Масонството не е просто още една филантропска организация

 

 

Градеж на брат М.М, Велик секретар на ОВЛБ

 

Градежът е изнесен в ложа „Сговор 92″ през май 2003 г.

 

 

 

Настоящото изложение представлява разсъждения на автора, провокирани от материал на г-н Seán O’Néill, 32°, Вирджиния САЩ. Целта на изложението е не да се опитва да убеждава в правотата си, а да провокира разсъждения върху същността на масонството и неговото съвременно проявление.

 

„Масоните никога не са желали нито планували да бъдат като другите мъже, така че ние трябва да се отдадем на тази фундаментална разлика и да престанем да се опитваме да убедим публиката, че сме просто още една филантропска организация.“ (г-н Seán O’Néill)

Да станеш масон е относително лесно. Независимо от церемонията, приемането доста наподобява присъединяването към някоя друга асоциация. Човек попълва заявление, в последствие е одобрен, плаща няколко лева и преминава през някои формалности. При Свободното зидарство последното се състои от преминаването през степените чирак, калфа и майстор масон. Впоследствие, ако той може да помни и декламира, значи се е справил. В наши дни спокойно можем да си признаем, че дори е възможно и това да не му се налага. На всички от нас са известни или поне са чували за случаи как директно се става майстор масон.

 

Така че какъв е проблемът на съвременното масонство?

Според г-н Seán O’Néill, 32°, а и аз споделям неговото мнение, проблемът е в отговорите на следните въпроси:

Първо – защо някой да си прави труда да се присъединява към подобна версия на Свободното зидарство?

Второ – ако той го направи, какво би задържало неговият интерес за няколко години, а камо ли за цял живот?

Тези два въпроса следва постоянно да занимават всеки един от нас, тъй като в техните отговори се крие бъдещето на нашето братство. Навярно много от нашите братя са били обект на подобно презрително описание на техния масонски опит, както представеното преди малко.

Въпреки, че направеното по-горе описание обхваща механизмите на процедурата по превръщането в масон, то не обръща внимание и напълно изключва емоционалната и психологическата промяна, която съпровожда постепенното превръщане на мъжа в масон.

Мъжът превърнат в Масон на момента е необичайно явление най-вече защото важна е трансформацията, без нея всичко се превръща в просто една случка.

В днешно време, според г-н Seán O’Néill, Зидарството се опитва да спре свиването на братството чрез изграждане на членство и управление на изключителността на масонството чрез избора единствено на ентусиазирани мъже с добра репутация за кандидати.

 

Как можем да се справим с тези цели?

Ако в миналото основният стремеж на масонството е бил да направи от добрия човек по-добър, то днешните ни цели би трябвало да бъдат – да направим всичко, което можем върху всеки върху когото можем да въздействаме.

Ако превръщането в масон е процес, то следва ложите да се стремят максимално да разпространяват знание за реалното значение на масонството към кандидатите (чираците и калфите). Съответно да го правят толкова време, че това знание да бъде максимално абсорбирано. В противен случай, тези мъже ще се присъединят към нещо, но ще станат нищо.

В миналото (например през Колониална Америка, както г-н Seán O’Néill обяснява) степените са давани по различен начин. След въвеждането във всяка степен братята са сядали на голяма маса и са провеждали дискусия за съдържанието и значението на проведения ритуал. Чак когато майсторите масони оставали задоволени от разбирането на нововъведения брат, всеки се наслаждавал на другарството, добрата храна и спиртните напитки. Било е празнично събрание, от което всеки член се прибирал вкъщи в цивилизован час с освежени тяло, ум и дух.

В днешно време като че ли не е точно така. Идеята за по една другарска чашка в ложата е анатема. Обикновено се форсират кандидатите да заучават неясни пасажи пълни с архаични фрази. По време на градежна работа братята, много често, са основно заети да си коригират един друг рецитациите върху нещо, което някои едва е научил, като в същото време се предполага, че това се прави в полза на кандидатите (имат се предвид кандидатите за майстори).

„Много от нашите редовни срещи могат да се определят повече като лекарство за безсъние, отколкото като информационни сесии за другарството и просветлението“. Този упрек, изказан от г-н Seán O’Néill към обичайните срещи на съвременното Американско масонство, ни кара да се замислим ‒ а дали и при нас не е така? Това само американски синдром ли е или е всеобщ проблем? Програмите за обучение, ако има такива, на първо място съдържат молби за дарения и финансов принос към масонските домове (има се предвид най-вече практиката в САЩ, но подобни примери могат да се намерят навсякъде). Но колко често могат да се намерят съществени индивидуални презентации?

За съжаление статистиката в Америка (както е известно страната с най-силно разпространено масонство) показва, че основните символи на масонството като квадрата и компаса са понастоящем много по разпространени върху надгробните плочи, отколкото върху пръстени или ревери.

Понякога погрешно се опростява всичко като се обяснява, че броя на членовете не е от значение. На нас ни е все едно дали някой ще се присъедини, или не. С други думи, понеже ние сме по-добрите някак така се получава, че другите не желаят да се присъединят. Но ние сме пожелали да се присъединим, тогава защо да не го пожелаят и други?

 

Какво се е променило толкова много от „старите дни“ и какво си е толкова същото?

В ранните години на Америка, например, масонските ложи са били център на градската активност. Всеки е знаел за това и те са били във фокуса на повечето градски срещи, които са се провеждали след падането на нощта. По това време всеки добър мъж е търсил да стане масон, защото всеки добър човек, който е познавал, е бил масон.

Днес, урбанизацията и честата смяна на местоживеене са указали своята неустойчива и преходна култура върху братството. Очевидните ползи от членството – почтеност, репутация и обществено доверие – са занижени до нещо обикновено и дори обезличени като нещо идеалистично. Това в действителност означава, че въпреки че хората биха желали да живеят в един по-добър свят, те са загубили надежда.

Днес е трудно да се намерят добри мъже, които са чували за нас и биха желали да се присъединят. „Ние сме приблизително неясна организация, членството в която не допринася нищо за средностатистическия човек“, казва г-н Seán O’Néill.

Така че друг съществен въпрос, който следва да си задава всеки един от нас е: Как можем да се превърнем в братството, към което се стремим и защитаваме?

• Относно масонските права и ползи

Преди известно време Американската флота е направила изследване, за да определи какво привлича младите американски мъже да служат в нейният корпус. Изследването е показало, че положителните впечатления от флотата са три прости неща: специалност (изключителност); качественост и мъжественост. Корпусът е бил известен с лозунга „Флотата търси няколко добри мъже“. Счита се, че днес масонството трябва да отправи по същество същата оферта. Най-важното право и привилегия, в такъв случай, трябва да бъде лоялността, присъща на нашето отбрано общество. Масоните понякога са обвинявани, че се третират един друг като привилегировани – всеки от нас би трябвало да се надява наистина да е така. Защо не? Нашето братство от мъже с позитивни характери и черти, обвързани с клетва от права на поведение представлява точно такъв сорт хора, с които всеки би искал да прави бизнес. Например, при знак за опасност или „убийство и предателство се очаква“, всички братя следва да са на твоя страна. Разбира се те действат според своя избор и съвест.

Г-н Seán O’Néill изразява следното послание: „Ние никога не сме предвиждали да бъдем като другите мъже, така че трябва да престанем да се опитваме да убедим публиката, че сме просто още едно сдружение с филантропски цели. Ние сме много повече от това и кризата, в която се намира масонството в момента е предразположила много от нас да разводнят нашето послание, а то е – „Масоните са по-добри мъже от повечето и принадлежат към избрано общество, базирано на моралност и репутация“. Проблемите на нашето членство и неоправданите атаки от някои фундаменталистични групи са ни принудили да се обръщаме към публиката „с шапки в ръка“, като че ли има нещо за което трябва да се извиняваме. Ние трябва да се откажем от заемането на отбранителна позиция. Защо да не бъдеш изключителен и специален?“

• Относно катехизисите

Запаметяването на Катехизисите е сравнително ново изобретение. Въпреки, че много от масоните са велики и страстни ритуалисти, може би не всички мъже в хода на просвещението желаят да губят време учейки зубрейки въпроси и отговори. Каква е същинската информация, необходима за да бъдеш добър масон? Несъмнено познаването на ритуала, като цяло и запомнянето на всички знаци, стискания и пароли. В допълнение всеки кандидат би следвало да премине курс на обучение в ложата, чрез който да получи ясно разбиране на обещанията, съдържащи се в катехизиса. Той трябва да разбере в какво се е заклел да крепи. Г-н Seán O’Néill препоръчва също така да обясняваме, че наказанията са изцяло символични.

• Относно ритуала

Ако посетите Англия, ще се срещнете с Английския ритуал, в Италия – Италианския ритуал и т.н. Посетителите на Съединените Щати ще имат удоволствието да се изправят пред повече от 50 версии на едно и също нещо. Как рационално да се обясни на кандидатите, че е от изключително значение да запомнят думите правилно, като на няколко хиляди километра масоните откровено ги рецитират различно?

Явно в наши дни, едновременно с глобализационните проблеми в световен мащаб, този проблем все повече придобива значение. В момента тече кампания по унифицирането на ритуалите, като – очевидно защо – може би най-активно този процес се развива в Щатите.

• Относно членството

Традиционно заинтересованият мъж трябва да пледира за обсъждането за кандидат масон (търсещ брат). Този подход е работил прекрасно, когато повечето мъже са били чували за масонството (например всеки 12-ти американец е бил масон през 1950 г.). Приема се, че в наши дни ние вече не можем да си позволим лукса да прилагаме тази практика. Още повече, че все още има неинформирани братя, които отговарят на любознателните казвайки „това е тайна“ или „аз не мога да ти кажа“ на въпроси на които те спокойно могат да дадат отговор. Как бихме могли да променим тази политика, без да се превръщаме в просяци за кандидати? Отговорът, както изглежда, а и както се препоръчва е да обърнем нашият исторически метод – мъж може да стане масон само ако е бил поканен да се присъедини. По този начин ние ще защитим изключителността на братството, като изцяло ще освободим себе си да се обръщаме отворено към всички мъже, за които чувстваме, че ще бъдат качествени братя.

В заключение бих искал да завърша с цитат от г-н Seán O’Néill, който ме провокира да изготвя този градеж:

„Светът се е променил и генералният извод е, че масоните не са успели да вървят в крак с промените. При сегашното ниво на загуба на членство ние изглежда сме предопределени да бъдем истинско тайно общество, такова за което никой не е чувал или за което никой не го е грижа. Масонството все още има много какво да предложи на човечеството. Ние не трябва да позволяваме този пръв двигател, изграждащ характери, репутация и демокрация да изчезне от света“.

Seán O’Néill, 32°