.

Свободата на свободното зидарство в Швейцария

 

Един исторически фрагмент

Казват, че планинците се раждат свободни. И умират свободни. Защото живеят свободно – най-свободно измежду всички други хора по земята. Вероятно, поради това, че са най-близко до небето.

Швейцарците винаги са били много близко до небето.

И все пак…

Надолу следва преводът на архивен документ, осветляващ събитията, съпътствали инспирирането на референдум, в който гражданите на Швейцария е трябвало да се произнесат по въпроса за забраната на масонството в страната им.

Време на действието: средата на 30-те години на миналия век.

 

 

Доклад

на

Федералния съвет при федералното събрание

относно:

Народна инициатива за искане за провеждане на допитване за забрана на свободното зидарство и подобни на него сдружения

(за допълнение на член 56 от конституцията)

От 4-и септември 1936 г.

 

 

Част I

 

Г-н Президент,

Господа,

В доклад от 10 декември 1934 г. ние ви информирахме, че е депозирано искане за народно допитване за забрана на сдруженията на Свободните зидари и ложите им, както и на всички други присъдружни или подобни обединения, създадени по инициатива на Свободните зидари. Добавяме още, че искането за народно допитване е подписано от 57 303 граждани и че от тях 56 946 подписа са признати за действителни.

Великата ложа на Швейцария „Алпина” протестира тези числа в искане, адресирано до Комисията на Националния съвет, с мотива, че известен брой от представените подписи са на лица, които нямат право да участват в подобни подписки.

Ние направихме проверка, за която ви уведомихме с доклад от 26 април 1935 г., от който става ясно, че наистина трябва да бъдат допълнително анулирани още 708 подписа.

Все пак, инициативата за народно допитване може да бъде доведена до завършек, тъй като са признати за действителни 56 238 подписа.

С решение от 20 юни 1935 г. ние Ви предоставихме нов доклад, който третира въпроса по същество.

Публикация в сп. „Зидарски преглед“ 3-4/2010 г.

Искането за народно допитване е формулирано по следния начин:

„Швейцарските граждани, имащи право да гласуват по въпроси, отнасящи се до федерацията, упражнявайки своите кантонални политически права (…), искат по силата на член 121 от Конституцията тя да бъде изменена частично, и по-специално това да засегне нейния член 56, като така споменатият член бъде допълнен с нова алинея (56 (а)), която да има следното съдържание:

Гражданите имат право да се обединяват в сдружения при условие, че в целите, които си поставят, и в начините за постигането им, няма нищо незаконно или опасно за държавата. С кантоналните закони се осъществяват мерките по наказанията за всички нарушения.

Франкмасонските организации, масонските ложи, odd fellows[i] и филантропичното обединение, както и присъединените към тях или подобни организации са забранени в Швейцария.

Всички дейности, които са директно и индиректно свързани с подобни чуждестранни организации са също забранени на швейцарска територия.[ii]

Имаме честта в изпълнение на нашия мандат да Ви представим следните наши заключения.

 

 

  1. Цел и организация на Франкмасонството[iii]

Свободното зидарство, според неговите последователи, има за цел усъвършенстването на индивида, както и на човечеството като цяло. Според тях, то представлява братско обединение, осъществявано напълно доброволно и извън всякаква класова принадлежност, произход, националност, цвят на кожата или раса, религиозни или политически убеждения. То се опитва да усъвършенства личността, като проповядва любов към ближния, да поддържа и усилва всяка свободна мисъл и да развива всред своите членове чувства за социална справедливост.

Тази организация има своите корени в професионалните организации на зидарите и каменоделците от средновековието в Лондон. Оттам произхожда нейното име, използването на определени символи и знаци за разпознаване.

Днес тя се възприема в широките кръгове като най-важното и влиятелно тайно сдружение – организация, разпространена по целия свят. По неосезаем начин тя окуражава свободни политически и религиозни концепции, като в същото време не се определя като опозиция (в някаква степен) на църквата и на дадени десни политически течения, но заедно с това умее да защитава своите членове навсякъде, където и те да се намират. Понякога се чува и мнението, че Франкмасонството е под силното влияние на юдаизма и така влияе и върху света.

От историческа гледна точка за масонството знаем следното. Съществува определена претенция, че то води началото си от ХVІІІ век и дори от по-стари времена. Междувременно, дата, която се фиксира като рожден ден на Франкмасонството в съвременната му форма, е 24-и юни 1717 г. В този ден четири стари масонски работилници от Лондон се сливат във Велика ложа, избират Велик майстор и приемат известната под името „Старите задължения” Конституция (отпечатана през 1723 г.), която и до днес е разглеждана като съдържаща основните правила за следване от Франкмасоните.

Философското раздвижване през ХVІІІ век подпомага разпространението на масонството на континента. През 1728 г. е създадена първата Велика ложа в Мадрид, през 1732 г. – в Париж, 1737 г. –  в Хамбург. В Швейцария първата ложа е открита в Женева (1736 г.), последвана от създаването на ложи в Лозана (1739 г.), в Цюрих (1740 г.), Нюшател (1743 г.), Базел (1744 г.), Берн (1750 г.), Фрайбург (1761 г.) и т.н. Още от началото някои държави забраняват Франкмасонството, но повечето от тях сравнително бързо се отказват да прилагат тази мярка.

Такъв е, например, случаят с Франция, Холандия, в Берн и Женева.

Остри конфликти избухват през ХVІІІ в. в Испания и Португалия. Католическата църква още от самото начало осъжда Франкмасонството (чрез папа Климент ХІІ в 1738 г. и по-късно чрез Бенедикт ХІV, Пий ІХ и Лъв ХІІ.)

В Швейцария, под влияние на френската революция, започва по-широко разпространение на масонството – конкретно под непосредственото влияние на Великия Ориент на Франция, от който швейцарските ложи се отделят в 1821 г. В 1844 г. различните швейцарски ложи решават да се обединят и създават помежду си Великата ложа „Алпина”.

По време на Първата световна война воюващите страни прекъсват всички взаимоотношения помежду си. Веднага след войната се забелязва създаването на нови ложи – и по-специално, в Австрия и страните от разпадналата се Австро-Унгария, където до този момент масонството е забранено. Това очевидно е следствие от идването на власт в тези страни на демократични правителства. Но когато в същите тези страни демократичните принципи отново се оказват изоставени, Франкмасонството се превръща повторно в цел на определена враждебност, която намира своето продължение в представената по-горе в този доклад инициатива, за промяна на швейцарската Конституция.

Масонството е забранено в Унгария (1920 г.), после в Русия, в Италия (1925 г.) и накрая – през последните години – в Португалия, Германия и Турция.

В 1926 г. Франкмасонството наброява 4 200 000 членове, от които 3 300 000 в Северна Америка и 722 000 в Европа. В Швейцария техният брой в сегашния момент е приблизително 5 000. На няколко пъти Великите ложи от различни страни напразно са се опитвали да свикат Световен конгрес. Единственият резултат, който е постигнат, е създаването на Международно масонско бюро за връзка, под защитата на Великата ложа „Алпина”, което работи в Нюшател от 1903 г. През 1921 г. бюрото пренася своето седалище в Женева и прераства в Международна Федерация на Франкмасонството.[iv]

Освен тази федерация, съществува също и Световна лига на Франкмасонството, която обединява всички масони от великите ложи.

Организацията е еднаква навсякъде. Франкмасоните се обединяват в местни организации (в Швейцария във форма на обединения, наречени ложи). Всички ложи от определена територия, в общия случай това е територията на страната, заедно формират Велика ложа, наричана още и Велик Ориент. Противно на това, което често се разпространява, според статута на ложите, не съществува никаква друга координация между тях, освен чрез Великата ложа, която подлежи на общо управление. Великите ложи не са свързани помежду си, освен от поставената обща крайна цел, сходството на организацията, церемониите, обичаите, а също така и от връзките на приятелството. То се проявява чрез участия в събранията на членовете от другите ложи, които се възприемат като засвидетелствани от членове-гости, от правото за преминаване от една ложа в друга и от моралното задължение за братска взаимопомощ. Ако сме добре осведомени, тези задължения не могат да се разглеждат като произтичащи от изискванията на  някаква специална власт, а по-скоро произтичат от близостта на Уставите на различните Велики ложи. Всяка Велика ложа пристъпва към размяна на гаранции за приятелство с Великите ложи от други страни, които е признала.

Едно основно правило гласи, че Франкмасони могат да бъдат само мъже. Помежду си те се наричат „Братя” и добавят до името си знака .`. . Междувременно, в някои страни съществуват смесени ложи. В Швейцария те са четири: в Женева, Лозана, Нюшател, Шо-де-Фон, с около 200 членове.

Във Франкмасонството на името на Св. Йоан или „синьото масонство”, действителните членове са разпределени в три степени, които носят имената си от зидарската професия, както следва: чирак, калфа и майстор. Новите членове, приети в ложата, започват като чираци, после получават следващите степени през определени интервали от време.

Приемът на нови членове се извършва според изискванията на определени ритуали и церемонии, които се държат в строга тайна и представляват строг изпит за пригодността на кандидата. Точно тези ритуали и церемонии дават възможност за най-различни интерпретации в обществото.

В повечето случаи фактът на принадлежност към масонството също се държи в тайна. Използването на определени тайни знаци дава възможност на масоните от целия свят да се разпознават помежду си. Управлението на ложата се извършва от колегия от служители, която се избира от всички действащи членове на ложата. Президентът носи титлата Майстор на ложата. Неговите правомощия приличат на тези, които има президентът на обикновена асоциация.

Най-висшият орган на ложата е ложата на чираците и се състои от масоните от трите степени. ложата съдържа в себе си още ложа на калфите и ложа на майсторите. „Делегираният майстор” има отделен статут, той е представител на Великата ложа и в това си качество наблюдава ложата в рамките на предоставените му пълномощия. Членовете на ложата се събират или в ритуално облекло (при прием на нови членове, повдигане в степен, траурни церемонии и т.н.) или на събрания (при разглеждане на текущи въпроси, подготовка за приемане на нови членове и повдигания, гласуване и избори), или още и в свободни срещи (при обществени прояви и конференции).

Организацията на Великата ложа е подобна.

Накрая, масонството на висшите степени продължава масонството на ниските степени. То обединява определени ложи на Св. Йоан в особен съюз, който развива масонската философия.

 

  1. Организацията на масонството в Швейцария

А) Масонството от ниските степени в Швейцария в сегашния момент наброява 41 ложи, от които 24 – в романска Швейцария. Всички те, с изключение на една в Женева, са част от Великата ложа на Швейцария „Алпина”, която единствено има правото да създава ложи на Св. Йоан в Швейцария. Тя не признава други ложи освен тези, които работят според принципите на масонството на св. Йоан. Тяхната цел е определена от ІІІ раздел на „Основните масонски принципи на Великата швейцарска ложа „Алпина”:

„Масонството има за цел да развива морала на своите членове и да осъществява принципите на хуманизма. Начините на осъществяването им са: символично използване на заимствани от архитектурното изкуство ритуали, взаимно обучение във висшите ценности на хуманизма, възпитание чрез взаимоотношения на приятелство, ревностна надпревара, при поемането на социални задължения чрез добър личен пример и чрез благотворителност.

Заедно с това, масоните работят усилено, освен да приложат на практика споменатите вече принципи, и да разширяват възпитанието на народите, и най-вече обучението на младежта, в тези хуманитарни принципи, да подпомагат или да създават при нужда необходими на обществото заведения, които да се борят непрекъснато за толерантност и прогрес.”

Конституцията на Великата ложа иска да каже чрез това, че (в съответствие с чл. 2) има за цел

а) да работи усилено за просперитета и повдигане авторитета на масонството в Швейцария,

б) да поддържа отношения на братство и приятелство между различните съставни ложи,

в) да подпомага развитието на световното масонство и специално братските отношения с Великите ложи от другите страни,

г) да работи за възпитание на народите в морално отношение.

Великият майстор е най-високопоставеният сановник и абсолютен ръководител на Великата ложа. Той е подпомаган от Съвета на Великите Съновници (Заместник-Велик Майстор, двама Велики Надзиратели, Велик Секретар, Велик Ковчежник, Велик Оратор, Велик Архивар и Велик Церемониалмайстор. Определен брой заслужили Майстори масони съставляват Управителен комитет. Най-висшият орган е Събранието на упълномощените, което решава всички въпроси, които са му предоставени за решаване. То е съставено от членове, имащи право на глас или конкретно: членовете на Съвета на Великите Сановници, Заместник-Великите Майстори, Майсторите на ложи или техните заместници или делегати на ложите, членове със съвещателен глас – Великият Майстор в оставка и неговите заместници, почетни членове на Великата ложа „Алпина” и представителите на Великите ложи от други страни. Всички регулярни масони имат право да присъстват на заседанията на Общото събрание. Все пак, членовете с право на глас могат да вземат решения относно свикването на заседания при закрити врата, в които да участват само членовете на Великата ложа „Алпина” или дори още по-тесен кръг от участници, при което не се допуска участието на останалите членове на Общото събрание.

ложите плащат на Великата ложа първоначална вноска и годишна вноска. Може да се вземат решения и за извънредни вноски за определена цел. Великата ложа има фонд за подпомагане на свои нуждаещи се членове, на вдовиците и сираците на свои починали членове, фонд „Старост – пенсии” за престарели свои членове, фонд „Възпитание и обучение”, който да субсидира курсове и училища на децата на починали масони и за подпомагане на талантливи деца, синове и дъщери на бедни масони.

Що се отнася до „Сините ложи”, Конституцията на Великата ложа „Алпина” предвижда следното: ложите се управляват самостоятелно, упълномощени са да си изработват правилници в съгласие със статута на „Алпина”, могат да поддържат приятелски отношения с други масонски ложи от други Ориенти, признати от „Алпина”.

В обединението на масоните могат да бъдат приемани свободни мъже с добро име, навършили 21 години, които нямат ограничения на гражданските си и политически права и със своята интелектуална култура и морал са оценени като достойни за прием. С определянето на някой за кандидат ложите са длъжни с всички възможни средства да проверят задълбочено неговите разбирания и качества. Приемането му се осъществява при условие, че един Майстор масон е съгласен да бъде негов гарант.

Чирак не може да бъде повишен в калфа преди да е изминала най-малко една година от приемането му. При това той трябва да демонстрира неподправен интерес към масонството и да засвидетелства необходимите познания.

Всеки масон е свободен да напусне ложата. От своя страна ложата може да изключи членове, които не изпълняват своите задължения. Пълна дискретност трябва да има що се отнася до разискванията в ложите и до масонските ритуали. Тези задължения трябва да бъдат спазвани дори и след напускането на ложата.

ложите трябва да бъдат организирани според начала, отговарящи на Основните принципи на Масонството, изложени по-горе и аналогични на тези на Великата ложа.

Б) Важно е да отбележим още, че наред с Франкмасонството на Св.Йоан (наричано, както бе споменато, още „синьо” или „символично”) съществува и Франкмасонството на Високите степени (наричано още „философско”), което съдържа в себе си много различни ритуали. В Швейцария единствено Шотландският ритуал има доказано значение. Той съдържа 33 степени и е представен под две различни форми: „Стар и приет шотландски ритуал” и „Коригиран шотландски обред”.

Старият и приет шотландски ритуал („червено масонство”) ни връща към 1762 г., когато няколко масони с Високи степени от различни страни, в рамките на едно събрание в Бордо, полагат основите на известни общи принципи. Тези решения се съдържат в Конституциите на Великите ложи от 1786 г., като в съществените им части се прилагат за Шотландския ритуал навсякъде и до днес.

А ето основните принципи – такива, каквито са установени като следствие от едно преразглеждане през 1875 г.:

Масонството прокламира съществуването на един създател, наречен Велик Архитект на Вселената. То не поставя никакви граници в търсенето на истината и като следствие от това изисква от всички толерантност.

Масонството е отворено за мъже от всички националности, всички раси и вярвания и забранява в своите работилници всякакви политически и религиозни спорове.

Неговата цел е да се бори и срещу всички форми на невежество. Неговата програма може да се сведе до следното: „Масонът да следва законите на своята страна, да живее честно, да бъде справедлив, да обича себеподобните си, безспирно и с мирни средства да работи за доброто на човечеството чрез своето непрекъснато усъвършенстване.

Първият Върховен Съвет на 33-та степен е създаден през 1801 г. в Чарлстън, САЩ. От него вземат пример всички Върховни Съвети на 33-та степен, съществуващи днес. Преди 1875 г. са създадени голям брой такива съвети в Америка и Европа, и по-специално: във Франция, Испания, Белгия, Ирландия, Португалия, Англия, Шотландия, Гърция, а след 1912 г. – и в Холандия, Сърбия, Полша, Чехословакия, Румъния, Австрия и Германия.

В Швейцария Съветът съществува от 1731 г. в Лозана, във формата на Върховна Директория на Френска Швейцария, като в 1873 г. се трансформира във Върховен Съвет на 33-та степен.

Съветите на различните страни се събират по различни поводи на международни конгреси с цел да обсъждат общи въпроси, свързани с Шотландския ритуал и да подчертаят своето единство. Приема се, че Шотландският ритуал е най-разпространен.

В Швейцария Старият и приет Шотландския ритуал има седалище в Лозана. Неговите членове (около 450) се рекрутират в съгласие с договора, сключен през 1876 г. от членовете на Сините ложи на Великата ложа „Алпина”. Според този договор Върховният съвет признава „Алпина” за единствената масонска организация в Швейцария, която отговаря на статута за даване на първите три степени, докато от своя страна „Алпина” признава Върховния Съвет като единствената организация в Швейцария на Стария и приет Шотландския ритуал (от 4-та до 33-та степени), като заедно с това се ангажира да приема като редовни членове в своите ложи масоните от Високите Степени, но като ги разглежда единствено с титлите им на Майстори. Единствено Майстори със стаж повече от две години, които са част от Синя ложа, член на „Алпина”, може да стане действащ член на висока степен. В Швейцария масони от Високите степени са членове на някоя от сините ложи.

В Швейцария начело на този ритуал стои Върховният съвет на 33-та степен, като той се състои от девет до трийсет и трима масони от 33-та степен и от неговите почетни членове, които имат само съвещателен глас. Действителните членове на Върховния съвет не могат, без специално разрешение, да бъдат част от друг ритуал, практикуващ степен над трета. Върховният съвет обновява сам себе си, като избира членовете си измежду масони с 33-та степен. Той се произнася сам за избирането на нови членове.

 

Бележки на преводача:

[i] „Оdd Fellows”  (или „Оddfellows”) е име на организация, което може да се преведе като „Странните другари”. Основният и девиз гласи: „Да създаваме приятели, да помагаме на хората!”.

Независимо че някои са склонни да проследяват корените на „Странните другари” с хилядолетия назад в историята – до поробването на израелтяните от Вавилон през 587 година преди новото летоброене, когато много от заточениците започнали да се обединяват в Братства за обща подкрепа и защита – други разглеждат тяхната предистория, свързвайки я със съществуването на средновековните занаятчийски гилдии. „Странните другари” са се появили в Лондонското сити в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век, след което скоро са създали местни групи из цяла Англия и Уелс. През 1810 година известен брой такива групи се обединили в Манчестър в общ Съюз на „Странните другари”.

В някои случаи, произходът на необичайното име се свързва със ситуации, при които представителите на отделните занаяти в някое по-малко селище се оказвали недостатъчно, и за да формират своя собствена гилдия, прибягвали до „странни” синдикални обединения на хора с най-различни професии. В други случаи, името се обвързва с духа на ХVІІІ век, века на индустриализацията, когато било по-скоро проява на чудатост да се проявяват възвишени ценности като щедрост и милосърдие. (Бел. прев.)

[ii] Този текст подозрително прилича на текста от Закона за защита на нацията, приет в България през 1941 г. (Бел. прев.)

[iii] Тази част от доклада е предшествана от встъпителен раздел („Общи положения”), който засяга общите правни въпроси, отнасящи се до свикването на референдуми в Швейцария, както и всички положения, засягащи правото на гражданите да се обединяват. Така, от въпросната част на доклада стават категорично ясни два извода:

първо, че правото на свободно сдружаване без намесата на държавата е неотменимо за всички граждани на демократичните държави и че това право е признато дори в държави, които според авторите на доклада не са демократични;

второ, че съвременните диктатури (очевидно се имат пред вид – без да се споменават специално – Германия и Съветският съюз от 30-те години на миналия век) тези права са силно ограничени до степен гражданите да искат разрешение от държавата за тяхното ползване.

Налага се едно общо заключение, а именно, че не е необходимо по-нататъшно ограничаване на демократичните права на швейцарските граждани и че съществуващото към момента рестрикция „организациите да не представляват заплаха за държавата е достатъчна”.

Въпреки това, комисията намира за необходимо да предложи пространен – а на места, и интригуващ от днешна гледна точка – анализ на свободното зидарство.

[iv] Великата ложа на България е член-основател на тази федерация. (Бел. прев.)

 

Част II

 

Начело на Върховния съвет се намира колегия от уважавани служители, състояща се от осем члена и управлявана от Суверенен велик командор. Заедно с Върховния съвет съществува също и Велик съвет, който се състои от всички братя на 33-та степен и който няма никакви особени права.

Всички останали степени (без първите три) са подчинени на Върховния съвет на 33-та степен. Ефективни са единствено 18-та, 30-та и 32-а степени, поради което сега няма да се спираме на останалите. В настоящия момент подчинени на Върховния Съвет са: седемте Канонически Съвета на Розата и Кръста (на 18-та степен), седемте Ареопага от Рицаря Кадош (на 30-та степен), Събранието на Кралската тайна (на 32-а степен) и един Висш Съвет на Суверените Велики Генерални Инспектори (на 33-та степен) – с други думи, 33-мата членове, които формират Върховния съвет. От своя страна той определя по един от своите представители във всеки Ареопаг и във всеки Канонически Съвет. Последните два вида съвети са организирани по сходен начин и сами избират своите членове. Всички чужди обединения, които бяха поканени на конференцията в Париж през 1929 г. и тези, които са приети след това са признати. Висшия Съвет на Швейцария поддържа приятелски отношения с тези обединения и разменя с тях представители.

В Храма работата е съсредоточена върху масонски въпроси и по-специално върху въпроси, свързани с ритуала. Има също и конференции с философски и политически характер. Швейцарските франкмасони от високите степени се събират от време на време в Национален Конвент, за да разискват аналогични въпроси.

Същите въпроси са и предмет на дискусии на международни Конвенти, чиито решения обаче не са задължителни за Висшите национални съвети, ако не са ратифицирани от тях.

И така, както видяхме по-горе, в Швейцария е познат още и Преразгледан (Коригиран) шотландски обред (наричан още Бяло масонство и обединяващ приблизително 150 членове). Той се управлява от Великия Независим Молител на Хелвеция5, а седалището му се намира в Женева. Този обред произхожда от рицарски орден, създаден през ХVІІІ век в Германия от барон Фон Хунд, който е имал за основа ритуала на Старите и приети зидари и който все пак се приближава до Ордена на Тамплиерите. Той носи названието „преразгледан”, защото при него е отстранено всичко, което напомня за алхимизъм, Кабала и по-специално – задължението за подчинение на непознат ръководител, както e при Тамплиерите.

През 1765 г. се появява и „Строго наблюдение” в Базел и Цюрих и бързо се разпространява в цяла Швейцария. Принципите, които стоят в основата на този ритуал, са в съгласие с Генералния Конвент от Вилхелмсбад през 1782 г.: привързаност към християнския дух и вяра във Висшата сила, преданост към Родината, лично самоусъвършенстване, благотворителност.

Преразгледаният обред има две степени, представляващи продължение на трите степени на Синьото франкмасонство. С други думи, само член на Синьото масонство – при това, който е майстор най-малко от три години – може да участва в Преразгледания шотландски обред и да получи първата му степен – Шотландски майстор на Св.Андрей. Евреи не могат да бъдат приемани. Впоследствие, най-малко след две години, идва следващата степен, която от своя страна е разделена на две: Щитоносец послушник и Рицар Бенефициент на Светия Град (Библейския град). Степента на Св. Андрей служи единствено за преминаване от Символичното франкмасонство към франкмасонството от високите степени, което може да бъде извършено само чрез „Вътрешния орден”

Организацията е доста сложна.

Всички франкмасони от Преразгледания обред зависят от „Вътрешния орден”. Той пък има като органи: Великия Съвет на Канониците на Швейцария, Великия Молител на Хелвеция, Директория, Префектури и Командория.

Великият съвет на Канониците е съставен от Великия молител, който е президент, от членове от Директорията, от Префектите и Командорите, от Делегирани майстори, както и от трима делегати от Префектурите и трима делегати от Командориите, които имат съвещателен глас. Висшият орган на Ордена има приблизително същите функции, като тези на Генералната асамблея на някоя асоциация.

Директорията, чието седалище е в Женева е изпълнителен орган, какъвто е комитетът в някоя асоциация. Тя упражнява по-специално надзор над Префектите, Командорите и Ложите на Св. Андрей. Съставена е от Великия молител, от Великия ковчежник и Командора на всяка Префектура и от трима членове, избрани от Великия съвет на Канониците.

Наред с тези централни органи се появяват и местни структури, които са им подчинени – Префектурите и Командорията. Местните структури обединяват братята от вътрешния Орден в Префектурите. Те съдържат в себе си Съвет на Префектурата, избран от тях, почетните длъжности и най-ниските степени. Рицарите формират Каноничния Съвет на Префектурата – като броят им е максимум 27. Те трябва да са избирани единствено с оглед на техните задължения като Служители (Сановници). Почетните членове и ниските степени имат консултативен глас.

Префектурите формулират и дискутират предложения за изменения, отнасящи се до уставите и ритуалите. Те вземат решения за всеки прием в най-нисшите степени, администрират финансите, одобряват бюджета и сметките на Ложите, които са част от определена Префектура. Каноничният съвет на Префектурата избира нейни Сановници и делегати във Великия Каноничен Съвет. Той гласува приемането от ниските степени и разрешава извънбюджетните плащания. Изпълнителните органи на Префектурата са: Префектът, който е ръководител, и Съветът на Префектурата, състоящ се от девет члена. Един от неговите членове, Командорът, наблюдава и ръководи ложите на Св.Андрей в Префектурата. Командори се изпращат в онези ордени, в които няма достатъчно Рицари, за да образуват Префектура.

Ложите на Св. Андрей подготвят майсторите от Сините Ложи за по-високите степени (Оръженосец и Рицар). Те са независими една от друга, но зависими от дадена Директория, Префектура или от Директория, избрана от самите тях. Повишаването на Майстор от Синя ложа към ложа на Св.Андрей (Шотландски Майстор) зависи от Директорията и се прави по предложение на ложа на Св. Андрей и по препоръка на Великия Каноничен Съвет. Ложите на Св.Андрей сами избират колегията от Сановници, с изключение на Президента, който се предлага от колегията на Префектите.

Три ложи на Св .Андрей (в Женева, Нюшател и Цюрих) и две Префектури (в Нюшател и Цюрих) са на подчинение на Великия Молител. Те поддържат приятелски отношения с обединенията на франкмасоните от други страни в чужбина посредством гаранти за приятелство. Сключват също така договори за приятелство. Но Орденът декларира, че е независим и не приема никаква инструкция от чуждестранен орган.

Това е картината, която можем да представим, според уставите на масонските организации като цяло и франкмасонството в Швейцария конкретно. В какво тогава бихме могли да я упрекнем, за да приемем, че това е незаконна и опасна за държавата организация?

 

  1. Претенциите, формулирани срещу франкмасонството

Те са много, въпросът е: дали са основателни?

  1. Няма съмнение, че сами по себе си представените по-горе принципи на швейцарското франкмасонство, със сигурност не могат да бъдат разглеждани като незаконни или опасни за държавата. Но от друга страна също е сигурно, че обявените в статута на една организация принципи не са достатъчни, за да добием окончателна представа за нейния характер. От голямо значение е да знаем още и в какъв дух те се прилагат. Това важи особено, когато става дума за общества, които се развиват в определена степен на тайнственост. В края на краищата трябва да научим дали публикуваните официални устави не са предназначени да бъдат мъртви букви или да дават погрешна информация на съответните органи относно истинските цели на организацията и истинския инструментариум, прилаган от нея.

Често виждаме франкмасонството да ни се представя с две лица. Следователно, необходимо е да се изучи опитът, който в действителност имаме с него изобщо и в частност – в Швейцария. Известно е, че по плодовете се съди за дървото. Имайки точно това предвид, ние разгледахме обвиненията, повдигнати срещу франкмасонството. Трябва веднага да заявим, че тайнствеността, за която стана дума, и по-специално – дискретността относно принадлежността към определена ложа, създава определени трудности. Не е лесно да се разбере, дали определени факти и обстоятелства могат да бъдат приписани на франкмасонството.

  1. При тези обстоятелства е важно да се знае: какъв род личности са били част от него и към кои среди на обществото са принадлежали те. Според раздел VІІІ от Общите принципи, който е част от Преамбюла в Конституцията на „Алпина”:

„Сдружението приема в своите редици свободни мъже, които се сдружават с цел морално самоусъвършенстване. Това става без оглед на вярата, националността, партийната принадлежност или социалното положение на приемания.”

И в действителност, в редиците на франкмасоните могат да се изброят голям брой известни влиятелни личности, които по характера и значението на ползите, които са допринесли на своите страни и човечеството като цяло, ни дават гаранция, че те няма да жертват името си заради действия, несъвместими с тяхното достойнство. Знае се, например, че Гьоте е бил франкмасон, за което той дава да се разбере в редица пасажи от „Фауст”, където използва масонски символи и ритуали. Същото прави и Моцарт, чиято „Вълшебна флейта” е инспирирана то франкмасонството. И „Дон Карлос” на Шилер допринася за разпространение на идеите на франкмасонството, без самият той да е бил масон. Можем да цитираме още: Лесинг, Клобщок, Рикер, Виланд, Хердер, Фихте, Хайдн, а дори и короновани особи: Фридрих Велики, император Вилхелм І и т.н. Френски масони са: Волтер, Монтескьо, Мирабо, Талейран, Гамбета, няколко души от антуража на Наполеон, освен това, неговите братя: Жозеф, Люсиен, Луи и Жером, неговият зет, Боарне, и генералите Бернадот, Клерман и Ней. За самия Наполеон няма сведения да е бил масон. Затова пък Луи ХVІ е бил. От нашите съвременници можем да цитираме Жофер и Леон Буржоа. Бенджамин Франклин и Джордж Вашингтон са били масони. Масони са били в началото и висши служители на римокатолическата църква. В Швейцария можем да цитираме по-известните: Ж.К.Блуншили, Йонас Фирер, Рушон, генералите Херцог и Дунан. Трябва да отбележим и Песталоци, който е бил член на Ордена на илюминатите – а те трябва да се разглеждат като част от масонството.

От друга страна има известни основания да се счита, че някои хора са се присъединили към масонството под влиянието на определени илюзии и – силно разочаровани – сравнително бързо са се оттеглили, без да имат смелостта да прекъснат връзката си и формално. Други –противници на масонството – твърдят, че тези мъже са били част от ложата във времето на нейния апогей, в момента, когато записаните в конституциите принципи са били възприемани сериозно; докато понастоящем те служат по-скоро да прикриват егоизма, както и най-различни интриги.

Разглеждането на този въпрос ще ни заведе далеч извън границите на настоящия доклад. За него е достатъчно да констатираме, че членовете на швейцарските Ложи никога не са предизвиквали Националния съвет да се занимава с тях. Още повече, че списъците с членовете на Великата ложа „Алпина” и на другите организации на франкмасоните изглежда не са били създадени за нуждите на някаква кауза, която да предизвиква подозрения. Заедно с това, нищо не доказва, че управляващите Великата ложа и членовете от съставите на Сановниците, а също така и масоните от високите степени, са малко или много в конфликт с нашите закони и политическа система.

  1. Принципните аргументи, представени срещу масонството се отнасят до изисквания, свързани с неговото отношение към държавата и принципите на изграждането на демократичните институции. Едно от отправените обвинения се отнася до липсата на демокрация, защото плащаният членски внос от членовете на Ложите е много висок и не е във възможностите на всички слоеве от населението. И също така, че организацията е твърде йерархична (с много степени и титли) и по такъв начин наранява нашите чувства по отношение на демокрацията. Изглежда повърхностно да се опитваме да доказваме, че в чистата им форма, в някаква степен и по някакъв начин, тези сдружения са заплаха за демокрацията. Въпросът ще бъде по-обезпокоителен, ако масонството се опитва да се противопоставя на принципите на демокрацията и на демократичната конституция на държавата. Но не това е, в което го обвиняват.

Раздел ІІ от „Основните принципи на масонството” прокламира между другото, че:

„франкмасоните се разглеждат като братя и смятат своето сдружение като сдружение между братя. Те са уверени, че всички хора, каквито и да са различията между тях по отношение на техните таланти или социалното им положение, имат едни и същи права. Междувременно, често тази истина не се прилага в живота и поради това те считат, че е тяхно задължение да поддържат и укрепват най-напред помежду си, а после и сред другите хора, чувствата за братство и равенство.”

Това са точно онези две идеи, които стоят и в основата на нашата държава. Ето защо, масоните винаги са се оказвали под ударите на онези правителства, които са се противопоставяли на въпросните принципи.

  1. Обвинението че са враждебни на държавата е значително по-тежко. То твърди, че във всички случаи масонството е противник на националната държава. Всъщност, масоните търсели възможности да упражняват влияние върху политиката на която и да е държава чрез посредничеството на своите членове, представени в органите на управлението. В резултат, те минирали авторитета на държавата и окуражавали всички революционни движения. Във всички антиправителствени сътресения, под една или друга форма, винаги се намирало участие на франкмасоните – дори и като организатори на тези движения.

а) Очевидно, ако се намерят доказателства за тези твърдения, те би трябвало да доведат до забрана на масонството. Но основните принципи на швейцарското масонство категорично опровергава тези твърдения. В действителност, по силата на глава VІ от споменатите „Основни принципи”,

„Швейцарският франкмасон е верен и изцяло предан на своята Родина. Той признава като свое свещено задължение да защитава нейната свобода и независимост, както и да подпомага поддържането на вътрешния мир. Всеки масон, в качеството си на гражданин, е морално задължен, да потвърди масонските принципи, да се интересува от обществените работи и да реагира съгласно своите убеждения за благото на Родината си.”

Освен това, член VІІ ал.2 добавя още:

„ложата забранява, в нея или извън нея, всяка намеса в политически и религиозни конфликти. Все пак, с цел братята да се образоват, те могат взаимно да разискват различни злободневни проблеми по време на техните събрания. Тези дискусии обаче не могат да имат като резултат подлагането на какъвто и да било подобен въпрос на гласуване или да завършват с приемане на резолюции, които несъмнено ще нарушат независимостта на членовете ѝ.”

В края на краищата във връзка с присъединяване към Синьото масонство, швейцарската ложа се задължава да защитава свободата и независимостта на Родината. Това задължение съществува независимо от текста на раздел Х, който изисква масонът да бъде верен на закона на ложата и да съобразява своето поведение с изискването да защитава според силите си честта и интересите на ложата. Нейните закони изискват точно защитата на Родината. И след като масонството се стреми да развива всред своите членове основните принципи на хуманизма и не прави никаква разлика между своите членове основана на националността им, това не означава, че масонът е непременно враг на своята Родина. Също така, принципите на масонството от високите степени предвиждат съвсем конкретно подчинение на законите на страната и това специално е споменато при формулиране на съответната клетва.

Какво означава всичко това на практика?

В съответствие с нашите познания, нищо не ни дава право да кажем, че масоните в страната ни са по-малко добри патриоти в сравнение с останалите швейцарци. Ние не намерихме нищо, което може да потвърди мнението, че ложата е сборище на революционери. Самите противници на масонството не бяха в състояние да ни предоставят каквото и да било доказателство в тази посока. Те се опираха на обикновени заявления или презумпции, нямащи за основа никакъв определен факт, който би послужил за начало на задълбочено прецизно разследване. Така, всичко остана в руслото на общите приказки. Същността на масонството, както и задачите, които то си поставя в своята програма, не ни разрешават да заключим, че става дума за движение, насочено срещу нашата държава. В действителност, тя (програмата) в никакъв случай не противоречи на федералната Конституция. В заключение, в рамките на това, с което се запознахме, можахме да установим, че в ложите цари истински швейцарски патриотичен дух. В същия този дух е издържана и резолюцията на Годишното събрание на Великата ложа „Алпина” от 7 юни 1936 г., приета в Монтрьо. Ето го и самият текст:

„Швейцарските франкмасони декларират, че народният суверенитет е единствената форма на управление, която кореспондира с характеристиката на швейцарската държава. Те признават, че съществуват известни затруднения, които се появяват през последните години под натиска на настоящите условия, и заедно с това се произнасят против диктаторските тенденции, започнали да избуяват в политиката.

Масоните в Швейцария виждат бъдещето на страната като сътрудничество и доверие между всички партии, както и между различните класи от населението, което да доведе до съживяването на стопанството на Швейцария. Масоните са противници на всичко, което може да подкопае основите на демокрацията и не е в унисон с швейцарските традиции.”

б) Противниците на масоните отиват още по-далече. Те претендират, че швейцарските масони не разполагат с пълна самостоятелност, а напротив – че са членове на международна организация, чиито разклонения се простират върху целия свят и която се ръководи от централен орган, имащ възможността да доминира над световната политика. Според тях Синьото масонство в Швейцария (масонството на Св. Йоан), имащо само три степени, е подчертано неофанзивно, докато масонството от високите степени, което давало общите директивите на масонството, представлявало опасност. Крайната цел била установяване на една световна република, в съответствие с принципите и под ръководството на франкмасоните. Всички средства за постигането на тази цел се считали за добри. Високите степени на масонството се обвиняват в безброй много престъпления и отблъскващи действия. Стига се дори дотам, че им приписват отговорността за световната война. Тя им давала възможност,, като предизвикват изчезването на няколко монархии, да придвижат напред идеята си за световна република. Тази идея продължавала да се развива и в Обществото на народите, представителите в която организация в своето мнозинство били масони от високите степени.

Очевидно е, че в настоящия доклад няма възможност да се изяснява въпросът за отговорността по избухването на световната война, както и по другите проблеми от световната история, в които масоните се представят като замесени. Това въобще не е необходимо. Достатъчно е да потърсим и – ако отговора е положителен – да установим: до каква степен швейцарските масони зависят от инструкции, произхождащи от източници извън Швейцария.

Най-напред да уточним: коя е Великата ложа „Алпина”?

Според нейния устав, тя представлява обединение, независимо от швейцарското гражданско право, претендиращо, че единствено то има право да създава на територията на Конфедерацията ложи на Св. Йоан и да работи на трите степени: чирак, калфа и майстор. Нейният върховен орган е Събранието на делегатите. То решава самостоятелно всички поставени ѝ за разрешаване въпроси. Негово основно задължение е да развива и променя Конституцията и правилниците на Великата ложа и да се занимава с всички важни въпроси. Чуждестранните членове и представителите на великите ложи на другите страни нямат решаващ глас в Събранието на делегатите. Единствената отстъпка, която е направена на представителите на великите ложи на другите страни, е, че те имат съвещателен глас при избирането на представители на другите страни в Събранието на делегатите. Тези представители не могат да участват в тайните заседания, докато делегатите на Събранието могат да участват в тях без всякакви ограничения.

Оказва се, че, според правилника, Великата ложа може да взима решение напълно свободно и без всякаква намеса отвън. Според същия правилник „Гарантите на приятелство” се подчиняват на тези правила. Тези гаранти имат за задача да са в тясна връзка с приятелските ложи. Когато има важна дискусия с някои от приятелските ложи, гарантът на приятелството трябва да бъде осведомяван за всичко от Управителния комитет. Гарантите на приятелството могат да участват в тържествата и да имат съвещателен глас в Събранието на делегатите. Това означава, че те нямат решаващ глас, което ще рече, че и тази институция не може да ограничава независимостта на „Алпина”.

Разбира се, коментираното положение не отменя възможността „Алпина” да бъде подлагана на влияние отвън. Това се случва по времето на Наполеон, когато тя попада под влиянието на Великия Ориент на Франция, а по-късно – под този на Великите ложи на Германия. Все пак, изглежда, че след края на Първата световна война отношенията с Великите ложи на Германия са прекъснати. Накрая, нищо не ни позволява да претендираме с увереност, че Великата ложа „Алпина” е подложена на силно външно влияние, което крие опасност за държавата и което да бъде в някаква степен осъдително.

На терена на международните отношения „Алпина” участва в определена степен с участието си в Международното масонско Обединение, чието седалище е в Женева от 1921 г. Това обединение е заместило „Бюрото за международни масонски връзки”, което „Алпина” поддържа в Нюшател от 1903 г. до 1921 г. Според своя устав, Международното масонско Обединение се опитва да поддържа съществуващите връзки между масонските организации и да създава нови такива.

Заедно с „Алпина”, част от това обединение са: Великият Ориент на Франция, Великата ложа на Франция, Великият Ориент на Белгия, Италия, Португалия и Турция, Великите Ложи на България, Испания, Люксембург и Виена. Великите ложи на Англия, Германия и Америка остават извън него.

От страна на Международното бюро е забранено всякакво вмешателство във вътрешните работи на масонските обединения. Тяхната независимост е потвърдена още веднъж, доколкото те са поканени да разменят своите работни програми, за да се координират различните инициативи. Бюрото играе ролята на посредник. То се занимава с размяната на програми, списания, каталози и годишни доклади, управлява библиотека и архив и подготвя международните Конгреси на Свободните зидари. Бюрото публикува и годишник, един вид списък на масонските власти, и Бюлетин.

Върховният орган на това обединение е Международният Конвент, в който всеки член разполага с един глас. Компетенцията му е ограничена до въпроси, засягащи единствено самата организация. Решенията се взимат с просто мнозинство. Приемането или изключването на някои от членуващите масонски обединения става с мнозинство от две трети. При това Конвентът решава сам въпросите относно валидността на собствените си решения. Не се намират по-точни сведения относно компетенциите на Конвента, отнасящи се до решенията, които взима и задължението на членовете да се съобразяват с тях. Междувременно, отчетите, с които ние искахме да се запознаем, не съдържат нищо, което може да бъде разглеждано като разкрития, предизвикващи тревога. Дадената възможност членовете са се оттеглят във всеки момент е всъщност една важна гаранция.

Тук е мястото да отбележим още и съществуването на Генералната Лига на франкмасоните, която има за цел да обедини на приятелска основа определен брой братя от различни национални ложи. Тъй като Великата ложа „Алпина” не признава никоя друга масонска организация, практикуваща масонството на Св. Йоан в Швейцария, изглежда Лигата не се радва на някакво значително влияние у нас.

И накрая, по-скоро е погрешно да се приеме, че масонството на Св. Йоан в Швейцария се управлява от т.нар. „високи степени”. Наистина, всеки масон от високите степени принадлежи към ложа на Св. Йоан, но уставът на „Алпина” изрично му забранява да заема привилегирована позиция в Синя ложа. Масоните от високите степени не могат да получават никакви титли или задължения, те запазват само степента Майстор. За разлика от останалите масони, те не могат да бъдат част от Колегията на Великите сановници. И освен това те са незначително малцинство и влиянието им върху Сините Ложи е силно ограничено.

Накратко, може да се каже че съгласно документацията, с която разполагахме, Великата ложа „Алпина”, съгласно нейните правилници, отношения с други организации и фактическо поведение, не прилича на обединение, враждебно на държавата. Напротив, успяхме да установим, че през годините тя е извършила много добри дела, полезни за обществото и за благотворителността изобщо. Също така, Асоциацията за разпространение на полезни детски четива е създадена от Свободните зидари. Тяхно дело са и магазините „втора употреба”, съществуващи с чисто филантропична цел. Те имат и други благотворителни обединения: болници, приюти за слепи и душевно болни, болници за страдащи от туберкулоза, училища, спестовни каси за бедни, здравно-осигурителни каси и др. Според един подробен отчет, представен ни от „Алпина”, през последните 25 години са дадени шест милиона франка за благотворителност.

Както вече бе споменато, обвиненията за зависимост от чужди на Швейцария сили и за направляване на швейцарската политика от тези сили се отнасят главно към масоните от високите степени. Всъщност, каква е действителността? Фактът че обединения, които осъществяват своята дейност в Швейцария, но и произхождат от чуждестранни обединения и сътрудничат с тях, не е самодостатъчен, за да ги разглеждаме като нежелани. Това което трябва да докажем е, че тези швейцарски обединения – зависими от чужди такива – са зависими от тях до недопустима степен.

Не можем да твърдим, че същото се отнася и до случая с Преразгледания Шотландски обред. Всъщност този швейцарски орган заема преобладаващо място между онези чужди обединения, които са прекъснали своята дейност в миналото.

Присъединяването на швейцарския Орден към провинция Бургундия представлява в наши дни единствено исторически интерес. Въпреки че този Орден е създал много тесни връзки с Върховния Съвет на швейцарския Стар и приет Шотландски обред чрез договора от 1895 г. (преразгледан през 1910 г.), въпросният договор не засяга в никаква степен независимостта на Преразгледания Обред и той трябва да бъде възприеман като независимо швейцарско обединение, както ще го покажем по-долу.

От друга страна Шотландският обред на Старите и приети зидари и до ден днешен е разпространен по цялото земно кълбо. Не е възможно да разберем със сигурност дали у нас той зависи от чуждестранно обединение и дали съществува отделно управление на този ритуал в целия свят. Напротив, неговият устав и неговото историческо развитие показват абсолютната му независимост. Факт е, че според Конституцията и вътрешния му Правилник Върховният съвет се разглежда като

„най висша инстанция и регулатор на Стария и Приет Шотландския обред върху цялата територия на Швейцария”.

По отношение на Суверенния Велик командор, Правилникът декларира:

„Той не признава никаква масонска инстанция над себе си, освен законодателната власт на Върховния Съвет”.

Историята на Ордена не ни дава основания да направим друго заключение. Истина е, че предшественикът на Върховния съвет, Висшата Директория на романска Швейцария, от началото на ХІХ век е била под влиянието на Великия Ориент на Франция, но той (Върховният Съвет) се откъсва от него (Великия Ориент) още в 1821 г. и декларира своята независимост.

 

Бележка на преводача

„Хелвеция” е старото име на Швейцария, което, според мен, доказва, че това е чисто швейцарска структура, предназначена да осигурява най-малко връзката между различните обреди (Бел. прев.)

 

Част III

През 1869 г. Върховният съвет влиза в конфликт с Великата ложа „Алпина”, която претендира, че има изключителни права, отнасящи се до отношенията с чужбина. По-късно, през 1873 г., масоните от високите степени със съгласието на Висшия съвет на Франция създават самостоятелен Висш съвет на 33-та степен, който замества Директорията на романска Швейцария и който се обявява за ръководещ обреда и поема връзките с чужбина. Този конфликт показва достатъчно ясно, че Висшият съвет се е стремял с успех да стане независим по отношение на външни влияния. За да бъдем точни, съществуват споразумения с чужбина от същия обред, но в степента, в която са ни познати, те не се отразяват на независимостта на Висшия Съвет. Такъв е случаят специално с договора за съюз с Обединения Висш съвет на Стария и признат шотландски обред, сключен през 1875 г. в Лозана между девет Висши съвета. Той е бил създаден с цел да определя точните условия, при които една Велика ложа може да се счита за регулярна и законно призната. Досега всички международни конференции на Висшите Съвети на този обред имат в своя дневен ред само въпроси от подобно естество. Това означава, че Шотландският обред представлява международно обединение само що се отнася до 31-те Висши съвета, които признават Конституцията от 1876 г. и при това установяват същите обреди и защитават едни и същи принципи. Но това определено не е достатъчно като доказателство за съществуването на отношения на подчинение между швейцарското обединение и чуждестранните органи.

б) Както вече отбелязахме по-горе, масонството може да бъде опасно за Държавата, защото неговите членове

сляпо се подчиняват на непознати за тях висшестоящи, намиращи се в чужбина. Цялата йерархия е построена така, че по-ниско поставените не знаят кои са техните непосредствени висшестоящи. Най-високопоставеният е със седалище в Лондон и е откъснат от всички масони с по-нисък статут, а те са длъжни само да изпълняват в пълно неведение относно крайната цел”.

Това твърдят противниците на масонството.

Ако това е действително случаят, швейцарските масони на практика представляват опасен инструмент в ръцете на по-висши от тях (може би безскрупулни) чужденци, които чрез масонството могат да упражняват незаконно влияние върху швейцарската политика и съдбата на нашата страна. Тези заключения изглежда са инспирирани от параграф 128 от Наказателния кодекс на Германия от 1871 г., който предвижда:

„За принадлежност към организация, на която уставът или целта са скрити за правителството и държавата им, в която членовете се заклеват да се подчиняват на непознати за тях висшестоящи или абсолютно подчинение на познати висшестоящи, ще бъдат наказвани с до шест месеца затвор.”

Не изглежда обаче, че що се отнася за швейцарското масонство споменатите елементи съществуват понастоящем.

Във Великата ложа „Алпина” ръководството на колегията на Великите Сановници се предлагат от Събранието на делегатите, съставени от Майсторите- членове и делегатите на ложите. Вярно е, че само последните са предложени от ложите, т.е. от чирашките ложи, в които и трите степени имат право да гласуват. От друга страна, Майсторите-членове не са избрани от ложите, а са избрани от Великия Майстор по предложение на ложите сред действащите Майстори. Видно, демократичният принцип на всеобщото гласоподаване не се спазва стриктно. Все пак предлагането се извършва при участието на всички членове на колективите. В Стария и приет шотландски обред Сановният Съвет се избира от масоните от трите степени.

Упреците, отнасящи се до сляпо подчинение на непознат началник, произтичат може би от определени моменти в историческото развитие на Коригирания шотландски обред. Всъщност „строго съблюдаване”, откъдето произхожда този обряд, е взаимстван от Тампелиерите, където е прилагано правилото за подчиняване на непознати висшестоящи. Но още през 1772 г. конвентът от Коло изоставя това правило, независимо от опозицията на заинтересованите среди. Изглежда, нещата са останали така. Във всеки случай нищо не ни дава основания да смятаме, че швейцарските масони от високите степени са управлявани от неизвестни шефове от чужбина. Значи не може да се претендира, че швейцарските масони дължат послушание на шефове, които не познават.

Изглежда още по-малко вероятна претенцията, че швейцарските масони дължат абсолютно и сляпо подчинение на своите висшестоящи, като при това могат да бъдат принудени да изпълняват заповеди, насочени срещу Швейцария. Не само че не намираме нищо подобно в конституцията и правилниците, но в клетвата, която полага чиракът при влизането си в ложата и срещу която се обявява „Швейцарска акция”6, и с която ние се запознахме, се казва:

„Обещавам да изпълнявам всичките си задължения към семейството, Родината и човечеството, да спазвам убежденията, които не противоречат на морала и любовта към ближния, да работя за своето собствено самоусъвършенстване непрекъснато в търсенето на истината и справедливостта.”

Според „Швейцарска акция” тази клетва е несъвместима с клетвата, полагана в армията. Ние не можем да споделим подобна гледна точка. Тази масонска клетва изисква от масона да изпълнява задълженията си към Родината и не споменава никъде за задължения по отношение на шефовете на ложите. Масоните се заклеват да спазват законите на масонството, да действат при всички обстоятелства за благото на ложата, да обичат братята си и да им помагат с всички средства, но и при следните условия:

ако моята почтеност, задълженията пред Бога, отечеството и семейството ми ги позволяват”.

Масонът обещава още да съблюдава дискретността, достойна за един почтен човек. Нищо от цитираното по-горе не ни изглежда неприемливо. Има също и други тържествени обещания, с които ние се запознахме. В своите клетви Майсторите-делегати например декларират, че желаят

да спазват законите, да бдят за спазване съгласно правилата разпорежданията на конституцията на ‘Алпина’ и правилата на ритуалите”.

По наше мнение тезата за „сляпо подчинение” не е доказана.

в) И накрая упрекват масоните, че са създали болшевизма и го подкрепят, че той е духовна издънка на либералната мисъл, проповядвана от Свободните зидари. Все пак няма претенция, че масоните умишлено са целели подобен резултат. Напротив, признава се, че е настъпило объркване вследствие от развоя на събитията, масони търсят възможност да влезнат в борба с марксистките, анархическите, нихилистичните и болшевишки партии, за да спрат резултатите от тласъка, който сами са дали. В този смисъл те дори са се опитвали в последно време да търсят възможност за разбирателство с католицизма, с цел да създадат общ фронт срещу тези нови тенденции.

От това следва, че днешното масонство е далеч от това да окуражава болшевизма, точно обратното на това, което заявяват неговите противници. Достатъчно е в този смисъл да припомним, че от самото начало в Съветска Русия строго е забранено масонството. От това очевидно не може да се намери аргумент, подкрепящ забраната на масонството.

 

5. Църквата, и по-специално католическата църква, упреква масоните, че не са религиозни и дори са враждебни към религията.

Може ли това да е мотив за забрана на Свободното Зидарство? Първият въпрос на който трябва да отговорим, е да разберем дали масонството накърнява свободата на съвестта и на вероизповеданието. Ако е негативен, следва да се реши трябва ли масонството да се забрани.

Свободата на вярата и съвестта, гарантирани от параграф 49 от Федералната конституция, е право на всеки по отношение на държавата и не се подлага на никакви ограничения, засягащи религиозните убеждения. От това следва, че не може да има забрана да се организират в общност хора, които нямат религиозни убеждения – напротив, свободата на вероизповеданията и съвестта им дава това право. Но в рамките на добрите нрави, на обществения ред и на поддържането на мира между различните религиозни общности. Какво засяга това масонството? Във всеки случай то не се определя като религия. Напротив, раздел четвърти на Основните принципи на „Алпина” декларират специално:

Масонското обединение не е нито религиозна общност, нито църковно обединение”.

То не изисква от своите членове никакво публично изповядване на религия. От друга страна, масонството не заема позиция на отричане на всички религии, но заема позиция, заявявайки в същия този член четвърти:

„Масоните признават бог под името Велик архитект на Вселената

и уточнявайки по отношение различните религии, че

„каквато и да е религията, която изповядва, масонът практикува пълна толерантност към тези, които имат различни религиозни убеждения”.

В член пети се добавя:

„Масонството признава свободата на съвестта, на вероизповеданието и на мисълта. То отхвърля всички посегателства към тези свободи. То уважава всички искрени убеждения и отхвърля всички гонения на религиозна и политическа основа”.

Излиза, че масонството не дава предпочитания към нито една религия спрямо друга. То възприема за свои членове вярващи от всички религии и изисква от тях да бъдат толерантни към другите религии – точно това, което постановява член 49 от Федералната конституция. Тя не гарантира на никоя религия безпрепятствено развитие и не задължава личността да се присъедини към християнската църква или към която и да е друга религия.

Правилниците на масонството не поставят под съмнение никоя от конституционните гаранции. Но противниците му смятат, че това е само една видимост, а реалността е съвсем друга и в действителност масонството е убеден противник на всички религиозни вярвания и по-специално – на християнството. На това може да се отговори, че една организация – дори да е враждебна на религията – не накърнява свободата на съвестта и религиозните вярвания, докато не започне да се държи така, че да нарушава религиозния мир. Преди това държавата не може да се намеси съгласно член 49 на Федералната конституция. Намесата е възможна единствено когато институциите на култовете са предмет на публична атака, несъвместима с уважението на убежденията на другите. Но нищо не показва по един или друг начин, че масонството е преминавало границите, определени от Федералната конституция. Ние не можем да докажем нищо по този въпрос във всички документи, които ни бяха на разположение. По наше мнение в хода на разследването не се намери нито едно доказателство за нарушение на свободата на вероизповеданието и съвестта.

Все пак задаваме въпроса: може ли да забраним масонството, защото е враждебно на религията? Сигурно е, че то е в тежък конфликт с католическата църква, както вече показват много отлъчвания от църквата. Тя се бори срещу оспорването на догмите и е сигурно, че определени Велики ориенти и Велики ложи проповядват атеизъм (например Великият Ориент на Франция). От друга страна не може да се претендира, че масонството отхвърля категорично християнската доктрина. Неговият създател Андерсон е английско духовно лице, а и в сегашния момент в Швейцария има много протестантски пастори. Преразгледаният ритуал е направил от развитието на християнството една от своите основни цели. Другите организации на масоните в Швейцария изискват от своите членове най-малко вяра в една висша сила и толерантност към всички вярвания. Всички те смятат Библията за свой отличителен знак, както винкелът и пергелът, и я поставят на катедрата на президента. Накрая нека не забравяме, че няма да е възможно да бъде забранено масонството поради враждебно отношение към религията, без в известна степен да бъде ограничена свободата на съвестта и вероизповеданията, защото подобно ограничение за този специален случай ще бъде извънреден закон, който нарушава принципите на равенство пред закона.

 

6. Има също и претенция, че масонството е в ръцете на евреи.

Прави се и връзка с предната точка 5-та и поради това то, масонството, било враждебно на християнството и искало да влияе на политиката в посока на фаворизиране на финансови еврейски кръгове. Вярно е, че определени масонски обреди имат известна прилика с еврейските обичаи и тази прилика може да ни наведе на мисълта, че става дума за предимно еврейска институция. Не бива да забравяме обаче, че известен брой масонски организации не включват в себе си единствено евреи. Такъв е случаят например в Швейцария с Преразгледания шотландски обред. Заедно с това, напротив, в други масонски организации евреи се приемат по същия начин, както всички раси и религии. С други думи евреите не играят някаква преобладаваща роля. Според данните на Великата ложа „Алпина” в швейцарското масонство евреите съставляват между 1 и 2 на сто. И това, изглежда, действително е така според списъка на членовете ѝ, представен през 1932 г. Трябва да отбележим, че между израелитите се забелязват твърде малко познати имена. Това ни дава право да считаме, че те не могат да играят никаква важна или опасна роля за държавата, независимо че тяхното пропорционално представяне е по-високо от процента евреи сред населението на Швейцария, която е около четири на хиляда. В допълнение можем да се обърнем към процеса в Берн по повод Протокола на „Мъдрите от Сион”.

 

7. Обществото живо се интересува от влиянието на ложата върху назначаването на функционери и върху държавните работи.

Някои си представят нещата така, че чрез протекции ложата успява да си осигури внедряването на свои членове в държавния апарат, чийто брой не отговаря на процента масони от населението, успяват да заемат важни постове и по този начин да добият влияние в управлението на държавата, което използват в полза на масонството, а не в полза на обществото. Битува вярването, че масоните, работещи в управлението, работят за номиниране на техни братя масони на различни официални постове, както изискват техните задължения към Свободното Зидарство. Тези братя работят тайно и са в състояние да влияят върху държавните работи, но и да предоставят на масоните най-различни предимства. Така например възлагане на публични търгове на концесии или получаване на разрешителни от всякакъв вид (например разрешения за внос или износ) и всякакви други възможности. Понякога се стига дотам да се смята, че административни решения или решения на съда се взимат под влияние на определени интереси в полза на масонството.

Тези обвинения не бива да се приемат лековато. Всъщност те са от естество да се припише на масонството силно негативно влияние и да посеят съмнение в действията на нашата администрация и решенията на съда. Що се отнася до назначаването на държавни чиновници – случва се масоните да дадат подкрепата за техни братя, случва се и цяла ложа да подкрепи някого. Това обаче се случва с членовете и на много други общности, които не са определени като „опасни за държавата”.

Всъщност положението е твърде различно. В действителност масоните не са известни на обществото и затова то не може да знае броя им в управлението на страната и да разбере дали те не заемат специална позиция по отношение на чиновниците, които не са масони. Разбира се, от гледна точка на демокрацията е жалко, че народът ни не може да прилага правото си на контрол – тогава би могло да се докаже, че тайната, която обгръща списъка на масоните, не ги прави опасни и биха били приети с напълно заслужено доверие. Ще кажем по-долу дали по наше мнение тези тайни и само те са достатъчни за забраната на масонството. За момента се интересуваме само дали масоните упражняват такова силно влияние върху управлението на държавата, каквито са претенциите към тях. Най-напред трябва ясно да покажем, че в общия случай броят на масоните в държавните служби, които изискват взимането на ръководни решения, е неизвестен. Това произхожда вероятно оттам, че списъкът на масоните остава тайна. Така според това, което ни е известно, в двете камари на Националното събрание има всичко на всичко петима масони, което е приблизително 2%. Като четем списъка на членовете, процентът не трябва да бъде по-висок в администрацията на Конфедерацията в каноните и общините. Нека да уточним, че този процент е относително по-висок в Западна Швейцария в сравнение с останалата част от страната. Ако сме добре информирани, нито един член на Федералния съвет, Федералния съд, Федералния застрахователен съд не е масон. Значи можем да заключим, без да преувеличаваме, че според тяхната бройка

„Масоните не упражняват диспропорционално и дори обезпокоително влияние върху законодателната, административната и съдебната власт в страната.”

Следователно, както видяхме по-горе, доколкото можем да съдим, това влияние няма опасен характер по отношение на държавата.

Да разгледаме още и дали масоните-служители в Конфедерацията, кантоните и общините, злоупотребяват по един или друг начин, използвайки своята позиция в полза на братя или ложа като цяло. Можем да твърдим, че противно на това, което се твърди често, ние никъде не сме намерили формулировка, изискваща задължително фаворизиране на тези хора. А и самите ние не знаем за подобни действия. Ако обаче такова нещо се случи, ние няма да се поколебаем да вземем твърди мерки да покажем тези действия, да накажем виновните, така че подобни неща да не се повтарят.

Ние смятаме, че едно от свещените ни задължения е да направим така, че да властват традиционните ни принципи на неподкупност, безпристрастност и честност. Затова и търсим да бъдем информирани за всичко, което може да наруши тези принципи. От друга страна, трябва да се противопоставяме най-енергично на тези, които лансират без никакви сериозни основания, а понякога лековато вдигат в обществото шум и тежки съмнения относно нашата администрация и разстройват без сериозен мотив държавната администрация.

Излагат се същите претенции и към масонството по отношение и на конкуренцията между частници. Обвиняват го по-специално, че фаворизира своите членове по всички възможни начини и че търси брутално да унищожи всеки, който може да бъде конкуренция. Докато действията, каквито и да са те, са в рамките на закона, държавата няма да постанови забрана без да наруши свободата на търговията, индустрията и предприемачеството.

 

8. Това, което прави масонството обект на подозрение, разпространено в известна част от обществото, е мистерията, с която са обградени новите членове и техните действия.

Подозрителността и атаките не се отнасят единствено до масоните, но и до всички тайни общества. Защо да се страхуват да се появят на „светло” пред обществото, се питат профаните, ако няма нищо незаконно и непочтено, което да се прикрива? Тогава не можем ли да приемем за масонството същото, както и за останалите тайни общества, доказано враждебни на Държавата, като Камората, Мафията, Куклуксклан и др.? От своя страна, масоните отговарят, че масонството не е тайно, а само затворено общество. Всички знаят за съществуването на ложата и мястото на събранията ѝ. Историята, принципите и целта на масонството могат да бъдат проучени във всяка библиотека. Списъкът на нейните членове в повечето случаи са представени публично и във всеки случай могат да бъдат консултирани от властите. В тайна остават само някои знаци и ритуали, които позволяват на масоните да се разпознават помежду си и да упражняват известно морално влияние. И освен това, ако пълният списък на членовете не се публикува, то е защото католическата църква налага и изисква тежки наказания за масонска принадлежност и може да се очаква на тази основа икономически бойкот, а масонските ритуали могат да бъдат изложени на публични подигравки.

От дълго време се спори какво означава терминът „тайно общество”. Под този термин трябва да се разбират общества, чието съществуване, статут, цел, дейност и всички останали съществени характеристики са тайна. Но си задаваме въпроса, дали не е достатъчно мистериозното развитие на само един от тези елементи, за да наречем дадено общество тайно. Разбира се, тук не можем да дадем отговор на този въпрос. Ние трябва да се задоволим с решение дали мистерията, с която се обгръща швейцарското масонство, не е тайно общество, което иска да скрие своето съществуване, и трябва ли масонството да бъде толерирано. Можем да считаме за установено, че масонството не е тайно общество, което се стреми да скрие своето съществуване. Всъщност Сините ложи са били вписани в търговските регистри още по времето, когато това е било задължително. Вярно е обаче, че някои от тях са се заличили, както и повечето други организации с цел да намалят разходите си и да избегнат излишни притеснения. Така ложа „Есперанс” от Берн е фигурирала в търговския регистър от 1883 до 1924 г. и е публикувала всичко според изискванията. По наши сведения организациите от високите степени, напротив, не са вписвани. Но тяхното съществуване никога не е било тайна. Вярно е също, че може да има претенции, че става дума само за „затворено” общество, тъй като достъпът до него не е възможен за всеки. Това ограничение произтича от „Основните принципи”, които предвиждат:

„Обединението като такова, неговата история, принципи и цел не са някаква мистерия. Все пак не е позволено на масоните да съобщават знаците, които служат най-вече за взаимно разпознаване, и обичаите, предназначени да запазят нравственото влияние, което ложите са призвани да упражняват.”

Но в действителност тайните отиват малко по-далече от тези декларации. По-специално списъците на членовете се държат във възможната най-строга тайна. Чираците трябва тържествено да заявят, че ще запазят абсолютна дискретност по отношение на това, което се върши в ложите. Всичко това не противоречи на действащите закони. Тогава можем ли да бъдем подозрителни? Не, поне що се отнася до ритуалите и обичаите. Противниците на масонството не претендират да са открили нещо незаконно или опасно за Държавата. Всичко, което те смятат, че са открили в този смисъл, винаги се е оказвало най-обикновена измама. Такъв е случаят например с аферата „Лео Таксил”7 на антимасонския конгрес от Тренто през 1895 г., към който широката публика е силно предубедена.

Можем без колебание да признаем, че споменатата дискретност е необходима, за да се запазят масоните от подигравките спрямо някои обичаи, трудноразбираеми за непосветените. Трябва да признаем освен това, че всички ритуали, на които е основано масонството, ще загубят своето значение, ако бъде разкрито тяхното завоалирано значение.

Знаците за разпознаване са логично следствие от желанието да се запази в тайна принадлежността към масонството. Препоръчваното запазване на тази тайна няма никакво друго значение.

Остава още да разгледаме тайната, свързана със списъците на членовете на това общество, статутите и обсъжданите въпроси.

Веднага трябва да отбележим, че не става дума за пълна секретност. Масоните не държат да разкриват своята принадлежност към масонството, правилниците си и обсъжданите въпроси, но те не са недостъпни за обществото или най-малко за определени твърде тесни кръгове от него.

Все пак трябва да признаем, че голяма част от различни сдружения не публикуват своите устави, списъка на своите членове и въпросите, които обсъждат. Вероятно ще бъде прекалено да се изисква това от тях. Трябва да споменем обаче, че масонството се различава отчетливо от останалите затворени общества по това, че задължава своите бивши членове да пазят абсолютно в тайна ритуалите, обсъжданите въпроси и списъците на своите членове и след напускането на ложите. Макар и с тези ограничения, няма затруднения относно възможностите на държавата да наблюдава тяхната дейност и тяхното впечатляващо богатство. Във всеки случай това не означава, че те могат да бъдат разглеждани като опасност за Държавата. Положението ще изглежда по друг начин, ако чрез секретността масонството се опитва да постигне незаконни цели или най-малкото прикрива по този начин от властта и обществото истинските си намерения. Опитът, който имаме в Швейцария от 200-те години на съществуването на масонството у нас, не ни позволява да твърдим, че случаят е точно такъв.

Не можем да приемем като валидно и предлаганото ни оправдание за тази секретност с опасенията за наказанията, наложени от католическата църква или от бойкот. Това не изглежда достатъчно. Съществуват цял ред организации, намиращи се в подобно положение, които не считат за нужно да прибягват към секретност. В случая с масоните, изглежда, традицията играе съществена роля. Известно е, че масонството има своите корени в занаята на зидарите и каменоделците от Средновековието, които ревностно са пазили тайната на своето изкуство за строежа на катедрали. По-късно поради техните либерални, демократични и републикански възгледи масонството е забранено в редица държави, а главно в абсолютните монархии на масоните са налагани най-различни наказания заради това, че са смятани за опасни за държавата. Очевидно е, че при това положение секретностите в най-чист вид остават единствената им възможност да съществуват. Такъв е случаят и в днешно време в някои страни, но категорично не и в Швейцария, където тези аргументи са напълно неприемливи. От друга страна, изглежда, безсмислено да разглеждаме мотивите за солидарността с масоните от тези държави. Такова разглеждане не може да бъде започнато, докато не се докаже, че швейцарското масонство е свързано с конспирации или с вълнения в чужда държава. Нищо не ни дава основание да приемем подобна хипотеза.

От това, което разисквахме дотук, става ясно, че масонските тайни не ни дават достатъчно основания за разглеждане въпроса за забрана на масонството. Трябва все пак да признаем, че от различни гледни точки държавата има интерес да накара масоните да се откажат от тази практика.

Така приключваме с обсъждането на основните обвинения срещу масоните. Както видяхме – едните са безпочвени, а другите не са достатъчно тежки, за да оправдаят внасянето във Федералната конституция на  специален текст, забраняващ свободното масонство.

 

Заключение

Накратко можем да кажем – според това, което научихме, нищо не показва, че масонството и другите общества могат да бъдат посочени като незаконни, опасни за държавата или противоречащи на традициите. Във всеки случай голямото количество документи, с които се запознахме, не ни дават никакво убедително доказателство за противното. От своя страна вносителите на искането за промяна на Федералната конституция също не ни предоставиха такива доказателства. Очевидно е, че не можем да изискваме точни доказателства, след като имаме работа с общество, което по всякакъв начин се стреми да запази в тайна най-малкото списъка на своите членове. За да може да се включи съгласно правото във Федералната конституция специална забрана, е достатъчно да се представят факти, които представляват безспорни доказателства относно действителните цели, които преследват и (или), че според средствата, които използват, тези общества нарушават духа и буквата на член 56 от Конституцията. Не можахме да открием нито един подобен факт. Напротив, оказа се, че според уставите, които ни бяха предоставени, в тези общества няма нищо, което да противоречи на Конституцията във връзка със задачите, които си поставят за изпълнение. Досега опитът на нашата администрация не показва противното. Ако забраната, искана от авторите на предложената промяна в Конституцията, се осъществи, ще има като резултат ограничаването на свободата на сдружаване, предвидена в същия член 56-ти. Федералният съвет не предвижда подобни мерки. Трябва да признаем, че сегашните обстоятелства не са такива, каквито са били навремето. В един момент, когато политическите, социалните и икономическите проблеми са толкова напрегнати, колкото са днес, вече не е възможно да се разрешават неща, които само преди няколко години са считани за абсолютно безопасни. Но трябва ли наистина да се стига чак дотам, че да се предвижда допълнително ограничаване на свободата на сдруженията?

Както вече видяхме в началото на този доклад, член 56 от Федералната конституция в сегашния си вид държи сметка и за сегашното положение. Неговите корени ни водят до подобни размирни времена, под влияние на многобройни политически изгнаници от съседни държави, чиито тайни общества биха могли да бъдат причина за повече трудности, отколкото днес. Значи не бива да става въпрос за забраната на обществата, с които се занимаваме сега. Затова правните норми, фиксирани в член 56-ти на Конституцията, като „незаконни и опасни за държавата”, са все още напълно достатъчни.

Не бива обаче да забравяме, че едно общество, абсолютно безвредно в нормални условия, може да стане опасно за Държавата при други обстоятелства. По наше мнение, независимо от настоящите тежки условия, представящи строги действия, трябва да признаем, че визираните от инициативата за промени на член 56-ти от Конституцията не могат да попаднат под ударите на една забрана. Налага се да се запитаме какво всъщност ще спечелим от тази забрана?

Добавянето на споменатия в началото текст към член 56-ти е неприемливо. Това не означава в никакъв случай, че като се произнася против тази специална забрана, Федералният съвет не може да разпусне една или друга организация, ако се докаже с факти, че те са опасни за Държавата.

 

На основание на тези мотиви, ние Ви предлагаме да решите на основание на член 8-ми и прилагайки Федералния закон от 27 януари 1812 г., засягащ процедурата, относно исканията за народно допитване, отнасящо се до ревизиране на Конституцията, и да отхвърлите инициативата за забрана на обществата на франкмасоните и ложите, както и на филантропичните организации и Съюза на присъединените организации и тям подобни (относно член 56 от Федералната конституция) и да се подложи на народно гласуване в кантоните, като им се предложи да отхвърлят поправката,без да се предлага друг текст.

 

Берн, 4 септември 1936 г. ◊

 

 

Бележки на преводача:

6. „Швейцарска акция” е прохитлеристка организация, която всъщност е в основата на искането за закриване на масонските ложи в страната.

7. Лео Таксил (1854-1907), роден в Марсилия, международен аферист, безкрайният му опортюнизъм граничи с откровена измама. Първоначално става известен със своите антицърковни съчинения (1879-1884). След това се отказва от тях и се превръща в ревностен католик. В това си качество участва в антимасонския конгрес в Тренто, за който става дума,  с нападки и подигравки спрямо масонството. По-късно признава, че е разигравал църквата и няма нищо общо с бога. (Бел.прев.)

 

 

 

 

към начало