.

Еньовден – в България и по света

 

 

Илия Кожухаров, Стар велик оратор на ОВЛБ

 

 

Отново е 24-и юни. Отново е Еньовден. Отново Обединената велика ложа на България чества своя най-голям празник. Празник-символ.

Бал е.

От Великобритания са прелетели братя-гости. Имат церемониален ангажимент. Трябва да бъде ръкоположен новоизбраният майстор на ложа „Хирам”, Уважаемият брат Джордж Тсагарис.

Ритуалът вече е приключил. Но братята от Албиона остават в България. За Еньовден. Нали за масоните по целия свят този празник носи едно и също послание. Въпреки че по едни географски ширини властва светлината (физическата светлина), а по други – мракът (физическият мрак).

А относно Светлината на Разума? Може ли за нея да има специален ден? (Един в годината.) Изглежда абсурдно!

Дали Еньовден не е само едно напомняне? За това, че трябва непрестанно да крачим към Светлината! Да къпем мислите си в Нея! Без страх, че ще ни заслепи! (Или ослепи.)

 

 

 

Еньовден по света

 

В Австрия процесия от кораби ще се спусне по течението на Дунав, обградена от фойерверки и празнични огньове (Светлина!) по хълмистите брегове.

И в Хърватия ще са наклали огньове (Светлина!). Край езерата или реките. Край морето. Младежи и девойки ще ги прескачат. (Ще прелитат през парещата Светлина.)

В Дания ще пеят химни. Край огньове. (Светлина!) И ще изгарят в тях чучела. На сламени вещици. (Някакво възкресяване на спомени ли? За масови убийства? Със Светлина! Какво ли си мисли Прометей? Дали отдавна вече не е съжалил за подарения от него огън? Или за това, че не е научил хората да различават огъня, който е Светлина, от светлината, която е огън.)

Публикация в сп. „Зидарски преглед“ 3-4/2010 г.

В Естония също ще запалят огньове. (Пак Светлина!) И ще се отдадат на необуздано празнуване. На предвкусване за очакваното плодородие. По езически. (И изпълнени с някакво заразително самозабвение ще отказват да влязат в църквата. За да останат навън. Да танцуват и пеят.) Да не се запали огън – би било равнозначно той да бъде поканен да изпепели домовете! А колкото по-голяма е кладата, толкова по-далеч ще бъдат прогонени злите духове!

Във Финландия ще придружат запалването на огньовете с изпиването на порядъчни количества „огнена вода” – при това, припряно, бързайки. (Нощите около Еньовден там са твърде кратки!)

И във Франция няма да минат без Еньовденски огньове (Светлина!). А паметливи ще си спомнят, че преди някой и друг век в тях били изгаряни живи животни. Най-често – котки. (За забавление на народа. И защото били мислени като символ на магьосниците. И дори на дявола!)

Около Еньовденските огньове из Германия се вихрели буйни танци. И се изпивало порядъчно много алкохол! (Вътрешна Светлина? Нали още древните казвали: “In vino…”.) В огньовете били хвърляни и изгаряни много различни билки. Това обаче не можело да заблуди склонните към системност и педантичност германски властници. Те намирали за необходимо да огласяват изрични декрети. За да заявят, че нито могат, нито искат да се примиряват с подобни неприлични езически суеверия!

На унгарците пък много им харесвали веселията със Светлината. И с всичко друго, което ги съпътствало. За дълго време – до ХІХ век – те ще наричат целия месец юни „Месеца на свети Иван”. Показателно!

В Италия – по традиция от средните векове – празникът на Сан Джовани Батиста ще бъде няколко дни: от 21-и до 24-и юни. А в днешно време (тук-там) ще се придружава и от разлели се нашироко улични пазари. Перспективно! (Хората няма да работят, а ще се веселят и пазаруват, пазаруват!)

В Латвия ще похапнат празнично сирене „Яни” (множествено число от Янис, латвийския вариант за „Иван” или „Йоан”, или „Джон”). Ще пият бира, ще пеят народни песни. Посветени на все същия Янис. Почитан от езически времена като божество. Считано за „Син на Бога”. Латвийците не ще пропуснат да запалят и големи огньове, които ще поддържат грижовно. За да има светлина (Светлина!) през цялата нощ. Жените ще носят върху главите си венци от цветя. А мъжете – от дъбови клонки. (Търговците ще продадат множество дъбови венци. В това число и от пластмаса. За да бъдат закичени и колите!). Тук-там в три часа след полунощ някои ще си организират голи надбягвания. За ужас на пуританите. Но пък ще имат надлежно разрешение. От градските власти. И ще бъдат охранявани от полицията. (За невъзможност на пуританите да им засвидетелстват своето неодобрение. И за повторен техен ужас.)

В Литва в полунощ ще се впуснат в търсене на магическите цветове на цъфналата папрат. После ще поздравят изгряващото слънце и ще си измият лицата с утринната роса. Още по-после ще хвърлят цветни венци в реките или езерата.

И в Норвегия няма да бъдат пропуснати огньовете. (Светлина!) А по някои места ще се организират пародии на сватбени тържества. Както между възрастни, така и между деца. Тези церемонии ще бъдат мислени (естествено!) символично. Като разцъфване на някакъв нов живот. Много девойки ще сложат цветя под възглавниците си. За през нощта. За да сънуват своя бъдещ съпруг.

В Португалия ще бъде демонстриран празничен размах. Като всяка година. Честването на лятното слънцестоене ще се разтегли повече от две седмици. Между 13-и и 29-и юни. Ще включи в себе си празниците на различни светии. Които покровителстват по-големите градове. Сред тях и свети Йоан.

Празнуващите ще носят със себе си стрък цъфнал чесън и ще удрят по главите излезлите по улиците веселбари. За щастие и успех! И всичко това – защото, според стара португалска легенда, на младини свети Йоан (вероятно, само единият от поне двамата) бил малко нещо пройдоха. И хората го удряли по главата с чесън. И го наставлявали:

„Върни се в правия път!”

А днешните португалци, като прескачат празничните огньове (сиреч Светлината!), ще се надяват, че са се сдобили със закрила срещу злините. Интригуващо! (ДАли Светлината трябва да се прескача? Или да се поема?)

Вероятно не са много онези, които знаят смисъла на руското име „Иван Купала”. Вероятно не са много онези, които ще го свържат с времето (и местата), когато (и където) денят е най-дълъг, а нощта – най-къса. „Купала” (или дори само „Купа”) е било името на старославянски бог (или богиня). Неговото (или нейното) честване било извършвано именно през това календарно денонощие. По-късно – удобно – била направена известна връзка. С корена на глагола „купаться” („къпя се”). А оттам, и с „кръщаването с вода”. За да бъде изоставена една друга връзка. (Предполагаема.) С „вкупе” („събрани заедно”).

Русите, но и редица други славяни, ще приемат празника като страховито единение на огъня, водата и всевъзможните демонични сили. Които във вихрения си в порив изпълвали множество растения с целебна сила. Не били много тези, които да поставят по този повод въпроси. Например: ако демоничните сили били действително тези, които дарявали целебна мощ на растенията, то следва ли в такъв случай те да бъдат мислени като „демонични”?

Но… хората ще хвърлят всички свои дрехи, за да се изкъпят в реките или езерата. И заедно с това ще се страхуват. Защото самият „Бог-именник” Купа(ла) обичал водата и не можел да търпи всеки да влизат в нея. Удавял онези, които проявявали невнимание.

А майките ще хвърлят в запалените огньове дрехите на болните си деца. За да изгорят с тях и болестите.

В Испания ще засвидетелстват същото отношение към огъня, водата и целебните растения. С малки разлики в детайлите. Това ще подостри перото на много историци. И те ще съобщят на човечеството, че при подобен географски размах иде реч за обичаи, зародили се дълбоко назад в историята, някъде във времето на неолита из Европа.

Запалените огньове в Испания ще са много. Толкова много, че произведеният дим задълго ще се задържа над Иберийския ъгъл. И постоянно ще се носи миризма на изгорено. Смелчаците, които ще прескачат огньовете, ще трябва да броят внимателно. Прескоците си. За да донесат късмет, те ще трябва да бъдат минимум три. Но ще могат да бъдат и всяко друго нечетно число. Колкото до жените, които ще се къпят за плодовитост – и те ще трябва да броят. Внимателно. За да изчакат до „деветата вълна”. (А при тиха вода? При безветрие?)

Шведите ще издигнат и побият в земята висок дървен ствол. Предварително ще го украсят със зеленина и цветя. Докато трае подготовката, ще звучи традиционна шведска музика. Мнозина ще облекат шведски народни носии. Днес празникът ще се отбелязва толкова масово, участието ще е толкова искрено, обкичването на главите с венци от диви цветя и участието в ритуали по „отгатване на бъдещето”, когато „магическите сили са изключително силни” ще е толкова разпространено, че в страната ще се подемат дискусии националният празник да бъде преместен. На 24-и юни! Независимо че скоро (през 2005 година) е бил обвързан с датата 6-и юни.

На британските острови ще си спомнят, че още от преди векове отбелязването на лятното слънцестоене предизвиквало сериозно възмущение. В определени среди. Един пример:

„Отначало мъжете и жените идвали на църква със свещи и други светлини и се молели през цялата нощ. С времето, обаче, изоставили тази преданост и започнали да използват песни и танци и паднали в разврат и лакомия, обръщайки добрата, свещена набожност в грях.”

Така пише Джон Мирк, един влиятелен августински пастор от ХІV-ХV век, в своя трактат „Проповеди”, изпълнен с инструкции и преки практически съвети, предназначени за енорийските свещеници. Впрочем, тогавашните църковни отци в Англия решили да поставят точка на описаната практика. Разпоредили: всички хора трябва да постят вечерта преди празника. Така, веселбарското им бодърстване щяло да бъде обърнатото. В целомъдреност.

 

* * *

На 24-и юни 2009 г. Обединената велика ложа на България организира благотворителен бал. Със събраните средства бяха осигурени целогодишни стипендии за студенти. Пълни отличници. Имената бяха предложени от ректори на държавни висши училища в България. Никой вестник, радио или телевизия, никоя интернет-медия не получи никаква информация за това.

На 24-и юни 2010 г. Обединената велика ложа на България организира отново благотворителен бал. Отново ще бъдат дарени стипендии. При същите условия.

Заместник-великият майстор, Високоуважаемият брат Любомир Пармаков, откри бала, завършвайки с думите:

“Знам, че нашата масонска вяра ще надделее над всички стари съмнения, за да се утвърди една благородна идея, идеята за благотворителността”.

След това Най-уважаемият брат, Великият майстор Григорий Вазов, приветства всички присъстващи и след традиционния тост положи началото с първия танц.

към начало