Защо стремежът към хармония е в основата на смисъла на нашето съществуване
Градеж на брат М. М., Велик секретар на ОВЛБ
Изнесен е през октомври 2016 г. по повод внасяне на светлина в ложа „Хармония“
За разлика от останалите живи организми на нашата планета, човекът има най-неограничени възможности за духовно или ментално развитие (поне за момента не сме открили друго живо в материалния смисъл на думата същество, което да опровергае това твърдение). Ограничаването е единствено във времето на продължителността на живота на хората. Изкуството да размишляваме е единствения път, по който може да се достигне мъдростта и в последствие тя да бъде приложена на практика. Може дори да се твърди, че посредством потенциала си за умствено развитие, ние сме намерили начин и как да станем съществата с най-големи възможности за физическо/материално усъвършенстване. Изобретили сме машините и всевъзможни защитни облекла и костюми, които фактически ни правят и най-приспособените, най-трудно разрушимите същества на планетата. Съответно, ние сме и най-големите разрушители и унищожители на планетата. Последното се случва имено тогава, когато действаме в противоречие с основните принципи на Хармонията.
Но какво всъщност се разбира под термина или думата Хармония?
Има различни дефиниции на понятието Хармония, една от които сме избрали за мото на нашата ложа, а имено: „Хармония означава единство, а то се образува от връзката на отделните елементи в обща система“. Тази дефиниция е избрана заради идентичността й със смисъла на братската верига, която посредством толерантността ни свързва здраво един с друг в хомогенно общество или система.
Терминът Хармония има древногръцки произход и означава разбирателство, съгласуване, свързване в едно цяло. Той се използва и за тази област на музиката, която се определя като изкуство. В древна Гърция като Хармония се разбира и успешната комбинация на контрастиращи елементи, например едновременното звучене на високи и ниски тонове в дадено музикално произведение.
На мен лично ми допада гледната точка за Хармонията на Мартин Шулман в книгата му „Кармична астрология“. Повечето хора смятат, че хармоничните взаимоотношения са взаимоотношенията, лишени от конфликти, където хората живеят в разбирателство и съгласие. Всъщност, истината често пъти е точно обратната. Според Шулман „Ние трябва да разберем, че еволюцията се осъществява посредством конфликт. Критиката, спорът, различията в мненията и идеите са катализатори. Същността на Хармонията не означава блажения идеал, който си въобразяваме, че съществува в „съвършената връзка“. Блаженството не е растеж. То идва на моменти, като резултат от борбата. Хармонията може да съществува с противоречието, необходимо за разкритието. Въпреки, че хората може да не са съгласни едни с други, това не означава имплицитно, че техните различни идеи съдържат омраза. Хората може да се критикуват едни други и въпреки това да чувстват цялостния хармоничен поток на по-високи нива. Конфликтът често е източник на просветление, въпреки че прекалено много конфликти биха нарушили Хармонията“.
Хармонията e навсякъде в природата и материалния или както сме свикнали да го наричаме физически свят.
Природата или материалния свят, който ние виждаме и ни заобикаля е една обща система от живи организми, същества и материи. Всички те са създадени, съществуват, развиват се и си взаимодействат по едни и същи закони. Неминуемо възниква въпроса кой или какво е в основата на тези закони и на това творение. Ние масоните го наричаме Великият архитект на Вселената. Вярващите в различни религии го наричат Бог и Създател. Всъщност, не е толкова важно как го наричаме, а дали осъзнаваме и вярваме, че има абсолютна връзка и причина за съществуването и проявлението на всяко нещо в познатия ни свят. Важно е да не забравяме, че Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Поради тази причина, когато хората чрез познанията си създават механично еднообразие, те не творят и не градят. Когато обаче създават по законите на разнообразието и хармонията, по подобие на природните закони, те творят и градят към по-добро.
Хармонията на материално и духовно ниво е неразривно свързана и се постига по едни и същи закони.
Първият в Европа голям философ и творец-хуманист Орфей, определен от Демостен като реформатор, жрец, учител и просветител на душите учи хората, че душата има божествен произход и че е постижимо за всеки човек да достигне до божественост чрез самоусъвършенстване. Самоусъвършенстването според него човек постига, като се стреми към Хармония в душата си и с околния свят.
Повечето от нас осъзнават необходимостта да се справят с вътрешните си конфликти и борби, да се освободят от негативните чувства, въобще – да бъдат в мир или в Хармония със себе си. Въпросът е какъв е пътя за това? Какво трябва да направят? Как да го постигнат? Много хора така и не се опитват да открият отговорите на тези въпроси до края на земния си живот. Други обаче ги търсят и ги намират под една или друга форма, закодирани в различните философии от най-древни времена. Най-трудното по пътя на самоусъвършенстването на човек е не само правилното разкодиране на тези отговори, а това да се научи да живее, мисли и действа при постоянното им прилагане.
Каква е връзката между религиите и Хармонията и дали масонството се приближава до универсалната религия?
Хората са най-различни и ние трябва да осъзнаваме, че това е прекрасно, защото иначе няма да сме способни да създаваме хармонични връзки по между си. А добрата и градивна общност от хора е това, което ни развива, което ни прави по-мъдри, по-добри и по-щастливи. В религиите е заключен универсалния закон, който определя пътя към мъдростта на човека. А какво е мъдростта? Мъдростта всъщност представлява отделните проявления на Хармонията. Тази теза се поддържа от много духовни учители като Петър Дънов например.
Интересното е, че съгласно дефиницията за универсална религия всъщност има повече от една такива. А дефиницията е: „Универсалната религия е масово разпространена система от знания, даващи отговори на важните въпроси за целта и смисъла на съществуването“. По правило универсалната религия изисква спазването на комплекс от морални норми и религиозни практики, организирана е като обществена институция (църква, монашески ордени) и е отворена за нови членове без ограничения (етнически, кастови и др.). Всички монотеистични религии са универсални по тази дефиниция. Но, има ли религия, която да обединява останалите универсални такива, която да не разделя хората на отделни много често враждуващи общности, а да ги обединява? За да намерим отговора на този въпрос първо трябва да си изясним какво превръща една философия в религия. Във всяка универсална религия има три основни елемента, като една религия дава повече тежест на един от тях, а друга на друг.
Първият елемент е философията, която представя обхвата от идеи на религията и установява основните й принципи, а също целта и средствата за достигането им. Вторият елемент е митологията, която в действителност представлява философията, превърната в конкретни истории/приказки. Митологията лесно се асимилира от повечето хора. Тя се състои от легенди, които разказват за живота на хора или свръхестествени същества и други. С други думи, това са абстракциите на философията, конкретизирани в повече или по-малко въображаемите животи на тези хора или същества. Третата част е ритуалът. Той е още по-конкретен и се състои от обреди и церемонии, различни физически стойки, цветя и тамян и много други неща, които влияят на сетивата. Моето скромно разбиране за смисъла на тези елементи, към настоящия момент от житейския ми път и развитие е, че всъщност и трите елемента целят да представят на хората основния комплекс от действия, начини на поведение и размисли, чието спазване ще ни позволи да се развиваме и усъвършенстваме, съответно да ставаме по-мъдри и да постигаме Хармонии. Този комплекс от норми може да се оприличи и на основните закони на морала и етиката закодирани в религиите. Те определят и ценностната система на обществата. В същината си комплексът от морални закони на отделните религии е един и същ, но малките различия в него водят до прогресия от различни тълкувания, които разделят хората до такава силна степен, че те могат да развият непоносимост и омраза към различните. Всъщност, според мен, философията и размислите върху нея са достатъчни за достигане до самоусъвършенстване, но само за хора, които са успели да постигнат определено ниво на своето развитие, следователно вече са натрупали една базисна мъдрост. Останалите имат нужда от митологията, за да разберат по-лесно философията, а също така и от ритуала, който въздейства директно на възприятията и спомага за настройката на сетивата. Чрез дългото прилагане на ритуала може би, те ще отключат съзнанието си към философията, но най-малкото той ще им предаде основата на моралното поведение у тях.
Въпреки че в действителност всяка философска система може да бъде интерпретирана като религия, Масонството по своята базисна природа умело се измъква от включването му под този термин. Тези, които биха претендирали, че то е религия ще установят, че това би противоречало на тяхната вяра. Такова противоречие обаче не съществува в нашето братство. Масонството е допълваща философия към всички монотеистични религии. То само по себе си не е завършена религиозна система. То изисква от неговите членове вече да имат собствена вяра преди да станат Масони. Никои от ритуалите на братството или от неговите учения не се опитват да заменят или да обезсърчават религиозните вярвания на неговите членове. Напротив, съществен факт е, че то прави точно обратното. Всичко това ме води до извода, че Масонството се приближава до универсалната религия, но със сигурност е универсално учение за Хармонията, т.е. за мъдростта.
Постигането на Хармония се усеща като постигане на щастие от хората, а всеизвестно е, че основният двигател на живота на всеки човек е стремежът му към щастие.
Индийският борец за човешка и духовна свобода Махатма Ганди казва: „Винаги се стреми към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги да се стремим към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.” Едно от най-важните условия, за да се чувстваме свободни и щастливи, е да бъдем в хармония със себе си и света. Творецът усеща силно щастие в момента, в който е завършил всяко свое творение. Докосването, физически или духовно до това творение продължава да носи щастие за създателя му. Творението може да бъде от всякакъв характер, например: предмет, машина, духовна връзка между хора, писмено или музикално произведение, а дори и извод, който дава отговор на определени въпроси, или който обединява група размисли в обща философия. След изчезването на едно творение споменът за него продължава да носи щастие.
Най-великата магия е в това, че творението има способността да носи щастие не само на създателя си, но и на други, които се докоснат до него. Следователно то може да ги промени. А когато ги направи по-добри, тогава животът на твореца се изпълва със смисъл и съдържание. Творенията на хората имат способността да съществуват много по-дълго от колкото живота на всеки от нас. Те носят добро и ни усъвършенстват тогава, когато са съставени по законите на Хармонията, а измерителят е усещането за щастие.