30 години от инсталирането на ложа „Сговор 92“

 

 

Градеж на брат Георги Балански,

Стар велик втори надзирател на ОВЛБ,

Почетен майстор с особени заслуги на ложа „Сговор 92“, ориент София

Изследователска ложа Quatuor Coronati

 

Градежът на МУ брат Георги Балански е изнесен на 9 декември 2017 г., в качеството му на майстор на ложата, по време на тържествения ритуал за честване на 25-годишнината от внасяне на Светлина в „Сговор 92“. Тук се публикува в съкратен вид, като същевременно е допълнен с открояващи се постижения на ложата в периода между двете юбилейни годишнини.

 

На 5 декември 1992 г. ложа „Сговор“, преименувана по-късно на „Сговор 92“, получава Светлина от Великата ложа на Югославия. На същата дата Светлина получават още две български ложи „Светлина“ и „Заря“. Тя е внесена от Великия майстор на Великата ложа на Югославия Зоран Ненезич. Така те стават първите три редовни и пълноценни масонски ложи в България. Веднага след това Великият майстор на Югославия инсталира и първата регулярна Велика ложа в нашия Велик ориент – Великата ложа на България. Поставено е началото на съвременното регулярно масонство в България, а 5 декември 1992 г. става рождена дата и на Обединената велика ложа на България (ОВЛБ), единствената регулярна и призната в нашия национален ориент Велика ложа. Тази дата може да се види наред с името на ОВЛБ и в списъка с признатите от Обединената велика ложа на Англия велики ложи по света.

Трите ложи – „Сговор 92“, „Светлина“ и „Заря“ поставят дружно символичния крайъгълен камък в темелите на Обединената велика ложа на България, на днешното регулярно българско масонство. Ще поясня – „регулярен“ (от латински) означава „редовен“, „правилен“. В нашия случай – Велика ложа, получила и ползваща се с признанието на Обединената велика ложа на Англия.

25-годишнината несъмнено е и повод за равносметка на изминатия път – от първите му стъпки в началото на далечната 1991 г., до днес. Юбилеят ни подтиква да проучим още веднъж наличните документи, да потърсим и други, пропуснати досега, да издирим всички достъпни източници на неоспорима информация за делото на нашите братя първопроходци.

Вече 300 години английското масонство издирва, очевидно и занапред ще продължава да дири своите романтични корени, а с това и корените на масонството като световно явление. Във второто издание от 1738 г. на своите знаменити и основополагащи Конституции пастор Андерсън директно сочи дори към библейския Ной, а масоните като „наследници на Ной“.

Ние, макар и без претенции да бъдем също „ноахити“, т.е. негови наследници, според някои преводи на това понятие, поради кратката си история нямаме този проблем. Не само разполагаме с документи за произхода и развитието на днешното българско масонство. Сред нас са и редица изтъкнати пионери, подхванали и извели с успех възстановяването на масонството в България.

Щастливи сме, че на днешния тържествен ритуал сред нас е НУ брат Георги Крумов, първият майстор на ложа „Сговор“ и Велик майстор на Великата ложа на България. Радостни сме, че сред нас е и НУ брат Григорий Вазов, с чието име се свързва периодът на вече изкласилата и укрепнала ОВЛБ, както и едно от най-значимите, според мен, постижения в областта на масонското просвещение – създаването на списание „Зидарски преглед“, а след него и на Бюлетина на ОВЛБ (днес „Хрониката“, б.а.).

С благодарност към делата и приноса им, радостни сме, че сред нас са и редица  от майсторите на ложата, започвайки от първите години на „Сговор 92“ та до днес. Зачетоха празника ни и редица велики сановници – действащи и стари. Изтъкнати братя, чиито личностни качества и дела са ги издигнали до най-високите ръководни постове в масонството. Някои от тях също са поели първата си глътка масонски въздух именно в ложа „Сговор“.

Над 26 години на градежа в нашата ложа неуморно се труди брат Б. К. Щастие за нас е да му завържем днес заработената юбилейна почетна сребърна престилка. Да я носи в празник, защото в делниците, убедени сме, все така упорито ще продължи да работи за следващата, вече златна, престилка. Първата българска сребърна престилка бе специално ушита и извезана тук, в България. Така че, когато от догодина се отприщи потокът от заслужили правото да я получат братя, знайте, уважаеми майстори на ложи – вече има изпитано българско производство.

Благодаря на всички от сърце, вярвам, че и в бъдеще ложата ни може да разчита на вашата подкрепа в общото ни дело.

 

Историята трябва да се познава и разбира, тачи и предава на нашите следовници. Такава, каквато е.

„Фалшификацията на миналото ражда болно бъдеще“ – казал го е големият полски драматург Славомир Мрожек.

В този кратък празничен исторически преглед ще се спра основно на ранните години на ложа „Сговор“, на нейното участие заедно с останалите две ложи в съграждането и укрепването на Великата ложа на България. Позовавам се единствено на съхранените в нашия и на Великата ложа архиви автентични документи.

 

Историята на българското масонство след политико-икономическите промени в страната ни през 1989 г. е документирана. Не липсват обаче и някои в различна степен волни интерпретации, включително в публични медии.

Най-достоверен източник на информация за пораждането и поетапното развитие на съвременното българско масонство е издадената от „Акация 2016“ ЕООД монография „25 години Обединена велика ложа на България“. Тя е дело на МУ брат Михаил Димитров, Стар велик оратор на ОВЛБ. Книгата дава позитивен поглед върху развитието на българското масонство с подчертано изтъкване на онова, което ни е обединявало през годините.[1]

В силно съкратен вариант историята на ОВЛБ може да се прочете и на официалния сайт на ОВЛБ.

За тържественото честване на 25-годишнината на ОВЛБ в творческата работилница на ложата ни бе създадена илюстрована 127 странична мултимедийна презентация – „25 години Обединена велика ложа на България“. С кратък текст и подбрани илюстрации, тя е чудесен справочник за историята на ОВЛБ.

Ценен източник на информация, разглеждащ развитието на масонството у нас през неговите първи 15 години, е издадената през 2008 г. книга „Реактивиране и развитие на съвременното българско масонство“. Нейният автор, Старият велик секретар ВУ брат Лъчезар Тодоров, който днес е сред нас, също е започнал своя масонски път в ложа „Сговор“. Книгата съдържа подробен преглед на събития, в които авторът ù има лично, при това активно, участие.

За да не бъда заподозрян, че избягвам обобщаващи оценки и прибягвам към „розовите очила“ при описанието на съвременното българско масонство, ще цитирам и мнението на безспорен авторитет в масонството, лично ангажиран с историята на нашето – проф. д-р Клаус Хорнефер, Стар Велик майстор на Великата ложа на ССПЗ на Германия и Стар Велик майстор на ОВЛ на Германия (градежът му е изнесен през 2009 г. пред ложа „Княз Александър I фон Батенберг“, Русе). Публикуван е в сп.„Зидарски преглед“, кн. 1/2009 г. Той пише така:

„Историческите изследователи от едно по-късно време ще опишат възстановяването на Свободното зидарство в източноевропейските държави, от Балтика до Балканите, от Елба до Урал, като противоречиво и доста хаотично. В някои от тези държави става въпрос за едно изцяло ново начинание, в повечето – за превъзмогване на десетилетна пауза в масонския живот, и във всички – за извънредни, насочени към обновление усилия, които са тясно свързани с политически, икономически и социални промени. Процесът на възстановяване на Свободното зидарство в днешни дни в никакъв случай не е завършен, макар петнайсет години след неговото начало очертанията на бъдещето да са горе-долу видими“.

 

Когато говорим за днешното регулярно българско масонство, използваме думата възродено, а не реактивирано масонство, както първоначално са го наричали неговите основатели. Така е записано и в официалните документи от това време. Великата ложа на България (1992 г.) принадлежи към англосаксонското масонско пространство. Великата ложа на България, основана на 27 ноември 1917 г., принудена да се саморазпусне на 24 юли 1940 г., е създадена от Великата ложа на Франция. Поради това тя принадлежи към т.нар. франкофонско масонско пространство. Тази тема, разбира се, има своето продължение. Основанието за масонска приемственост, погледнато дори близо 200 години назад – до Видин по времето на Осман Пазвантоглу и основаната по негово време масонска ложа, част от виенската „Общество на добрите братовчеди“ или поне до основаването на първата българска ложа „Балканска звезда“ през 1880 г., също има своята логика.

 

Откъде тръгнахме

След близо 50 години на явна и неявна забрана, преди 25 години и в България масонството закономерно наново запалва своята Светлина. Почти по същото време това става и в останалите новоприсъединили се към европейската цивилизационна общност държави – едно неизбежно събитие, което за пореден път доказва привлекателността, жизнеността на масонството като идея и практика.

Както посочват ВУ брат Лъчезар Тодоров и редица други професионални изследователи на българското масонство, още от средата на 1990 г. интерес към страната ни проявяват великите ложи на Гърция, Италия, Югославия, Германия, по-късно и на САЩ. Великият Ориент на Франция също проявява, при това значителна, активност, като през 1991 г. няколко българи са посветени в масонството. През 1992 г. Великият майстор Жак Орефис посещава страната ни, като публично обявява целта си – учредяването в България на френски клон на масонството. Споменава се и „събуждането“ на създадената през 1917 г. българска ложа „Светлина“. Вестник „Репортер 7“ отпечатва обширен репортаж за това гостуване и намерения.

В книгата си Лъчезар Тодоров специално подчертава:

„Идеята, намерението и първите стъпки да се активира Българското масонство са възникнали още в края на 1989 г., и то сред кръг от хора, които не само са били много добре запознати със същността на масонската идея, а и с това: какво е било влиянието на саморазтурилата се през юни 1940 г. Велика ложа на България, както в обществено-политическия живот на страната, така и в международен мащаб. Те са притежавали и солиден интелектуален и организационен потенциал, за да осъществят своето намерение… При това положение трудно би било да се допусне, че реактивирането на Българското масонство по тази линия и определянето на неговия бъдещ Велик майстор е могло да стане по инициатива и единствено от Великата ложа на Югославия“.

Авторът, съвременник на събитията, посочва също, че в края на септември 1992 г. делегация, водена от Великия майстор на Великата ложа на Югославия, Зоран Ненезич, е на официално посещение във Великата ложа на Калифорния. В делегацията е включен и Георги Крумов. Великата ложа на Калифорния е била запозната с намеренията и извършената до момента работа по възстановяване на Великата ложа на България. С оглед на нейния безспорен световен авторитет, на Великата ложа на Калифорния е било предложено именно тя да стане ложата майка и да внесе Светлината.

От своя страна „…Великата ложа на Калифорния не само е отклонила тази покана, но даже е препоръчала Светлината в България да бъде внесена от Великата ложа на Югославия. При това положение членовете на тази делегация са били убедени, че пътят за внасяне на Светлината в България от Великата ложа на Югославия е открит…“

Така започва нашата документално писана история.

 

Тук бих искал да направя принципно уточнение, като повторно ще цитирам проф. Клаус Хорнефер:

„При създаването на нова масонска ложа трябва да се прави разлика между действителното основаване – един чисто правен акт, и масонското инсталиране – внасянето на Светлина. Последното е действие, което трябва да се извърши от Великия майстор на регулярна велика ложа или негов представител, според традиционните правила. Едва тогава новата ложа добива характера на регулярност. Старият израз за това е редовна и пълноценна“.

Именно затова „Сговор 92“, „Светлина“ и „Заря“ честват своята 25-годишнина като регулярни български ложи на 5 декември 1992 г., а не около година по-рано, когато са били основани и откогато водят своя активен масонски живот – първоначално в състава на Великата ложа на Югославия.

През 1990 г. Великата ложа на Югославия започва да търси контакти с подходящи хора в България, с обществено положение и авторитет, чрез които да се реактивира регулярното масонство в България. В крайна сметка изборът се свежда до младия 35-годишен бизнесмен Георги Крумов. След личен разговор Великият майстор на Великата ложа на Югославия, Зоран Ненезич, одобрява неговата кандидатура и му предлага да оглави българското масонство.

Така е активиран процесът, довел близо година по-късно, до внасяне на Светлина във Великата ложа на България. През ранната пролет на 1991 г. брат Георги Крумов е приет за чирак в белградската ложа „Побратим“ и бързо бива повдигнат в майсторска степен. По негов избор и създадена от него организация до края на годината в същата ложа са приети около 35 българи. От тях 25 вече са заслужили своята майсторска степен.

Документите, съхранени в архива на нашата ложа, показват следната хронология на събитията.

• На 21 януари 1992 г. в страната ни пристига група масони от Великата ложа на Югославия, които отсядат в курорта Боровец. Тук, в продължение на три дни, те работят заедно с вече приетите в масонството българи, приемат се и нови братя. Набелязват се следващите стъпки и действия при подготовката за внасяне на Светлина и инсталиране на Велика ложа на България.
• На 22 януари 1992 г. групата от 25 българи, майстори, членуващи в белградската ложа „Побратим“, се обръщат с писмо към Старейшината на ложата с молба да им бъде разрешен „частен отпуск“ с цел „формирането на самостоятелни ложи в България и Велика ложа на България“. Молбата им е удовлетворена, което дава възможност от наличните 25 майстори, заедно с 10 калфи и чираци, да бъдат основани първите три самостоятелни ложи: „Сговор“, „Светлина“ и „Заря“. С това се открива пътя за започване на процедура по учредяване на Велика ложа на България.

• На същата дата, 22 януари 1992 г., всяка от тези три ложи изпраща писмо до Великия майстор на Великата ложа на Югославия, Зоран Ненезич. Съдържанието им е еднакво. Писмото на ложа „Сговор“ гласи:

„Скъпи братко,

Бихме желали да изразим желанието на ложа „Сговор“ Великата ложа на Югославия да стане майка на реактивиращата се Велика ложа на България“.

Писмото е подписано от брат Георги Крумов.

• На 28 октомври 1992 г. трите „сдружения на свободните зидари“ провеждат поотделно събрания с три отделни протокола за избор на делегати за предстоящото Общо събрание за реактивиране на Великата ложа на България. Те се считат за членове и на Организационния комитет по реактивирането.

• На 10 ноември 1992 г. се провежда заседание на членовете на вече избрания Организационен комитет за реактивиране на Великата ложа на България. За председател е избран брат Георги Крумов, насрочва се и дата за реактивиране на Великата ложа на България – 5 декември 1992 г., с кръстник, ложа майка, Великата ложа на Югославия. Специално се подчертава, че се приемат базисните принципи, постановени през август 1929 г. от Великата ложа на Англия. Това е утвърден списък от осем Основни принципа за признание на велика ложа, които стават основополагащи при определяне на отношението на Обединената Велика ложа на Англия към всички останали велики ложи.  Събранието избира за Велик майстор брат Георги Крумов, както и членовете на Съвета на великите сановници.

• На 5 декември 1992 г. в София е проведен ритуал, на който Великият майстор на Великата ложа на Югославия, НУ брат Зоран Ненезич, внася Светлина във всяка от вече основаните на 22 януари с.г. три български ложи. След това те провеждат общо учредително събрание.
• След взетото решение, избран Велик майстор и Велик сановен съвет, се провежда ритуал по внасяне на Светлина в първата регулярна велика ложа – Великата ложа на България с Велик майстор НУ брат Георги Крумов.
• През 1997 г. на общи събрания на ВЛБ последователно са избрани следващите велики майстори. В началото на годината– НУ брат Стоян Райчевски, а в края ѝ – НУ брат Янко Бонев, който ръководи Великата ложа на България до Обединението през 2001 г.

Документите свидетелстват още, че внеслата Светлина ложа майка, Великата ложа на Югославия, е инсталирана от ОВЛ на Германия на 23 юни 1990 г. от тогавашния неин Велик майстор – НУ брат Ернст Валтер. Поради това и по силата на масонските канони, включително споменатите „Основни принципи“ на Обединената Велика ложа на Англия, валидни и днес, Обединената велика ложа на Югославия е независима и регулярна масонска „сила“ с право да инсталира други велики ложи. Следователно инсталираните от нея велики ложи също се явяват „регулярни“ и принадлежащи към англосаксонското масонско пространство. Поради това Великата ложа на България също е регулярна. Макар и индиректно, нейна ложа майка се явява и ОВЛ на Германия.

Както е известно, паралелно и независимо от вече съществуващата и работеща регулярна Велика ложа на България, протичат процеси на формиране на масонски ложи у нас при директното участие на ложа „Лесинг при пламтящата звезда“ от състава на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари в Германия.

В резултат на това, на 24 и 25 юни 1994 г., е внесена Светлина и така са инсталирани ложите „Зора“, „Светлина“ и „Сердика“ – първите три ложи, които са от състава на ВЛССПЗ на Германия. След още три години, на 20 септември 1997 г., е инсталирана и втората Велика ложа – Великата ложа на Старите свободни и приети зидари в България с Велик майстор НУ  брат Иван Ставрев. Ложа майка е ОВЛ на Германия, а брат Иван Ставрев е започнал масонския си път от нашата ложа „Сговор“.

Така след половинвековно прекъсване още съвсем младото българско масонство вече има две регулярни велики ложи.

За повдигане на националното ни самочувствие ще си позволя да добавя следното. Днешната Обединена велика ложа на Англия е създадена през 1813 г., в резултат от сливане на двете паралелно съществуващи до този момент, конкуриращи се и взаимно непризнаващи се една друга велики ложи – създадената през 1717 г., известна още като ложа „на Модерните“, и основаната през 1751 г., позната също като ложа „на Древните“. За тяхното обединение са били необходими цели 66 години.

С този проблем българското масонство се справя само за 4 години.

На 23 април 2001 г. двете с приблизително еднакъв брой ложи и членски състав, регулярни и равнопоставени велики ложи в България се обединяват. В декларацията от тази дата е записано:

„Двете равнопоставени ВЛБ и ВЛССПЗБ се сливат в една Велика ложа под името Велика ложа на старите, свободни и приети зидари на България“.

Велик майстор става НУ  брат Борислав Сарандев, а заместник Велик майстор (който се титулува Стар велик майстор) с право на глас – досегашният Велик майстор на ВЛБ, Янко Бонев. Великата ложа на България ще работи съгласно одобрената от Обединените велики ложи на Германия и съгласувана с Обединената Велика ложа на Англия Конституция на ВЛ на ССПЗБ, приета на 20 септември 1997 г. След това ще бъде изработена и приета нова Конституция.

Извънредното общо събрание за извършване на обединението на двете велики ложи е проведено на 12 май 2001 г. Тогава ложа „Сговор“ бива преименувана на „Сговор 92“, като в името й се записва годината на нейното масонско инсталиране.

Този акт се осъществява при мощната подкрепа на изключително авторитетната и влиятелна Велика ложа на Швейцария „Алпина“ с Велик майстор НУ  брат Жан-Жак Суние. Също така при активното участие на Великия майстор на Обединените Велики ложи на Германия, НУ брат Алфред Коска и др. За отбелязване е също, че Великата ложа „Алпина“ има големи, решаващи, заслуги за учредяването на Великата ложа на България през 1917 г., а и на по-късни етапи – за международното утвърждаване на българското масонство. За българското масонство бих си позволил да нарека „Алпина“ нашият Ангел-закрилник.

В Споразумителния протокол е записано, че до две години името на Великата ложа ще бъде променено „с оглед връщане към историческите традиции“. Така и става. По време на Общото събрание, проведено на 26 ноември 2004 г., ложата се преименува на Обединена велика ложа на България.

Този кратък преглед на развитието на българското масонство от началото на 1991 г. до обединението през април 2001 г. на двете велики ложи бе необходим, за да бъде по-точно разбрана и осмислена, особено от по-скоро приетите братя, бурната история на градеж, която наред с ентусиазма и съзидателната енергия познава също така процеси като разцепление, последвани от различни форми за обединяване.

Обединението през 2001 г. поставя градивното начало в процеса за консолидация на регулярното масонство в България. Създава солидните основи на ОВЛБ и открива пътя за развитие и просперитет на масонството в България. Обединението оставя назад в историята формиралите се през годините сложни взаимоотношения между двете велики ложи, създават се условия за хармоничен, нормален масонски живот на задружен братски градеж в регулярното масонско пространство у нас. Полага основите на възходящо развитие, на укрепване и осмислено разрастване, довело до извършеното на 20 юни 2015 г. мащабно събитие, открояващо се в историята ни като единение на българското регулярно масонство.

 

За пътя, изминат от ложа „Сговор“

Архивът на ложата ни започва от началото на 1992 г. Първото впечатление при запознанство с него е изключително активната дейност по привличане на търсещи и техния прием в ложата – особено през първите години. Впечатлява и енергичната работа за ускорено израстване на братята от чирак до майсторската степен. Такава е практиката и в останалите ложи, включително създаваните по втората, т.нар. немска, линия, за което свидетелстват в публикациите си активни участници в този процес.

Силно впечатление също така прави задружният живот на братята от трите ложи – „Сговор“, „Светлина“ и „Заря“. Те провеждат често съвместно ритуалните си сбирки, по братски общуват извън ложата. Изявени братя от една ложа стават гаранти за прием на търсещи в някоя от другите две. От пожълтелите с времето документи прозира младежки ентусиазъм и романтика, понякога недостатъчно познаване на същината на масонството, съчетано със силно увлечение и стремеж за неговото овладяване и израстване в братството. Духовната страна, на която силно държим днес, включително в частта ѝ за разработване на градежи, е оставена на по-заден план. Нашите братя зидари по онова време са били изключително ангажирани с полагане на темелите на възроденото българско масонство, неуморно са работили за организационното укрепване на ложата – включително и за бързото попълване на оредяващия през определени периоди членски състав, най-вече поради външно въздействие и миграционни процеси към новосъздаваните ложи по т.нар. немска линия.

Ложа „Сговор“ („Сговор 92“) е дала на българското масонство редица видни братя. Това са не само хора, оставили диря, но и днешни активни негови строители.

Вече стана дума, че от нашата ложа е започнал своя масонски път, усвоявал е Царственото изкуство и НУ брат Иван Ставрев – първият Велик майстор на основаната през есента на 1997 г. втора ВЛ в България, ВЛССПЗБ. Ложата майка, ВЛССЗ на Германия, е одобрила неговата кандидатура. А съдбата е избрала ложа „Сговор“ да даде на съвременното регулярно българско масонство първите велики майстори и на двете велики ложи.

В ложата ни са членували силно изявени и обществено значими личности, заемали и заемащи ръководни постове, включително в държавното управление. Списъкът съдържа редица личности от света на финансите, банковото дело и застраховането, медицината,  бизнесмени, университетски преподаватели, дейци на културата, журналисти и т.н. „Сговор 92“, както и всяка друга масонска ложа, е представителна извадка на елита на обществото ни. Вярваме, че, изградили се като личности, включително по пътя на собственото си самоусъвършенстване в ложата, подобно на предците ни преди края на Втората световна война, те на свой ред са допринесли за съграждането на съвременна България.

За отбелязване е също, че „Сговор“, след това и „Сговор 92“, извървяват сравнително устойчиво пътя както от своето създаване до обединението на ВЛБ и ВЛССПЗБ през 2001 г., така и след това. Нашата ложа не се е разцепвала, не е преминавала от едната в другата велика ложа, съществували паралелно около четири години, нито след това.

До обединението през 2001 г. ложата ни работи и се развива неизменно в състава на ВЛБ. Това е проява на стабилност, на правилно разбиране на масонството, в голяма степен признак на устойчивост срещу изкушенията, породени от прекомерни властови амбиции и личностни интереси.

Ложата ни е проявявала силно изразена градивна активност в годините след създаването на ВЛССПЗБ, като е работела активно и има значителен принос за бъдещото обединение на двете велики ложи. Търпяла е и несгоди поради това си активно поведение.

„Сговор“ е  ложа майка на редица новоосновани ложи.  През 1994 г. тя  става ложа майка на новооснованата ложа „Черноморски приятели“, Ориент∴ Варна, от състава на Великата ложа на България. През 2002 г. „Сговор 92“ става „майка“ на ложа „Сила“ (основана на 12 декември 2002 г.). Тя на свой ред е майка на ложите „Мъдрост“, „София“, „Струма“, „Феникс“ и „Темпус“. В групата на ложите „внуци и правнуци“ от общото ни родословно дърво се нареждат „Габрово“ „Свобода“, „Царевград Търнов“, „Арарат“, „Хармония“.

Характерна страна в дейността на ложа „Сговор 92“, е засиленото внимание, което се отделя на духовното израстване на братята. Съществен елемент от тази дейност е разработването на градежи, чието изнасяне и обсъждане в ложата в голяма степен определя интелектуалната среда в нашата масонска работилница, нивото на духовност в ложата.

За съхраняване на създадения в работилницата ни интелектуален продукт, за неговото улеснено разпространяване и по-ефективно, удобно ползване от останалите братя, включително и извън нашата ложа, по случай 20-годишнината на ложата създадохме „Сборник с градежи от работилницата на Сговор 92“. Издава се в електронен вид – pdf файл, записан на компактдиск. Първото му издание е през декември 2012 г. То съдържа 317 страници, полиграфически оформени за печат с формата на списание (А4), представящи 65 градежа, дело на 33-ма братя. Ежегодно го допълваме и преиздаваме.

За 25-годишния юбилей подготвихме четвъртото поред издание на сборника. С обем от 566 страници той съдържа 118 градежа, дело на 48 братя.

Вярна мяра за нивото на интелектуалната дейност в ложата, за качеството на разработваните в нея градежи е и фактът, че немалка част от тях заслужиха правото да бъдат публикувани в престижните издания на ОВЛБ – списание „Зидарски преглед“, Бюлетин на ОВЛБ, по-късно „Хрониката“ и на официалния сайт на ОВЛБ. Това също е реален принос на „Сговор 92“ за общия градеж във Великата ложа.

Списъкът с дейности на ложата включва още благотворителна дейност, контакти с побратимена виенска ложа, множеството извънритуални прояви, внасящи по-голяма привлекателност в живота на ложата и укрепващи братската верига.

 

Няколко думи за приемствеността в българското масонство.

Вече стана дума, че не може да се говори за пряка приемственост между Великата ложа на България, провъзгласена на 27 ноември 1917 г. и основаната на 5 декември 1992 г. Велика ложа на България. Те принадлежат на две различни, обособени масонски пространства. Поради това нашата „Сговор 92“ не претендира да бъде пряк правоприемник на основаната на 25 май 1919 г. едноименна ложа „Сговор“, третата след „Светлина“ и „Зора“. С нашите предци ни свързва масонството, единната философия, цели, стремежи и реални действия към личностно самоусъвършенстване. Затова има немалко какво да се поучим от достойните ни предци, строители на младата все още българска държава.

Масонството в България и по българските земи преди Освобождението има своята история. Тя трябва да се познава и тачи, а добрият пример да се следва.

 

Така както нашите предшественици са привлекли в своите далеч не многобройни, но за сметка на това качествени редици значителна част от интелектуалния елит на нацията ни. Както проф. Недю Недев пише за Третото българско масонство, съществувало до 1940 г.: „Българското масонство има не значително, а голямо влияние в живота на страната. То представлява най-отбраната и най-престижната общност на образованата класа и висшата интелигенция. Оставените от него традиции и опит са забележителен духовен и национален капитал“.

Ние на свой ред, следва да продължаваме тяхното дело  като строители на съвременна България. Това е трайна нишка, която идейно, също и по кръвна линия, ни свързва с нашите братя по масонство отпреди близо 100 години.

Това, че ложа „Сговор 92“ е една от трите ложи – основателки на днешното българско масонство, е преди всичко въпрос на чест. Източник на умерена гордост, който не носи гарантирани предимства с доживотна давност. Преди всичко исторически обусловеното първенство е голяма отговорност, защото първооснователите в масонството винаги са пред очите на следващите ги. Някои от тях – и пред взора на цялата нация.

Значимостта и влиянието, авторитетът на една ложа зависят най-вече от внимателния подбор при приема на нови братя. Те се градят и отстояват ден след ден с качеството на дейността ни, с духовното равнище и всеотдайност към сключения за цял живот съюз – масонството.

Да си пожелаем – ние и идващите след нас, да реализираме още по-успешно идеалите, въплътени в масонството. Постепенно да го привеждаме в унисон с изискванията на времето, в което живеем.

Да си пожелаем българското масонство да заема все по-успешно полагащото му се благотворно място в изграждането на демократично гражданско общество на просперираща България.

 

 

Послепис към 30-годишината от инсталирането на ложа „Сговор 92“

 

Открояващи се постижения на „Сговор 92“ между двете юбилейни годишнини.

Сред успехите на ложата през петте години, между двете юбилейни годишнини, се открояват още:

 

Развитието на Сборник с градежи  на „Сговор 92“

За 30-годишнината на „Сговор 92“, през октомври 2022 г. излиза осмото поред издание на сборника. Обемът му достига 945 страници, представящи 154 градежа, създадени от 50 братя от ложата и 5 градежа на външни автори, изнесени пред ложата. От градежите на ложата 39 са публикувани в двете издания на ОВЛБ – сп. „Зидарски преглед“ и Бюлетина на ОВЛБ („Хрониката“), част от тях са достъпни на официалния сайт на ОВЛБ и на сайта на ложата.

 

Сайтът на „Сговор 92“

В началото на 2019 г. „Сговор 92“ откри своя сайт в световната мрежа.  Към момента на него са поместени над 240 публикации. Част от тях са „изковани“ в работилницата на ложата. Разделите „Масонството у нас до 1940 г.“ и „Издания на ВЛБ“ съдържат архивни публикации от изданията на Великата ложа на България (1917 г.) – фототипни или с наново набран текст. Към днешна дата на сайта са налични теченията на масонските списания „Свободен зидар“ и „Заря“, както и част от броевете на списанията „Зидарски преглед“ и „Полет“. Качването на останалите книжки продължава и е въпрос на време пълните им течения да станат също достъпни чрез сайта на ложата.

 

Подкрепа за младите таланти на Майка България

Благотворителността е присъща на масонството. Тя добива особено висока значимост, когато е насочена към най-ценния капитал, определящ бъдещето на всяка нация – младите хора, тяхното образованието и професионална подготовка.

През декември 2018 г. ложата учреди ежегодна стипендия за студенти на името на акад. Александър Теодоров-Балан. Тя се присъжда на доказано талантливи млади хора, постигнали високи успехи в своето образование и овладяване на науките. Благодарение на резултатното сътрудничество с фондация „Еврика“, стипендията бива ежегодно разгласявана сред висшите училища в страната. В резултат на това и шестимата досегашни стипендианти, са отличници в обучението, доказали са своите интереси и постижения в изследователската и научна дейност.

Тази дейност е благородно дело, което ложата също ще развива и разширява, и в бъдеще.

 

Общосъюзна награда „Сребърно перо“

За стимулиране на творчески дейности, които спомагат за откриване на масонството към широката общественост и по случай своята 30-годишнина, през 2022 г. ложа „Сговор 92“, учреди специална общосъюзна награда „Сребърно перо“. Инициативата за нейното създаване е на майстора на ложата, УБ Бисер Райнов, подкрепена от Съвета на сановниците.

Наградата „Сребърно перо“ е учредена с разбирането, че за да бъде масонството добре прието от широката общественост, хората трябва да ни разбират. За това, обаче, по-напред е необходимо да ни познават. Поради това, именно масонското словото, нашите градежите, са един от сигурните мостове, по които познанието за масонството, неговите духовни послания може да достигат до широката общественост. Критериите за оценка на кандидатите за присъждане на приза целят реална измеримост на техните заслуги.

За първи носител на наградата „Сребърното перо“, за 2022 г., бе избран МУ брат Илия Кожухаров, двукратен Стар велик оратор на ОВЛБ, дългогодишен главен редактор на сп. „Зидарски преглед“. Той е отличен за неговата изследователска монография, посветена на 200-годишнината от рождението на Г. С. Раковски, която, както вече стана дума, вече е притежание на повечето библиотеки и читалища в страната.

 

Книгоиздаване

По случай своята 30-годишнина, ложа „Сговор 92“ издаде книгата „Малко познати страници от историята на българското масонство до 1940 г.“ Тя е плод на близо 15-годишен изследователски труд на нейния автор МУ брат Георги Балански, Велик втори надзирател на ОВЛБ и Почетен майстор с особени заслуги на ложа „Сговор 92“. Книгата с обем от 336 страници, луксозно цветно издание, обхваща периода на критични за нацията и държавата ни години между двете световни войни. Тя се продава и чрез големи книгоразпространителски фирми в страната.

 

 

[1] В момента се подготвя за печат  следващото издание  – „30 години Обединена велика ложа на България“ с автори МУ брат Михаил Димитров и МУ брат Георги Балански. То ще бъде значително разширено и с по-детайлно проучване на историята, което се отнася не само за годините между двете юбилейни годишнини, а и за целия 30-годишен период. Книгата ще излезе в края на април 2023 г., в навечерието на Тържественото общо събрание през м. май, посветено на поредната юбилейна годишнина.