по много честни и религиозни причини и никога не се опитват да спекулират за сметка на другите. Проучването на писмата за напускане на тези хора отчита, че те са имали искрени трудности да отделят алегорията и алюзията от религиозната истина. Огромната част от техните трудности са свързани с невъзможността да използват специфичното име на Бог в тяхната религиозна вяра в масонската работа. Свободното зидарство е братство, състоящо се от мъже с различна вяра. Затова е очевидно, че използването на конкретни имена би било дразнещо или обидно за други членове.

Масонството никога не се е опитвало да дефинира или да подкрепя друга религиозна идея освен братството на целия човешки род под всевиждащите очи на божественото чрез милосърдие. Каква точно вяра е правилната за всеки от членовете на братството зависи единствено и напълно от неговото индивидуално решение. Свободното зидарство подсилва единствено идеологиите, върху които всички хора могат да се съгласят и никога не се опитва да предлага духовно водачество.