.

100 години Велика ложа на Австрия

От началото на октомври т.г. Великата ложа на Австрия тържествено отбелязва своята 100 годишнина. Юбилеят ще бъде отпразнуван с няколко мащабни прояви – от октомври до началото на декември т.г. В  Музея на свободното зидарство в замъка Розенау е открита изложба, посветена на 100 годишнината под надслова „Надежда – разрушение – ново начало“.

На 5-6 октомври бе проведена международна масонска среща с участието на 36 чуждестранни велики ложи, като  24 от тях са представени от техните велики майстори.  Това е рекордно внимание към проява на Великата ложа на Австрия – и като брой на делегациите, и като ниво на представителност. Обединената велика ложа на България е била представена от нейния Велик майстор Искрен Йотов.

 

 

 

Върхова проява на тази среща бе проведената съвместно с чуждестранните гости празнична ритуална работа в големия храм на Великата ложа на Австрия, намиращ се на таванския етаж на историческата масонска сграда в центъра на Виена.

На нея Заместник Великият майстор на Великата ложа на Австрия Йост Стрнат е изнесъл изключително интересен доклад, посветен на историята на масонството в Австрия.

Само няколко седмици след края на Първата световна война, довела до разпадането на Хабсбургската империя и основаването на Република Австрия, на 8 декември 1918 г., австрийските масони основават Великата ложа на Виена, преименувана по-късно във Велика ложа на Австрия.

В действителност масонството в Австрия има много по-дълбоки корени. Първата велика ложа е създадена през 1776 г. под името „Велика провинциална ложа на Австрия“. Тя обаче е „провинциална“ ложа към „Великата провинциална ложа на Берлин“, част от Великата ложа на Прусия.

Първата независима австрийска велика ложа е създадена 1784 г. Тя просъществува само 10 години като през 1795 г. е принудена да преустанови дейността си. Забраната се разпростира върху период от 120 години – до края на Първата световна война.

По-долу публикуваме пълния текст на доклада на ВУ брат Йост Стрнат, който той любезно предостави на ОВЛБ.

 

 

Велики ложи на Австрия

Преди, между и след — Бездните на мрака.

 

Девизът за 2018 г. е: „1918: 100 години Велика ложа във Виена“ и е посветен на период, който много историци, изследващи историята на масонството в Австрия смятат за един от най-важните и преди всичко най-фундаментални. Също така присъствието на нашето Братство, което представлява днешната идентичност и начин на мислене на австрийската верига, има своя произход и своите корени.

В контекста на всичко, което се случи преди 1918 г. и след 1938 г., с нас и чрез нас се появи една впечатляваща цялостна картина на живота на масоните в Австрия, която се отразява и в заглавието на текущата изложба в Музея на масонството в Шлос Розенау — която казва всичко в три думи: Масонството в Австрия: това е “ Надежда – унищожение  и ново начало“  във вечния цикъл на живота.

 

Франкмасонството (братството на т.нар. „Свободни зидари“) в Австрия датира от много по-рано от 1918 г., от брат Франц Стефан от Лорейн, по-късно император Франц I, съпруг на императрица Мария Терезия. Сред техните съветници, като: Държавен канцлер Кауниц, Жерард ван Свитен или Джоузеф фон Зьонненфелс и т.н., биха могли да бъдат открити много братя франкмасони, които инициират и налагат важни постижения —като например общото задължително образование, създаването на национална библиотека, здравеопазване за обикновените хора и премахването на изтезанията.

Зам. Великият майстор Йост Стрнат изнася своя доклад

 

Първата велика ложа е създадена още през 1776 г., наречена „Великата провинциална ложа на Австрия“ тя обаче все още е провинциална ложа на „Великата провинциална ложа на Берлин“, т.е.  Прусия и нейният крал Фридрих Велики (масон), но и дългогодишен наследствен враг на Австрия и по-конкретно на (де факто) императрица Мария Тереза.

„Императорът на реформата“: Йозеф II, син и наследник на трона на Мария Тереза и Франц I, който в много отношения е свързан с идеята за Просвещението и с указа си за веротърпимостта даде свобода на вярата на други вероизповедания и отменя за първи път изтезанията в австрийската история, успоредно с тогавашната могъща католическа държава и, макар и сам не брат,  открито се противопоставя на масонството като го забранява през 1781 г.

Защо?: Той иска основаването на чисто австрийска велика ложа, на която не е позволено да приема и да изпълнява заповеди от чуждестранни висшестоящи, в случая от Прусия отново, и отново от враждебни сили.

Тази първа истинска австрийска велика ложа е основана през 1784 г., а неин велик майстор е Йохан Бабтист граф Карл фон Дитрихщайн-Проскау от 1784 до 1794 г.

Първоначалните 10 години от съществуването ѝ могат да бъдат описани като първата „мимолетна мечта“ на австрийското франкмасонство. Защото още от 1790 г. след смъртта на Йозеф II и краткото възкачване на трона на брат му Леополд II, последван от сина му император Франц II (след загубата на Свещената Римска империя чрез Наполеон – преименувана на: Император Франц I Австрийски), довеждат до „просветен абсолютизъм“ и всички реформи на Йозеф, които изглеждат твърде либерални, са брутално прекратени и е възстановено неограниченото всемогъщество на короната и католическата църква.

Под ръководството на държавния канцлер Фюрст Метерних е създадена строга система за следене и шпиониране, в която всички граждани и сдружения, заподозрени в опасност за държавата, или „революционни импулси“ по смисъла на Хабсбургската монархия са следени, преследвани и заплашвани от тежко наказание, при което се използва и изтезание (отново въведено от император Франц II).

Така и „Великата ложа на Австрия“ преустановява дейността си през 1795 г. и остава официално забранена до 1918 г. до края на Първата световна война и с нея Хабсбургската монархия, в продължение на повече от 120 години.

Единствената „компенсация“ е постигната с много усилия през 1860 г. С нея се дава на унгарската част на двойната монархия „Австро-Унгария“ по-либерално право на събирания, което дава възможност за събиране на виенските ложи,  които все още са забранени в немскоезичната част на монархията,  да провеждат като масони ритуалите си в граничните градове на съседна Унгария.

Следователно почти 60-те години от този „Граничен период на ложите“ могат да бъдат описани като период на основаване на втората Велика ложа на Австрия,  „Великата ложа на Виена“, основана на 8 декември 1918 г.

Дори по време на унгарското изгнание много от виенските гранични ложи в австрийската част на двойната монархия остават много активни и полезни при свързването на онези, които са преживели страдания от ужасите на Първата световна война и последвалото рухване на монархията. Това води до пробуждане на социална съвест и, необходимо е да се каже, тези държавни и общински социални политики са неразделно свързани с масоните на австрийската Първа република.

Тези ложи се замаскират като проформа „неполитически“ благотворителни организации, посветени на борбата с тежкото положение и мизерията сред цивилното население, гладуващо и обедняло от инфлацията и безработицата. Няколко братя като например Фердинанд Хануш или Юлиус Тандлер поемат ролята на „социални политици“, които се борят с повсеместната бедност, нищетата, жилищните проблеми и глада сред деморализираното цивилно население след войната.

Носителят на Нобелова награда за мир, брат Алфред Херман Фрид, който вече е работил за каузата на пацифизма и е провеждал активна мирна политика преди и по време на Първата световна война или брат Ричард Куденхов Калерги, чиято визия за общоевропейско движение е основополагаща за мирния проект на Европейския съюз, който по-късно се превръща реалност, се разглеждат като защитници на тези масонски ценности в почти крайни часове на човечеството, белязани от завист, фашизъм и национализъм, със стремеж към разрушение.

Темата: 100-годишнината от основаването на „Великата ложа на Виена“ и годините от 1918 до 2018 г. разглежда период, който, чрез пряката му връзка с настоящето,  разкрива и последствията, които може и трябва да съществуват, за да бъде човек франкмасон. Тя има висока степен на значимост за нашата работа днес, когато формираме себе си,  както и навън, в света, в който живеем.

Въпреки поражението на немския/австрийския военен алианс през Първата световна война, загубата на важни земи на короната, последвалото рухване на двойната монархия, свиването на Австрия до малка държава и провъзгласяването на Първата република на 12 ноември 1918 г., решаващ и основополагащ период на австрийското масонство започва в средата на хаоса и масовата нищета през следвоенните и междувоенните години.

Още на 5 ноември 1918 г. на среща на „Граничните ложи“ се обсъжда създаването на Велика ложа на немско-австрийската държава, която в смисъла на самооценката по онова време трябва да се разбира като „немскоговорящата останала част от Австрия“, но това е забранено от победителите в Първата световна война, които налагат забрана на всякакво, дори по отношение на езика, обединение с Германия.

На 8 декември 1918 г. „Временното велико събрание“ на  14 ложи под ръководството на Уважаемият Майстор на ложата „Хуманитас” (бивша гранична ложа), брат Адолф Капралик, достига до споразумение за името „Великата ложа на Виена“.

На 31 май 1919 г. д-р Ричард Шлезингер е избран за първи Велик Майстор на Великата ложа на Виена и остава на тази позиция до съдбоносната 1938 г. Годината, която дава сигнал за края на Първата република и в действителност на Австрия като независима държава. Той заема длъжността до унищожаването на австрийското масонство и последвалата му трагична гибел през юни 1938 г.

Независимо от добрите отношения, взаимните посещения (напр. от принца на Уелс, по-късно английския крал Едуард VII) и многото контакти с Обединената Велика ложа на Англия, опасенията на Великата ложа на Виена от нарастващата заплаха от хитлерофашизма не домеждат до конкретен резултат или намеса, дължаща се на пасивното поведение на победителите в Първата световна война.

(Тук цитирам различни писма от архивите в Москва, които съдържат „зов за помощ“ от Великия майстор Шлезингер, който се оплаква от катастрофалното положение на цивилното население и настоятелно предупреждава за все по-силната и агресивна заплаха за Австрия — от германския националсоциалистически (нацистки) фашизъм.)

Европа и Великобритания, заедно с министър-председателя Чембърлейн, наблюдават пълното поглъщане на властта от фашизма в Германия, Италия и Австрия без да предприемат действия, докато завземането на властта от нацистите в Австрия и Чехословакия създаде нова и необратима реалност. След това последва нахлуването на Германия в Полша и по този начин началото на Втората световна война. Само братът франкмасон Уинстън Чърчил осъзнава степента на опасността, произтичаща от националсоциалистите в Германия и от расистките и болни фантазии за могъщество на австриеца Хитлер и неговите последователи.

С убийството от нацистите на австрийския канцлер Долфуфт всеки опит на неговия приемник Шушниг да спре заплахата от окупация от страна на Велика Германия — с неуспешния референдум „про Австрия“ — се оказва безсмислен. Това е последвано от референдум за аншлуса, бомбастично подкрепян от нацистката пропаганда, подпечатвайки съдбата на Австрия, както и на австрийското масонство.

Идентичността на „Австрия“ като мултиетническа империя в Централна Европа бележи края си. Разрушено от самоподбудената война и нечестивия съюз с Германия, вътрешно разкъсвано от гражданската война през 1934 г. и изоставена от  населението, което вече не вярва в бъдещето на страната. Хората приветстват и подкрепят Хитлер по пътя към гибелта си.

 Непосредствено след Аншлуса на 12 март 1938 г. започват масовите убийства от режима на нацисткия фашизъм, конфискацията на имотите, депортацията и убийството на еврейското население в Австрия и всички противници на режима, включително и на масоните. Домът на Великата ложа на Виена става жертва на нахлуване и опустошение; ритуални предмети и архивите на Великата ложа са унищожени, ограбени и занесени в Берлин като „експонати“ за планирания „анти-масонски музей“.

Великият майстор Ричард Шлезингер, който вече е тежко болен и обект на подигравки от нацисткия агитационен вестник „Дер Щюрмер“, който го описва като „полуевреин и велик магистър на (предполагаемите) „християнски франкмасони“  умира на 5 юни 1938 г. след тежки изтезания и разпит от страна на Гестапо като затворник на СС във Виена.

Много братя, публично известни или низвергнати служители, уважаеми майстори и секретари, са разпитани, депортирани, над 100 от тях губят живота си в концентрационни лагери; много братя се самоубиват; 560 от тях успяват да избягат в чужбина; докато мнозина просто „изчезват“ и се покриват във „вътрешна емиграция“. Има и други, и този факт не бива да остане скрит, които установиха приятелски отношения с новите управници, предавайки своите бивши идеали.

1918 г. е смело и надеждно ново начало. След повече от 120 години забрана, потисничество и репресии –  началото на независимия път на австрийското масонство бележи края си след едва 20 години, с „триумфа на презрение към човечеството“ в армагедона на Холокоста и унищожителната война в невъобразими до този момент пропорции, срещу човечеството, толерантността и човешката любов.

Малко след края на Втората световна война австрийското масонство, или по-точно 67-те братя, които оцеляват, като „Феникс от пепелта“ на вече приключилия световен пожар, се възражда  и започва с името „Велика ложа на Виена за Австрия“ (по-късно преименувана на „Велика ложа на Австрия“). Първият Велик майстор на сегашната „Трета велика ложа на Австрия“, с одобрението от страна на окупационните сили, е Най-уважаемият Велик майстор, брат Карл Доплер, който поставя началото на работата по възстановяването на разрушения храм на човешката любов, Братството и разрушения дом на нашата ложа.

Най-уважаемият Велик майстор брат Доплер умира само след две години. Негов приемник е НУ ВМ Брат Бернхард Шайхелбауер, който постига пълно признаване на легитимността на Великата ложа на Австрия въз основа на основните принципи от страна на Великата ложа на Англия през 1952 г. Това става по време на неговия  мандат в периода 1948-1960 г.

В заключение, и след като се запознахме с жизнените цикли на франкмасонството и тези велики ложи в Австрия, е време да си зададем въпроса: какво можем да научим от това,  което е нашата история;

Вяра, любов и надежда — нашите идеали и принципи са също толкова незаменими, колкото и желанието да бъдем бдителни и внимателни. Да разпознаем, че под тънката кора на демокрацията, човешките права и справедливостта, войнствения фашизъм, нечовешката алчност и студеното безразличие към съдбата на ближния може винаги да се върнат.

Или да вярваме, че би било целесъобразно да „отворим вратата на по-малкото зло“ и да не признаем, че „зад всяко по-малко зло във всички случаи в една къща се прокрадва по-голямо“.

Също така е важно днес да можем да предложим:  онези, които вярват, че франкмасонството и неговите идеали са остарели, като „всичко изглежда, че все пак е постигнато така или иначе“, ясно и изрично да кажем:

Братя: Нищо не е постигнато и не може да бъде отметнато като „направено“ или „завършено“. Тъй като все още не е приключило. И както историята ни учи: Никога нищо не е приключило.

Нашата цел: Просветление, това означава да се работи в името на човешкото достойнство и правата на човека, дори ако трябва да се борим за това, тъй като с всяка промяна в стойността и всеки обрат на така наречения „Дух на времето“, всичко е отново и отново различно,  и ново.

Ние трябва:  Не като братя франкмасони. Ние задължително следва съзнателно да възприемаме, своевременно да разпознаваме и разбираме тези ветрове на промяната и писания на стената на времето, предизвиквайки промяна в ценностите и евентуално връщане на презрението към човечеството и нетърпимостта, както когато обещаваме в нашите обети:

„… Човечеството и братството чрез Словото, като тук, през целия живот — да вършим делото ...“

Защото всички думи са последвани от дела; доброто, точно както злото. Във времена, в които,  както толкова често в нашата история,  сън и реалност, идеализъм срещу абсолютизъм и фашизъм, са се изправяли един срещу друг като антиподи, е очевидно, че нашата доктрина трябва да се изправи срещу много реални последици и да устои на тях. Тези времена, които често ни водят до ръба на бездната, но никога не слагат край на светлината на франкмасонството.

И точно както ние – всеки от нас представлява Майстор Хирам Абиф, всеки от братята ни е  както Великият майстор Ричард Шлезингер, така  и трябва да бъде: мъртъв, но в същото време жив и символ на безсмъртието на нашите идеали, нашата философия и нашата мисия в живота: Франкмасонството, предадено ни с Великата Светлина, която живее, умира и продължава да живее във всеки един от нас.

към начало