Лекции по философия на масонството
Преди време в редакцията на „Зидарски преглед“ пристигна писмо от Брат И. М., в което се казваше:
„Преведох поредица от лекции, написани от брат Роско Паунд през 1915 г. и обединени под общата тема ‘Философия на Масонството’. Доколкото ми е известно, досега такъв превод в България не е правен.
Сега изпращам моя превод, за да може – ако редакцията на ‘Зидарски преглед’ прецени като подходящо – той да бъде публикуван в списанието. Бих помолил, преди текстът да бъде публикуван, да му бъде направен преглед от някой брат, който владее добре българската и английската терминология, защото аз съм още нов в нашия Занаят и е възможно да съм допуснал неволни грешки.
Авторът на лекциите е изтъкнат американски философ и юрист. Английският текст е доста тежък и сложен. Старал съм се да предам по-скоро смисъла, отколкото да направя буквален превод. Ето защо с радост ще приема всяка редакция, която би направила текста по-добър.“
В края на писмото си брат И. М. изрично сочи:
„Направих превода единствено в полза на братството. В този смисъл не държа на каквото и да било преводаческо авторство. Все пак, ако за целите на евентуалната публикация е необходимо да се упомене преводачът, моля да бъдат поставени само инициалите ми, а именно И. М.“
Въпросните пет лекции са отпечатани в общ том през 1915 г. и са издадени от Националното масонско изследователско дружество в С
АЩ. До годината на отпечатването стои името на гр. Анамоса, щат Айова.
В края на предговора е изписано:
„Кеймбридж, Масачузетс“.
Кратките уводни думи на Брат Роско Паунд поясняват, че неговите лекции „са били изнесени за първи път пред харвардския чаптър на ‘Акациевото Братство’ през учебната 1911-12 година, с изключение на лекцията за Краузе, която е била изнесена за първи път пред Великата Ложа на Небраска през 1908 г. и първоначално е била отпечатана в Алманаха за същата година“.
След това те са били „ревизирани и коригирани“, за да бъдат „публикувани в последователни броеве на списание ‘Строителят’, от януари до май 1915 г., откъдето са взети, за да бъдат препечатани“.
Нататък следва пояснение от важно съдържателно естество. Като се сочи, че четири от петте лекции са били предназначени за студенти, които
„току-що са приключили своето общофилософско колежанско обучение“,
че
„читател, който не е преминал през такова обучение, ще ги намери за малко по-трудни“,
и че в същото време
„трудността е несъмнено вградена в самия разглеждан предмет“,
в следващите редове естествено се стига до рекапитулацията:
„Познание, което не изисква никакво усилие, не струва повече, отколкото заплатените пари за неговото получаване. Вечните проблеми около природата на действителността, около житейското поведение и връзката на човешкото същество с Вселената не могат да бъдат огласени с едносрични думи; нито онези техни решения, които са с достатъчно висока стойност, щото да оправдаят времето, употребено за постигането им, и за изливането им като предварително смляна храна за умствено усвояване, са толкова елементарни, че да попият в себе си идеите на Краузе и Пайк, без те да бъдат разредени и доведени до някаква удобна умереност.“
Видимо, желанието за по-бегло, по-лекомислено и повърхностно усвояване на масонството не е от вчера и не е характерно единствено за някои географски ширини. Ето защо авторът посочва, че читателят (а в неговия първи случай – всеки от студентите му) трябва да е
„готов да мисли критично и задълбочено“,
ако иска да схване изложените мисли.
Ето защо, онова,
„от което такъв човек се нуждае преди всичко, е да свърже масонското мислене на майсторите във философията на Занаята с общия тип мислене на времето и мястото, в които те са работили, след което да възприеме проблемите, повдигнати от цивилизацията на онези времена и места, в тяхната връзка с етичните и социални проблеми на днешния ден“.
Не някакво елементарно прехласване по миналото, а търсене на тези негови следи, които могат да се използват в настоящето.
„Такова трябва да бъде оправданието на до известна степен сложното разглеждане на философската среда на великите мислители на Занаята“
– намира за необходимо да посочи изрично авторът. След това добавя:
„От петте раздела на масонските изследвания – ритуал, история, философия, символизъм и право – философията, науката за масонските основи, в никакъв случай не е най-маловажният. Всъщност, нейните проблеми са вечни и променливи – като самия живот. Никое друго изследване няма да възнагради по-добре усърдния студент; никое друго няма да предложи по-обещаващо поле на амбициозния студент.“
Още с първите редове задълбоченият читател ще открие, че брат Роско Паунд отваря дума за два вида масонство: интелектуално и духовно. Колкото и дискусионна да е една такава най-обща билатерална систематика (нима интелектуалното изключва духовното и обратно?!), самата теза вероятно ще смути сериозно онези братя, които са възприели представата за някакво монохромно в идейно отношение масонство.
В съдържанието на книгата петте лекции са представени по следния начин:
1. Престън: Масонството в неговата връзка с образованието;
2. Краузе: Масонството в неговата връзка с морала и правото;
3. Оливър: Масонството в неговата връзка с религията;
4. Пайк: Масонството в неговата връзка с метафизиката и проблема на реалността;
5. Масонската философия на ХХ век .
Всяка лекция започва със снимка на автора, чието творчество е във фокуса на интерпретация. Преди петата лекция е поставен портретът на Албърт МакКий.
Илия Кожухаров, гл. редактор на „Зидарски преглед“, Стар Велик оратор на ОВЛБ