Свободното зидарство желае всички хора да бъдат братя

Най-голямата опасност се състои в това, че неподходящи люде търсят подход към нас с надежда да намерят обществени, икономически, материални контакти за собствена изгода. В резултат се получават разочарования и конфликти. Масонството винаги ще намира търсещи, при това толкова повече, колкото по-малко традиционните вероизповедания съумяват да осигуряват религиозната обвързаност между хората, която – може би – са гарантирали в миналото. Живеем в просветени времена, които обаче все още не са такива в достатъчна степен.

…. Човечеството е дотолкова хаотично, че допуска най-големи престъпления, без опит да ги предотврати. При все това съществуват места, където можем да се почувстваме в безопасност с надеждата, че някой ден този свят ще се оправи – и то именно тогава, когато хората се хванат здраво един за друг и се заемат с неотложните задачи, които в крайна сметка могат да бъдат решени единствено с общи усилия. Свободното зидарство иска светът да бъде добре организран и управляван.

… Изпитал съм неведнъж възвишени, покъртителни лично за мен, мигове в познатото обкръжение на масонския храм, като се започне от посвещаването ми през 1956 година.

…. Какво бих казал на разочарован от масонството брат? Бих му препоръчал да заработи с по-голямо усърдие откогато и да било преди.

 

Клаус Хорнефер, Стар велик майстор на Обединените велики ложи на Германия

Превод от немски: Павел Главусанов

 

 

 

 

Зидарски преглед, юни 2018 г.

Интервю на Илия Кожухаров, главен редактор на списанието, с Клаус Хорнефер

 

 

Във връзка с 10-годишнината на ложа „Княз Александър І фон Батенберг“ НУ бр. Клаус Хорнефер изнесе градеж на тема „За корените“ . В него той коментира някои важни моменти от ритуалната традиция на масонството в Германия, правейки определени съпо­ставки със съответните практики и в един по-широк европейски контекст.

Преди тържествения ритуал бр. Клаус бе любезен да отговори на въпроси, зададени от „Зидарски преглед“. Несъмнено, някои места от тях могат да провокират удивление, след което – и сериозен размисъл.

В самото начало той направи следната уговорка:

„Заявявал съм своето мнение по всички тези въпроси вече над 60 години, устно и писмено, пред свободни зидари и не-масони, в интервюта за родна и чуждоземна публика, по радио и телевизия, но не и в отделни книги. Такива са издадени в достатъчно количество. Само писанията ми в ‘Хуманитет’ могат да напълнят още една.“

• • •

След десетилетия присъствие в Ордена, каква е рекапитулацията ти, братко Клаус – онази рекапитулация, която можеш да си позволиш да изговориш в диалог със самия себе си?

Ако опитам да преценя в рестроспектива многото свои десетилетия членство в Съюза на свободните зидари, бих могъл да споделя различни неща. Най-напред следва да отбележа, че се запознах с множество мъже, което обстоятелство крие собствена висока стойност. Сред тях има голям брой личности, които по никакъв начин не бих могъл да срещна, ако те самите не са също така свободни зидари. Разбира се, изпитал съм неведнъж възвишени, покъртителни лично за мен, мигове в познатото обкръжение на масонския храм, като се започне от посвещаването ми през 1956 година. Съзнанието за това, че толкова много мъже, за които поначало съм чужд, ме уважават, може би обичат и дори високо ценят, окрилява и укрепва самочувствието. Навярно това е именно онова самочувствие, което не бях познал особено отблизо през юношеската си възраст, но което започна да нараства в хода на времето, не на последно място благодарение на подкрепата, оказвана ми от представилите се като мои братя мъже. Това е на практика и същността на тази тясно обвързана човешка общност.

Разбира се, изживявал съм разочарования – най-вече тогава, когато съм се лъгал при първоначалната оценка на дадена непозната от по-напред личност, очаквайки от нея да даде повече от онова, на което е способна. Тук следва да търсим и най-сериозната си грешка – твърде често приемаме хора, които са просто непригодни за свободни зидари. Не всеки човек е музикален и не всекиму са близки до сърцето религиозните чувства.

Срещат се, за жалост, мъже, които са си изначално невъзпитани. Както ми каза един израелски приятел и брат, „има масони, чиято многолюдна среда на бащината къща ги е лишила от най-важното – възпитанието в детска възраст“.

Не бива да се заблуждаваме, че характерът на един дошъл при нас без всякакво човешко възпитание мъж подлежи на истинско преобразяване. Всеки пожелал да стане свободен зидар следва вече да обладава по принцип ония морални качества, които очакваме от масона. Ние сме в състояние да ги укрепваме и доразвиваме, даже да помагаме за това в известна степен. Но всъщност търсещият трябва да бъде оформена вече положителна личност, развила у себе си ония качества, които очакваме в крайна сметка.

Ако масонският ти живот те е срещал с разочарование от масонството – разочарование, споделяно от някои братя, какво си им казвал, какво си ги съветвал?

Какво бих казал на разочарован от масонството брат? Бих му препоръчал да заработи с по-голямо усърдие откогато и да било преди, като съсредоточи вниманието си най-вече върху сърцевината на Свободното зидарство и – ведно със своите братя – да положи усилия за провеждане на възвишени, правилни, точни ритуали. Полезен съвет за всяка изпаднала в беда ложа е да насочи усилия към качествената храмова работа, като избягва всичко светско, както и приятните раздумки на маса. Така хората се събират заедно, без да се отдават на глупави приказки.

 

В последно време все по-широко се говори и пише за отваряне на масонството към обществото. Не са малцина онези, които не приемат това с въодушевление. Твоето мнение по този въпрос?

Май не разбирам напълно въпроса. Какво значи да се отворим към обществото? Ако иде реч за това, да разясняваме пред обществеността същината на Свободното зидарство, да оформяме правилна представа за нас, то аз съм за отваряне. По своя житейски път лично съм изнесъл много, твърде много беседи, при това не само пред профанна аудитория, но и пред такава от свободни зидари, като неизменно съм излагал собствената си представа за масонството, каквато са я създали у мен учителите ми в Занаята. Подобни лекции са винаги необходими.

Но следва да бъдем съвсем наясно, че по принцип не бива да очакваме наплив на търсещи в резултат от такива обществени прояви, благодарение на подобен вид пропаганда. Опитът показва, че търсещите се мотивират най-вече от личен контакт, идват при нас, след като са се убедили, че Свободното зидарство би могло да им предложи поле за интересни занимания. Основното, което е в състояние да предложи масонството, се възприема единствено посредством изживяването по време на храмова работа. А него именно трябва и занапред да пазим от погледа на обществеността. Работата с нея е необходима, а днес е и по-лесно осъществима от преди, тъй като благодарение на медиите мнозина вече са си изградили доста вярна представа относно Свободното зидарство. На тях не им достига само личен контакт с познати в обществото истински масони. Разбира се, необходимо е да извършваме с огромно внимание подбора на търсещи. За жалост в някои ложи този момент понякога липсва.

Трябва да бъде ясно още и това, че по правило грешките при такъв подбор не подлежат на поправяне. Само в редки случаи е възможно да се отстрани масон от някоя ложа, дори когато мястото му очевидно не е в нея. В масовия случай не сме в състояние да изключим непригодните; прекалено голяма беля трябва да сторят те, за да стане това възможно.

 

Вече засегна въпроса за масонската ритуалистика. И все пак, в каква степен тя се вписва хармонично в живота на човека от ХХІ век?

В никакъв случай не може да се твърди, че всички наши ритуали подхождат за съвремието. Множество масонски обичаи, както и ритуални действия, са лишени от смисъл в очите на външния наблюдател, у когото навярно будят присмех. Само че шлифованите ритуали на Йоановите ложи, изпълнени със сърце и чувство, с професионална акуратност, неизменно оказват своето въздействие. Изживяното по време на посвещаване в работеща по описания начин ложа е кажи-речи най-доброто, което въобще може да се случи на един чувствителен мъж.

В известен смисъл Свободното зидарство може да бъде сравнено с музиката. Имам предвид сериозната, класическа музика. Точно така, както има немузикални хора, съществуват и, така да се каже, немузикални в религиозен план, тоест, лишени от усет към онова, което произтича в душата на човек, изцяло обзет от духа на нашата ритуална работа. Тук именно се крие определящата тайна на нашия съюз: ритуалите ни са способни да събуждат чувства, които се доближават твърде много до религиозните, без при това да са нужни каквито и да било вероизповедални ценности. Мнозина масони се срамуват да признаят дори пред себе си доколко дълбоко могат да бъдат покъртени. Ритуалите на Йоановите ложи пасват чудесно към условията на ХХІ век така, както са се вписвали в онези отпреди 300 години. И ще продължат да го правят още дълго време занапред. Необходимо е да осъзнаваме с пределна яснота, че това, което поддържа масонството живо, е формата, а не съдържанието на нашия съюз.

 

Коя е била най-голямата радост, която си изживял като член на Ордена? А следващата по значимост радост? А по-следващата?

Неведнъж радост са ми носили постигнати лични успехи. Най-голямата бе, когато ведно с 20 братя успяхме, след многомесечна борба срещу сериозна съпротива, да започнем на 4 декември 1978 година работа в моята новооснована бременска ложа „Roland zu den Alten Pflichten“ № 943. Малко след това, на 30 май 1981 г., дойде удовлетворението от въвеждане в употреба на ревизирания ритуал за I степен, дело най-вече на сътрудниците ми Волфганг Шерпе  и Ролф Апел, работещи под мое ръководство. Много радостно преживяване бе честването на петдесетия юбилей на моята Велика ложа AF&AM, проведено на 19 юни 1999 година във Франкфурт на Майн, за което отговарях в качеството си на Велик майстор. Множество братя допринесоха за организирането на това празненство. През цялото време имах чувството, че те правят всичко възможно, за да ме зарадват по един или друг начин! Разбира се, подобни чувства са ме изпълвали и при други случаи, понякога с личен характер. Например, честването през 2006 г. на 50-ата годишнина от моето посвещаване или пък някои рождени дни. Но те не бяха с такова огромно значение, колкото франкфуртския празник.

 

Когато главният редактор на списание „Хуманитет“, брат Бастиан Залиер, пита от страниците на брой № 3 от миналата година: „Къде са нашите слабости?

С кои традиционни прояви ще имаме все повече затруднения?

Относно кои промени върху нашия собствен образ трябва да говорим през следващите десетилетия – със сигурност внимателно и спокойно – така, че нашето Братство да не се окаже напълно и окончателно излишно?“,

ти какъв отговор би дал?

В такъв контекст, би ли се ангажирал с някаква прогноза за бъдещето на масонството?

Моят отговор на въпроса: кой от нашите традиционни работни похвати ще се натъкне на най-сериозни трудности, е звучал винаги така: дискретността. Не искам да кажа „тайната“. Защото няма никаква тайна за споделяне. Имам предвид мълчанието, с което обграждаме нашите дела. За жалост, ние сме станали малко немарливи в това отношение. Необходимо е да укрепваме дискретността и да се погрижим за това: търсещите да са наясно, че за тях самите е по-добре да не ровят много-много из детайлите на Свободното зидарство, а да изчакват търпеливо, докато им се отворят дверите на съюза. Повечето осъзнават уместността на въпросното изискване и го следват. Обществеността постоянно се притеснява от това, че не говорим за подробности от храмовата ни работа. Така и трябва да бъде. Не е нужно да заемаме кръгова отбрана. Трябва да следваме своя път „несмущавани от мирска суета“. Така е било за наше добро в течение на столетия, така ще продължи да бъде и занапред.

Не става дума за това, че не се вписваме в съвремието – тъкмо напротив. Затвореният съюз, даряващ някои мъже (а и жени, доколкото съществува и женско Свободно зидарство) с щастливите преживявания, които единствено тясно сплотеното общество е в състояние да предложи, винаги ще намира свои следовници, както е било столетия наред.

Най-голямата опасност се състои, както вече споменах, в това, че неподходящи люде търсят подход към нас с надежда да намерят обществени, икономически, материални контакти за собствена изгода. Постоянно се повтаря, че за такива е по-добре да станат ротарианци. Ако ли пък не успеят да проникнат там, могат да опитат с Лайънс. След като обаче не ги приемат и там, стават свободни зидари. А те могат да оказват влиянието, към което се стремят, единствено ако бъдат загърбени всякакви делови интереси. От опита си с някои нови образувания през последните десетилетия, най-вече в Източна Европа, ми е известно, че прекалено много хора очакват от ложите материални придобивки. В резултат се получават разочарования и конфликти. масонството винаги ще намира търсещи, при това толкова повече, колкото по-малко традиционните вероизповедания съумяват да осигуряват религиозна обвързаност между хората, която – може би – са гарантирали в миналото. Живеем в просветени времена, които обаче все още не са такива в достатъчна степен. По пътя към това просвещение се е родило и Свободното зидарство. Така че то ще оцелее.

Вече казах прекалено много относно бъдещето на нашия съюз. Изнасял съм и лекции, посветени основно на този проблем. И отговорът остава всякога един и същ. Предстои велико бъдеще. Нужно е просто да опознаваме себе си и да постъпваме в съответствие с това познание. В хода на годините съм опитвал да разяснявам пред мъже, с които ме е сблъсквал животът, същината на Свободното зидарство по начина, по който го разбирам аз.

 

Ако масонството представя себе си като „Кралско изкуство“, то защо пропуска да се види и като „Кралска наука“?

Не бива да се говори за масонството като за „наука“ или нещо подобно. То не е наука. Едничък научен елемент при него се наблюдава в лицето на историческите проучвания, а в най-добрия случай – и на социологията. Но Свободното зидарство не бива да се разглежда единствено като история. В едно свое изказване относно Йохан Готлиб Фихте от 1965 година казвам:

„Фихте не си е поставял целта (нито пък ние трябва да го правим) да описва какво е било или е Свободното зидарство, а единствено какво може или трябва да бъде! Необходимо е дебело да се подчертае казаното от Фихте, според когото всеки исторически труд, всяко проучване на масонската история, колкото и голям интерес да представлява като научна проблематика, остава без каквото и да било значение с оглед въпроса за истинския смисъл и задача на нашия съюз. Точно по този въпрос Фихте се впуска в ожесточено единоборство с Феслер, масонския реформатор. Именно Феслер довежда Фихте в Берлин, където му оказва сериозна подкрепа в разпространяване на неговите идеи относно Свободното зидарство. Феслер се заема с написване история на масонството и точно тук се разразява крамолата, след като Фихте по принцип отрича смисъла на подобно начинание.“

Може да се каже, че масонството е практика, и най-вече ритуална практика, а не теория.

Терминът „царствено изкуство“ е просто евфемизъм, разкрасяване. Използването му е приятно за слуха, но трябва да се помни винаги, че това е просто един красив образ. Изразът „царствено изкуство“ произлиза не от Свободното зидарство, а от античността. С него Платон характеризира изкуството на държавника, а по-късно и това на архитектите. Така че няма защо да се правят сложни построения, за да се приобщи към него строителният майсторлък, зидарлъкът, или пък с още по-голямо право – геометрията. Но щом толкова ни се иска, и Свободното зидарство може да се приема като изкуство, доколкото има отношение към ръководенето на хора.

Казвал съм още и следното: искаме да улавяме хора, но дали са достатъчно гъсти мрежите ни? Американ­ците и главно англичаните не проявяват глупост, когато заявяват, че превръщането на добри мъже в още по-добри е цяло изкуство. Масоните не са по-добри хора от останалите, но се надяваме да са по-добри от ония, които са били, преди да станат свободни зидари. Задачата ни е да насочваме към целта вече съзрели мъже, като им внушаваме усещане за сигурност и приятелско отношение. Те следва да живеят в хармония със себе си и света. Трябва да се учат да следват законите на света и човечността. Във връзка с това се стремим да изграждаме у тях съответно самочувствие. И може би да им дадем мъничко утеха.

Положението на човека в света не радва особено много, а бъдещето вещае беда, често пъти страховита. Човечеството е дотолкова хаотично, че допуска най-големи престъпления, без опит да ги предотврати. При все това съществуват места, където можем да се почувстваме в безопасност с надеждата, че някой ден този свят ще се оправи – и то именно тогава, когато хората се хванат здраво един за друг и се заемат с неотложните задачи, които в крайна сметка могат да бъдат решени единствено с общи усилия. Свободното зидарство желае всички хора да бъдат братя. То иска светът да бъде добре организиран и управляван. Ние вярваме, че истински мир на земята никога не ще настъпи при наличие на съперничащи си една с друга държави. ◆